Archive for 'За мен'
3 лева на месец
Posted on January 28, 2008, under За мен.
Толкова получават сираците от държавата ни. Е, тези над 8-ми клас получават и “дебелата” сума от 6 лева, с която могат да си купят какво? 3 сандвича или някой месец даже шоколад…
Това е смешно. Особено на фона на 70-те милиона лева, които ще дадем на чужда компания за разни лицензи на псевдооперационна система.
За мое щастие никога не съм бил в такава ситуация, но мога да си представя какво е и определено изглежда трагично. Дори няма къде да излезеш с приятели, защото 3-те лева са 6 кафета в най-добрия случай, или пък 5 жетона за джаги или билярд. А какво ще правиш утре, ами вдругиден?
Трагично е как държавата може да взима какви ли не данъци, да ни облага с ДДС върху книгите, лекарствата, млечните продукти и какво ли, а колко от тези пари отиват за децата ? Стохилядна в най-добрия случай. А къде отиват другите ? Явно не за образование или здравеопазване, след като и двете са под критично ниво, а и стипендиите доколкото знам са от времето когато аз бях студент осми клас (преди 8 години) – 21 лева за отличен успех и 18 за социално слаби.
18 лева нищо не са, но пак са 6 пъти повече за месец. Друг е въпросът, че според мен трябва да е обратно – все пак кой има по-голяма нужда от пари ? Или социално слабите са облагодетелствани и затова им се дава по-малко? Някои хора ми разправяха, че било за стимул на отличниците, само дето с 18 лева трудно можеш да се издържаш, защото все ще трябва да намериш начин да изкараш нужните поне 150 отгоре, 3-то лева бидейки най-малкия ти проблем.
Но не е честно! Колкото и да съм десен по убеждения, сега управляват леви комунисти. Господа, къде ви е социалната държава? Къде е грижата за онеправданите? Защо трябва да плащам за лукса да уча, когато и без образование мога да стигна до депутатско кресло, където уж да работя за родината, а да вадя в пъти повече за себе си, прецаквайки най-онеправданите – тези, на които съдбата е обърнала гръб ?
Аз, а предполагам и други с удоволствие бих се разделил с малка сума от заплатата си (допълнителен данък, който да отива наистина където трябва, а не в джоба на разни турци). Не трябва да е нещо голямо – сигурен съм, че всеки от нас може да се радели с левче на месец – и без това държавата взима много повече. Един лев сигурно е само банковата транзакция, за да дойде заплатата по картата ми…
Но с този лев могат да се съберат 3-4 милиона на месец, които да бъдат разпределени като стипендии и помощи за наистина нуждаещите се…
Дано някога на някоя не толкова куха депутатска глава й хрумне нещо. Дай Боже и да е от управляващото мнозинство, че току-виж мине законопроекта …
Ром, текила и бира в петък вечер
Снощи излизахме на кръчма с колегите от университета, като поне 30-40 мин. не успяхме да намерим маса за 8 човека (нормално, нямахме резервация). Накрая решихме да отидем в “Белият паяк” – кофти чалга кръчма, но ядене и пиене имаше, а мен то ме интересува от известно време.
Хапнахме, прекарахме приятно, а някои пийнахме малко повече (100 гр. ром и 8 текили), след което аз и Стилър тръгнахме към караокето в “Латино”, където не ми допада особено, но е по-добре от нищо. Там пих бира и половина, като си тръгнах преди да довърша втората (това определено се оказа за добро). Прибрах се без никакви проблеми, като не знам как ми е била походката, но нямам загуба на спомени. Пих глътка вода и тогава разбрах, че ще се повръща…
3 часа връщах каквото бях ял и пил през деня. Не знам дали е заради содата с вода, която изпих, за да си направя сам промивка на стомаха, или просто се бях натровил много, но процедурата ми се стори, че отне цяла вечност, преди да си легна.
На сутринта, след глътка вода, за да пия хапчетата си, се чувствах по-зле от снощи , защото ми се завъртя главата. Но след няколко часа сън всичко се оправи и сега съм що-годе добре.
Взех си поука – следващия път може да са 16 текили, но да няма бира рџ™‚ .
Новата работна седмица
Започна и тя, колкото да не ни се иска на голям част от населението, но няма как. Животът продължава с надеждата за петък вечер, когато ще си способен да не се съобразяваш с утрешния работен ден, с шефове, изоставащ график и какво ли не. Тогава можеш да се опиташ да се напиеш безпаметно – нещо, което не успях да постигна миналата седмица, въпреки че обиколих 3 заведения и смесих 4 вида алкохол + някакъв коктейл “Зомби”, който не беше нищо особено – натурален сок с малко боза вероятно рџ™‚ .
