Archive for 'За мен'
Забавна вечер
Posted on August 7, 2007, under За мен.
Писано на 7.8.2007
Тази вечер имах “щастието” да карам по наводнените пловдивски улици. Трябваше да прибера сестра ми, защото не можеше да си викне такси – мобилните ни оператори имаха претоварена мрежа, а бакшишите не вдигаха.
Е, тръгнах, псувайки “Евроком”-а за липсата на интернет, но, когато стигнах колата, разбрах колко е зле положението и дори влязох в положение
Сестра ми бе близо до нас, само че трябваше да мина от другата страна на еднопосочното движение на “Мария Луиза”. Както и да е, нямаше проблеми, минах през циганската махала, покрай “Света Петка” и после десен завой.
Забавното започна след това – трябваше да отида до “Изгрев”, за да оставя приятеля на сестра ми. Още на първото кръстовище с “Източен” изпитах тръкпата от шанса да ми изгасне колата. 100 метра след това опасността беше вече доста реална, като за момемент придърпа, но не успя да изгасне.
Стигнах и до “Изгрев”, но за там вече ми трябваха плавници и се наложи да обърна, за да се прибера.
По пътя към нас реших да мина по паважа, а не по асфалта, защото бях видял каква е обстановката там. На “Билата” се наложи да обърна и да вляза в насрещното по моста, защото нямаше как да мина. Карах до панаира, а след това опитах да мина през тунела и да направя обратен завой на “Тримонциум”. На тунела нямаше светофари естествено. На “Тримонциум” е нормално да няма, все пак беше към 23…
Опитах да стигна до поликлиниката на “Понеделник пазара”, но естествено не успях. Наложи се да карам назад до булеварда, където се включих в движението и реших да опитам да мина през “6-ти септември”, но след 100 метра трябваше да се върна – естествено карайки назад.
Минах през тунела отново и завих покрай “Водната палата” Търсейки пресечката за кръстовището със “6-ти септември”. Естествено обърках уличката, но я открих от втория опит.
В момента, в който стигнах кръстовището, знаех че съм се прибрал, защото следваше само добрия стар паваж, който явно е най-сполучливата пътна настилка. Може да поднася при рязко спиране при мокро време,но поне няма шанс да ти изгасне колата.
Е, прибрах се. Отне ми поне 30 мин., ако не и час. А от работа в трафика се прибирам за 10, максимум 15 мин.
Поне нещо добро се случи освен пристигането ми вкъщи – водата бе дошла. Жалко че нямам интернет още. Но може би утре…
Кампанията завърши успешно :)
Свалих картинката с надпис “Не сте сами”. Кампанията приключи благополучно и медиците ни се прибраха. С радост махам изображението и искрено се надявам никога повече да не ми потрябва.
Завръщането
Днес, ставайки за работа, прочетох най-добрата новина от много време насам.
В началото не повярвах – тия истории как се връщат медиците ни, съм ги чувал.
Все пак прещраках каналите и видях надписа по телевизия “Европа”, а после по “Канал 1” говорителят на Министерство на външните работи потвърди, че самолетът е излетял с медиците ни на борда. Почувствах се вече изключително щастлив, но все пак трябваше да почакам, за да видя по интернет как кацат нашите. Тогава вече се успокоих.
Чудех се само защо не ги помилваха още като кацнат, а то било с цел да се препишат заслуги и да се привлече внимание. Нищо, важното е че сестрите ни и двамата доктори са в родината ни. При това СВОБОДНИ.
Обраха ни!
Преди малко прочетох за решението на либийския висш съдебен съвет. БЕСЕН съм!!!
За половин милион успяхме да купим само толкова ли? Смекчаване на смъртните присъди с доживотни?!
И какво, няма да можем да си приберем българите още много време. Правят ни на идиоти, а ние си плащаме !!!
Явно е голямо удоволствие да получиш един милион долара. Да им го изяде инфлацията дано! Майка им мръсна,циганска, кръвопийска…
Дано утре поне нещата да се развият малко по-добре – онези педерастчета да се сетят да пратят нашите със самолет, въпреки че не сме написали още молба за екстрадиция.
Бесен съм и на нашите политици, които днес четох как имали готова позиция за всяка ситуация, а от поне половин час не са излезли да заявят националната ни позиция. Дори не казват кой ще даде този половин милиард долара. Дано да не сме ние, но имам подобни предположения.
И какво стана ? Чакахме осем години и пак си платихме откупа с “помощта” на Англия и САЩ. Франция и Швеция наистина помогнаха донякъде.Но май никой друг не направи нищо, или поне не си личи да са направили. Може ли цяла Европа да се разиграва от един първобитен циганин, който дължи живота си на България?!
