Archive for 'За мен'

След изпита по моделиране

Вчера бях на въпросния изпит и го взех с 6, но беше доста сложен и въпросите бяха адски кофти… Имаше и няколко плюса де – беше тест с “а”, “б” , “в” на компютър и след като накликаш всичко си разбираш броя верни отговори, както и правилните на въпросите, които си объркал. След това резултатите отиват някъде на сървър и се записват в база. Така за час-два минахме и двата курса, които сме карали моделиране…
След изпита с колегите ходихме да обядваме в “Тракия”, защото те искаха нещо като ресторант, а аз – място, където да паркирам. Колебаехме се между “Годзила” и “Азия”, но в крайна сметка се реши да не ходим в “Годзилата”, защото една колежка не беше привърженичка на идеята.
Към 15 часа ходих и на зъболекар, където ми оправиха 2 зъба.
След това се прибрах за малко и после отидох на събиране у едни колеги да полеем мъката/взетия изпит, защото на някои хора не им достигна само 1 точа за три…
Прекарахме си що-годе добре. Първоначално имаше планове да се ходи на караоке, но после всички изпозаспахме към 12 часа и някак решихме да се прибираме.
Днес станах в 8, за да гледам квалификацията за формулата. “Ферари” зае първа редица, а “Макларън”-ите бяха 3-ти и 4-ти, но ги наказаха за забавяне на други пилоти и утре ще стартират 8-и и 9-ти.
След това написах няколко реда по транслатора си, но все още не виждам как ще стане до петък. Знам че нещата са за 16 часа усилена работа, затова мисля, че ще мога да отделя време от сряда нататък. Все пак 16 часа са един ден и малко от нощта, а практиката показва, че за около 8-12 часа се пишат нормалните курсови проекти. Toзи е малко по-сложен (да не кажа доста), но предполагам че 16 часа писане на код ще стигнат за 4-5, защото 3 не ми върши работа като оценка.
Иначе след около час ще ходя у колегите да играем днд, като се надявам да се съберем в пълен състав, че е малко кофти все някой да отсъства (и без това играем рядко). Дано и да поиграем повечко, че предните пъти най-късно в 2 часа приключвахме…
И така, утре в 9 ме чака формула, а след това и гуглиране за библиотеки, които да ми спестят работата по създаването на клас файлове в байткод.

Неделя вечер

Днес цял ден си почивах от работната четиридневна седмица, петия ден за сплотяване на колектива, караоке вечерта, формула 1 рано в събота, разходка до Асеновград с майка ми и сестра ми, за да се вземе вече готовата рокля за бала, рожден ден вечерта и ранно ставане в неделя за същинското състезание от формула 1.
В петък фирмено бяхме на футболен двубой, като играха само 18 души приблизително 2 часа (идея си нямам как издържаха – аз играх 15 мин. в началото и се изморих). Останалите чакахме в кафето или се правехме на публика, обсъждайки употребата на пролог в джава библиотека за достъп до уеб услуги…
След мача отидохме във “Веселото село”, където обстановката не ми допадна особено – битова е, но не е 100% български бит, а по-скоро някаква смесица, каквато бе и музиката преди да помолим музикантите да спрат и да пуснат нещо различно.
Като се наобядваха, непловдивчани решиха да отидат на паметника на руската армия освободителка (Альоша), но аз си се прибрах, за да събирам сили за ранното ставане за формулата и караокето преди това.
В 20 часа минах през квартирата на Стилър, където поговорих малко с Христо и Марта, а, след като тя си тръгна, го обърнахме на програмиране – Стилър имаше да довършва разни сайтове…
На караокето нямаше почти никой – 8 души (все от редовните), като на тях никак не им липсваха другите хора, защото можеха да пеят повече, но на мен ми беше леко скучно.
Към 01:15-01:30 ни изгониха от заведението и другите тръгнаха да пеят в някакво друго, а аз се прибрах, за да стана и да гледам квалификацията сутринта.
Към 13:30 в събота минахме със сестра ми да вземем майка ни от работата и отидохме в Асеновград, за да вземем роклята на сестра ми и да гледаме за обувки, но цехът бил затворен, затова нашите отидоха да гледат роклята, като след това обиколихме малко в търсене на кафе и в крайна сметка седнахме в едно до кръстовището след гарата.
След кафето нашите минаха през магазин за дрехи, където ми се изчака чакането, но след това поне си взеха роклята и се отправихме към Пловдив, където взехме обувки на сестра ми и се прибрахме.
2 часа по-късно бях на рожден ден на гаджето на един колега, където май се бяхме събрали все хора, имащи досег с информатиката и си прекарахме добре, като играхме и на филми ( някой рисува нещо на бяла дъска и останалите трябва да познаят) и се забавлявахме с един powerball.Слушахме и бая разнообразна музика – от радио “Атлантик” до Dimmu Borgir…
В неделя станах рано, за да гледам формулата, но май само си загубих съня – Райконен взе точка по милост, а Маса дори и това не постигна…
Сега се подготвям психически за 500-600 слайда теория, които трябва да изчета за изпита в петък и да напиша транслатор за другия петък рџ™‚ . Е, поне съм в отпуск 2 седмици, та се надявам да успея.

