Archive for 'За мен'
Последен проект за четвърти курс
Posted on June 11, 2008, under За мен.
Днес бе последното ми изпитване за четвърти курс, като резултатът беше 6 рџ™‚
Жалко само, че имам 2 математики, които ще ме изпратят в състояние “вечния студент” и сигурно няма да завърша тази година, но какво да се прави – “много хубаво не е на хубаво”.
А тези изпити ще гледам да ги взема някак. Все пак имам 2 години да го направя (въпреки че не го направих през изминалите 2 рџ™‚ )
И така, вече няма ходене в университета, висене по лекции, ставане рано, съобразяване с настроението на преподавателя…
Последния път Сандалски не поиска да ми нанесе шестицата в книжката, защото било неуважение към него липсата на името ми на страницата с оценките. Нищо, че му бях писал всичките титли, за които се заяде при други колеги… Каза, че няма да ми нанесе оценка докато не си напиша името, а аз му се усмихнах и му отговорих “добре” :). Гледа 10 сек. като ударен с мокър парцал, неочакващ “наглостта” ми и отиде при друг колега. За какво ми е оценка в студентската книжка – да не би да я показвам на нашите, да им се хваля колко съм добър?
Иначе в понеделник се видяхме с Митака, като си поговорихме за небивалиците в университета, бази данни, програмиране, работа, пари, жени и едно мое напиване в “Мармалад”, където бях толкова зле, че танцувах на черна музика. За щастие снимки няма, а свидетелите (поне тези, които познавам) не бяха трезви рџ™‚
На служебния фронт нищо ново – готвим се да пуснем нова стабилна версия, което води и до малко по-усилено бачкане, но нищо особено към момента. А и всеки час отгоре ми е 1/8 ден отпуска, а тя никога не стига (имам 28 + 5 дни към момента и не знам дали ще ми стигне да отида няколко пъти на море, в Каварна и на Тиесто, да празнувам някъде с колеги осми декемрви, да запразня в края на годината и накрая (по важност) да седна да науча по математика и да си взема държавния изпит (той не е чак накрая, ама зависи от математиките рџ™Ѓ ).
И някаква поука за край- взимайте си изпитите навреме (най-вече математиките), за да не станете като мен рџ™‚
СБА препоръчва да караме без колани?!
Вчера влязох на сайта на Съюза на българските автомобилисти, за да проверя дали и до кога ще бъде затворен Проходът на Републиката и да си планирам маршрута към Каварна спрямо тази информация.
Ето какво видях накрая на страницата с пътната обстановка (вече го няма, но страницата се обновява ежедневно, та може скоро пак да “цъфне” там) :
Мисля, че няма нужда от коментар рџ™‚
Работа и отзиви от конференцията на “Сън” в София
Напоследък ми се събраха доста неща на работата, като всичко започна в петък следобед, когато разбрах, че в сряда проектът ще бъде показван на собственика на фирмата, в която работя. По законът на Мърфи ние сме по средата на поредна промяна на логиката и доста неща са счупени, а имаше и неща, по които никой от колегите ми не беше работил от началото на итерацията (3 седмици), а трябваше да са готови за днес.
На всичкото отгоре, от 6 човека в екипа, бяхме останали двама – аз, който пиша логика и една колежка, която се оправя с jsp-тата, които показват логиката ми :). Та трябваше да бъде направено бързо и работещо, като откровено си признавам, че не го написах с мисъл за повторно използване на кода, или пък четливост – имах 1.5 работни дни за неща, които никой не беше хващал. Но някак се справих до края на понеделника, което ми коства само 1 обедна почивка, нормалното 30-мiнутно по-ранно отиване на работа и 45 мин. оставане след края на работния ден, но нещата бяха готови рџ™‚
Във вторник бях на семинар на “Sun” в хотел “Шератон”, като организацията малко куцаше – нямаше анкетни карти за всички, въпреки че се регистрирахме по интернет, нямаше дискове със солариса, който рекламираха и изобщо такива неща, които се дължаха основно на българското представителство.
Хотелът също не ми хареса – очаквах нещо повече – най-малкото да няма паднали букви от табелите, в центъра на залата да няма сив изолирбанд по иначе скъпия килим, който явно не е виждал прахосмукачка смесеци, а то се оказа, че хотелът, в който бях за новогодишното фирмено парти е доста по-добър, макар и 3 звезди…
Та за семинара – имаше едно типче Мат Хюсейни , който изнесе 3 презентации – все на тема отворен код и решения на “Сън”. В последната презентация показа и 2 сензора, програмирани на джава, които реагираха на движение и се синхронизираха автоматично, ако единият “усети” другия. Даже цветовете си сменяха така, че да паснат.
