Archive for 'За мен'
На работа след отпуска
Posted on August 31, 2008, under За мен.
Тази седмица беше първата ми работна след морето и още в понеделник започна напрегнато – изчитане на двуседмични логове и писма, запознаване с промените в проекта и естествено захващане за работа, понеже сроковете си вървят, а във вторник имахме представяне на проекта…
Само представяне мина супер. Колегите от отдела за връзки с обществеността си знаят работата – приложението беше представено сякаш е най-добрият продукт, създаван някога. Провокативните въпроси на колегите (представянето беше пред тях) бяха хитро отклонявани или получаваха доста оригинален отговор. Всичко беше лъскаво и грабващо окото – перфектната опаковка на нещо, което разработваме повече от година и се надяваме вече да е готово…
В сряда работата продължи по старо му, като трябваше да се навакса и ходенето до София за представянето – сроковете са си срокове и е хубаво поне веднъж да бъдат спазени…
Нямам спомен за нищо по-интересно от четвъртък – само ядове с мапването на една таблица, която си е умалена база данни – в нея има полета от текстов тип, които могат да са произволни (те са ключ) и към този ключ могат да се записват произволни стойности, но това адски опростената версия на това, което се прави. Няма да коментирам и липсата на нормализация. Коментарите си ги изказах на който трябваше. Не ме послушаха. Работих 7 часа извънредно тази седмица. Не се получи успешното мапване. Изпуснахме срока за пореден път, но тази седмица продължаваме, пък каквото стане. Аз съм само програмист – изпуснатият срок не е мой проблем, след като съм казал защо няма да стане и съм дал повече време от себе си, опитвайки се да го направя…
В личен план – започнах да свиря на китара. “Свиря” е силно казано естествено, но поне се опитвам. Към момента вадя само акорди – бавен съм още за песен, пък била тя и от най-бавните…
В петък пък получих от Андрей двд с всички снимки на колегите от 2004-а насам. Близо 2 ГБ спомени, които имах разпръснати из множество дискове, а сега са събрани на едно,..
Прегледах отново всички снимки и по тях може да се проследи развитието на цифровите фотоапарати от 2004-а насам, както и нашето порастване – дори през 2006-а изглеждаме някак по детски, но след това всички ми изглеждат някак поостарели…
Това е от мен – пак много накуп, ама по-добре така, отколкото изобщо (поне за мен де, защото след време си препрочитам нещата рџ™‚ ).
Слави Трифонов в Каварна?!!
Днес, гледайки какви предстоящи музикални прояви ще има в родината ни, попаднах на това – концерт на Слави Трифонов в Каварна на същия онзи стадион, на които бяха Алис Купър, Manowar, Slayer, Sonata Arctica и доста други звезди, всички в пъти по-големи певци от Славито. Защо просто не приеме, че не може да пее и не слезе от сцената. Музикантите от “Ку-ку бенд” са добри и нямам нищо против тях на стадиона, но Слави Трифонов?
Искрено се надявам стадионът да не се напълни въпреки символичната цена на билетите (8 лева). За първи път съм благодарен за географското местоположение на Каварна – предполагам, че никой чалгар няма да се юрне до там, въпреки евтините билети.
На всичкото отгоре, това ще се случи на 6-ти септември и се надявам хората да си останат по домовете за празника, а не да пропътуват половин България за един чалгар…
Кофти е, че един такъв стадион ще бъде омерзен от чалга изпълнение, но парите движат света…
Нов лаптоп
Вчера, след поредния проблем с лаптопа, реших че това не може да продължава и се отправих по магазините за техника, малко след като подадохме молба на сестра ми за участие във второ класиране.
След кратко оглеждане по сайтовете и чакане “Технополис” да отворят, реших кой модел точно искам (марката се знаеше отдавна – Dell). Спрях се на един Inspiron 1525 с 3 ГБ рам и 320 хард (текущият ми лаптоп е с 2 ГБ и 60 хард). Добре, ама след като в Китен ми отказаха транзакция на ПОС терминал, не исках да рискувам да ми се случи пак – тогава имах въпросните 30 лева в брой, но както вече писах – там трудно се намира работещ банкомат, който да има пари.