За програмистите

Днес в офиса дойде един куриер да донесе рекламите материали на колега, който беше на лекции. Та въпросният куриер поиска около 200 лева за рекламните папки, които ние трудно събрахме – 10 човека, като повечето имахме под 15 лева кеш. Ест. всички имаме в сметките, но за какво са ни кеш… Та тогава се сетих за тази картинка :

Пратих я на колеги от университета и те се съгласиха с нея :), особено с частта за живота.
Сетих се и за една мисъл видяна в / : “Get a life. First one”.
Хайде, аз отивам да си го търся, дано вие сте го намерили рџ™‚

Много работа и малко университет

Вчера отидох в университета за час-два, защото трябваше да предам един проект, но в последствие се оказаха 2 предадените – асистентката закъсня с 30-40 мин. и през това време дойде колежката, водеща “Компютърно моделиране” и с малко мъки имаме 6 колегите. Отне ни 6 часа писане на проекта (поне час-два лиготии де) и 30 мин. дебъгване на място, но си струваше.
Другата шестица бе по “Курсов проект 5”, където пожертвах няколко часа в неделята да оформя 7-8 странички документ, да пооправя малко сорс и да доворя с Лъчо какви анимации да направи, защото пак проектът беше за поне двама.
Иначе след унито започнах да си отработвам часовете, като карах без обедна почивка и се прибрах към 19:30.
Днес пък започнах в 8:30 и пак без обедна до 19 – няма как, работа има за целия китайски народ, а спринтът свършва (пуст тийм билдинг в петък) и трябва десетдневната работа да бъде направена за 7 дни рџ™Ѓ . Освен това другата седмица съм в учебен отпуск, а от свършената работа зависи дали ще ме пуснат. Не че няма болнични де, ама все пак е добре да не се стига до тях.

Сирни Заговезни

Днес е тази неделя, когато се иска и дава прошка от хората, затова най-смирено ви моля да ми простите за каквото съм ви засегнал.
Аз пък ще простя на тези, на които мога. На останалите – Господ да прощава.

Проекти и караоке

По стара ФМИ-истка традиция курсовите проекти се пишат последните няколко дни на 10-тата (последна седмица). Този триместър за мен и колегите около мен не беше изключение – след петъчното запиване и караоке на 7-ми срещу 8-ми март, в събота беше време да се пишат проекти…
Събрахме се трима души по нашия общ проект + други двама, които пишеха по друг и близо 6 часа мислехме върху кода, който трябва да се промени и, понеже сме трима, трябва да направим 5 точки за 6, вместо 3, ако всеки от нас се представи сам, но все пак кодът е един и същ и не е добре да се представяме по отделно,особено че някои от нас не сме се мяркали в университета почти 9 седмици.
Днес пък пиша по друг проект – алгоритми за сортиране, като вече съм почти готов с моята част – остава само редакцията и евентуално допълнение, но за 2 часа документът бе написан и примерите дооправени. Е, утре ще се разбере колко ще имаме, но мисля че се справихме добре.
Иначе в петък най-после си заверих триместъра, след като инспекторката ме върна 2 пъти да си попълня програмата, но накрая получих заветните печати.
След това със Стилър и 2 колежки висяхме в кафето на ФМИ, защото имах няколко свободни часа преди да отида на работа. Добре е да се видиш с колеги и да си пожелаете “за много години”, но за съжаление повечето работим и нямаме време за такъв лукс.
Вечерта бяхме в ресторант “К2”, който не беше лош, но не е по мой вкус – предпочитам си “Войводите”. След това отидохме и на караоке в “Латиното”, където си прекарах доста добре, защото бяхме доста голяма група колеги и като 60% от заведението са твои хора някак се отпускаш. Все пак не повторих опитите си да пея (колегите може да са ми само благодарни за това) рџ™‚

