Archive for 'За мен'
Роджен ден, сдобряване, обзавеждане
Posted on February 27, 2013, under За мен.
Миналата събота станах в 8:30 сутринта, за да отидем да купим подарък за рождения ден, на който щях да присъствам по-късно вечерта.
След като избрахме подаръка, бяхме за малко във “Веда хаус”, където се почувствах отпочинал за пореден път. Когато и да отида, винаги си тръгвам, оставил стреса назад…
Та вечерта отидох на рождения ден, където бяха и част от колегите, с които съм скаран и се получи стандартната ситуация – не си говорим, освен по изключение и обръщаме повече внимание на другите хора.
Партито не беше някакво диво, а стандартното, на което съм свикнал с “интелектуалци” – обсъждахме политика, икономика, образование и дори психология. Особено доволен останах от разговора с едно момиче, което е завършило именно психология (нали сега съм на вълна “опознай себе си”).
В края на вечерта си хванахме 2 таксита и аз обясних на това момиче, че имаме общи познати, но във фейсбук това не е така, защото съм скаран с част от колегите. Колежката каза нещо от сорта “аз не искам да сме скарани”, а друг колега й отговори, но не чух, защото дойде таксито ми и отидох към следващата си цел – кръчма в “Тракия”. В крайна сметка нещата се провалиха и аз пообикалях малко в тъмното, размишлявайки над живота и всичко останало. След това си хванах такси и се прибрах. След като свалих лещите си, първото нещо, което направих, беше да пиша на повечето колеги, с които съм скаран и да ги попитам дали искат да забравим нещата.
Това беше огромна крачка за мен, защото надвих егото си. Трябваха ми само близо 2 години и половина, но пък това е първата ми година, в която мисля положително и се опитвам да следвам някакви непознати за мен принципи в стил “прости и забрави”.
За мое щастие всички колеги казаха, че са навити и, надявам се, всичко е уредено. Миналото е назад, а тепърва предстои да разберем какво ни чака в бъдещето.
В неделя отидохме да купим паркет за апартамента. Малко трудно го транспортирахме, защото трябваше да събера 32 квадрата в колата с още двама души, но успяхме, а после тези 90 килограма за пренасяне ни дойдоха малко в повече, но вечерта тепърва щеше става “весела”.
След паркета отидохме да гледам дивани. В последния магазин за деня харесах един сив. Вярно, не беше кожен, но беше моят диван и след малко суетене (искахме да поръчаме ляв, вместо десен) взехме този от магазина, за да го докарат на същия ден.
За щастие вуйчо беше свободен и заедно с него, вуйна и 2 момчета от магазина пренесохме дивана на 3 курса… Хич не беше лесно, но успяхме рџ™‚
Вуйчо ми даде и съвети как да си сложа паркета и как се работи с пробивен трион. Е, още съм нов, ама се надявам да му свикна.
В понеделник е дошла поръчаната спалня и носенето пак е било “забавно”. Аз видях кашоните в апартамента и мога да си представя как се мъкнат 17 кашона + рамка и матрак…
Утре ще ми сглобят спалнята и се надявам всичко да е точно и да няма ядове с размерите, че тя и трикрилният гардероб ще бъдат на разстояние 40 см един от друг.
Иначе днес се правех на майстор, монтирайки паркета. Адски изнервяща работа ми се струва. За 2 часа и половина, с помощта на майка ми, наредихме 3 реда, което е може би 4-5 квадрата общо. Тъкмо напасна плоскостите и съседната се раздалечи… А на клипчето изглежда толкова лесно, но явно е за спокойни хора, а не за нерваци като мен.
Има и друга положителна страна – нарязах 4-5 плоскости със зегето и ставам все по-добър (в началото правата ми линия беше дъгообразна рџ™‚ ).
Може би плановете ми да се изнеса до РД-то няма да се осъществят на 100%, но мисля, че съм близо.
Разходка по мебелните магазини
Тази събота обиколих всички по-големи мебелни магазини, за които се сетих, за да избера спалня за новия си апартамент. Кой ме познава, знае колко ужасен клиент съм – знам какво искам и трудно правя компромиси със заместители. Та бая продавачки имаха досег с мен, а една дори ми подари каталог, дебел 4 пръста, за да си го разгледам вкъщи рџ™‚
В крайна сметка не намерих по-добра спалня от тази, която видях в “Рила” и отидох и я поръчах. Става въпрос за този модел. Много хора ме убеждаваха, че не е хубава, но сестра ми ме убеди – каза ми “И без това не слушаш хорското мнение, тогава защо го искаш? Накрая така или иначе сам ще избереш” и наистина си я избрах. Както казах, по-хубава спалня не видях никъде, като дори ходих по пътя за Асеновград, което ми струваше годишна винетка и зареждане на газ.
