Archive for 'Компютри'

Парите купуват всичко

На първи април прочетох една фрапантна новина – ISO клекна пред М$.
Силно се надявах да е първоаприлска шега (от жестоките), но за съжаление се оказа истина. На втори април обявиха официалните резултати – M$ прокараха OOXML – мъртъв стандарт още в зародиш. Стандарт, който няма нито една пълна имплементация, който не смята правилно дати преди 1900-та година… съдържа двоични собственически данни и потенциално всеки реализирал го може да бъде съден от микромеките.
Това, че недоносчето стана стандарт значи много в ръцете на една маркетингова компания, която не печели от производството на софтуер, а от рекламирането му, използвайки всякакви подли трикове – последно бяха казали на една африканска държава, че ще получи хуманитарна помощ само, ако се откаже от евтините лаптопи с линукс и администрацията закупи лицензи за уинблоус.
Надявах се, че голяма организация като ИСО няма да допусне втори стандарт за едно и също нещо. Надявах се, че меките няма да съберат 2/3 от гласовете, но явно каквото не се купува с пари се купува с много пари. А М$ ги имат…
Сега ще имат и още една залъгалка за тъпи държавни администрации като нашата, където един грамотен чиновник няма, а какво да кажем за министъра…Или пък програмисти, които дори не знаят как се пуска средата за програмиране…
Както и да е… за мен ИСО сертификатите вече не значат нищо, след като предложение за стандарт с трицифрен брой технически грешки може да мине, значи всеки може да получи сертификат, стига да има пари…

Учебен петък, Java събота и почивна неделя

Миналият петък не бях на работа – изработих си да ме няма осем часа, защото в университета щяхме да караме 2 пъти избираемата дисциплина, където имаше и представяне на проекти. Моят не беше писан от мен – един колега направи дизайна и аз само смених личните си данни, добавих информацията и махнах един javascript.
Все пак имам 6 на проекта, а колегата го прецакаха да го предаде следващия път, защото бутонът му бил линк към гугъл, а не към страница с успеха му. В спецификацията не пишеше към къде да е линк, но това са подробности. Доцентът просто трябваше да се заяде с някой и го направи… Позната практика за водените от него дисциплини, но в крайна сметка хората рядко имат четворки дори при него – всичко е 6, ако се заяде много пише 5, не знам за случай с 4…
Петък вечерта ми се обади и софийският шеф на отдела. Говорихме си около 10 минути за бъдещето ми развитие, сертифициране и тн., като поводът за обаждането беше повишението на заплатата ми. Чувствах се поласкан да поговоря с него, защото от работа той почти няма време за семейството си, а ми отдели 10-ина мин…
След избираемата отидохме на кафе трима колеги и после кой от където…
В събота бях на сбирка на Java групата в България. Тя се състоя във втора аудитория на ФМИ, където не бях ходил от около година. Нещата са доста променени – вече има само един вход, което е гениална глупост, но нов декан, нови простотии, като заповедта му за избираемите, но какво да се прави – студентите са само 1/3 от факултативното събрание… Честито на прецаканите да запишат математика, защото има 3-4 информатики, а все пак сме ги карали повечето…
Та срещата беше от 13:30, но почна в 14 и завърши към 17-18, като имаше 2 лекции – въведение в “Спринг” и “Новостите в “Спринг” 2.5″ – на мен лично новостите ми бяха полезни, защото това е framework, който ползваме активно на работата.
След сбирката отидох да поиграя DnD с колегите ми, като имаше недостиг на книги и малко бавно и трудно си направихме герои, но успяхме и дори поиграхме малко, макар ролплейът да липсваше – градовете бяха “Град 1”, “Град 2″… Лошите се казваха “бла”, “бла-бла” и тн… Изобщо избихме го на много простотия и малко DnD, като играхме битки с нищожно описание, липса на карта и дори не знаеш къде спрямо теб е врагът… Но беше забавно рџ�Ђ
Днес пък нищо особено не се е случило – дните, които обичам. Стоя си вкъщи и си мисля “да пиша ли по транслатора или не”. Все пак още нямам идея до какво ще транслирам – байткод, на .НЕТ еквивалента или асемблер за х86, като прочетох спецификациите за байткода на джава – не ми допаднаха определено. За всеки клас файл трябва да попълня 10 полета, а допълнително да добавя разни идентификатори към сигнатурата на метода. Ест. трябва и сам да си генерирам номера на редовете, та май ще пропусна транслирането към байткод, но може да направя друго – транслиране към джава, а после javac да си свърши работата. Така проблемът вече не е мой рџ™‚

За “чудната” поддръжка на хардуер в Уиндоус

Днес сестра ми ме помоли да ползва една уеб камерка, която имам вкъщи, но съм използвал 2-3 пъти, та реших да й я преотстъпя.
Камерката работеше на същия уиндоус преди близо година (лично я тествах), но днес не тръгна.
Свалих оригиналните драйвери от диска – не стана. Свалих и обновените драйвери – пак не стана. В и двата случая дава една и съща грешка – тази. Яко, а?
И как се предполага, че ще си инсталирам камерката ? Какво ме интересуват тестовете за лого, а и дори да ме интересуваха, М$ толкова ли са бедни, че да не могат да си позволят камерка за 20 лева ?
И какво става – уиндоусът, който се води толкова добър, за него има всякакви драйвери, инсталират се лесно и какви ли не глупости, не може да работи с един прост компонент наречен уеб камерка, правена в Китай, но ако ще и на Марс да е правена, след като има драйвери за нея, защо не мога да я ползвам ? На всичкото отгоре преди около година всичко бе точно. Явно в последствие уиндоусът се е усъвършенствал откъм рестрикции…
Е, затова се махнах от тази “операционна система” и затова няма да се върна на нея. Аз ли съм господар на хардуера си или тя?

