» За мен

Archive for 'За мен'

Разни случки

Posted on September 4, 2006, under За мен.

Напоследък не се случва кой знае какво – сега май е периодът, в който съм зарибен по ролеви игри в стил Dungeons and Dragons, обаче нямах зарове, защото ги бях дал на един приятел, а все не намирам време да го посетя, за да си ги взема.
Е, в крайна сметка днес си получих комплекта зарчета, като още в първите 30 сек. успях да изгубя едното – d4. Доста усилия ни отне с Гери, но в крайна сметка зарчето бе намерено под предната дясна седалка на колата – някъде по средата на релсата, по която се движи самата седалка. Аз не можах да го достигна, но Гери успя и бях доста радостен. Все пак съм чакал доста време за тези зарове.
През изминалата седмица исках да си купя и Player’s handbook, но съдбата не бе на моя страна – книжарниците искат поне 60 лева + чакане от месец-два, нямам кредитна карта за Амейзън, а и ме съмнява да доставят до милата ни родина, затова опитахме в ebay с Гери, която има колега в Англия, който се връща скоро. Добре, ама, за да купиш книгата, онзи искаше да му се плати с Paypal, но Васко от Англия нямаше акаунт там, той плащаше с чекове, затова и тази възможност за придобиване на книгата отпадна, но нищо – вече доста години чакам да си купя тази книга и все някога ще успея – може би след първата ми висока заплата.
Като стана дума за заплата – в канала имаше едно предложение за линукс програмист на c++, но беше чрез трети човек, който не познава добре и двамата – нито мен, нито работодателя, затова и въобще не звъннах на телефона, който получих. Може би това е грешка, но тепърва ще съжалявам за нея, а най-вероятно пък не.
В здравословен план, пак ходя по зъболекари – от 3 дни ме мъчеше един зъб, който мислех, че е този под коронката, но се оказа съседния, където бившата ми зъболекарка май не си е свършила работата. Та сега ме “успокоиха”, че 2 седмици ще си лекувам парадонтита :(. Само да имах нерви за това…
Вчера пък ходихме цялото семейство на полигона на Гребната – сестра ми да вземе първи уроци по кормуване, майка ми – за подкрепа, баща ми за инструктаж, а аз бях там, защото исках да се упражнявам да паркирам по начина известен като “френски гараж” – през 25-те ми учебни часа само 2 пъти бях опитвал да паркирам по този начин. Уж неволята учи, и да, паркирам си по този начин, макар с доста маневри, но не това е начинът. Ще се поупражнявам още малко, но ще бъда упорит – няма една Вектра да се окаже по-силна от мен.
Това е май всичко, което се сещам. Сигурен съм, че съм изпуснал доста неща, но просто на момента не ми се пише, а после ги забравям.

“До краен предел”

Posted on August 27, 2006, under За мен.

Преди няколко дни намерих в локалния си сървър поредицата “До краен предел”/ “The Outer Limits” и сега си я припомням. След всяка серия следва размисъл над основните въпроси на съществуването ни – искаме ли да живеем вечно, как знаем дали едно разумно същество е живо, до къде може да ни доведе силата на отчаянието, а може би и предателството. Изгледал съм само две серии – но въпросите се трупат ли, трупат…
Хубавото на тази поредица е, че представя едно възможно бъдеще – било то по-добро или пък не. Представя ситуации, които са вероятни, но също така героите са и хора, а не холивудски персонажи. Тук чувствата и мислите са на преден план, за разлика от пошлите филми, които вече дори не гледам. Почти всяка една от тези серии е запомняща се, но определено не заради ефектите, а заради хуманните идеи, залегнали в тях. Изобщо, препоръчвам ви да изгледате тези серии, ако не сте ги гледали. Сигурен съм, че поне една ще ви заинтригува, дори да не харесвате фантастика. Жалко,че имам само първи сезон :(.

Обиколка из пещери

Posted on August 21, 2006, under За мен.