Имаше подобни спални (на половин цена), но не бяха гланцови и се губеше ефектът. А шкафовете и гардеробът бяха по-кофти изработка и си личеше… Аз обаче планирам да купя спалня веднъж, а не да я сменям през 5 години…
И така, капарирах спалнята в събота и в магазина ни взеха за младо семейство (мен и сестра ми) и ни направиха подаръци 2 възглавници и хавлия, които бяха в размер 5% от цента на спалнята и всичките аксесоари към нея (включително матрака). Разбрах, че ни мислят за такова семейство чак, когато се върнах от касата и жените ми казаха, че са поръчали спалнята да дойде възможно най-бързо, защото сме щели да се женим скоро…
Но и това си има своите предимства – спалнята ще дойде за макс. 10 работни дни, вместо 20, както е по график.
В неделя пък ходехме да гледаме за полилей за спалнята. В никой магазин не харесах нищо (трябва да е черно-бял и изчистен). Имаше 3-4 модела, с които мога да направя компромис, но мисля, че е малко рано за компромиси още, при положение, че не съм видял всички магазини.
Поне гледахме и за ламиниран паркет, а там набелязах няколко цвята, които при следващото пазаруване ще купя вероятно, защото спалнята е приоритет номер едно, но после следва обзавеждането на хола, и, докато в спалнята има паркет, в другите стаи няма и ще трябва да сложа, а когато си с по-малко мебели е по-лесно, или поне така си мисля. За момента мисля сам да се опитам да си сложа паркета. Но предполагам, че ще прибегна до помощ от приятел за первазите.
Лошото е, че не намерих курсове за домашен майстор в Пловдив. “Баумакс” са предлагали по някое време, но сега няма. А аз спешно се нуждая от такъв курс, защото мога да платя на майстор, но въпросът е принципен – както не се плаща за майстор да ти смени крушката, така не искам да го викам за елементарни неща като свързване на полилей и монтиране на паркет.
А и в добавка, имам толкова много инструменти вкъщи, които не знам как се използват, а искам да пробвам всеки от тях рџ™‚
Зъболекар, фитнес и избор на мебели
Миналата седмица ми беше леко натоварена – отивах на работа в 9:30 и си тръгвах в 18, като карах без обедна почивка, само колкото да си купя обяд от магазинчето. Всеки ден от седмицата, с изключение на понеделника, когато бях в София, имах посещение при зъболекарката си, а в два от работните – и във фитнеса.
Чувството да си гладен на фитнес не е от най-приятните неща, които могат да ти се случат и в петък не издържах (тогава вече, след големи мъчения и пилене на венец (или поне така го усещах) ми сложиха коронката) и си поръчах нещо течно от бара на фитнеса. Не съм фен на химията, но след като не можех да ям твърдо, това беше решението за момента и някак си тренировката ми мина доста леко след това.
В петък вечер не излизах, защото нямаше с кой – единият без документи, другият – на изпит в събота… И така, останах си вкъщи и се наспах.
В събота се срещнахме с един колега от магистратурата по финансов мениджмънт и си поговорихме за взаимните фондове, икономическите медии в БГ и състоянието на глобалната икономика. По-късно вечерта минах през бъдещия ми апартамент с нашите и взех размери на стаите, за да си търся мебели. Разгледахме и 1-2 магазина в мола до нас, но единствено ми хареса един шкаф за антрето, а той е малък и не се брои…
В неделя обиколих всички магазини в Пловдив, които знам, че предлагат мебели и шкафове за баня. Трябваше да си намеря спален комплект на първо място – спалня, гардероб, скрин и тн… Което се оказа не особено лесна задача – хареса ми единствено една спалня в “Рила”, която е черно-бял гланц. Нищо друго дори не ми привлече погледа, а какво остава да го оценя…
Естествено проблемът е, че тази спалня е със заявка и се чака месец, а аз бях планирал да съм се изнесъл за 2-ри март. Явно няма да стане…
Имах мисия да си харесам и холна гарнитура, секция, маса за хола и масичка за чай, но с големи компромиси бих избрал нещо. Всичко друго не ми допадна… А за диваните дори не знам какво искам, защото кожата ми харесва повече, а всеки ме съветва да избера друга материя…
За спалнята същото – съветват ме да избера негланцова, но на мен точно гланцовата ми харесва… И явно в крайна сметка или ще свикна да гледам прах, или ще се науча да чистя. Като се познавам, няма да е второто, но само времето ще покаже.