Телефонни използвачи
Днес в 11 часа бях събуден от телефона. Погледнах номера, за да видя струва ли си да вдигам, но пишеше “unavailable”. Наложи се да вдигна и да се разсъня говорейки.
Човек (горе-долу мой набор) се представи като Иван. Първоначално се сетих за един Иван, с който бях на кафе вчера и ми предлага работа във фирмата му, но пък той ми има мобилния, няма логика да се обажда в неделя на домашния ми, при това в 11 сутринта.
В общи линии въведоха ме в далаверата – дошли негови приятели от Франция, които щели да платят в евро левовата цена на ваучерите – 5 лева == 5 евро. Предложено ми бе да си разделим печалбата, ако купя ваучери на стойност 100 лева и ги продиктувам по телефона, а не да ги занеса на място в офиса. За целта щяха да ми се обадят пак. Попитах защо да не му се обадя на мобилния, той каза че е с нова вивателска карта. Поисках да ме стрелне с новия номер, но предложението бе отхвърлено – чрез стационарния телефон щяло да бъде по-евтино.
Казах им че ще купя ваучерите и се върнах в леглото си, където след кратка чат сесия с Гери още повече се убедих, че това не е Иван. Най-малкото човекът говореше с варненски акцент, но може спокойно да е бил и сливенски или ямболски, все пак бях сънен. Но това определено не беше човекът, с който бях вчера.
Освен това “моят” Иван остави 1 лев бакшиш на сметка 3 лева, следователно не е скръндза, а и не ми прилича на човек, който иска да набута приятелите си. Още повече че е един от малкото senior джавари в Пловдив и заплатата си му е доста добра.
Та да знаете, пазете се от подобни глупости. Някой явно доста се е специализирал в Social Engineering, защото беше добър, явно има опит.
След уговорения половин час, че даже и по-рано се обадиха пак. Първоначално не вдигах, защото какво да им кажа, а не съм по псувните, но накрая два пъти вдигнах и затворих. Явно схванаха намека. Интересно дали утре няма да се обадят за нещо друго, че тогава може и да съм по-ядосан и да отида в полицията да се оплача от телефонен тормоз.
Размисли от времето без интернет
От сряда нямам нет – арестуваха админа ми. Аз съм спал, но съседите разправят че дошли от ГДБОП, ФБР и някакви други служби (Икономическа полиция вероятно). Та всички сървъри са иззети и вече 4 дни едвам издържам без интернет. Дори оценката по мрежи не съм си проверил, защото трябва да пратя мейл…
Иначе от липса на неща за правене, гледам телевизия и чета разни туториалчета, но телевизията е основното, защото комедийните сериалчета запълват доста успешно времето ми. Дано в понеделник вече да имам интернет, че и телевизията омръзва.
Особено сега, след като дават “Пърл Харбър” – не съм го гледал, не искам и да го гледам. Мразя холивудска пропаганда.
“Добрите” американци го отнасят от “злите” японци. Естествено американците не подозират нищо, дори не подслушват радиото на азиатците, въпреки че са имали шифъра. Та в последствие измират доста хора. Не помня вече точните цифри, а и никога не са ме интересували. Това са военни – хора, които се бият за пари или по техни си причини, но са информирани какво може да им се случи.
А какво се случва над Хирошима ? А над Нагазаки ? Жертвите са десетки, ако не и стотици пъти повече от американците. Само че има и една голяма разлика – това са невинни хора – мъже, жени и деца, които не са направили нищо на никого. Хора, които до преди секунди са имали живот, а след това са само пепел…
И какво, дават филм за “бедните” американчета, чиято военна база е атакувана.Явно тяхното страдание е доста по-голямо…
Съжалявам, ако греша, но можете ли да ми кажете филм за атомните бомби? Холивудски филм, а не някой независим. Сещам се за един, но той не е дори за войната. В него се говори за Труман – президентът наредил ядрения удар.
И още веднъж да подчертая – не коментирам кадрите във филма, от който съм гледал общо не повече от 15 мин. докато минавам пред телевизора. А това е третият път, когато го дават.
Май затова и не гледам много филми, камо ли военни. Естествено че “добрите” американци ще победят. Даже може и не толкова злите руснаци да помогнат, но това не се случва толкова често. Все пак героите са сами, нали затова са “герои”.
И май е това от мен. За пореден път се изнервих на пропагандата, която ни залива от “страната на свободата”, “домът на храбрите”, които не знам колко са храбри, но, след като изтече информация как на американските метеоролози им е забранявано дори да споменават за глобалното затопляне, мисля че това спокойно може да бъде заличено от националния им химн.