Та не исках да бера срам на касата след евентуална отхвърлена транзакция и попитах дали мога да изтегля пари от ПОС на самата каса. Отказаха ми.
До входа има банка – ОББ. Попитах и там – казаха ми към 10 лева такса и аз се навих, въпреки че в моята банка щеше да е безплатно. Ок, ама се оказа, че таксата е 60 лева за 1500-те, които исках да изтегля и някак реших да пропусна. Отидох до офиса на ЦКБ до нас да изтегля парите, но там ми казаха, че не мога да ги изтегля от сметката си направо, защото тя е картова и ми трябва ПОС, а те нямали. В крайна сметка отидох в “Смирненски” и там изтеглих, но това ми костваше поне 1 час разправии. Получава се така, че имам пари, но не мога да плащам с тях…
И все пак за лаптопа – доволен съм от него и най-вече от гаранцията в размер на 3 години (това бе и причината да избера “Dell”).
В крайна сметка си го купих, закарах го вкъщи и се захванах да свалям най-новото kubuntu. Не ми се занимаваше с Gentoo вече – откакто работя нямам време да компилирам по 20 пакета на седмица, като след това да проверя какво се е счупило. А дори още няма КДЕ 4.1… Изобщо, ще ги сменям вероятно за работната си станция. Сървърите нека си стоят – там и без това качвам нови пакети по-рядко.
С убунтуто всичко тръгна от раз – само го качих в 6 стъпки (2 от които кой съм и къде се намирам) и готово – имах драйвери за мрежата, видео картата, дори за бутоните за мултимедия, които на стария лаптоп отказваха да работят.
Изобщо – след 8 изгорени диска (на уиндоус машина ест.) при опит да запиша убунту, цялата инсталация протече за по-малко от 30 мин. и след това имах система, готова за работа.
Не съм фен на пакетните системи, защото с времето се затлачваш с глупости, но истина е, че отнемат по-малко време за поддръжка и инсталация – няма го вече компилирането, при което трима души ме чакат да си компилирам играта, за да играем в мрежа рџ™‚
Е, губят се оптимизации, но след като станах потребител, не мога да очаквам максимална бързина…
И това е, да ми е честит новия лаптоп и да си го ползвам доста по-безаварийно рџ™‚
На море в Поморие
В четвъртък (14.08) си стегнахме багажа с колегите, освободихме квартирата и се помотахме малко из Китен, защото райсове до Бургас има на всеки кръгъл час, но влакът бе в 21:50.
След пазаруването на сувенири, отидохме на автогарата и взехме билети за маршрутката в 13, защото онази в 12 беше пълна вече. Един час по-късно бяхме на гарата в Бургас и аз водех преговори с нашите кога и от къде да ме вземат, за да се присъединя към тях в Поморие.
Междувременно решихме да се разходим из града с колегите, като единият от тях имаше уговорка с брат му да се видят на хотел “България”, а останалите просто искахме да загубим време и се разкарвахме из центъра и разни книжарници…
Към 16 часа, почти изгорял от слънцето, позвъних на нашите да ме вземат от гарата и се сбогувах с колегите, отправяйки се нататък.
Нашите дойдоха и за 20-ина минути стигнахме платения паркинг в Поморие, на който баща ми остави колата, защото апартаментът ни беше в старата част, а там местата за паркиране са доста малко…
Като цяло Поморие е семеен курорт – всичко е тихо и спокойно, на плажа повечето хора бяха семейства с деца…
Лошото е, че градът прекалено се е моторизирал – постоянно някоя кола ти изскача в гръб докато вървиш по задните улички на центъра, а понякога и някое хлапе на 12, което дори не знае правилата за движение по пътищата… Изобщо, автомобилното движение в Поморие не е уредено както трябва, като се има предвид че това е туристическо градче…
Що се отнася до почивката ми там – прекарах 3 нощувки с нашите и в неделя се прибрахме в Пловдив. Всичко мина бавно и спокойно – плаж и заведения – нещо като в Китен, само дето този път бяхме само по семейно.