С тези сензори ни бе демонстриран елементарен пинг-понг – “топчето” отиваше от единия сензор към другия и обратно, като разместването на сензорите влияеше и на скоростта му…
Не разбирам нищо от микроелектроника, но джаджите ми харесаха, а това направи и презентацията още по-интересна и забавна.
В предишната лекция пък говори за соларис и заZFS – на теория тази файлова система е недостижима, но на практика май не е точно така – под линукс се води по-бавна, а и не съм сигурен пазенето на предишни версии на файлове как се отразява откъм мястото на диска. На всичкото отгоре, според презентацията, копирането на файл изисква 2 пъти размера му, за да се копира както трябва, защото ако възникне грешка транзакцията (да, файловата система работи с транзакции) се връща и все едно нищо не е станало :).
Друго интересно от конференцията беше как “Сън” се справят с постоянно пътуващите програмисти (освен служебните лаптопи де). Всеки от тях има магнитна карта, която може да бъде пъхната на всеки техен терминал и служителят има достъп до работния си плот такъв, какъвто го е оставил последния път, все едно не е минало никакво време. Това решение определено ми хареса – икономисва се чрез т.нар. тънки клиенти (thin clients), които нямат почти нищо, освен монитор, мишка, клавиатура, тонколонки и мрежова карта, за да се вържат към сървъра, който пази работните плотове на всички служители на “Сън”…
Последната лекция беше на някакъв грък, който говореше за сървърните решения на американската фирма, но някак не виждам пазар за тях в България – едно от “евтините” решения струваше 250 хиляди долара, а друго, 30% по-икономично от конкурентите си, хабеше 44 киловата на час. Интересно как се охлажда такова нещо…
Като цяло съм много доволен, че посетих конференцията на “Сън”, макар да не “завлачих” нищо, дори флашка. Въпреки скърцането на чинии, което се чуваше постоянно, лекторите се представиха на ниво и с удоволствие бих посетил следваща конференция на тази фирма рџ™‚
Балът на сестра ми
На 23-ти май сестра ми се сбогува с училището (макар и не съвсем – чакат я матури), като по този повод се събрахме около 60 човека в едно заведение до Младежкия хълм.
Сигурно повечето от вас знаят какво суетене е около баловете – изпитвал съм го на собствен гръб, само дето моето като че ли не беше толкова голямо – трябваше да сложа един костюм, да се натруфя и просто да изляза – не съм ставал в 8:30 за фризьор, не съм ходил на маникюр, грим и разни такива глупости, които отнемат целия ден, но трябва да се признае, че за веднъж си струват, защото след 20 години случайно ще намериш своя снимка от бала и ще изглеждаш красиво на нея, което ще породи спомени за бивши съученици, приятели и всякакви други такива весели неща. Неща, които е хубаво да си спомняме по-често през останалото ни ежедневие, изпълнено със сивота.
Някак между суетенето стана време и да се тръгва към ресторанта – сестра ми я взеха с мерцедес, на какъвто вероятно няма да се качи втори път в живота си, вътре я чакаше официално облечен кавалер и изобщо нещата бяха както си трябва. Имаше и агитка от приятели на сестра ми, които прогонваха тишината и през целия път не млъкнаха и за секунда – шум трябва да се вдига все пак – на един гол клаксон ли да се разчита рџ™‚
След като се видяхме с всички роднини в ресторанта и се реши и един от големите проблеми – липсата на диско водещ, трябваше да закараме сестра ми в ресторанта (аз бях в ролята на оператор, заснемащ бала).