И това е, май писанието стана доста некоректно и ще го прочета още веднъж преди да го публикувам, че знае ли човек, преди 3 дни админа ми и НСБОП, а утре може да почука на вратата ми и Полицията на мисълта от книгата на Оруел…
Контузен, но пък с разрешително за камион :)
Последните седмици малко позачезнах. Причината за това не е само нежеланието или липса на неща, за които да пиша. Напротив, такива имаше доста на моменти, само дето ръката ме болеше и стоях далеч от компютър, защото пия 2 вида хапчета за нея + гел за мазане.
Та все пак да започна – 9-тата учебна седмица предадох всичките си курсови проекти, защото с кормуването не знаех как ще станат нещата, като имаше вероятност един ден да загубя покрай изпита, защото се кормува 45 мин. по часовник.
Та имам 2 шестици на курсовите и 1 на контролната по Изкуствен интелект, но там Найден ми даде определено и се чувствам гузен :(.
Имам 6 и на избираемата дисциплина – Spring framework – нали ще ставам джавар :).
Така завърши деветата седмица…
Десетата не мина запомнящо се до сряда, когато оценявахме курсовите проекти на първи курс.Мисля че се справихме добре, защото имаме само една петица, при това на човек, който усилено не искаше да си напише документацията, макар да му предложих 3 пъти.
По-важното за мен от сряда беше вече болезнената болка в ръката, не просто изтръпване или нещо друго, а болка. Обадих се на личната ми лекарка вечерта, защото не се издържаше. Купих си антибиотика, който ми даде, обаче нямаше голяма полза.
На следващия ден избягах от лекции по Изкуствен интелект, за да отида на доктор. След 3-4 часа в поликлиниката ми изписа антибиотик, подобен на изписания от личната ми лекарка, разни витамини от групата на Б-тата и гел за мазане, който доста помага. Фелоранът ряпа да яде пред него.
Така, след като ме прегледаха, ми казаха ръката да си почива и затова избягвах ПЦ-то, като се върнах на примитивни неща като мобилен телефон или чат през него, за да ползвам само дясната си ръка.
В събота с Гери направихме година и половина заедно, като го отпразнувахме в “Ескада” (май този път го улучих – заведението до Сточна гара). Та “Ескада” бе първото място, където отидохме двамата след като тръгнахме, така че имаше и символизъм в това да сме там на 16-ти.
На 18-ти пък отидох на изпит по кормуване. Не очаквах да взема дори листовките, защото ги бях чел три пъти, а има неща, които даже не знам какво представляват и къде се намират, а е трудно да отговаряш на такива въпроси (13 от 20 глави бяха такива) и за разлика от повечето ми колеги на изпита, не съм завършил “Автото” и май нямам желание да ставам шофьор на камион. Та не знам кое къде е, но не ме е срам. Все пак мога да си проверя маслото, водата, филтрите и да си сменя резервната гума. Не е чак толкова малко.
Та за листовките – взех ги с нула грешки, като до последния момент се съмнявах дали няма да имам 4, защото за толкова отговора не бях сигурен.
Взех и кормуването, като изпитът там беше що-годе лесен (или за мен бе просто така, понеже бях последен и не му се занимаваше) – правих десни завои, 2 леви, едно кръгово и другото беше направо през тесни улички, което пак си има тънкости, защото лесно можеш да докоснеш бордюра, а направиш ли го – 3 наказателни точки. Качиш ли го – 10. При 9 си скъсан :).
Та така, радостен съм, че си взех изпита, защото всяко повторно явяване щеше да ми струва 140 лева – 100 за 4-те часа, задължителни по закон и 40 лева за изпита.
И това е, май ще приключвам с този пост, който ми отне 2 дни и много почивки, за да го довърша.
Пейпал най-после и при нас
Някъде преди 2 седмици разбрах за тази система за плащане, която най-после прие и нас към списъка с белите държави, където отдавна бяха африкански държави и разни острови, които не знам в кой океан се намират.
Естествено реших да се регистрирам, за да мога да пазарувам всичко от Ebay. Въведох номера на картата си и нещата минаха гладко. Обаче има една процедура за допълнителна регистрация – взимат ти 1.5 евро, като в описанието на транзакцията трябва да намериш читирицифрен номер, който да въведеш на сайта.
Таксуваха ме и зачаках. След 3 дни дойде известието в онлайн банкирането ми от “SG ExpressBank”. Ест. там информацията липсваше. Пишеше само “POS терминал в чужбина”.
Свързах се с поддръжката и им казах какво ми трябва. Поискаха ми допълнителна информация, която им пратих, но после получих следното писмо :
Здравейте,
Въпреки огромното желание да ВИ помогнем, ситуацията е следната.
Транзакцията, която ВИ интересува е картова транзакция, а от БОРИКА
получаваме само номера на картата, сумата и типа на транзакцията (АТМ или
POS в страната или в чужбина). Няма как да се види друго – просто не се
подава от картовия оператор – това не е банково плащане, че да е
структурирано по БУС и да има основание за плащане.