Вчера рано сутринта (към 7 часа) потеглихме с нашите и още 2 коли към Ягодинската пещера и Дяволското гърло.
Ест. не пропуснахме да спрем към 10 часа в първото крайпътно заведение, което беше под всякаква критика – имаха само чорби в менюто – било рано за скарата, не предлагаха тестени изделия, а май и чисти чаши. Наложи се да пия от бутилката минерална вода, която донесоха по грешка.
Така, пътуването ни продължи. Спирахме още на 1-2 места, но все за малко. От природата не видях почти нищо, защото карах колата на баща ми, а неговите спирачки са по-слаби от моите и трябваше да следя пътя постоянно.
Спряхме и в Широка Лъка за печат, но не очаквах да имат – все пак беше неделя, а едва ли там има някой по това време. Затова спрях на информационния център и ме подпечатаха.
Продължихме и пътят бе добър, с изключение на последните 9 км. до Ягодинската пещера – тях ги изминахме за поне 30 мин. Пътят представлява една лента с много трафик по нея, но без почти никакво място за разминаване. За капак няма мантинели – скали от едната страна и липсващ път от другата, където спокойно можеш да паднеш във водата. Тук вече не ми издържаха нервите и се смених с баща ми. Добре че го направих, защото към края му се наложи да кара едно 400-500 метра на заден ход – той го измина за 2 пъти по-кратко време, отколкото щях да го направя аз.
В крайна сметка не знам дали си заслужаваше пещерата – вървиш и гледаш само камъни на температура 6 градуса. Разправят ти как си можел да видиш джуджета, Дядо Коледа и тн. Само дето аз видях единствено неща от филми на ужасите. “Стената на грешниците” пък беше пълен въздух под налягане – казват ти,че трябва да сложиш монета. Ако не падне – нямаш грехове. Само дето не казват друго – стената има поне 1 пръст глина. Затова и толкова лесно се залепя стотинка там.
В общи линии 1200 метра скали и час и 5 минути загубено време – не бих отишъл да мръзна пак и да гледам камъни. Това ми било пещера – та дори няма къде да се изгубиш в нея – вървиш по циментовия под все направо и излизаш. Няма галерии, които да пресичат пътя ти.
Към 16 часа отидохме и на Дяволското гърло. Чакахме известно време за водач, но поне си заслужаваше – пещерата е само 300 метра, но доста повече прилича на пещера – имаше и прилепи, и вода, и водопади. Даже се намериха и 150 метра стълби, които доста ни поизмориха, но накрая си заслужаваше – видяхме 2 водопада, както и мараня, през която се виждаше вода на около 100 метра надолу.
Към 18 часа се отправихме към вкъщи, като аз спах през по-голямата част от пътя – предната нощ не бях спал – комбинация от комари и жега.

Чудните мостове и 8 месеца

Posted on August 16, 2006, under За мен.