Иначе в петък най-после се видях с Митака, Пийча и едно типче от техния курс. Бяхме в някакво заведение до старата сграда на ПУ, после в някакъв ресторант до работата ми, а след това ги оставих и отидох на караоке, за да уважа един колега.
Караокето не ми хареса както винаги – малко народ, главно мъже, които са влюбени в гласа си, студено, но поне бяхме нашата си компания, а имахме и именник, който да изкъпем, така че не си прекархме зле рџ™‚ .
В събота се възстановявах след петъка – нямах махмурлук, но стана в 14 и цял ден се чувствах като парцал. Реших, че ще прекарам деня лежейки, цъкайки Final fantasy 5. Голяма зарибявка е – върна ме в годините от седми клас, когато взимах игри за старата ми “Сега” под наем. Прекарах няколко часа на клавиатурата, които не ми се отразиха добре на ръцете, но поне отново бях щастлив като дете, макар и за кратко.
В неделя станах към 9-10 и го ударих на депресия. Кофти е да си сам и да си мислиш за миналото, особено когато искаш да го забравиш… Това е един от малкото моменти, когато искам да съм на работа, дори в почивен ден.
Все пак имах уговорка с един колега да се видим на кафе ранния следобед, където загубих няколко часа в нелоша компания – имаше многобройни теми за разговор – как се прави количка за пазаруване, как се пази сесия, разлика между сесиите в Java и PHP, дизайн на уеб страници и какво ли не. Дори за имплементация на граф и указатели на асемблер се заговорихме, но единодушно решихме, че времето ни е по-ценно от разните експерименти, пък макар и да го прекарваме мързелувайки :).
В неделя вечер гледах снукър и легнах, но 3 часа не успях да заспя от болки в ръката. Имам една седмица курс на хапчета и след това май отивам към по-лошото, а именно операция. Ще се постарая да си довърша проекта преди това, че не искам да изоставя колегите си, но не знам дали ще успея, защото болките се засилват, а май единственото лечение е операця рџ™Ѓ .
Ще видим какво ще стане, планирам тази седмица да изляза поне два пъти с университетските ми колеги, защото искам ли го, или не, животът си тече, а и като не мислиш за някои неща, някак минават по-лесно, макар и временно…
7 дни
От една седмица вече не ходим с Гергана. Причината – тя ме заряза. Конкретен повод така и не разбрах. Просто ми каза, че няма да сме заедно и толкова. Не можеш да заставиш някой да те обича насила. Не бих го и искал. Щом така е решила – нейна воля.
Днес щяха да се навършат 2 години и един месец откакто тръгнахме, но това не се случи. Все се надявах тя да осъзнае грешката си и да се върне, но не стана и ще гледам да я забравя…
Определено сме имали и хубави, и лоши моменти, като нито сме били скарани напоследък, нито нищо. Просто един ден тя спря да си вдига телефона когато й звънях, а след това спря да ми праща и целувки в чата. Вечерта, когато я попитах защо ми каза само, че се чудела дали има смисъл да продължаваме, а след разговор за това, че за трета поредна Нова година не беше с мен, макар да беше в Пловдив, изведнъж ми каза, че късаме. Още тогава си обещах, че ще я забравя, но някак не става…
Адски благодарен съм на колегите ми, които ме изкараха навън 3-4 пъти за тези седем дни. Повечето ми казаха дори, че са на моя страна, като само един бе този, който уж е неутрален, но по-скоро зае нейната позиция. Имаше и крайно мнение, че се радвали за мен, но аз не се радвам, защото съм с 2 години по-стар и пак на изходна позиция…
Моят късмет с линукс дистрибуциите
Откакто съм ориентиран линукс потребител съм ползвал 2 дистрибуции за повече от година. Първата беше железният Slackware, който ползвах до 10.2, след което Патрик се разболя и пакетите започнаха да пристигат с редовността на Service пакове за една затворена операционна система.
Експериментирах и с Debian, но той издържа по-малко от седмица – направих един ъпдейт, след който модулът на лан картата ми не се зареждаше и останах без нет, а ест. не бях си свалил офлайн документация за пакетната система. Освен това мое мнение е, че не трябва такива фундаментални неща да се инсталират вместо теб – свалят да, но не и инсталират.