Проблеми с Генту

За пореден път бях изненадан неприятно от неработещи пакети в Генту. Този път виновниците бяха двама – xorg-server-1.4.0.90-r2 и hal-0.5.10.
След обновяването до тези версии вече кирилицата ми в Х-а не работеше. Първоначално мислех, че проблемът е в програмката, която показва нашето знаменце, но след това се оказа, че когато Х е компилиран с hal, то той вече не се подчинява на конфигурационния си файл. Ест. нямаше и ред за това при инсталацията на графичния сървър. Изнервен отидох да пиша за бъга, но се оказа, че той е стар – от ноември 2007. Засега не е намерено решение, но пакетът не е твърдо маскиран. Освен това кофтито е,че нещата се случват при обновяване от xorg-server-1.4.0.90-r1 към xorg-server-1.4.0.90-r2 – една и съща версия, просто би трябвало да са оправени бъгове, а не да бъдат вкарани нови, но май това е практика. Спомням си как няколко месеца беше счупен Х-а и светодиодчетата на клавиатурата не светеха. Ест. нямаше и дума за това, но хайде, тогава драмата беше малка, а сега губиш кирилицата си.
Какво е решението ли ? Махате USE флага за hal на xorg-server и преинсталирате пакета. Така всичко върви.
Има и друг вариант – да се напише файл с дефиниции за hal, само дето още няма официална документация за формата, в който трябва да бъде направено.
KDE 4 не беше достатъчно стабилно, за да влезе в portage немаскирано, но явно xorg-server и hal са?
Днес имах и други проблеми – опитах да обновя ядрото, но не се получи – стартира си, но просто няма конзола, а тя не е изключена и резолюцията си работи. Всичко е от стар конфиг файл, който работеше, но това го приемам, все пак не беше официално ядро, а такова съдържащо чужди пачове.
Съответно нямах и интернет с това ядро, защото драйверите за мрежовата ми карта не се компилират на 2.6.24 и пач все още няма офицално, макар в съобщението за бъг да имаше решение. Все пак липсата на информация при стартиране ме върна към 2.6.18, което не ме е подвеждало поне 6 месеца и може да ползвам още 6 рџ™‚ .

Моят късмет с линукс дистрибуциите

Откакто съм ориентиран линукс потребител съм ползвал 2 дистрибуции за повече от година. Първата беше железният Slackware, който ползвах до 10.2, след което Патрик се разболя и пакетите започнаха да пристигат с редовността на Service пакове за една затворена операционна система.
Експериментирах и с Debian, но той издържа по-малко от седмица – направих един ъпдейт, след който модулът на лан картата ми не се зареждаше и останах без нет, а ест. не бях си свалил офлайн документация за пакетната система. Освен това мое мнение е, че не трябва такива фундаментални неща да се инсталират вместо теб – свалят да, но не и инсталират.
Следващата диструбиция, която ползвах бе Gentoo – бях изумен от простотата и мощта й – компилираш всички зависимости за пакет, оптимизират се автоматично с твоите флагове, двоичните файлове се “освобождават” от коментари, документацията се компресира, а за някои пакети се качва и само твоя локализация. Изобщо всичко беше супер до преди няколко месеца, когато започна да се усеща, че нещата се променят (дано) или може би замират. Последната промяна на страницата е от октомври миналата година – седмичното писмо, което някога е излизало всяка седмица, но вече се радвам да го прочета и веднъж месечно.
Някога, веднага след излизането на нова версия на даден софтуер, а даже и преди това, пакетът бе в хранилището, маскиран и очакващ да бъде свален и тестван.
Сега нещата са различни – psi 0.11 е излязло от няколко месеца вече, но все още го няма официално в portage.
Имах проблеми с инсталацията на едни графични глезотии – кодът гърмеше, защото не може да намери дадени константи, които са били преместени от пакетиращите. Пуснах бъг и съответно няколко месеца нямам отговор.
Това, което преля чашата, е новото KDE 4.0, което първоначално уж нямаше да влезе официално в дистрибуцията, а после, под натиска на доста хора, бе решено, че ще е там, но маскирано.
Е, днес е 13-ти януари – 2 дни след официалното излизане на десктоп средата, а ние все още нямаме и един пакет в хранилищата. Знам за overlay-ите, които мога да ползвам, но не всеки потребител знае за тях. А и защо трябва да ползвам всичко от overlay – сложил съм 4 досега, без да броим това за КДЕ.
Надявам се моята дистрибуция да се съвземе скоро, защото не ми се мигрира пак към друга – то май и не остана някоя такава де рџ™Ѓ . Явно ще отида или към “Федора” , или “Дебиан” отново, ако и текущата ми дистрибуция започне да се гътва, а не възстановява :(.