Явно от СГ не се научиха как се прави. Примирих се, че няма да имам “Пейпал”.
Няколко дни по-късно реших все пак да опитам с другата си карта от “Райфайзен”. Пак ме таксуваха 3 лева и зачаках. Този път получих 2 реда информация за транзакцията – номер, валута, име на организацията и ест. необходимия ми четирицифрен код. Въведох го и нямаше никакви проблеми. Вече се водя проверен потребител на “Пейпал”.
Пиша това с цел да предпазя някого от това да си извади карта, а после да се окаже, че тя не му върши работа, затова избирайте внимателно банката си, като силно не препоръчвам СГ.
Обществен живот
Вчера излязох с колегите на кръчма, защото последните пъти все ме мързеше, а не е хубаво да отказваш без причина, пък била и тя мързел :).
Отидохме в “Пожарната” – заведение, което посещавах доста на времето, но май скоро няма да отида там. Сервитьорката бе сърдита на живота явно, уискито ми беше гадно, катофите на колегите дойдоха час след поръчката, като на съседната маса ги поискаха след нас, а ги получиха поне 30 мин. по-рано, което ми напомня за “Чудните”, когато чакахме час картофи, не ги получихме, дойдоха група от “Зелени Балкани”. Получиха ги веднага. Изнервихме се и си тръгнахме. Изпуснаха поне 10 лева.
Както и да е, отплеснах се… Та мисълта ми беше за вчера. След пожарната отидохме на дискотека в “Ликьора”, където преживяването не ми хареса. Май вече съм стар :(, но просто не ми хареса. Музиката беше в стил “California love”, “Changes” и ест. “Missing you”.
Имаше и 3 свестни песни де, но все пак не е за мен. И явно причината е, че съм стар, или пък, че не харесвам негри, които ми се карат, а аз нищо не съм направил. На всичкото отгоре, когато не се карат, прилагат друг метод за наказание – ужасно висок звук, подобен на цирикане, който се води пеене във високите регистри.
В общи линии тръгнах си в 2 часа от “Ликьора” и не мисля че в близките месеци ще го посетя отново.
Днес бях на сбирка на класа по случай пенсионирането на класната. Заведението бе сменено в последния момент, но не ми пречеше, все пак бях с кола. Музиката бе чалга, но и това не ме вълнуваше много, защото виждах хора, които не съм виждал от 3 години и 12 дни. Имаше какво да си кажем. Жалко само, че 2 съученички са заминали за САЩ, при това едната е там нелегално, защото са й свършили парите и не е могла да се прибере. А в България нищо не й липсваше…
Научих още, че 1 колежка има хлапе, а друга ще има след 5 месеца. Днес за малко да науча и рецептата за близнаци-момчета, която от толкова време се опитвам да намеря, ама все нямам късмет. Не ме огря и днес :(.
Към 22-23 часа се прибрахме, като си обещахме да се виждаме и обаждаме, но защо ли ми се струва, че това е поредното неизпълнено обещание…
ПЕС-ове, ДПС и други гадини
Вчера бяха изборите за депутати за Европейския парламент. За съжаление избирателната активност бе доста ниска, което много трудно си го обяснявам. Дори да няма за кого да гласуваш, винаги има против коя етническа и неконституционна партия да го направиш.
Аз исках да гласувам за СДС, защото съм привърженик на Петър Стоянов, но не го направих. Ако го бях сторил, гласът ми щеше да се преразпредели. Добре че видях в интернет резултати към момента прикрити като книги, филми, песни, семена. Все пак е голяма глупост този закон да не се изнасят резултати в предизборния ден. Какъв по-голям стимул да гласуваш, като виждаш че партията ти е назад?
Радвам се, че гласувах за ГЕРБ, защото моят глас, както и тези на няколкото познати, които успях да накарам да гласуват, може да са оказали решителна роля в тези избори. Все пак бяха гласували само 13% от Пловдив тогава…
Яд ме е за всеки, който не отиде да пусне бюлетина. Какво като не познаваш хората там? И аз не ги пренаредих, защото имената не ми говорят нищо, а и не бях виждал бюлетината преди това.
И все пак, около 50% от познатите ми не са гласували. И нямат основателна причина за това. Келешлък и мързел… Дори един колега от район с турци пак не е гласувал, щото не намерил секцията си… Други пък се оправдаха с липса на книжки, свидетелство за постоянен адрес и какво ли още не. От 9 стомни вода можеха да донесат, само и само да се оправдаят.
Дано все пак всеки негласувал се изплаши малко, а то наистина си е за страх. В нашата страна, благодарение на мързела на голяма част от хората, да ни управляват турци, при това дошли на власт по мирен път…