Вчера (на 15-ти) си направих една разходка с Гери и двама колеги до Чудните мостове. Тръгването не беше планирано отдавна – предния ден един колега ме пита дали ми се ходи и, след малко малко разправии за това с колко коли да ходим, всичко бе уредено.
Вечерта също бях на по бира с двама приятели – Ангел и Иво, като първият от фен на Manowar е станал чалгар – много е тъжно, но е факт. Даже вече не харесва по-твърди парчета, а само балади (като всеки чалгар). Опитах се да го вразумя, като го закарах в “Тексим”-а, но не успях. Даже смятал да ходи на “Планета прима”…
Но да се върнем на екскурзията ми – потеглихме с двете коли, защото аз си исках с моята. Пътят беше добър, а ме бяха наплашили доста (имало свлачища, бил черен и тн.). В крайна сметка той беше асфалтиран навсякъде. От разклона след селото имаше доста едри дупки, но най-големият проблем беше разминаването с другите коли, защото пътят не бе широк, но пък имаше място отстрани, така че разминаванията ни минаха без проблеми.
Като пристигнахме, паркирах и слязохме да разгледаме мостовете – живописно място е – красиви скали, а в подножието им върви една бавна рекичка. Има няколко водопадчета и доста хлъзгави камъни, на един от които щях да изпусна Гери във водата рџ™‚
След обиколката ни, отидохме в хижата, от която си бяхме взели първия печат за 100-те обекта. Там поръчахме пържени картофи и бира. Казаха ни да седнем и да изчакаме. След поне 30 мин. нямаше нито 1 порция картофи, нито бира. Изчакахме още малко, но даже човека го нямаше, а най-лошото беше, че пак имаше “наши и ваши” – дойдоха една голяма група (вероятно от “Зелени Балкани”), които бяха обслужени веднага и за по-малко от 10 мин. получиха порциите си пържени картофи (нашите картофи). Това ни вбеси. Взехме си багажа и решихме,че ще ядем другаде. И без това не бяхме платили нищо.
По пътя за вкъщи имаше 1-2 опасни ситуации (главно хора от насрещното, които караха в моето платно, както и едно БМВ, което ме изпреварваше в заход за завой, а отсреща ми пак дойде кола от насрещното, та трябваше да изляза малко от пътя (имаше място, но все пак вдигнах прах). Това беше най-опасната ситуация.
Все пак стигнахме и до заведението, в което щяхме да ядем, като минавайки през Бачково се сетих за задръстването на идване – 15-20 мин. чакахме извън колата като по филмите. Нямаше минаване.
В заведението ни обслужиха бързо и на добро ниво. Забравиха да ни донесат една порция картофи, но пък имаше останали достатъчно, та никой не бе гладен. Накрая си спомниха, че порцията не е донесена и всичко бе точно.
На връщане минахме през Асеновград да оставим Митака и Траян, а после си се прибрахме (към 22 часа). Имах желание да ходя да играя карти с един друг колега, но нямаше хора, а и заспах доста бързо.
Днес пък с Гери направихме 8 месеца. Аз ест. бях изчерпан откъм идеи за заведение, затова много се зарадвах, когато тя ми каза, че й все едно, стига да не го мисли тя. Е, отидохме във “Верди” в кв. “Въстанически”. Там хапнахме по една пица и прекарахме 2-3 часа заедно. След това се прибрахме и продължихме в ирц, преди тя да заспи (напоследък се случваше често да заспи пред ПЦ-то, чатейки с мен рџ™‚ ).
Е, май е това. Ще прикрепя и една снимка от Чудните, защото някак не ми се прави галерия, а и си имаме правило колегите – който не е бил на събитието, не може да получава снимки. Е, вие сте изключение, затова може една рџ™‚

Скандална Формула 1

Posted on August 6, 2006, under За мен.

Днес гледах втората най-скандална формула в живота си, даже можеше и да е на първо място, но онази в Канада/Унгария (не съм сигурен) направо изтрепва конкуренцията с решението на комисарите да ни накажат с влизане в бокса няколко обиколки преди края. Така ставаме втори, но не, изненадата е пълна – влизайки в бокса, ние сме пресекли мислената линия на финала, а има и друго – 10 обиколки преди финала не се влиза в бокса, а само се добавят 10 сек. към времето.
Днес на формулата стартирахме единадесети след наказание, кадри за които не видях никъде, дори и снимка няма. Алонсо бе наказан преди нас с 2 сек. добавено време към най-добрите си обиколки за неправилно изпреварване и жестове.
Ние също бяхме наказани с 2 сек. за неправилно изпреварване, но се говори, че Алонсо е намалил нарочно – кадри ест. липсват.
Както и да е, стартирахме днес, борихме се, макар да бе трудно, Алонсо ни изпревари, а после и Фисикела опита – резултатът – счупен нос на Ферарито и поне 20 сек. загубено време. Наказани няма.
Освен това Алонсо цяла обиколка изпреварваше на жълти флагове – нещо недопустимо – наказани няма.
Алонсо отпадна в крайна сметка, ние също – 2 обиколки преди финала и пак при съмнителни обстоятелства – пак ни изпреварваха, но ест. няма кадри от ситуацията.
Ще продължим напред, но не е там въпросът – нас ни наказват за глупости, а ние търпим да ни чупят предните спойлери – да му е честита титлата на Алонсо, ако все пак успее да си я спечели !