28.01.2013 – 04.02.2013
Миналата седмица в понеделник отидох на фитнес за пръв път от бая време (2 години?). Първоначално се колебаех къде да отида – бях харесал този в мол “Галерия”, защото работи до 23 часа, но, след като кварталният “Интенс” се оказа, че работи до 22 часа, реших че мога да му дам шанс и то взе, че ми хареса – когато отида към 20 без нещо има двама-трима души и съответно не става блъсканица за уредите, а най-хубавото е, че ми е на 2-3 минути път пеш и не се налага да карам до там и обратно.
Инструкторът (шефът?) на фитнеса се оказа много точен и разбран, а има и един забавен образ там, който прави шоу. Мен ме нареди няколко пъти, но единият просто нямаше какво да кажа – разказвах, че единствено ми трябват плочки на корема и той ми каза “Гърди нямаш, ръце нямаш и какво, лятото ще вървиш с къс потник с дълги ръкави ли?”
Другата наредба я получих в магазина, от който си купувах дрехи в неделя – отидох и мерих 2 блузи – едната “М” и ми стана, а другата “S” и ми беше голяма. Извикахме една консултантка да я питаме и тя ми каза “От мъжкото XS не се произвежда”… Та явно ми е било време да заякна покрай другите неща.
Иначе сега ходя и на зъболекар, защото ми се счупиха парченца от 3 зъба в рамките на 2 месеца и реших, че е време да посетя стоматолога си – дотук една коронка и вероятно 2 пломби… Та в понеделник, сряда и петък съм на фитнес, вторник и четвъртък – на зъболекар. Като бонус бях и миналия петък, а вероятно ще бъда и този, но време за фитнеса има след това.
Друго по-интересно тази седмица беше, че отидохме в “Сенса” в петък вечер и изкарахме добре. Дори не ни откраднаха нищо, за разлика от един приятел, който е отишъл по-късно и си е тръгнал без пари, документи и шапка…
В неделя късния следобед бях да пия коктейли, за да се учи сестра ми как се правят. Та ми беше леко забавно вечерта. Хубаво, че бях без кола и успях да стана, защото днес бях на командировка в София – фирмата ни се представяше пред потенциален клиент аз трябваше да присъствам като техническо лице. Срещата мина добре. Не съм убеден дали ще изберат нас (имат над 200 клиента в над 100 държави), но поне няма да е заради лошо представяне, а по-скоро други съображения.
Днес естествено трябваше да отида на фитнес и затова веднага след като се върнах от София минах през вкъщи, взех си багажа и отидох. Може да не дадох 100% от целия си потенциал, но дадох каквото ми беше останало като енергия и съм доволен – не пропуснах тренировка рџ™‚
2 седмици накуп
Последните 2 седмици нямаше кой знае колко интересни неща, затова просто не съм писал – на работата е все същото, като аз се занимавам този път с админско приложение, което използва JSF. С положителна нагласа нещата не вървят никак зле – откъм дизайн приложението яко смуче, но пък нещата стават бързо, а клиентът е толерантен към кофти дизайн. Хубавото е, че темата по подразбиране е лъскава, та поне приложението прилича на нещо, но най-важното за мен е, че не съм хабил нерви да пиша CSS и да се чудя защо някой див не се визуализира както трябва…
В личен план нещата като че ли бяха малко по-зле – миналия петък бяхме в “Сенса”, а събота прекарах 5 часа навън с приятели и познати. С част от тях не се бяхме виждали близо година та имаше какво да си кажем.
Неделята реших да си почина от социалните ангажименти, защото хич да не е, изморяват ме…
През тази работна седмица пак не се случи нещо кой знае колко интересно – занимавах се с управлението на проекта, имплементация на админското приложение и малко документация на хартия за друг проект на фирмата.