Следващата диструбиция, която ползвах бе Gentoo – бях изумен от простотата и мощта й – компилираш всички зависимости за пакет, оптимизират се автоматично с твоите флагове, двоичните файлове се “освобождават” от коментари, документацията се компресира, а за някои пакети се качва и само твоя локализация. Изобщо всичко беше супер до преди няколко месеца, когато започна да се усеща, че нещата се променят (дано) или може би замират. Последната промяна на страницата е от октомври миналата година – седмичното писмо, което някога е излизало всяка седмица, но вече се радвам да го прочета и веднъж месечно.
Някога, веднага след излизането на нова версия на даден софтуер, а даже и преди това, пакетът бе в хранилището, маскиран и очакващ да бъде свален и тестван.
Сега нещата са различни – psi 0.11 е излязло от няколко месеца вече, но все още го няма официално в portage.
Имах проблеми с инсталацията на едни графични глезотии – кодът гърмеше, защото не може да намери дадени константи, които са били преместени от пакетиращите. Пуснах бъг и съответно няколко месеца нямам отговор.
Това, което преля чашата, е новото KDE 4.0, което първоначално уж нямаше да влезе официално в дистрибуцията, а после, под натиска на доста хора, бе решено, че ще е там, но маскирано.
Е, днес е 13-ти януари – 2 дни след официалното излизане на десктоп средата, а ние все още нямаме и един пакет в хранилищата. Знам за overlay-ите, които мога да ползвам, но не всеки потребител знае за тях. А и защо трябва да ползвам всичко от overlay – сложил съм 4 досега, без да броим това за КДЕ.
Надявам се моята дистрибуция да се съвземе скоро, защото не ми се мигрира пак към друга – то май и не остана някоя такава де рџ™Ѓ . Явно ще отида или към “Федора” , или “Дебиан” отново, ако и текущата ми дистрибуция започне да се гътва, а не възстановява :(.
Нов телефон
От вчера съм горд собственик на ново телефонче – модел 6120.Много му се радвам все още и си го държа на леглото, даже не съм го изкарвал навън, защото нямам калъфче, с което да го предпазя от надрасквания.
Иначе всичките големи продавачи на телефони са в някаква картелна договореност – в “2be”, “Германос” и “Хенди” не можеш да намериш телефона под 400 лв., въпреки че той върви по около 380 лева – нов и без договор. В първите 2 магазина ми предлагаха да си взема апарата за 399 лв. с едногодишен договор – към “Глобул” или “Вивател”, а ако не искам – над 500 лева трябваше да се бръкна. В “Хенди” нещата са подобни – над 436 лева беше телефончето.
В крайна сметка се разходих и по “Руски” – при моя познат имаше само розов модел, затова реших да пропусна, но питах за цената – 379 лева – нормалната пазарна.
В този момент се сетих за “Вега”-та – имаха телефона в наличност за 379 лева без договор или каквото и да е друго – просто отиваш, даваш си парите и се радваш, че все още има малки търговци, които не плащат за забавни рибоци или не толкова забавни говорещи помияри.
За близо 430 лева си взех слушалката и 2 ГБ карта и някак си съм доволен, защото от доста време исках да си взема телефон с операционна система, както и да поддържа всички jsr-и, защото скоро имах неприятна изненада със старата ми вече слушалка k700i, която не поддържаше jsr-а за управление на bluetooth през j2me приложения.
Иначе тя издържа близо 3 години, но от няколко месеца батерията правеше проблеми – беше и подута, но все не оставаше време да я заменя.
Не ми се даваха много пари за телефон, но така или иначе трябваше да сменя този, а исках да имам възможност за видео разговори, връзка с GPS приемник през bluetooth, слот за карта и възможности за плеър (да вади сносен звук). А коледната премия, която получих от работата ми дойде доста добре – едва ли щях да заделя пари от заплатата си, за да си купя телефончето, но сега – пари, които не си очаквал, могат да бъдат похарчени много по-лесно рџ™‚ .
Ваканционно
Май изпълних програмата си за този учебен триместър – шестици и по четирите дисциплини, като за всяка от тях исках 3, макар да се готвех за повече де, но все пак работата пречи. Може да е малко, но пречи, защото трябва да си планираш нещата както трябва. Все пак се справих и още във вторник запразних – беше последният ми работен ден за тази година, тъй като в сряда заминахме за фирмено тържество във Велинград, а днес се прибрахме.
Тържеството мина що-годе добре, само не ми допадна това, че трябваше да бъдем маскирани, но като има още около 100 идиота около теб, някак се чувстваш по-малко идиот рџ™‚ .
Хотелът също беше доста готин, макар и само 3 звезди, но във всяка стая имаше TFT телевизори, а хотелът разполагаше с външен и вътрешен басейн, сауна,фитнес, джакузи – неща, които не изпробвах, но колегите останаха доволни – 2 дни не излязоха от басейна.