Пред хотелът естествено беше лудница, а ние бяхме и подранили, но поне имаше човек къде да оплакне око. Абитуриентките се бяха направили за вечерта на живота им, която не съм сигурен доколко е съизмерима с тази на сватба, но някой ден ще питам бъдещата ми жена, която и да е тя рџ™‚
След изпращането на сестра ми се върнахме в ресторанта и си продължихме по нормалната програма – ядене, пиене, танци и разговор с хора, които не си виждал скоро. Така свърши в общи линии последния ми бал за много време напред. Един весел спомен, който искам да запазя и тук, след време да го прочета и да си спомня… Жалко, че на 19 май 2004-та нямах още блог, но поне имам снимки на аналогови и цифрови носители, които да ми напомнят вечерта (стига да ги намеря из къщи естествено рџ™‚ )
Със заветния билет за Manowar в ръце
Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Hail, Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Днес най-после си взех билет за феста в Каварна, като държах да присъствам на тъй наречените семейни изпълнители – Manowar и Алис Купър. Снощи се бях притеснил, че няма билети (имаше само 22 тридневни), а преди няколко дни те бяха 400…
Все пак днес пуснаха двудневните и с колегата бяхме първите от Пловдив, които си купиха – лелката в магазина дори не беше виждала какво пише на тях преди да ги напечата…
След като олекнах с 70 лева се замислям и за спането в Каварна – миналата година е имало 40 000 души на стадиона, а според колега, редовен посетител на града, Каварна не разполага с достатъчна леглова база, затова се замисляме за вариант на палатка и дали да се ходи с кола (дали ще може да се паркира някъде).
Ако трябва ще спя във Варна или на полянка извън града, но ще отида, защото ги пропуснах миналата година (толкова ми е бил акълът – изпит може да се вземе и на ликвидация, а групи като Металика, Blind Guardian и Manowar рядко идват втори път). Благодарен съм за втория шанс, който получавам и дано да си прекараме страхотно на 5-ти и 6-ти юли.
\m/
Какво правих през седмицата
Изминалата седмица мина някак минорно – ходех без стимул на работа, като не работех колкото ми плащат (не мога 8 часа да не правя нищо), но все пак си вършех работата на минималния праг…
В сряда отидохме на фитнес с един колега, като аз не бях ходил от 3 години (мързел предимно), а след това още месец търсехме подходяща зала с място за паркиране и да не ходят мутри. В крайна сметка май го открихме и засега съм доволен, макар да съм ходил само два пъти. Към 19 часа има повечко хора, но всеки е дошъл след работа, разбираемо е…
В петък ходих и до университета където карах избираема по ASP и се ядосах, че условието бе едно, а реализацията беше опростена минимално – трябваше да се въведат неизвестен брой ръстове и да се сметне средният, като аз го направих с javascript – пита те колко ще въвеждаш и после с document.write() добавя полетата. Това отне време, но в крайна сметка го направихме с колегата…
Какво беше решнието на задачата на учителя – едно поле, в което се пишат ръстове, разделени с някакъв разделител и после се използва split(), за да се сметнат. Само че това на мен не ми харесва – някой беше казал “щом има синтаксис, значи не е интуитивно за потребителя” и в този случай съм напълно съгласен с него…
В петък дойде и новината на седмицата – имахме заплати по сметката, макар и само една. Пак е нещо – показват ти, че не си забравен и може би фирмата иска да ти изплати парите.
Малко странно се получи с горивото – дадоха ми плик с 50 лева (за месец април), а за дек. до март – нищо… Все пак вчера получих писмо, че е станала грешка и тези пари ще ми бъдат платени (някога).
В събота пък бяхме на сбирка за сплотяване на пловдивския колектив по случай отбиване на номера с “работната” събота. Малко се прецаках, защото щяхме да ходим на тепето близо до офиса и отидох пеш на работа, но случва се…
След като се прибрах, заспах и се събудих с мускулна треска, но получих известие, че ми е пристигнала книжката и пак драпах до центъра и обратно, но втора мускулна не се хваща, докато имаш първа рџ™‚
Днес пък смятам да не правя нищо – да си лежа в леглото, гледайки телевизия и да си почина физически и психически от двете изминали дълги работни седмици.
Глоба за мръсна кола
Почти всеки шофьор знае, че когато една кука няма с какво да се заяде се заяжда именно с това – лош външен вид на автомобила – едно фишче не е проблем, но досега не са имали стимул, защото фишът се плаща на каса…
От скоро тази глоба, както и другите, налагани с фиш, ще се събират на място от полицаите, в случай че имаш пари и желаеш да платиш.