Напоследък

От доста време не съм писал тук, но просто нямах настроение – неведнъж намирах тема за писане, но някак изникваше нещо важно.
Е, така и неща нещата ще се трупат, а след година като си препрочитам старите неща ще се чудя какво съм правил тази седмица, за която няма и ред в блога…
Та все пак ще спомена накратко какво ми се случи през изминалата седмица – на първи март имахме “среща на класа”, като се събрахме 4-те редовни, които всеки път сме там.
Разказахме си кой какво прави (главно работим), какви планове има да завършва и кога евентуално (аз не съм сигурен за себе си дали тази година ще е или някога в далечно бъдеще).
Вечерта след срещата на класа бях на имен ден на колежката Марта, където си разменихме и мартеници. Дойдоха 5-6 човека, което е доста малко на фона на сбирките от втори, дори трети курс, но какво да се прави, големи капиталисти сме станали всички – имам колеги, които работят даже в събота и неделя без да почиват през седмицата…
Прекарахме си що-годе добре, като в 12 часа се сетиха и за мен рџ™Ѓ – беше настъпил рожденият ми ден, който никога не съм харесвал и винаги ме е депресирал. Все пак очаквах, че може да се сетят колегите и бях купил вино и бонбони за почерпка…
На втори март (същинският ми рожден ден) обикалях с нашите по магазините, за да си избера подарък и се надявах максимално малко хора да се сетят за мен. Дори бях сменил рождената си дата в ICQ, защото не обичам да стоя като идиот на телефона и само да казвам “да,да”, “благодаря” и тн. Хубавото е, че хората го осъзнаха и тази година имах наистина малко обаждания и смс-и.
Все пак не си бях сам вкъщи на РД-то – играхме DnD с колегите, като всячески се опитвах да не мисля за 23-тата си година…
На Трети март бях с нашите и прабаба ми в църквата “Света Петка стара”, която се намира на тепето срещу понеделник пазара и работи от няколко месеца. Прабаба ми от доста време искаше да я посети и най-после я закарахме…
След това посетихме и гробищата, защото и двамата ми дядовци са били родени на 3-ти март. Там станах свидетел и на скръбта на майка, загубила сина си. Прабаба ми с такава нежност изми целия надгробен камък на дядо ми, милиметър по милиметър… Направо не искаше да си тръгне…
Следобедът на празника прекарах вкъщи, гледайки телевизия и висейки пред компа. Нашите политици пак се показаха като нещастници, опитващи се да се възползват максимално от трагедията, сполетяла толкова невинни хора…
Във вторник започнах работа и си влезнах в работен ритъм – ежедневна монотонност, малко нерви с прибирането след работно време и тук-таме положителни емоции – вчера един колега си взе лаптоп и го донесе да го покаже. Радвахме му се като невидели рџ™‚
Днес пък друг колега почерпи, че е станал магистър и след кратко преброяване се оказа, че от офис 10 човека има само 4-ма немагистри, като това сме все младите де :), които имаме 3-4 години да догоним “старите кокали” набор ’82.
Вкъщи имам проблеми с капака на лаптопа, като никой не може да ми каже къде се оправят. Писах дори на Acer в Полша, но или не четат английски, или бързо са се научили на номерата на “Стемо” и “2 плюс”, които колкото и да им пишеш, не получаваш отговор…
Та така. Имам усещането, че скоро капакът на лаптопа ми ще получи последно причастие и ще го оправям ръчно, защото по времето когато го купих струваше почти колкото колата ми. 2 години по-късно все още е актуален като параметри, но един пуст капак и липсата на резервни части е доста кофти, но няма да си купя друг, или поне не искам, но като се наложи рџ™Ѓ …