Добавка: В крайна сметка са дисквалифицирали Кубица и се класираме 8-ми, въпреки, че не сме завършили състезанието. Бих спорил за решението на комисарите, но поне получаваме 1 точка :).

Някакво никакво

Posted on August 4, 2006, under За мен.

Вчера бях на “интервю за работа” – нарочно е в кавички, защото съм работил на същото място и преди, затова и знаех отговора си предварително – “не”, но все пак трябваше да чуя за какво става въпрос.
Е, загубих час и половина, при това вървях в жегата, защото бях дал документите си за колата на баща ми, за да ми вземе техническия преглед. Работата се оказа като предишната – няма “спецификации” какво трябва да се върши, а нещата са доста – системна поддръжка, обучение на персонала (дам, шефовете са си персонал :)), търсене на бродерии в интернет, както и доста други неща, но, имайки опит с шефовете, реших да се въздържа, а и заплатата щеше да е по-малка от 250 лева за 6-дневна работна седмица – не благодаря.
Днес бях да ми пробват коронката, както и да видят какъв да е нюанса за керамиката, а после минах и през “Била”, оставяйки там джобните си за една седмица.
Вечерта гледах телевизия и спах, пак гледах,и пак спах. Възмутих се от “човешкото лице” на новините по бТВ – 3-4 мин. говориха за разни глупави имена – кой как си бил кръстил детето. Имало 17 новородени Жулиети и само един Ромео. Олеле, как да не се уплашиш, ами сега! Какво да правим???
Глупости колкото искаш – къде отидоха нормалните новини – война тук, 20 жертви, 50 ранени, еди кои си държави пращат помощи и толкова. А не какво станало в Софийския зоопарк – страшно ме вълнува това,че маймуните имат вътрешно обзавеждане, създадено от студенти в Худ. академия. “Ест. обзавеждането е изцяло от природата – въжета и гуми” – дам, явно от доста време не съм излизал някъде в гората, за да видя въжета и гуми. Вярно – не бях добър по биология, но май не сме учили такива неща там, а може и да се бъркам. Вече какво ли не е направо от природата…
Пак се чудите “какво го е прихванало този” :). Дам, и сам го усещам, но Гери е в Смолян по много неприятен повод, а на мен ми липсва страшно много – от два дни слушам депресираща музика и си мисля за нея. Дори съм далеч от компютъра, а за мен това си е постижение. Просто нямам вдъхновение да пиша програми, да чета образователни книжки, камо ли да вися в ирц. Какво правя ли – май ТВ-то заема цялото останало ми време.
Гери, специален поздрав с Richard Marx – Right here waitting. {}

“Коронясване”

Posted on August 2, 2006, under За мен.

Напоследък не се случва нищо кой знае какво – обичайното ежедневие.
В четвъртък си счупих зъба, но не можах да отида на зъболекар, защото моята беше в отпуска. Е, изчаках до понеделник и ме “зарадва” с това, че трябва да се слага коронка, защото нищо не е останало от зъба. Даде ми време да реша каква коронка искам и ме прати на рентген. Коронките са 2 вида, но едните не струват (както и цената им) – 30 лева. Металокерамиката е 80 лева, но като нямаш избор… Само лоши неща чух за чисто металните коронки…
В събота бях на РД на Митака от Асгр. Доста време ни отне изборът на подарък, но в крайна сметка, поради липсата на идея, му взехме 512 МБ флашка от Технополис.
Пътуването с влак до Асгр. беше “незабравимо” преживяване – съчетаваше се мирисът на пот с вонята от тоалетната, а за капак, влакът на моменти все “прескачаше” все едно се сменя на неправилна скорост. Така и не можаха да ми обяснят от какво е – не че съм питал машиниста де, просто колегите, които бяха с мен.
В крайна сметка се прибрахме в неделя сутринта от РД-то и вечерта отидохме на Билярд с Гери и двамата Митаци. 18 жетона – едвам ги изиграхме… А иначе “Роялът” е западнал доста…
Ами май това е всичко – тази седмица се върти главно около зъболекарката и коронката, която ще получа.
Иначе днес се видях за малко с Митака, от когото купих още една клавиатура за сестра ми – развали 2 за около месец. Талантлива е, нали рџ™‚

Море и “Ликьор”

Posted on July 26, 2006, under За мен.

