Archive for 'За мен'
СГ Експресбанк
Posted on October 24, 2006, under За мен.
От около седмица съм горд собственик на дебитна карта Visa Electron, с която даже успях да поръчам книжка от Амейзън. След като почти месец бях без никаква карта, сега оценявам какво удобство е.
Е, имам разни проблеми с банката, ама то некадърна администрация има навсякъде. Забавиха ми картата, но това го преживях, макар да не ми беше лесно последните 2 пъти.
Получих ойлайн банкиране, с което мога единствено мога да следя движението на средствата ми, само дето информацията след края на работния ден днес е тази, която е от предишния работен ден. Така се получава един парадокс – поръчах книга от горепосочената книжарница, която ме таксува в петък (21-ви), но още нямам информация за тази транзакция. Да, на банкомат я видях още в петък вечерта, но не е там работата, искам си банкиране като хората, а не обновяване веднъж на високосна.
Днес се прибрах след университета сутринта и ест. се насочих към страницата за онлайн банкиране и каво получих :
.
Е, сам си отворих прозореца и получих това : 
.
Това беше само информативно, да знаете, ако избирате банка. Иначе цените са изгодни, но има едни 1.20 лева, които още не знам месечно ли са, годишно или ги няма :). Не че е голямо значение де, ама да те таксуват задето не си ползваш парите…
София, Скравена и “Леденика”
Тази неделя със семейството ми си направихме разходка до пещера “Леденика”, която се намира край Враца и има страхотен парк около нея – късо подрязана трева, дървени беседки и пейки, люлки, катерушки, футболно игрище и 2 заведения, от които има какво да се желае, но пак, едва ли някой иска да стои гладен.
В пещерата ми хареса – трябваше да се провираме през къде тесни тунели, къде ниски, къде и двете :). Забавно е, само дето доста се окалях, но го преживях – все пак си струваше, след като ме накара да се усмихвам.
Преди “Леденика” минахме през село Скравена, където се намира костница в памет на Христо Ботев, а самото село не е нищо особено и, ако нямаше историята си, е просто едно българско село, но тук са пращали инакомислещите през комунизма.
Прави впечатление и друго – печатът трябваше да е в кметството, отидох там и го обиколих цялото, дори в кабинета на кмета влязох (беше отключен, а ключът висеше на вратата). Явно при тези хора кражбите не са често срещани, защото това в Пловдив никога няма да го видите – ние се заключваме за другите, макар уж да им имаме доверие.
Искаше ми се в неделя да отида и на вр. Околчица, но нямаше време, защото прекарахме поне 2 часа в парк “Враца”, а после се стъмни.
По пътя за Пловдив слушах радио за отзивите след изборите, на които гласувах, макар и да бе в 7:30 сутринта и да бе все едно съм някой от другарите. Резултатите ме разочароваха, но какво да се прави – малко хора са запознати с републиканската система.
Вечерта, като се прибрах, успях да си разваля и лаптопа – изкарах си клавиша “I”, който е доста важен, а при наместването му, изкривих фините пластинки, та се наложи вчера да ходя в гаранционния сервиз, където ми дадоха идеи как да си го оправя сам, защото те не можели, или да поръчам клавиатура за 60 лева + монтажа (20). Това беше решението, на което щях да се спра, само да не ми бяха казали да чакам 2-4 седмици – време, което нямам.
Един от фирмата вметна,че мога да си купя временно клавиатура, за да я ползвам докато ми я доставят тази. Съгласих се на това решение без частта за доставката – реших да пробвам сам с клавиатурата – за едно бутонче не давам 60 лева, освен ако нямам избор.
В крайна сметка, благодарение на Гери лаптопът ми бе оправен на цената на почерпка, но предпочетох да дам пари, защото по-добре изплатен дълг днес, отколкото такъв в бъдеще време.
Предизборно
Преди да започна, искам да ви предупредя, че това, което ще кажа може да е нетолерантно спрямо някои етнически групи в България. Но това си е моето мнение и не желая да ви обвързвам с него по никакъв начин.
Днес в университета осъзнах колко малко време има до изборите за президент, осъзнах и нещо друго – този родоотстъпник Първанов май ще спечели пак. При това не с помощта на ядрото си от избиратели, а с тази на нормалните хора, които не се интересуват нито от политика, нито от право, нито от международни отношения. Сред моите колеги припознах доста от този тип.