Музикална зарибявка

Понеже ми е леко скучно, а не ми се пише по никой от проектите, който имам, реших да свия някоя от тези забавни анкети в last.fm, които хората обикновено пишат там и на английски, но аз не смятам да се правя на по-голям католик от папата и затова ще говоря на майчиния си език.

1. Кои са 10-те най-слушани от мен изпълнители в last.fm?

1. Blind Guardian
2. Manowar
3. DragonForce
4. Celesty
5. Scorpions
6. Supreme Majesty
7. Edguy
8. ATB
9. Sonata Arctica
10. Karelia

2. Коя е първата песен, която съм чул на номер 6?

Tales Of A Tragic Kingdom

Тук нямам никакъв коментар, освен как по дяволите тази група се озова на шесто място?!
Не е лоша, но напоследък не съм слушал нито една от нейните песни.

3. Кой е любимият ми албум на номер 2?

Този е доста по-лесен – “Louder Than Hell”, без да се замислям.

4. Кой е любимият ми текст на номер 4?

Доста са принципно, но в случая избирам “Kingdom”, защото е леко романтична, а сега съм на вълна такива песни.

5. Колко пъти съм гледал на живо номер 5?

рџ™Ѓ Николко, но исках да отида. Кофтито е, че имах важен изпит тогава и не можех да си позволя да го пропусна.

6. Коя е любимата ми песен на номер 7 ?

“Vain Glory Opera” – трябваше да избера тази или “Superheroes”, но след прослушване и на двете – първата печели рџ™‚

7. Какъв добър спомен имам от музиката на номер 10?

Никакъв – с техните текстове не се сещам просто как можеш да имаш добри спомени – в една песен се пее за изнасилване на жена от войници по времето на Втората световна война, в друга – за самоубийство… абе не са песните с най-приятни текстове.

8. Има ли песен на номер 3, която ме кара да се чувствам тъжен?

Не мисля – това е пауър метъл все пак. Не виждам как яки китари и барабани да ме накарат да се чувствам тъжен.

9. Любим текст на номер 2?

Това е песента “Warriors of the world united” – има едно мелодично соло и после се повтаря припевът. Солото ми е любимо, но и припевът не е лош :

If I Should Fall In Battle My Brothers Who Fight By My Side
Gather My Horse And Weapons Tell My Family How I Died
Until Then I Will Be Strong I Will Fight For All That Is Real
All Who Stand In My Way Will Die By Steel

Припев:
Brothers Everywhere
Raise Your Hands Into The Air
We’re Warriors
Warriors Of The World
Like Thunder From The Sky
Sworn To Fight And Die
We’re Warriors
Warriors Of The World

10. Коя е любимата ми песен на номер 9?

Хмм… тук не мога да кажа само една – “Blank File” , “Letter to Dana”, “Unopened”, “8th Commandment” , “Replica”. Може би без да искам ги подредих по ред обаче рџ™‚ . Текстът на “Blank File” е особено актуален в контекста на това, което иска да направи държавата, “подслушвайки” всеки в интернет…

11. Как се запалих по номер 3?

Имаше период, когато имах доста свободно време и се чудех каква музика да сваля. Тогава се разкарвах из сайтовете и търсех пауър метъл банди. Бях свалил един албум на “Гама рей”, който не ми хареса, но тогава плеърът ми предложи подобни изпълнителни. Така намерих “Dragonforce”. Малко са еднообразни понякога, но не са никак лоши. Все пак са ми в топ 3 рџ™‚

12. Коя е първата песен, която чух на номер 1?