И тук не успях да се гмурна рџ™Ѓ …
На море в Китен
На осми срещу девети август заминахме по-голямата част от колегите за Китен.
Пътувахме с влак до Бургас, което си е едно голямо преживяване – тясно, задушно…, но все пак не спах, а водих спор за “ползите” от математиката с един колега.
В Бургас хванахме рейс, който ни закара в Китен и трябваше единствено да повървим 200-300 метра до квартирите.А те си бяха на ниво – телевизор, хладилник, климатик, самостоятелни баня и тоалетна… Харесаха ми…
И двата плажа ни бяха малко далеч (10-15 мин. ходене), но това не ни попречи – почти не пропуснахме посещение.
Казвам почти, защото един ден валеше и вместо сутрешен плаж бяхме на един много готин бар на скалите. Пускаха депресираща музика, а аз бях на прозореца с чаша ирландско кафе в ръка и съзерцавах вълните, морето и скалите… Не знам как са си прекарали колегите на масата ни, но аз си прекарах страхотно – време за размисъл, страхотна гледка и добър музикален фон…
През петте дни правихме и доста други неща де, не само се депресирахме и висяхме на плажа рџ™‚
Аз лично не си намерих нова мадама, но пък и не съм търсил – харесва ми ергенският живот :).
Ако все още бях “семеен”, сигурно нямаше да съм на море тази година, както и може би нямаше да посетя концертите на Manowar и Alice Cooper…
Да се върнем на Китен. 2 пъти посетих “Зангадор” – дискотека, която си струва да бъде видяна – като музика не е нищо особено (от хаус до ретро, без чалга), но “вътрешният” дизайн владее – в едно заливче са направили 2 изкуствени водопада, има дървена платформа над водата, където седяхме, над цялата дискотека има въжен мост, от който се спуска една акробатка и прави шоу.
Самият дансинг е плажна ивица – танцуваш си на пясъка, а пред теб е морето…
Препоръчвам на всеки да посети тази дискотека, ако има път към Китен.
В общи линии, макар да не бе събитието на живота ми, прекарах си доста добре почивката в Китен.
Бягах с колегите по плажа, играх на карти, разни игри с топка и си направих тест от “Космополитан” – “Каква сте на първа среща” (оказах се “кралицата на бала”) рџ™‚
Яд ме за едно нещо обаче – не се гмурнах, а имах тази възможност. Двама колеги отидоха, а мен ме домързя (честно казано, пестях си и парите в наличност, защото много трудно се намира работещ банкомат в Китен, а веднъж ми отказаха транзакция на ПОС терминал). Това е и нещото, което излиза с най-висок приоритет за следващата ми морска почивка с колегите. Ако трябва само аз ще отида, но ще се гмурна…
Изминалите почивни дни
След 16-часовата командировка в София в петък, където бях с колата и щяха да ме отнесат няколко пъти докато аз си карах просто направо в средна лента, реших съботата да почина малко по най-добрия възможен начин – да спя цял ден и да не правя нищо друго.
Но не би – в съботния ден изминах около 80 километра, за да се видим с една братовчедка от Варна, която бе дошла за малко. Не че ми беше лошо да ги видя с хлапето, просто констатирам, че пак не се отървах да бъда шофьор рџ™‚
Вечерта трябваше да се състои излизане с колегите на дискотека, като ме финтираха много хитро – събрахме се на домашно купонче и в последствие ми казаха къде ще се ходи – “Калигула”. Естествено не отидох (въпреки двете блондинки) – не ми е мястото там, а и не съм толкова толерантен, че да преживея хем чалга, хем педали накуп.
Вместо това с двама колеги решихме да пием на тепето – нещо, което не бях правил близо година и не помнех колко приятно е да пиеш бира в 3 сутринта сред античнен форум в Стария град.
Неделята се събрахме за една кратка (6-часова) сесия на DnD – последната бе преди месеци, но тази почти наваксахме загубеното…
Във втория почивен ден не правих почти нищо друго – мислех си за багажа за морето – какво трябва да си купя, кога да го направя (все пак трябва да си организирам нещата и в работата, за да не насадя някой на пачи яйца когато изляза в отпуск за 2 седмици), както и как да го компресирам максимално, че да го побера в един среден сак (ще пътуваме с влак рџ™Ѓ , но няма как – 13 човека сме рџ™‚ )
Поредна турска провокация
Вчера случайно попаднах на тази новина – на български паметник в София е изсечен надпис турция (винаги с малка буква), рисунка на знамето им и дата.
Имам бегъл спомен за смъртта на тези войничета – преди 13 години изгарят във военен камион. Бил съм на 10 години, но много силно впечатление ми направи начинът, по който съобщиха за смъртта им – снимката на всеки по отделно на фона на горящ адски огън…
В наши дни е наета турска фирма, за да премести паметника и, мое предположение, не съм запознат, именно тогава е написан този надпис, защото изглежда като издълбан в пресен цимент.
За съжаление това е поредната история тип турски хакери, които “хакват” сайтове на Министерство на земеделието или друго подобно, което се държи от една партия, която противоречи на Конституцията. Всеки може да хакне като има парола…
Само че тук случаят е малко по-различен – знае се фирмата, а дали ще бъде наказана?
Ето какво гласи НК по този въпрос :
Чл. 278. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2004 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.
Е, ще видим ли виновните в затвора за 3 години?
Пейнтбол
Днес с колегите решихме да отидем на пейнтбол. Пак се събрахме доста народ – 11 души, като не очаквах да отидем и 6-7…
Като цяло играта беше забавна, макар и не много равностойна – бяхме 6 на 5 и моят отбор би доста пъти, като дори трима души останахме неулучени.
След мероприятието отидохме в едно заведение, наречено “Графит”. Намира се близо до “Кукленско шосе”. Та във въпросното заведение ни надписаха сметката с близо 2.5 лева. Явно на никой не му се заяждаше за допълнителното кафе и натурален сок в сметката, та просто си събрахме точната сума и не оставихме стотинка бакшиш. Не че нямаше да оставим иначе, но щом така си го взимат…
Бях за трети път в това заведение (предишните в малка компания и няма как да ми надпишат сметката), но не съм сигурен дали скоро ще отида пак…
Защо да се оплакваме по-малко
Оплаквам се доста. За никого не е тайна.
Днес случайно попаднах на едно писмо в пощенски списък, на който съм член. Тук публикувам картинките, които ме трогнаха. Мисля, че коментарите са излишни, както и преводът – картинките говорят за себе си…
Свободно време
Тази седмица ми се събраха 2 излизани с колегите от унито. Причината – организационни въпроси относно морето, за което се събрахме 13 сигурни души (въобще не съм предполагал, че можем да се организираме толкова народ за няма и 2 седмици, при това трябваше да синхронизираме и отпуските, но дори двамата с най-строг началник успяха, а при мен нямаше никакъв проблем – само трябваше да кажа дати. рџ™‚ ).
В понеделник пак бяхме на заведение в “Гражданския клуб” в Стария град, като не помня какво обсъждахме тогава, но съм доволен от бирата с колеги, защото все повече работа имам и все по-малко време за познати и приятели, но пък гледам да се възползвам максимално от възможностите.
Кофтито е, че напоследък почти не излизам никъде в петък вечер, но въобще и не ми се ходи в клубовете, където музиката е силна, гадна, а и дрехите, които носиш са от особена важност.
Мразя да се правя на гъзар, който събира 6 дни, за да отиде в заведение и да си купи сода, но естествено е с дрешки по последна мода… Как не съм тръгнал да обикалям в търсене на дрехи, което не е никак лесно – 3 пъти (в различни дни) обиколих, за да си купя 1 (една!!!) тениска, защото повече не харесах.
В такива моменти изравям някоя черна тениска на “Blind Guradin”, “Manowar” или дори Alice Cooper, обличам я и вече не ми пука. Е, няма да отида в най-новия бар в Пловдив (който и да е той), ама и без нея не бих отишъл – там ще е за въпросните “гъзари”. Предпочитам някое квартално заведение, където познавам сервитьорката, персонала и клиентите – там ми е уютно, не като студената, превзета и снобарска обстановка на някой пиано бар…