Сигурно сте гледали клипа, който уж ни предупреждава какво ще стане, ако АТАКА дойдат на власт. Статистиката е наистина покъртителна – това не може да се отрече, само че има ли шанс това да се случи ? Не ест. – това може да се случи с такава вероятност, с каквато ще се върне комунистическият режим в България. Кое е общото ли ? Ами Народното събрание. То е забранило единия режим, гласувало е и устройството на държавата ни, а именно – парламентарна република. Което значи, че президентът не може да направи много с правомощията си. Най-многото, което Сидеров може да направи, е да развали отношенията ни с някои страни, но тук влиза в сила Конституцията – за извършено предателство, президентът подлежи на процедура по отнемане на правата му. А съмнявате ли се, че парламентът, в който са 230 души, които не са членове на АТАКА, ще използва тази възможност ?
Има и друго нещо – всеки скандал може да бъде лесно преодолян – Народното събрание ще си “измие ръцете”, като гласува декларация, с която се казва, че Сидеров не е изразил мнението на България по конкретния въпрос.
А вероятността за ново Косово ? Най-близкото до Косово, което вече можем да “постигнем”, са протестите във Франция преди време. Толкова. Няма кой да атакува страна от НАТО, защото съществува този член 5, който не е бил прилаган досега. Изключение са атентатите от 11-ти септ., но дори тогава за мен си беше по-скоро агресия от страна на САЩ. А ето и текста от член пети :
Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.
С няколко думи – няма опасност от война, а дори да има – парламентът я обявява, а не президентът.
Но да се върнем на изборите – не бях решил за кого да гласувам (по-точно бях, но Марков няма да се класира дори до балотаж), но след последните турски изцепки, както и цигански (хайде, няма да използвам думичката с “м”, която толкова повече ми харесва), след двойното убийство на сестрите от Пазарджик, безредиците в гетото на същия град преди няколко дни, убийството на професора в кв. “Захарна фабрика” в София… След всички тях реших,че трябва да гласувам за някой, който да покаже, че това не е начинът. Първанов отпада поради много причини – той е циганин, отгледан от българи (нищо против циганите, стига да не ламтят за власт и права), вицепрезидентът му е член на ДПС – тази омразна партия на педали, турци, а може би и турци-педали (отново нямам нищо против турците, стига да си кротуват. Да, дразнят ме имената им, но те са хора също като другите. Ако не им слушам джамиите и новините по телевизията, не говорят на турски пред мен и не искат повече права, отколкото задължения – нямам нищо против тях.)
Но винаги съм бил против ДПС, защото имам малко информация за това как се процедира при тях – казват ти “утре гласуваш” и нямаш избор. Освен това съм чувал за случаи, когато партията нарежда колко деца да има дадена жена. Дори по новините съм го гледал.
Не ми харесват незаконните турски училища, които се спонсорират от турция (нарочно с малка буква), освен това не ми харесва да чувам джамията на Джумаята. За Бога, аз съм си у нас, а не те. Нали са турци – да си ходят в турция или да станат български граждани. Нека си изпълняват обредите 24 часа в денонощието, ако искат, не ми пречат, но не искам да чувам мърморенето на някой чичко, който ми пее колко велик бил богът му!
А сега ето и малко видео материал(~6 МБ). На него се вижда как автобуси превозват хора за предизборен митинг на Георги Седефчов Първанов. Може да се види и ориенталска хореография, както и какофония наречена “музика” вероятно.
A тук(~7 МБ) е предизборният клип на Волен Сидеров. Вижте го, ако искате. Първите 20 сек. са това, което трябва да се види. Другото е просто приканване да се гласува за него.
В тези 20 сек. се чува една джамия, турска реч, а пред говорещия – български знамена, хора, които се определят като турци и тн.
Ето заради това никога няма да гласувам за другаря Първанов. Направил тежките решения. Да бе, ама имаше едно по-леко тогава – да даде мандат на ВМРО или СДС. ВМРО не искаха да са с турците във властта, но щяха да се навият(причината да се махна). Тогава поне нямаше ДПС да са мандатоносители, но Първанов изтъргува правителството за втория си мандат. Дано да е заменил кон за кокошка.