В понеделник се върнах от Поморие, където прекарах 1 седмица. Времето беше много добро, но вечерта не ми пречеше да се разкарвам с кожено яке по центъра – е, гледаха ме малко странно хората, които вървяха голи или с потници, но все пак, аз съм зиморничав рџ™‚
Квартирата беше точна, макар не и тази, която искахме, защото в Поморие всичко хубаво е заето до края на сезона. Най-важното в апартамента, който наехме, беше наличието на телевизор, за да запълваме времето си преди да заспим и малко след като станем от сън. Лошото е,че нямаше интернет в квартирата, както и в Поморие – миналата година имаше 3 зали, а тази – само 1, на всичкото отгоре се плаща по 2 лева на час за машина с боза, без кирилица, с неработещи програми и клавиатури… Два пъти бях в тази зала, като втория се преместих 3 пъти, за да успея да си пусна грозния ирц клиент – mirc, обаче и този комп не бе перфектен – опитах да видя сайта на КДЕ, но моментално ми се затваряше прозореца на интернет екпсплоудъра… “Професионална” работа, какво да си говорим…
Все пак съм доволен от почивката си на морето и очаквам да отидем на море пак тази година, но този път с Гери.
Вчера бях на дискотека в “Ликьора” – доста е западнал откъм музика, но за сметка на това има висока посещаемост. DJ-ът беше някакъв мой набор вероятно, който си личи, че нищо не разбира от професията си. Не може да смесваш 2 песни и това, което ние чуваме да бъде какофония от звуци… А това се случи 2-3 пъти. Няма да говоря за това какви “ретро” песни пускаше в началото – ориенталски хаус, който не съм чувал, а определено е нов. На всичкото отгоре пуска музика от дискове, при това пиратски и евтини, за разлика от стария DJ, който пускаше от оригинални плочи. Изобщо, това заведение вече не е от тези, които бих посещавал редовно.
След “Ликьора” отидохме в “Рояла”, който не работеше – има някакво шантаво работно време от 14 до 02 часа, което е доста странно, имайки предвид че едно време беше денонощно, а и има хора, които към 2 и нещо ходят на биляд, дартс или снукър (аз самият съм ходил 2-3 пъти).
След “билярда” изпратих Гери до тях и тя ми повика такси, за да се прибера – тези шофьори явно дупките за нищо ги нямат вече – на “Източен” само веднъж намали малко преди дупката, през останалите 6-7 участъка мина с нормална скорост.
Е, прибрах се благополучно и си заспах към 3, четейки увода на книгата за Qt4, която бих купил веднага, ако я имаше в родината ни, но сега, за съжаление, трябва да я изпиратствам. А троловете са симпатични рџ™‚

За “Атака”, ВМРО и джамиите

Posted on July 16, 2006, under За мен.