Законът е тъп – това е очевидно – даже не съм сигурен дали не противоречи и на Конституцията, защото чрез мръсен автомобил мога да изразявам възгледите си към обществото…
Все пак съм чувал за нещо, което може да откаже полицай от 10-те лева глоба – казвате му, че няма да платите и искате акт, като ще пишете в него, че имате съмнения, че служителят е употребил алкохол. В рамките на 30 мин. в града и 45, ако е на пътя, той трябва да отиде в болница и да даде кръвна проба за изследване, което ще му коства доста усилия и нерви, а и финансови “загуби” (т.е пропуснати ползи). На мястото на куката бих се отказал от 10-те лева и бих изчакал по-доходна кола, шофьорът на която няма да е толкова запознат с правата си…
Мразя да ми се бъркат за разни подобни неща – колата ми не е мита от много време (повече от 6 месеца), но тя не е, за да й служа, а да ми върши работа – ще я мия когато аз сметна за добре, а не когато някой реши, че събира за нещо. Kогато спрат дъжда да пада и по улиците няма прах, тогава може и да се замисля дали да си измия колата, ако вътре не е кочина (в момента все още не е толкова зле – има къде да се стъпва рџ™‚ ).
След срещата в София
Преди малко се прибрах от пътуването си към София. Целта на посещението ми там бе да обсъдим предишната итерация – какво сме направили, какво не сме, какви проблеми има…
И ест. най-големият проблем засега е липсата на 2 изработени от мен заплати + 212 лева за гориво и днешния билет до София…
Някак разбирам да няма пари за едната заплата, ама втора да не ми изплатят, при положение, че имаше 10-ина чисто нови компютъра в офиса (още неразопаковани) и от другата седмица поне двама колеги са на курс за някой от продуктите на “Оракъл”…
Най-евтиният такъв курс е 200 лева, но средната им цена е 700 лева… Значи няма пари за заплати, а за глупости има? Доста се изнервих и определено не съм само аз, само не знам другите какво ще правят, аз обмислям напускане, като преди това се явя на интервюта в някоя от другите 2 пловдивски фирми (в третата имало договор за неназначаване на служители на текущата ми компания…). Хем искам да остана до 17.07.2008, хем се изнервям все повече с всеки изминал ден и, ако някоя от двете фирми ме наеме (въпреки че искат 1 година, а аз имам 10 месеца засега) няма да има смисъл да оставам още 2 месеца…
А парите ще си ги взема, може да е след 3 години, но ще ги взема… Все пак не са малко и си струват делото, което ще заведем евентуално с още колеги…
За преживяванията ми в IRC
Преди близо 10 години открих IRC. В началото ми беше доста странно (все пак тогава ползвах ICQ и BBS чатове), но някак свикнах и прекарвах ценните си тогава интернет минути, приказвайки си с американци основно (все пак беше DalNet). Говоря за “тъмните” времена, когато интернетът беше лукс. Нашите плащаха по 10 долара за 10 часа (тогава доларът бе около 2 лева, малко след “хубавото” положение, до което ни докара едно комунистическо правителство…). Малко по-късно излезе на мода и нощният интернет – 10 долара за цял месец интернет от 2 до 8 сутринта… Може би от тогава се превърнах в нощната птица, която съм днес…
В тогавашното IRC “срещнах” доста хора, като голяма част от тях бяха интересни и си чатихме дъълги нощи за мен (вечери за тях).
Малко по-късно, в разговор в BulPac (не знам дали го има още – BBS на БТК, който на времето поддържаше цели 2 линии и може би още 1-2 платени и така можеше да се чати с повече от един при това на цената само на един импулс (уау!)), та в този разговор научих за UniBG и канал #plovdiv.
По онова време имаше не повече от 10-ина души там и не ест. никой не сваляше мадами…
По-късно научих и за канали като #hackers, #linuxhelp и #phreedom, където имах проблеми с един администратор на тогавашния “Технолинк”…След спора смених ника си за първи път (от boyan17 (не, бях на 14 тогава – nяма общо с възрастта ми) стана на GarneyBoP).
Ест. участвах и в свалянето на мадами онлайн, но това беше мода, която бързо ми писна (само след няколко месеца се отказах :)). Какъв е смисълът да водиш разговор, от който първите 10 реплики са винаги едни и същи…
Малко по-късно (1999-2000 г.) разбрах и за канал #fantastika, където се запознах с много начетени хора, с които водихме спорове на всякакви теми – глобализацията, творбите на Толкин, Зелазни, Джордън и ест. Азимов и Хърбърт… Тогава ходих за пръв път и на среща на канал, която бе във Варна за няколко дни. Там играх и ролева игра за първи път на живо с хора от канал #rpg…
Малко по-късно #fantasika се разцепи на две. Наистина не помня вече причината, но беше нещо свързано с правата на потребителите. Тогава се роди #library, където влизах вместо в другия канал… Това беше първото разцепване на колектива рџ™Ѓ .