Разни
Днес направихме 10 месеца с Гери, като за целта трябваше да отидем в едно малко заведение на “Младежка”, но беше пълно и се наложи да пообиколим, за да намерим “Портокали” (е, беше изписано на латиница) – добро заведенийце, но и то беше пълно. Обаче си намерихме места и си прекарахме 1-2 приятни часа.
Иначе през изминалата седмица имах проблеми с компютъра, които ме изнервяха до краен предел. Писах съобщение за грешка на Gentoo, но в крайна сметка се оправих чак вчера(или по-точно днес) в 7 сутринта. Проблемът ми беше голям – липсваше ми glx модул, без който нямаше как да пусна каквото и да е приложение на OpenGL, a точно тази библиотека е едно от най-важните неща на компа ми в момента.
В четвъртък бях неприятно изненадан от това,че се разболях от нещо вирусно и си стоях до неделя вкъщи. Пих повечко витамини (няколко път над препоръчителната дневна доза), но затова се и оправих толкова бързо. Първия ден дори не можех да стоя на компютъра, но към третия си бях 80% здрав.
Ами май е това, пазете се от вирусите, че са опасни, особено този, който е плъзнал из ФМИ (явно е мутирал).
Компютърна графика
Миналата сряда ми се случи очакваното – получих задачата за курсовия си проект по компютърна графика. Мненията за този проект са доста противоречиви, но едно е вярно – дава ти стимул да наваксаш пропуските си, като същевременно научаваш и доста нови неща. Аз лично още се чудя какво да мисля, но според мен ще оформя мнението си чак след 9 седмици – тогава, когато е готов проектът ми, или пък съм се провалил…
В общи линии, трябва да се направи програма за векторна графика, която да прилича на “Corel Draw” – пак има преоразмеряване, групиране, разгрупиране, местене, запълване, изглед с контур, прозрачност, съставни фигури и тн.
Надявам се, че ще се справя, но само времето ще покаже. През тези 3-4 дни научих доста неща – Opengl, начин на работа с него, видове матрици, какви помощни библиотеки има и тн. Научих още, че писането на програма с QT под конзола е в пъти по-лесно от това да използваш дизайнера им. Там загубих доста време докато се сетя къде да кликна, а после се оказа, че няма такава възможност…
Е, автоматичното завършване на кода под линукс ми липсва, но е нещо, без което мога да мина. Колкото и да си кривя душата, обаче, много време спестява този метод.
Иначе, като оставим на страна графиката, през тази седмица излизах на кафе с Гери и играх “Подземия и дракони” с колегите.
В петък леко се контузих – опитах да затворя един прозорец в спалнята, но ръката ми хлътна в стъклото и поряза вената под китката ми. Доста кръв изтече, но някак я спрях докато отида в моята поликлиника, но там нямаше хирург, та трябваше да отида в хирургиите на ВМИ, където минах първи. Превързаха раната ми, биха ми инжекция против тетанус и си ми показаха пътя.
Сега нещата са нормални – раничката е съвсем малка, като кърви понякога, но сложих лепенка, за да не си цапам клавиатурата.
Днес пък ходих да се разправям с SG Експресбанк (не се подлъгвайте по името им – нищо експресно няма там, даже напротив). Там ме върнаха отново – дебитната ми карта не била готова и щяла да се забави до четвъртък. Ядосах се. За трети път ходя там. Бях решил като отида в петък да си изтегля парите, обаче прочетох общите условия – 30 дни след връщане на картата. Мислех,че няма по-големи нещастници от “Хеброс”, но явно съм грешал.
Отново на училище
Започна се и тази академична година и вече не съм в почивка :(, но няма как – животът си върви и не те пита особено какво ти се прави, не че не ми се ходи в унито ест., но друго си е да прекарваш времето си по възможно най-приятен начин.
В неделя с колегите се събрахме да играем ДнД, като направихме пауза, за да отида в университета и да се видя с тазгодишните зайци – Митака, Антоний, Христо (Пийча) и Спас. За втори път чух нещата, които казват деканът и заместник-деканът, като този път им отне прекалено много време според мен – час и 30 мин. Закъснях си за ДнД-то с колегите, но пък те нямаха голям избор и ме изчакаха.