Е, това е лесно – “The Bard’s song”. Чух ги на втората национална среща на канал #fantastika, когато бях 10-ти клас… доста отдавна беше, но имам доста приятни спомени от там – играх ролева игра за пръв път, за първи път бях и на нощно къпане, което се оказа доста забавно. Абе като цяло си прекарах 2 доста приятни дни, въпреки пътуването и липсата на сън 2 денонощния рџ™‚

13. Коя е любимата ми песен на номер 4?

Тук мога да кажа любима песен от всеки албум, но ще кажа само от последния – “Empty room” – албумът им като цяло е по-зле от предишните 3, но тази песен компенсира. Добра е колкото “Charge” от втория им албум, а тя ми беше най-любимата тогава.

14. Колкото пъти съм виждал номер 9 на живо?

Нито веднъж. Вероятно няма и да ги видя, освен ако някой не ме замъкне. Не съм им от най-големите фенове, въпреки че имам 3 техни албума.

15. Какъв хубав спомен имам от номер 2?

Когато ходехме с едно момиче, което вече не помня, се поздравявахме често с “The crown and the ring”, защото аз бях на вълна “Manowar” тогава, а това беше единствената песен, която тя имаше.

16. Има ли песен на номер 8, която ме натъжава?

“Let you go” и особено в по-акустичния вариант от 2005-а.

17. Кой е любимият ми албум на номер 5?

“Best Ballads” опеределено! Веднъж го слушах 2 дни без прекъсване, когато бях влюбен в една сервитрьорка от “Грийна” (култова кръчма от 10-ти клас рџ™‚ )

18. Любим текст на номер 3?

Нямам такъв – не ги слушам заради текста, а заради ритъма и китарите.

19. Коя е любимата ми песен на номер 1?

“The Bard’s Song” естествено рџ™‚

20. Коя е любимата ми песен на номер 10?

“Usual tragedy” – комбинацията с пеене на висок глас и китари рядко се получава толкова сполучлива.

21. Колко пъти съм виждал номер 8 на живо?

Николко рџ™Ѓ Надявам се някога, като отида на “Sensation”, да го видя и него, и Тиесто.

22. Кой е любимият ми албум на номер 1?

“Nightfall in the Middle-Earth” – първият, който чух и ме заплени.

23. Какъв хубав спомен имам свързан с номер 9?

Вторият осми декември, който празнувахме в село Дряново. Няколко дни по-късно питах един приятел на колега за една песен. Той ми препоръча групата.

24. Коя е първата песен, която чух на номер 8?

“Don’t stop”. Имаше и доста странен за времето си клип, който допълнително ме зариби по Андреас Танебергер.

25. Любим кавър на номер 3?

Не ми е известно някоя от песните им, които съм слушал, да е кавър.

Заключение: Тази “зарибявка” не се оказа толкова интересна, колкото други, които бях намерил преди, но все пак е начало, а и ми загуби над час рџ™‚
Кофтито е, че не обхвана любимите ми песни, които са единици и затова не са в топ 10 на изпълнителните, но за къде бих бил без “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд. Това е песента, която си пускам, когато съм в тежка депресия.
Е, това е. Припомних си разни неща, къде приятни, къде не, пък ще се радвам и на някой да му е било интересно да загуби малко време рџ™‚