В петък вечер 6 човека бяхме на боулинг и билярд в МОЛ “Галерия”. Беше забавно. Особено като се има предвид, че не бях играл билярд сигурно 3 години. Все още имам късмета да вкарвам невероятни положения и да изпускам супер елементарни…
След билярда цялата група отидохме в “Сенса”, където аз поне си прекарах добре. На една част не им хареса музиката и си тръгнаха по-рано, но на тяхно място дойдоха групичка лесбийки и беше интересно преживяване.
В събота продължих традицията да се срещам с хора и към обяд бях 2 часа навън в “Златната круша”. Прекарах си добре, като изключим чая от “Лидл”, който ми сервираха, но пък пицата беше доста вкусна и ми помогна да се преборя с махмурлука, който имах от петък вечер след голямо уиски и 3 коктейла “Лонг айлънд”.
Вечерта, както повечето вечери тази година, прекарах в чат и опити за запознанства с жени. Къде ми се получава, къде не, това е друг въпрос, но вярвам, че с практика всичко ще дойде на мястото си. Най-малкото имам нужда от информация, която да анализирам, за да оправя грешките си. И като нямам чужд опит, от който да се уча, ще се уча от своя.
Неделята, като изключим едно ходене до мол “Галерия”, прекарах пред компютъра почивайки си, или четейки “Капитал”. Постигнах лек напредък в комуникацията, но може да е било въпрос на късмет или на новите снимки, които сложих в профилите си. Предполагам, че само времето ще покаже.
Успешна нова седмица!
6 дни позитивизъм
Днес е неделя и реших да напиша първите си отзиви от живота си като по-позитивен човек.
Естествено ентропията се грижи за това да ми е гадно, но аз съм македонски инат. Засега ентропията губи по точки рџ™‚
На първи януари е лесно да си позитивен – обичаш се с всички, честитите си НГ и така, та не помня да ми се случи нещо интересно. Почивах си цял ден в леглото.
На втори вече беше по-“интересно” – на работата ми беше умрял твърдия диск на виртуалната машина, където е цялата демо инфраструктура на проекта. Нямаме системен администратор и естествено аз трябваше да вдигна всичко. До края на работния ден се оправих. Ако бях със стандартното си негативно мислене, сигурно бих се изнервил. В случая бях над тези неща – имах архив на базата от преди Коледа и версия на виртуалната машина от преди 7 месеца. Имаше работа, но не всичко бе загубено, а и данните бяха тестови основно.
В четвъртък беше разговорът с клиента – и там бях леко изнервен, защото трябваше да защитя една предварителна оценка за front-end задачи, която аз никога не бих приел на негово място, но той се съгласи. Ако не беше – аз, който не разбирам от тези технологии, трябваше да го убеждавам защо трябва да е така, без да изтъквам реалната причина, а тя е проста – колегата, който се занимава с това е бивш embedded програмист и не мисля че разбира от front-end повече от мен, но пък не се изнервя толкова (уж).
Петък бе един нормален ден – възпроизведох 2 бъга, които се оказаха проблеми в кеширането и предложих решение на клиента.
Събота бях на рожден ден на един колега. Сутринта минахме да купим подарък. Този път знаех какво търся – в петък вечерта се сетих изведнъж – той ми беше говорил, че са го обрали скоро и му бяха свили един декоративен меч, подарък от нас преди 6-7 години. Е, в събота търсих подобен меч и намерих от третия опит. Очаквах, че ще ми отнеме над 2-3 часа и накрая ще взема някакво уиски, но успях да купя подарък за под 30 минути и след това имах време да пия чай в няколко кафета на центъра.
Вечерта РД-то мина по стандартния сценарий от предишните години – аз срещу 1/3 от хората рџ™‚ . Бяхме над 15 човека, а аз не си говоря с поне 5-6 души от тях. Та така – слушах повече какво приказват другите.
И по моя си обичай си тръгнах към 23:55, за да не посрещна именния си ден в тяхна компания. Бях купил бонбони тази година, за да почерпя хората, но реших да си спестя конфузната ситуация и просто ги оставих на домакина, като му казах ако иска да почерпи гостите, ако иска да ги изяде сам. Предполагам ги е почерпил, но не е от значение за мен така или иначе.
Днес беше именния ми ден и съм доста щастлив от новите технологии – само 3-4 души ми се обадиха по телефона. Всички останали честитиха по други канали, които не изискват от мен да стоя и да повтарям като идиот “Благодаря!” на всеки 15 секунди. Това ми е най-омразната част от посрещането на моите празници (като изключим равносметката какво не съм направил през изминалата година).