Преди около година бях член на ВМРО Пловдив – СО “Паисий Хилендарски”. Членството ми изтрая само няколко месеца (април-август), но това няма значение сега. По-важното е, че тогава бях предложил да се организира подписка срещу пловдивската джамия, която се намира на главната. Съгласете се,че не сме ориенталска държава и няма защо да слушаме “религиозните ритуали” на мюсюлманите. Обидно ми е да слушам такива неща, защото това показва докъде сме се докарали с нашата пословична толерантност – качиха ни се на главите…
В този ред на мисли, “Атака” заслужават поздравления за това, което правят. Ако дойдат с подписка в Пловдив, лично ще се погрижа за поне 4-5 гласа. Не я харесвах тази партия и сигурно пак няма да гласувам за нея, ако имам що-годе свестен избор, но с такива подписки се издигат в очите ми.
Не мога да си кривя душата – идея за подобна акция е имало в софийското ВМРО, защото, като се записах в пловдивската организация, видях лепенки, които представляваха табелата за начало на София, а назад се виждаха само джамии. На най-преден фон бяха 2-те кръстосани червени черти за забрана, а отдолу пишеше “Това не е моята родина”.
Тогава тези лепенки ми се сториха прекалено нетолерантни, но сега не мисля така. Трябва да покажем кой е доминиращия етнос, какво значи, че такива били “религиозните обичаи” ? Ако си регистрирам нудистка секта, ще ме пуснат ли да се разкарвам гол по центъра ? А ако е сатанистки култ, дали ще ми разрешат да пренасям хора в жертва ?
Това го казвам заради антибългарската организация “Български хелзински комитет”, които защитават правата на всички други, но не и нашите. Прекалено съм афектиран в момента, за да потърся повечко примери, но те бяха тези, които защитаваха циганите при протестите им за ток, те защитават фундаменталистките училища в Кърджали и Чепеларе. Те само искат, но нищо не дават. Размахват ненужни документи, които, при добро желание, могат да бъдат заобиколени – в САЩ се налага забрана за пътуване към дадени страни (Либия до скоро) – това накърнява правото ми на свободно придвижване, но никой не може да ги осъди, защото това е в името на нац. сигурност.
Е, при нас не е ли въпрос на нац. сигурност да не се стигне до такива конфликти, защото народът е търпелив, но всяко търпение си има граници, а най-бесни и жестоки накрая са тези, които са търпели най-много.

Много накуп

Posted on July 15, 2006, under За мен, Компютри.

Толкова неща се случват напоследък, че някак все не намирам време да пиша тук – бях на рожден ден в понеделник, на “танцова забава” във вторник, 2 дни с Гери по кафета :), в петък си замина за 1-2 дни в Смолян. Днес пък бях да оправям един уиндоус на братовчедка ми, след това в “Новотела” за танците на сестра ми. Вечерта се прибрах уморен – не бях спал, защото трябваше да ставам рано, а така и не намерих време да легна. Та прибрах се уморен, станах към 3 и си поиграх още час и 30 мин., но накрая успях – подкарах интернет през мобилния си телефон с помощта на Bluetooth технологията. Принципно не бях привърженик на Мтел, но сега ми се издигнаха в очите – изгубих 90% от времето си с глобулската карта, която така и не подкарах (византийски номера бих казал). Накрая, вече отчаян, просто пъхнах мтелската за проба и всичко стана. Жалко само,че при Мтел е 11 ст. на мин. без ДДС, но все пак, като си някъде в дивото, пак стига, за да си провериш пощата.
Що се отнася за предишните събития – сестра ми днес спечелиха първо място на някакво състезание между… хм… клубовете по нестандартни танци – имаше ирландски, латино и нейните (водят се реге-тон). Всеизвестно е, че не съм почитател на черната музика, но тези танци ми харесаха най-много – не бяха толкова умрели, а напротив – музиката им беше някаква нова песен на Джей Зи (говоря наизуст), в която се пее “Зъ зъ зъ зъ зъ”, а имаше и друго “парче”, което вече не знам как се казва, но поне беше живо и процентът нежни мъже при сестра ми беше минимален, докато не мога да кажа същото за останалите клубове…
Доста се чудех дали да кача снимка от “танцовата забава”, но май в крайна сметка ще го направя :

От рождения ден на колегата Христо няма да качвам снимки, защото май нямам “за пред хора” – не че има нещо на другите, което не е за гледане, просто съм се опитвал да избегна апарата и на снимките могат да се видят “части” от мен рџ™‚
Хм, май това е всичко, за което се сещам сега. Утре (вече днес) правим 7 месеца с Гери, а аз пак не се се сещам за заведение, в което да отидем ( по стара българска традиция, трябва да е такова, в което не сме ходили рџ™‚ ), дано тя да е измислила рџ›
Дам, още нещо – в понеделник сутринта заминавам на море за около седмица (море си е, макар и с нашите), та се надявам да не ви липсвам много :). Иначе търся навити за второто ми море тази година, като планът е да сме аз и Гери + който дойде (сложен е нали :), няма да казвам колко ми отне да го измисля)