Малко по-късно оставих IRC за 6-7 месеца, но бях върнат към него от един съсед тогава, който е родом от Петрич…
Естествено отбелязах завръщането си с нов ник – Тиндор (тъмен елф на Куеня или Синдарин (езици, измилени от Толкин), не помня вече). Това е и текущото име, с което се подвизавам там…
Та след канал #phc бях поканен и в този, който колегите създадоха, когато бяхме първи курс (#pu-informatika). Там прекарах някъде около 2 години, като след спора ми с един човек вече не влизам и не мога да кажа дали съществува каналът или не. По-вероятно е да влизат някои колеги, но нямам наблюдение…
В този канал се запознах и с едно момиче, с което ходихме 2 години, но историята с нея свърши този януари…
Покрай моето напускане си тръгнаха и други колеги, кой заради “симпатия” към онзи човек, кой по други причини…
Известно време висях в #studio69, където все още вися, макар от месеци да не е влизал никой друг освен мен…
Покрай някакво събиране (май беше осми декември) един колега ни събра голям процент от бившият #pu-informatika в неговият канал #cartmanland (малко му провалихме първоначалната идея, но предполагам не се сърди много). Идеята на Cartman Land била от “South Park” – Картман иска да си купи имение, в което да е сам и да няма никой друг…
Около година-две вися в този канал, но вече сме само двама души там – аз и колежката Ивелинка, като никой от нас не говори. Просто висим… Този канал така и не доби успеха на #pu-informatika, където си правихме излизания по няколко пъти седмично, ходехме на дискотеки, кръчми, кафета и караокета…
Спомням си, че и Митака имаше канал, макар да не се сещам сега името му. Митак, коментирай като прочетеш това рџ™‚ .
Как са нещата сега – в UniBG не говоря с никой след като скъсах с онова момиче – просто влизам и вися, като понякога цъкам и тривия в някой случаен канал…
В Freenode.net нещата са малко по-различни – там стоя в канали #kde и #gentoo-desktop-effects – където има доста голямо посещение – 300-400 души (нещо като канал #Plovdiv навремето), но за разлика от нашия канал, там говорят…
Кофти ми е, че нашето IRC умира, при това не съм сигурен дали е бавно или с шеметна скорост… Имам 10 години спомени от него и хората, които срещнах покрай тази мрежа, кои добри, кои лоши, но все пак са спомени, които са ми ценни…
Нямам идея защо се получи така, освен едно предположение – всички колеги работим, при това някои работят и почивните дни (за щастие аз не съм от тях) и вероятно това е причината, но едно време ходехме в университета и пак си оставахме в каналите…
Защо пиша това? Ами искам след време (като си препорчета поста) да си спомня с умиление за изчезналата вече мрежа и приятелите и враговете, които си създадох там – нещо, което не виждам как може да стане с шарени програми като Skype, където сега са болшинството от потребителите, пленени от едни емотиконки, неосъзнавайки как компютърът им в същия момент се използва и от самата програма по доста недостоен начин…
Краят на неработните дни
Днес е последният ми почивен ден от края на миналия месец, когато почивката ми се струваше толкова дълга и далечна…
Бях планирал да се самоусъвършенствам, като прочета една книжка (“Effective Java“), само че така и не намерих времето да го направя (прочетох 1/6 от нея…). За сметка на това гледах световното по снукър, играх 2 пъти в рамките на 7 дни ДнД, видях се с роднини, ходих на караоке в събота, 2 пъти опитах да си купя дрехи и какво ли още не…
Вчера даже си напълних главата на принтера с тонер, като съм доволен от фирмата – щяха да си тръгват, но след обаждане по мобилния се навиха да ме изчакат да отида, напълниха ми главата за 10-15 мин., платих и всичко е точно. Не очаквах, че може да стане за толкова кратко време…
Иначе от утре започват две натоварени седмици – ще се работи на 10-ти и 17-ти, като на 6-дневна седмица не мога да почина като хората…
Освен това тази вечер един колега ме “зарадва”, че за университета трябва да направя план на проект и да преведа 9 страници ръководство за мениджър на проекти, така че и вечерите ми няма да са от най-свободните. Но каквото е, такова, седмицата все едно започва от вторник, нищо че ще има само един почивен ден.
Успешна седмица на всички и дано утре да станем по-леко след днешния имен ден рџ™‚