В понеделник започнахме с упражненията по логическо програмиране – интересен е този пролог, но ми е още по-интересно кой по дяволите ще си прави база от знания, за да се консултира с нея след това. Да, в изкуствения интелект приложението е голямо, но все пак пролог ми се струва прекалено причудлив. А Gnu prolog си е направо странен. Но май го преборих :).
Днес карах първите си упражнения по Джава. Водеше ги колегата Найден Гочев, по-известен като Joke. Доста добре си свърши работата според мен, след като успя да ме запали по този език, който така яростно отричах. Само времето ще покаже дали това не е просто поредното мое увлечение.
След упражненията трябваше да играем ДнД, но колегите решиха, че не им се става рано и пропуснахме. За съжаление пропуснах и излизане с Гери следобеда, защото бях доста изморен. Мисля че поне вечерта успях да се реванширам.
След 5 часа трябва да ставам, защото ще имам и първите си упражнения по бази от данни и компютърна графика, който май ще е най-трудният ми предмет този триместър. Дори дадох 4 лева за ръководство, а не бях правил подобна глупост от първия триместър на първи курс (тогава беше учебник по математика). Не че това няма пак да е математика де, но ще видим дали може да се направи проект и с моите знания (или по-скоро с липсата им) по отношение на геометрията.
Май това е от мен за тази вечер :).
“Не” на чалгата в историята ни
Днес сутринта гледах предаване по “Канал 1” на тема управлението на БЗНС. Няма нужда да казвам колко обичам историята ни, а още повече новите знания, та се загледах. След предаването тръгна рекламата на кампанията “Великите българи” и ест. отворих сайта, за да гласувам. Можете ли да си представите каква ми беше изненадата, когато видях Азис във временната класация. А Анелия? И изобщо всичките чалгарки. Но боли да видиш травестит, който ще се бори с Левски, хан Аспарух, княз Борис I Михаил, цар Симеон, Асеневци, патриарх Евтимий Търновски и още много други, като баба Тонка, Ботев, Бенковски, Раковски, Хаджи Димитър, Стамболов…
Спорен е въпросът дали наши съвременници могат да участват в подобна класация, защото само годините ще покажат кой да бъде запомнен. Азис няма да е сред тях, в това съм сигурен.
Молбата ми е всеки, който чете блога ми, да гласува за наистина велик българин, а не за чалгар. Бих ви бил много благодарен да напишете нещо и вие по този въпрос, защото чалгарите са много, но ние сме повече.
Отново пост
От доста време не съм писал, но някак нямах настроение, а после бях зает…
На 15-ти ме скъсаха отново по математически анализ 2, което ми развали настроението доста. Пак ми минаха пустите мисли през главата, но след като сега съм наред, значи пак съм победил.
На 16-ти не се явих на изпита по алгебрични структури – нямаше да издържа втори провал и просто го пропуснах.
След това не помня почти нищо по хронология – излизах с Гери по кафета, анулирах си картата от “Хеброс”, после си пуснах молба за издаване на нова от “SG Експресбанк” – ще бъде “Виза електрон”, която на теория трябва да се приеме и като кредитна някъде, само дето ме съмнява, но с “Маестро” нямаше да имам и това.
След това ходих на зъболекар, играхме “Подземия и дракони” с колегите – от доста време не бях играл, а вече имах и зарове…
Другото май вече не го помня, а, да, бях в един букмейкърски пункт, за да им кача линукс. “Еврофутбол” ми се издигнаха в очите – задължителните терминали също са на линукс, макар и 2.4.
Е, това е. Друго не се сещам в момента. Дано скоро да продължа да си водя блога редовно.
Отново без кабели
Най-после си купих нова точка за достъп, след като завчера разказах играта на предната, правейки се на майстор. Доказах и че интегралите не са за мен – видя ли един, съсипвам го, пък бил той схема или задача по математика.
Вчера от 9 без 15 сутринта обикалям разни фирми и фирмички, за да си купя точката, но навсякъде нямаха това, което исках, а именно – тази точка. В една фирма ми предложиха руски вариант за 60$ – нещо не ми хареса идеята. Кога руснаците са почнали да правят такива неща? рџ™‚ Сигурно те се оправят както оправих за малко старата ми точка – раздрусваш я или, ако е по-тежка повредата, може и един шут да й теглиш. рџ™‚
В общи линии навсякъде искаха да ми вземат поне 65 долара, а някъде бяха и по-нагли – 130 лева.
Гери ми помогна доста, като направи и едно проучване на фирмите по телефона от офиса, докато аз стоях в колата, чудейки се къде да отида. Дори при нещастниците от ПИК e питала, а на едно място дори са я питали дали точката за достъп трябва да е жична или безжична, каквото и да са имали в предвид, защото не знам какво е “жична точка за достъп”, освен мрежова карта или комутатор, но ме съмнява това да са имали предвид.
В крайна сметка разбрах,че точката няма да си я намеря и я поръчах при един познат на Гери. Още днес сутринта я бяха доставили на цената от 44$, която е най-добрата, сравнена с разните други фирмички, където 65$ е минималната. А на всичкото отгоре тази точка е по-добра като дизайн, функции, интерфейс и гаранция от старата ми ( цели 2 години й дават). Явно всеки гледа да си пробута тези, които има в наличност, а не взимат, защото търсенето е малко.
Иначе днес ходих и на зъболекар, което пак можеше да ми струва ремонт на колата. Ест. пак не за моя сметка – на “6-ти септ.” един с Тойота “Ярис”, който бе паркирал на булеварда, ми засече пътя. Видя, че няма да го пусна и спря. Аз продължих. В този момент реши и той да тръгне. Пак не спрях – аз съм с предимство, но и той не спря. Наложи ми се да вляза в насрещното, за да мине селянинът. Мислех да го гоня, ама щях да закъснея за зъболекар и се отказах. Много ги мразя тия, които са се качили на хубави коли и си мислят, че това ги прави по-добри шофьори, а ние, простосмъртните, сме длъжни да се съобразяваме с тях. Заради такива нещастни селяндури като тях стават тежките ПТП-та – 300 метра по-надолу по същия булевард някой бе блъснал двама пешеходци на пешеходна пътека… За щастие не бяха ранени тежко, само охлузвания, но все пак какво става в шофьорските ни школи, или по-точно с ДАИ, за които знам, че за 200-300 лева ти дават изпита по кормуване, а после никой не поема отговорност заради такива прости шофьори, които не спазват елементарно предимство, камо ли нещо друго.
Емоции
Напоследък доста съм започнал да обикалям – този петък бях в Пазарджик с една група баби, както и Гери и Митака от Асеновград. В общи линии не беше толкова зле, като изключим накрая, когато собствената ми прабаба ме заряза да си ходя пеш, а тя се качи на такси с нейните приятелки…
В събота с нашите заминахме за Поморие – времето не беше толкова зле и двата дни, макар да духаше вятър. Такова мъртвило е там, че даже в неделята закриха и дискотеката, и плажното заведение.
Не минахме и без неприятни емоции – на сестра ми една приятелка си загуби портмонето, като освен пари, имаше и документи – не ги намерихме, колкото и да обикаляхме.
В неделята се прибрах вечерта. Тогава започнаха и проблемите с компютрите вкъщи – моята точка за достъп не работеше, разклатих я стабилно, уж се оправи, но след 2-3 часа вече “умря” окончателно. ПЦ-то на сестра ми претърпя десетки рестарти, но накрая май се оправи – бях доста изморен и не ми се занимаваше повече с него.
Днес сутринта станах с надеждата точката за достъп да се е оправила от самосебе си, но не би :(. Разпитах на няколко места, но май никъде не оправят мрежови компоненти – вярно, че нова точка не е толкова скъпа, но като съм дал 130 лева за такава, бих желал да си я оправя, а не да дам още 100 отгоре за нова. В крайна сметка трябваше да е в гаранция, само дето бившият ми шеф вече е в София, където живее и работи, а доколкото разбрах гаранцията от Пловдив вече не я зачита. Не че ми даде и гаранционна карта де, но ако беше в Плд., това нямаше да е проблем, защото все пак съм клиент от 9 години…
Не знам, някак си тази точка за достъп успешно ми скапа настроението днес, а по всичко личи, че ще го прави занапред :(.