Билярд в понеделник, “Мармалад” във вторник

Тази седмица започнах с излизане на билярд вечерта, където загубих 5 от 6 игри и джаги, където свършихме 2:2 с колегите
Бях забравил какво е в “Рояла” – може да е дупка с изпочупени маси и колони, които да ти пречат да играеш, но поне пускат добре миксирано ретро и цените са евтини (50 ст. за жетон). Така можеш да изкараш приятно доста време за малко пари. Е, ако си мераклия можеш и малко време за много пари – има 2 маси за снукър, но някак ме е срам дори да опитам да играя на тях – все пак съм зле дори на малките маси, където с по-силен удар винаги влиза нещо, но при мен не рџ™‚
Във вторник пък бях в “Мармалад” отново – на вечерта на феновете на “Куин”, които не са ми от любимите групи (поради сексуалната ориентация на бившият им вокалист и някак пискливите и неритмични песни). Колкото и да не харесвам групата, те имат песни, които няма как да подминеш, особено тези, в които се пее за смъртта на Фреди – нямам идея кога са писани, но тръпки ме побиват да като се опитам да се поставя на негово място – знам, че ще умра, но не знам кога – може да е днес, а може и след година, и все пак той пее… Шоуто продължи, но без него…
Имаше и караоке, като мои колеги и познати участваха, но го е спечелил непознат за мен, който имаше голяма агитка фенове, нищо че пя 2 песни, едната от които се изложи, а един колега от първи курс бя “Бохемската рапсодия” и се справи много добре на високите – за ниските имаше друг колега да му помага…
Към 1 без 15 се прибрах пеш с мисълта, че днес ми предстои тежко ставане и така се и оказа – едвам отлепих глава от възглавницата, но поне сега не бързам особено да търся място за паркиране, след като се уредих на паркинга на “Амстердам” рџ™‚
И това е, в работен план всичко си е нормално, в личен няма промяна, а в студентски – ще видим какво ще стане тази сесия, но преди това викам да пробвам да си платя таксата и да заверя триместъра рџ™‚

Учебен петък, Java събота и почивна неделя

Миналият петък не бях на работа – изработих си да ме няма осем часа, защото в университета щяхме да караме 2 пъти избираемата дисциплина, където имаше и представяне на проекти. Моят не беше писан от мен – един колега направи дизайна и аз само смених личните си данни, добавих информацията и махнах един javascript.
Все пак имам 6 на проекта, а колегата го прецакаха да го предаде следващия път, защото бутонът му бил линк към гугъл, а не към страница с успеха му. В спецификацията не пишеше към къде да е линк, но това са подробности. Доцентът просто трябваше да се заяде с някой и го направи… Позната практика за водените от него дисциплини, но в крайна сметка хората рядко имат четворки дори при него – всичко е 6, ако се заяде много пише 5, не знам за случай с 4…
Петък вечерта ми се обади и софийският шеф на отдела. Говорихме си около 10 минути за бъдещето ми развитие, сертифициране и тн., като поводът за обаждането беше повишението на заплатата ми. Чувствах се поласкан да поговоря с него, защото от работа той почти няма време за семейството си, а ми отдели 10-ина мин…
След избираемата отидохме на кафе трима колеги и после кой от където…
В събота бях на сбирка на Java групата в България. Тя се състоя във втора аудитория на ФМИ, където не бях ходил от около година. Нещата са доста променени – вече има само един вход, което е гениална глупост, но нов декан, нови простотии, като заповедта му за избираемите, но какво да се прави – студентите са само 1/3 от факултативното събрание… Честито на прецаканите да запишат математика, защото има 3-4 информатики, а все пак сме ги карали повечето…
Та срещата беше от 13:30, но почна в 14 и завърши към 17-18, като имаше 2 лекции – въведение в “Спринг” и “Новостите в “Спринг” 2.5″ – на мен лично новостите ми бяха полезни, защото това е framework, който ползваме активно на работата.
След сбирката отидох да поиграя DnD с колегите ми, като имаше недостиг на книги и малко бавно и трудно си направихме герои, но успяхме и дори поиграхме малко, макар ролплейът да липсваше – градовете бяха “Град 1”, “Град 2″… Лошите се казваха “бла”, “бла-бла” и тн… Изобщо избихме го на много простотия и малко DnD, като играхме битки с нищожно описание, липса на карта и дори не знаеш къде спрямо теб е врагът… Но беше забавно рџ�Ђ
Днес пък нищо особено не се е случило – дните, които обичам. Стоя си вкъщи и си мисля “да пиша ли по транслатора или не”. Все пак още нямам идея до какво ще транслирам – байткод, на .НЕТ еквивалента или асемблер за х86, като прочетох спецификациите за байткода на джава – не ми допаднаха определено. За всеки клас файл трябва да попълня 10 полета, а допълнително да добавя разни идентификатори към сигнатурата на метода. Ест. трябва и сам да си генерирам номера на редовете, та май ще пропусна транслирането към байткод, но може да направя друго – транслиране към джава, а после javac да си свърши работата. Така проблемът вече не е мой рџ™‚

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев