Archive for 'За мен'
“Мармалад” година и половина по-късно
Posted on February 20, 2008, under За мен.
Тази вечер бях в това заведение, където не бях ходил от доста време. За разлика от последните пъти, днес ми хареса. Беше “нощта на феновете на Deep Purple и Rainbow” като музиката беше само и единствено на тези 2 групи, имаше разни игри с въпроси и тн., но най-добро впечатление ми направи прожектирането на клипове на групите, като повечето не бях гледал, като този – Rainbow – Can’t let you go, който е малко странен, но пък идеята на песента се предава доста по-ефектно.
Иначе чух и оригиналът на някои песни, които бях слушал под формата на кавъри, изпълнени от Edguy.
Изобщо доволен съм от излизането и от леко промененият стар “Мармалад”. Сигурно бих отишъл и следващата седмица на подобно събитие, дори може би на концертът на Д2 след няколко дни. Разправят, че групата, откакто сменили вокалиста, се справя доста по-добре. Може и да имам шанса да ги чуя рџ™‚
Позицията ни за Косово
Или по-скоро липсата на такава …
Повечето от нас помнят какво се случи в Косово преди близо 10 години. Тогава пак обществото беше против даването на въздушен коридор, но след кризата от 1997 трябваше да се мазним на някой… В крайна сметка дадохме коридора, получихме някакви благинки, направихме много добър ход – не допуснахме бежанци на нашата територия – изнесохме палатковите лагери в Сърбия и всичко се размина за нас…
Днес какво се случва – една сепаратистка държава обявява независимост от държава, която ни е съсед и е излаз за Западна Европа. Ние ще тръгнем срещу нея и ще признаем Косово за независимо, което е адската глупост, защото така се дава пример на Кипър, на баските и, не дай Боже, на нашите турци. Не казвам, че нещо може да се случи скоро, но примерът, който даваме е ужасен… Не стига, че не си знаем външния интерес, ами явно и вътрешния. Който не си спомня (явно бате Сергей и агент Гоце), може да отскочи до пловдивската гара. Там има паметник в памет на жертвите на турския тероризъм. Мисля, че има във Варна и Бургас, но не съм сигурен, защото тогава съм бил хлапе.
Турците пари имат, самочувствие имат, не знам имоти купуват ли като в Косово, но накрая може да стане същото – да купят земята и да я обявят за независима…
Защото явно сега е модерно да се създават нови държави… А албанците идват – сега е ред на Македония… Хората са казали “Щом мечката играе у съседите, тя ще дойде и у нас”, ама никой от текущото правителство явно не е толкова умен да се сети, или пък се е сетил, ама е забравил – с пари много неща можеш да направиш – да станеш президент, премиер, е какво ти пука за България, като си русофил…
Но на нас ни пука. Аз живея тук и ще живея и в бъдеще. Не искам моите внуци да се молят по 5 пъти на ден. Искам България да си остане единна и цяла. Турците нека си живеят мирно и кротко в балкана, но да не предявяват никакви претенции, защото при гражданска война ще ги смажем… стига да не се намеси турция, че тогава горко ни рџ™Ѓ
За “чудната” поддръжка на хардуер в Уиндоус
Днес сестра ми ме помоли да ползва една уеб камерка, която имам вкъщи, но съм използвал 2-3 пъти, та реших да й я преотстъпя.
Камерката работеше на същия уиндоус преди близо година (лично я тествах), но днес не тръгна.
Свалих оригиналните драйвери от диска – не стана. Свалих и обновените драйвери – пак не стана. В и двата случая дава една и съща грешка – тази. Яко, а?
И как се предполага, че ще си инсталирам камерката ? Какво ме интересуват тестовете за лого, а и дори да ме интересуваха, М$ толкова ли са бедни, че да не могат да си позволят камерка за 20 лева ?
И какво става – уиндоусът, който се води толкова добър, за него има всякакви драйвери, инсталират се лесно и какви ли не глупости, не може да работи с един прост компонент наречен уеб камерка, правена в Китай, но ако ще и на Марс да е правена, след като има драйвери за нея, защо не мога да я ползвам ? На всичкото отгоре преди около година всичко бе точно. Явно в последствие уиндоусът се е усъвършенствал откъм рестрикции…
Е, затова се махнах от тази “операционна система” и затова няма да се върна на нея. Аз ли съм господар на хардуера си или тя?
Честит Трифон Зарезан
Честит празник на всички празнуващи го. Аз лично тази година ще чествам този, защото хем е български и православен, хем ме зарязаха скоро и нямам с кой да празнувам.
Кофтито е, че и една друга двойка са тръгнали по този път. Посъветвах момичето да опита да издържи максимално дълго с колегата, защото край се слага веднъж и след това можеш да съжаляваш цял живот. Мисля, че ме послуша, но само времето ще покаже какво ще се случи…
Иначе до преди малко празнувах с колегите в една квартира в стария град. Не беше партито на живота ми, но пак си прекарах приятно, чувствайки се студент, защото нямаше вилици, а само дървени пръчици, с които не е особено лесно да ядеш салата или сирене, но се справихме без особени поражения рџ™‚
Все пак трябваше да си ходя, защото утре съм на работа и умирам за сън, а в стария град се ходи само пеш (нямам пропуск и не рискувам фиш за 50 лв.).
Уговорихме се за евентуално излизане утре вечер, което да включва кръчма и дискотека уж, но май пак ще е само караоке. Това е засега. Леко събуждане утре рџ™‚
Фиш за неправилно паркиране
Днес след работа отидох да си прибера колата и заварих листче, залепено за стъклото ми.
Въпросното листче се оказа фиш за неправилно паркиране на тротоара, въпреки че около мен няма жилищни сгради.
Поради факта, че е фиш, не мога да го обжалвам, освен ако не намеря начин да го направя на
акт, защото определено нямам желание да плащам 20 лева на общината за това, че те от поне 6 месеца не могат да уредят движението в кв. “Капана”, който сега е затворен на 2/3.
Както и да е, едва ли ще си платя фиша в седемдневния срок – нека дойдат със съдия изпълнител да им дам 20-те лева. Надявам се да намеря и начин да го “оправя”, предпочитам и извинение, но съм сигурен, че него няма да го получа.
Ето малко снимки (не са много ясни, но бързах за поликлиниката, а и бях изнервен)
и тук :
Петък – понеделник
През изминалата седмица не ми се случи почти нищо запомнящо се, с изключение на това, че приключих с инжекциите за карпалния тунел и има някакво, макар и минимално облекчение, което ми дава надежда, че може да се разминат нещата без операция.
Иначе в петък вечер бяхме 5-6 колеги на кръчма, а после аз и Стилър отидохме на караоке в “Латино”-то. Този път беше доста по-забавно, защото имаше някакви типчета, които явно идваха за пръв път и си направиха шоуто, та беше интересно рџ™‚ .
В събота бях по магазините из центъра в търсене на anti rsi клавиатура и висулка за синджирчето ми. Клавиатура така и не открих, а вече 3 седмици търся, та тази вечер си я поръчах от get.bg. За щастие висулка си харесах почти веднага (в първия магазин), защото нямах голям избор – исках нещо изчистено, неокислено и негрозно рџ™‚ . В крайна сметка си взех сребърно копие на прабългарския календар (малка снимка), което да заеме мястото на едно ключе, което имаше символика, но вече е просто дрънкулка в кутия за бижута…
В неделя бе планирана игра на ДнД (не сме играли от поне 6 месеца), но не се състоя, защото двама от колегите се местят в нова квартира и трябваше да започнат почистване, което им отне доста време.
Днес пък отидох на работа в 8:30, а в 10 пловдивският екип по настоящия ми проект тръгнахме за София, където щяхме да се срещнем със софийския и да обсъдим напредъка, проблеми, бъдещо развитие, разни идеи и реализацията им… доста време дебатирахме, защото се прибрах в Пловдив чак в 20, където бях неприятно изненадан от падналия акумулатор на колата. Наложи се баща ми да дойде и да ми даде ток, но всичко се разви бързо и в 20:30 вече си бях вкъщи, отпочивайки от дългия път, мислейки си какво ме очаква през останалата част от седмицата рџ™‚ .
Спомени от преди 11 години
Помните ли 4 февруари 1997? Аз имам разни спомени от онова време. Помня как нашите се редяха на опашки по банки, за да изтеглят малкото си спестявания. Помня как датите на заплатата и аванса официално бяха разменени, за да можеш да изпревариш инфлацията и да си напазариш нещо, преди доларът да е скочил с няколко пъти.
Имаше дефицит на жито и хляб.
Е, ние не гладувахме, но определено бяхме зле. Техниката ни бе готова за продажба всеки момент. Майка ми чакаше да я съкратят от работа…
И какво се случи на този ден – наглите, гнусни комунисти не върнаха мандата (поне не веднага). Одеве гледах по телевизията как Петър Стоянов разказва за случилото се.
Комунистите отишли при него със списък с имена за сформиране на ново правителство.
Тогавашният президент ги върнал, като казал, че няма да го приеме. Добрев и агент Гоце се възпротивили, но навън била тълпата – недоволният български народ, който в този момент сигурно би се обърнал дори срещу себе си. Спомням си как тогава се притеснявах от гражданска война. Като гледам репортажите сега, основания за притеснения е имало определено. Чудя се с каква наглост ще опиташ да направиш нов кабинет, при положение, че народът ясно казва, че не те иска…
Тогава ние победихме. Как са нещата днес? Правителството е съставено от комунисти, турци и неориентирани. Хората не гласуват, затова ни управляват и боклуци. Не ми се коментира темата за гласуването – всеки, който не гласува не е прав. Отиди, гласувай за който искаш, но гласувай. И да не гласуваш, пак губиш, защото не показваш нищо – дреме му на някой за ниския избирателен процент, с който е избран. Важното е по-малко турци, мангали и комунисти да ни управляват, без значение на какво ниво.
Не съм казвал, че другите са стока, но политиката не е избор между добро и зло, а между зло и по-малкото зло.
Лошото е, че всеки се опитва да пренапише историята, за да излезе победител, но аз помня, а предполагам и вие, че не комунистите бяха героите тогава. Не са и сега. Съмнява ме някога да бъдат. И аз искам утопично общество, където всички сме равни, но това няма как да стане, затова нека гледаме реалистично на нещата – 11 години по-късно пак са на власт хора, които не го заслужават,а българският народ ги заслужава още по-малко.
На теория днес живеем много по-добре от преди 11 години, но на практика не е така. В момента икономиката ни не е в във върхова форма, заплатата ми закъснява вече почти месец, но поне няма криза и инфлацията е в пъти по-малка от онази, която си спомням.
Постигнахме външнополитически успехи, но те бяха по-скоро по инерция, отколкото заслуги на текущото ни правителство. Те са тълпа неориентирани туристи, които след година и половина ще си ходят. Дано следващата група туристи бъдат поне малко ориентирани…
Проблеми с Генту
За пореден път бях изненадан неприятно от неработещи пакети в Генту. Този път виновниците бяха двама – xorg-server-1.4.0.90-r2 и hal-0.5.10.
След обновяването до тези версии вече кирилицата ми в Х-а не работеше. Първоначално мислех, че проблемът е в програмката, която показва нашето знаменце, но след това се оказа, че когато Х е компилиран с hal, то той вече не се подчинява на конфигурационния си файл. Ест. нямаше и ред за това при инсталацията на графичния сървър. Изнервен отидох да пиша за бъга, но се оказа, че той е стар – от ноември 2007. Засега не е намерено решение, но пакетът не е твърдо маскиран. Освен това кофтито е,че нещата се случват при обновяване от xorg-server-1.4.0.90-r1 към xorg-server-1.4.0.90-r2 – една и съща версия, просто би трябвало да са оправени бъгове, а не да бъдат вкарани нови, но май това е практика. Спомням си как няколко месеца беше счупен Х-а и светодиодчетата на клавиатурата не светеха. Ест. нямаше и дума за това, но хайде, тогава драмата беше малка, а сега губиш кирилицата си.
Какво е решението ли ? Махате USE флага за hal на xorg-server и преинсталирате пакета. Така всичко върви.
Има и друг вариант – да се напише файл с дефиниции за hal, само дето още няма официална документация за формата, в който трябва да бъде направено.
KDE 4 не беше достатъчно стабилно, за да влезе в portage немаскирано, но явно xorg-server и hal са?
Днес имах и други проблеми – опитах да обновя ядрото, но не се получи – стартира си, но просто няма конзола, а тя не е изключена и резолюцията си работи. Всичко е от стар конфиг файл, който работеше, но това го приемам, все пак не беше официално ядро, а такова съдържащо чужди пачове.
Съответно нямах и интернет с това ядро, защото драйверите за мрежовата ми карта не се компилират на 2.6.24 и пач все още няма офицално, макар в съобщението за бъг да имаше решение. Все пак липсата на информация при стартиране ме върна към 2.6.18, което не ме е подвеждало поне 6 месеца и може да ползвам още 6 рџ™‚ .
Честит Петльовден
Нека ни е честит празника, защото ние (истинските мъже) имаме право да празнуваме, а не някакви такива елементи с меки китки, тънки гласчета и какви ли не други отклонения,
Защо днес да е празник на мъжете? Ами тук можете да разбере защо. Празникът си е наш (е, на всеки, който иска да го празнува) и ако ние не си го празнуваме, разните съединителчета ще се правят на интересни.
Вечерта започнахме скромна компания – трима души, като известно време не намерихме кръчма – дори в “Блус”-а всичко беше заето, да не говорим за “Войводите”. В крайна сметка хапнахме по сандвич и седнахме в тайландския ресторант, където яденето беше добро – не бях ял тайландско досега, но това ми хареса.
Към нас се присъединиха още двама колеги от университета, а после дойдоха и две колежки.
Проверихме дали има места във “Войводите”, но отново ударихме на камък и, бидейки вече голяма компания, отидохме в “Сентрал парк”, където, както повечето заведения напоследък, имат навика да слагат табелка, че дадена маса е резервирана, но когато дойде голяма компания, масата е свободна :).
Хапнахме, пийнахме, отегчихме колежките с разговори за игри, AJAX, джава скрипт, CSS и какви ли не програмистки истории :).
След кръчмата аз и Стилър отидохме на караоке, където бе тъпо както винаги, но просто нямам къде да изляза в събота вечер, а като си стоя вкъщи се депресирам.
Не че и музиката не ме прави тъжен де, още повече, че като видя жена си представям едно момиче, което ме изостави и, колкото и да се старая, не мога да избия от главата си.
Като цяло сега съм се зарибил и по една песен на Селин Дион – “I don’t know”. Знам, че има и френски вариант, но малко ще ми е трудно да налучкам как се казва. Все пак и английският не е лош – разбирам текста, но пък звученето е някак различно…
И това е около мен. В петък се разбрахме с шефа – доста добре постъпи, че дойде рано сутринта, за да се разберем, знаейки че по това време съм сам в офиса.
Кофтито е, че някой от колегите ми ме е “изпял”, а предполагам трима…
Що се отнася до нещата извън работата – ходя на инжекции и терапия вечерта към 18, като след това се прибирам изморен и не ми се мисли за нищо, за което съм адски благодарен, защото когато съм вкъщи, често мисля за миналото си. Дали е можело да бъде променено или не, но дори да е можело – минало е. Хората са такива, а жените са още по-зле (съжалявам, но в момента съм в женомразко настроение). Все пак се радвам, че удържах на принципите си. Струва ми се, че се държах мъжки през тези 2 години, пък който може да разбере жените – да се обади. Че го черпя едно рџ™‚ .
Здравословни и служебни проблеми
Тази седмица 2 пъти ходих на лекар – първо в понеделник, когато ми казаха, че ще минавам на мускулни инжекции за ръката, а после днес, когато отидох на терапията и да ми поставят инжекциите.
Кофти е, че се стигна до това положение, защото след него следва само операция. Принципно не съм толкова зле, просто трябва да стоя далеч от клавиатура, но някак ми е трудно, особено след като 9-10 часа на ден работя на такава (понякога и без почивка, за да наваксам дни, когато няма да ме има на работа, а ще съм в университета).
Е, днес шефът ми поднесе неприятна новина – отработените повече часове съм можел да си ги взема, след като му кажа кога ми трябват и той прецени дали ще може??!
Чакай малко, аз няма да ходя по жени или да се забавлявам – ще ходя да ме бодат и на някаква терапия за раздвижване на ръката, а и тези часове съм си ги взел някога.
На фона на липсващата ми декемврийска заплата нещата не изглеждат особено стимулиращи и въпреки това си мисля за проекта, но след като не е оценено, спокойно ще си взема една седмица болнични, пък да се оправят. Утре ще видим какво ще стане. В най-лошия случай ще ме “напуснат”, но може и сам да си тръгна, ако ме ядосат. След като нямам заплата на 10-ти (както ми пише в договора), спокойно на 11-ти мога да се махна без каквото и да е предизвестие. Определено няма незаменими хора, но ще загубят много повече време колегите да се оправят с криптираните ми уеб услуги, отколкото тези пусти 20-30 часа, които исках да ползвам.