Утре (вече днес) започва новата седмица, при това с Ивановден. Нека да е успешна за всички и пожелавам да не ни се стори толкова дълга!
Честита Нова година!
Честита Нова година! Нека тя да бъде по-добра във всяко едно отношение от предишната – за който не е имал здраве – да донесе здраве, на който са му липсвали успехи – успехи и тн.
Аз се надявам тази година за мен да бъде годината, в която ще стана по-общителен, търпелив, позитивен, с по-малко его, с плочки на корема, с блондинка до себе си и с познания по китайски.
“Само” тези 7 цели съм си набелязал и още от началото на тази година работя по въпроса. Ако успея сам да си повярвам колко съм по-общителен и позитивен, нищо чудно след това и другите да го решат за мен:)
Като една стъпка към намаляване на егото – смених подзаглавието на блога си – от “Моят поглед върху нещата”, то вече е “Разни размисли и случки”.
Обаче спокойно, съмнява ме да започна да пускам статии със слончета, кончета и прочее други твари, защото са сладки. Може да съм по-позитивен (приемайки го като по-малко негативен), но не съм изтрещял напълно (все още).
Успешна 2013-та на всички!
Седмицата след Бъдни вечер
Сутринта на Коледа, както си е като традиция при нас, отидохме да се видим с едни наши роднини близо до Пловдив. С някои от тях не се бяхме виждали от много години, та беше ползотворно преживяване.
От баницата с късметите ми се паднаха “пари” и това, в добавка към паричката от Бъдни вечер, леко ме напрегна – надявах се, че 2013-та ще е годината, в която ще бъда, а не, в която ще имам, но както се казва – “Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си”. Та явно ще трябва да се задоволя с пари рџ™‚
След като се прибрахме в Пловдив, оставих колата и отидохме в бара, където сестра ми кара курсове. Този път щях да опитвам безалкохолни коктейли и да тренирам бармана да свиква с кофти клиенти, докато сестра ми преписва някаква теория.
В сряда ходих по магазините с нашите за всякакви покупки, но най-доволен останах от слушалките, които си взех. Не за друго, ами старите ми “Thompson”, които оцеляха 8 години, съм ги загубил някъде из апартамента и сега нямам слушалки, а те ми трябват, за разните медитации и други техники за самоусъвършенстване.
В четвъртък беше малко по-натоварен ден – трябваше да закараме колата на сестра ми на преглед, после през “Метро” за боя за коса, след това през фризьорката, за да ме боядиса, а после в бара за поредната доза безалкохолни коктейли.
Не мисля да прикачам снимка с новия си цвят на косата, защото е черно със син оттенък и трябва да се подредят звездите под еди какъв си ъгъл, за да мога да го хвана с телефона. На естествена светлина се забелязва, ама как не съм отишъл навън за една снимка.
Първоначално исках косата ми да е зелена, ама за целта трябваше да се изруся – преживях го. Бил съм изрусен по времето, когато бях рейвър, но по-големият проблем е, че зелената боя за коса издържа 8 измивания – т.е щеше да трябва да се боядисвам всяка седмица или да остана рус… Може да имам време за глупости в момента, но не чак толкова… Та така, няма синьо, няма зелено, стана черно със синкаво.
В петък отидохме в “Сенса”. Пак само двама, ама с повече алкохол и това се преживява – като станеш безсмъртен не ти пука за хората около теб.
Днес половината ден спах, а през останалата част си почивах, подготвяйки се психически за пазаруването за НГ, което ще ми се случи утре. В добавка, ще трябва да изберем и подарък за рождения ден на домакина, който дори не познаваме. Та ще е яко рџ™‚
Не съм сигурен, че ще има друг пост преди края на годината, затова весело посрещане на 2013-та!
Без ток на Бъдни вечер
Помня доста вечери преди Коледа, включително тези с режим на тока, но честно казано нямам спомен някога да сме били на тъмно и студено едновременно за Бъдни вечер. Може и да греша естествено, но просто нямам такъв спомен.
Е, тази година се случи и това – на 24-ти декември, без тежки атмосферни условия, целият централен район на Пловдив останахме без ток. Според различни коментари, някои са останали без електричество само за пет минути, други за над 2 часа, а ние – за час и 40 минути.
“EVN”, благодаря ви за възможността да прекарам близо 2 часа на свещи, на студено (топлим се на климатици и поддържаме температура над 25 градуса) и на гладно, защото не искахме да ядем празничната вечеря на тъмно!