Та така, днес сутринта станах в 10, закусих, стегнах си багажа и потеглихме към Пловдив, където пристигнахме към 13-14 часа, след което си мързелувах цял ден рџ™‚ .
Мисълта, че утре няма да ставаш в 7:30 е хубаво нещо рџ™‚
Размисли, породени от четене на лекции
Откакто напоследък работя, нямам време да ходя в университета и уча от лекциите, които преподавателите дават.
Тази вечер реших да започна да зубкам, понеже във вторник ми се пада изпитът, а утре е работен ден :(. Та започвам си аз, чета глупости, глупости, но няма как, свикнал съм. Даже и на грешките на университетските си преподаватели не обръщам внимание – не са се научили хората, техен си проблем, все пак не преподават език, та да ме вълнува дали могат да пишат правилно.
Миналата година по това време учих от един напечатан учебник, в който през 2 реда на 20-30 страници се споменаваше една дума, не я помня вече, но се пишеше с “о”, а преподавателят настояваше, че е с “у”. Дори имаше няколко десетки срещания с потъмнен шрифт, а вероятно и редактори са чели този учебник, но все пак той достигна до нас, студентите, в качеството си на пълен боклук. Както и да е. Онзи изпит го взех. Сега ми предстои този, като квинтесенцията на лекциите (от прочетените 42 слайда досега) е следното изречение :
Когато потребителя зарежда страница с уеб-сайт, изпълнен на базата на ASP.NET, кода създаващ и доставящ страницата работи на сървера.
“Правописът” е запазен, както и фактологията и граматиката. От изречението се вижда, че преподавателят предава нещо, свързано с мрежи или .Нет. Нарочно не споменавам каква е дисциплината, защото ми остава все пак малко време в унито. Та човек, който не знае каква е разликата между страницата и сайт , е тръгнал да ми обяснява за бази и как да се свържа с тях, като използва доста странни “преводи” на всеизвестни термини, които са възприети вече. Но какво да се прави, все още, дори и с такива преподаватели, ФМИ е класа над другите факултети в ПУ, а това наистина е жалко (състоянието на образованието, не това, че сме най-добрите рџ™‚ ).
Това е, исках да изразя възмущението си от подобни преподаватели, които не разбират какво преподават, но са спали с някого, за да стигнат до позицията си, или просто са в унито от толкова много време, че считат работата си за даденост и не пипват нищо, за да повишат умствения си багаж.
Една патриотична песен
Преди няколко минути чух една патриотична песен, която ме трогна. Телевизията беше “СКАТ”, клипът естествено беше развято родно знаме, но текстът ми направи най-силно впечатление. Не можах да го запомня, нито пък намеря, но ето част от припева :
…и паднал в гроб без име и без кръст, с треви и бурени вместо камбана, ще съм щаслитв да стана родна пръст, една отлмока малка от Балкана…
Ще съм адски благодарен, ако някой намери песента, но и на текста ще се радвам. И въпреки че това не е песен за всеки ден, с радост бих я добавил в колекцията си.
За интернета на “Гигабит”
За пореден път се чувствам “горд” абонат на “Гигабит”.
Вече 12 часа нямам интернет. Не знам снощи колко е валяло и каква буря е имало (аз си легнах в 1:40, а тогава си беше тихо и спокойно).
Днес се обадих на поддръжката на “Евроком”, за да им кажа, че нямам интернет, но, след като ми взеха името и адреса, ме попитаха поредния въпрос за “компютърчетата” дали мигали. Казах им, че съм на линукс. Отговориха ми да рестартирам на уиндоус и да се обадя пак, след което ми затвориха телефона.
Аз естествено нямам уиндоус на рутера, нито на моя компютър, та ми е леко невъзможно да им кажа глупостите, за “компютърчетата”.
Все пак, ако ме бяха изслушали, щях да им кажа, че получавам друг Ip адрес по dhcp, който няма общо с еврокомския ми, но какво да се прави, поддръжка.
Накарах сестра ми да се обади след няколко минути. Попитаха я за “компютърчетата” естествено, но тя ги сектирдоса набързо и те й казаха, че ще пратят група. 6 часа групата не е дошла да смени комутатора, защото обикновено в това се изразяват повредите като завали.
3-4 години бях в локална мрежа, която впоследствие продаде бизнеса си на “Гигабит”. През това време ми се е случвало 2-3 пъти след дъжд да нямам интернет няколко часа, а веднъж и няколко дни, но при сегашния ми доставчик не е имало по-силен дъжд, след който да имам интернет…