Честита Коледа, “EVN”!
Петък, събота и неделя след Новата година по календара на маите
Този петък (21.12.2012) светът трябваше да свърши за пореден път. Естествено това не се случи и се поздравихме с нова година/епоха по календара на маите.
Това си беше повод за празнуване и вечерта отидохме трима души в един коктейл бар, а след това двама тръгнахме към “Сенса”. Можеше да сме малко повече, но петък беше денят на фирмените партита.
В “Сенса” нямаше места. Дори на бара горе беше пълно с резервации, но намерихме един ъгъл да се сместим и си изкарахме нелоша вечер.
В събота ставането ми беше леко сложно заради коктейлите от предната вечер, но за два часа се съвзех и тръгнахме със сестра ми към Мол “Галерия”, за да си купим разтвор за контактни лещи и разни хранителни стоки.
По пътя видяхме адското задръстване и коли навсякъде, та решихме да отидем в “Кауфланд”. В бързината избрахме по-новия (онзи на “Цариградско шосе”). Вътре беше пълно и хората от малцинството не бяха никак малко.
На излизане сестра ми забеляза, че й липсва телефонът и тогава започна “забавната” част. Върнахме се. Охраната първоначално ни “отсвири”, но, след разговор със служителката на бюро “информация”, решиха да ни придружат по маршрута, по който сме минали и да проверят камерите впоследствие. Взеха телефонен номер и казаха, че едва ли ще се обадят на същия ден. Аз предполагам, че няма да се обадят изобщо… Както и да е, за мен този телефон няма да се върне повече, но все пак на сестра ми й беше кофти, защото това е моят стар телефон с “Андроид” и реши да пусне жалба, за да го издири полицията. Не знаехме в кое РПУ да отидем, затова отидохме в нашето по адрес. Там ни казаха, че сме за тях вероятно, но дежурният бил на тежък случай и ще се прибере по-късно да минем същата вечер или утре. Използвахме времето да отидем да опитаме да блокираме картата на сестра ми. В “Била” ни казаха, че могат да я блокират, като преиздадат нова и като разбраха, че е на предплатена програма, започна зарибяването – ако била под 25 – еди каква си програма, ако такова – това, ако онакова – другото. Сестра ми ги скастри и си тръгнахме. Решихме, че ще звъни на оператор. Процедурата отне 30-40 минути, през 20-25 от които нямаше оператор на телефона. Всички бяха заети…
Днес (неделя) станахме към 10 и отидохме в РПУ-то. Дежурният беше там и ни каза, че може да ни приеме сигнала, но ще трябва да го препрати към РПУ-то в “Изгрев”, защото местопрестъплението (“Кауфланд”) било там. С колата не ми беше особено лесно да намеря полицейското управление, като трябваше да ползвам навигационен софтуер и питане, но в крайна сметка го намерихме.
Отидохме там и разбрахме, че “Кауфланд” е от другата страна на “Цариградско” и следователно не е в техния район, а трябваше да отидем в “Тракия”.
Естествено, това и направихме, но пак имаше ядове – и тук дежурният беше излязъл за някакъв случай и трябваше да се върнем след 2 часа. Така и направихме.
Като се върнахме, пак трябваше да почакаме още 30-ина минути, но този път дежурният ни прие и сестра ми най-после написа показанията си, след като приложихме копие от договора за лизинг на телефона, където можеше да се види IMEI-а.
Сега остава да почакаме няколко месеца, както ни обясниха приятели и полицаи – процедурата отнема поне 3 месеца. А предполагам след това ще ми е още по-забавно, защото договорът за лизинг е на името на бившия ми работодател, след което е прехвърлен на мое име, за което нямам документ, освен нов договор, в който не пише за прехвърлянето директно, но пък имам разпечатка от фактура, където ми е таксувана лизинговата вноска… Та да го намерят телефона и да видим какво ще стане…
Освен стандартните поуки за циганския етнос и пазенето на багажа покрай празниците, мисля че има и нещо по-важно – ако станете жертва на престъпление – отидете в РПУ-то, което отговаря за това място.
И още един съвет – ако ви обират в Пловдив – гледайте да е в дясната част на Главната (по посока Римския стадион), че за там отговаря РПУ-то до църквата “Света Петка”. За лявата отговаря другото, което не съм сигурен къде е, но май е до “Данаил Николаев”.
Весели празници на всички, които празнуват!