Малко съвети за Tomcat

През тази работна седмица се занимавах с проучване какви сертификати да ползваме, а и как да ги подкарам в tomcat. Следвах доста примери в интернет, но някак все получавах грешка 12271 от Firefox – отхвърлен сертификат. Мислих, пробвах, дадох сертификатите на други хора – при тях няма проблеми. Донесох си и работа вкъщи – веднага изрева, че не може да намери keystore-а. Причината се оказа прекалено елементарна – опцията keystoreFile бе изписана keystorefile, същото бе и с truststoreFile и така намираше хранилището ми по подразбиране, където не беше импортнат CA сертификата. Доста глупава грешка е, но по-кофтито е, че отнема ужасно много време, или поне на мен ми отне.
Другото нещо, което днес ми отне поне час бе подаването на request параметри. В началото имах проблеми и с get, и с post методите, но после открих една доста ценна опция, която бе изпусната в конфигурационния файл на томкета ми. Тя е следната : URIEncoding=”UTF-8″. Така се оправят get заявките, но post все така са омазани, при положение, че използвам уникод. Все пак и гет ми стига, за да представя курсовия си проект.Ще пиша ако оправя и пост-а.

Правителство на туризма

Днес “нашите” избраници са гласували закон, с който се разрешават нощните преходи. Сякаш забравиха случая с децата и река Лим. Болно ми е, че парите пак се наложиха над всичко, дори над безопасността на децата.
Станахме държава на туризма – с изборен турзъм идва правителство на власт, туризмът е национален приоритет, туризмът е с ДДС 6%, а този данък за книги и учебници е 20%.
Значи държавата може да се облагодетелства от бедни ученици и студенти, а не може от разни богаташчета, тръгнали из хотелите по “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” да дадат някой лев отгоре. Глупаво е да даваш левче на всеки 5, които с труд ти или вашите отделяте, за да си купиш поредния глупав учебник, който е напечатан за обем, за нищо друго – и аз бях ученик скоро, помня го.
Спомням си как в 8-ми клас дадох 120 лева за комплекта учебници по английски и помагала. Тогава нямаше ДДС и пак сумата не беше малка, а сега … горките ученици… но така е, какво са 120 лева, може би нощувка в някой не толкова луксозен хотел….

“Прекрасният “уиндоус”

Днес за пореден път имах шанса да се насладя на тази “операционна система”, която за без пари не бих ползвал, а какво остава да плащам за това си “удоволствие”.
За съжаление не правя аз избора за ОС на работата, така че мога само да си плюя по
“уиндоуса”.
Ето за какво става въпрос – правя проект с maven (нещо като джаварския еквивалент на gnu make). Често ми се налага да правя mvn clean, последван от mvn install.
Същевременно помагам на една колежка, та ми се наложи да отворя вече пакетирана уеб услуга. Отивам на обяд, а след това се връщам над проекта си.
Mvn clean… дава грешка – не може да изтрие дадена директория. Опитвам ръчно – не – директорията се ползва от някое приложение, нищо че е празна. Търси приложение, което да я ползва. Отварям и затварям средата за разработка. Затварям отворени файлове… затворих си 2/3 от отворените прозорци (а аз отварям доста), накрая видях защо не мога да го изтрия – отворил съм архив, който съм изтрил, но интересно защо архивът е заключил директорията, а не самия файл, който изтрих без проблем.
Друга “прекрасна” черта е случайното подсветване на отворен прозорец – отворил си 2-3 скайп прозореца, също толкова ICQ. Не разговаряш с повечето хора, но естествено не си затворил прозореца. И, изведнъж получаваш подсветване, щракваш в системния панел, а се оказва, че никой не ти е писал. Малко по-късно се случва подобно, но с отворен прозорец на Windows Exploder, а после пак с програми за обмяна на съобщения, че дори и Eclipse-а.
Явно от М$ са се погрижили хората да не заспиват, или да умират от скука – често подсветване определено те кара да мърдаш мишката.
И така, някой друг път ще споделя още “прекрасни функции” на тази “операционна система” за потребители. Даже мога да разкажа 2 случки за “незабиващия” Виста, само да питам колегата как се постига и дали не е на случаен принцип.

Разни

Днес направихме 10 месеца с Гери, като за целта трябваше да отидем в едно малко заведение на “Младежка”, но беше пълно и се наложи да пообиколим, за да намерим “Портокали” (е, беше изписано на латиница) – добро заведенийце, но и то беше пълно. Обаче си намерихме места и си прекарахме 1-2 приятни часа.
Иначе през изминалата седмица имах проблеми с компютъра, които ме изнервяха до краен предел. Писах съобщение за грешка на Gentoo, но в крайна сметка се оправих чак вчера(или по-точно днес) в 7 сутринта. Проблемът ми беше голям – липсваше ми glx модул, без който нямаше как да пусна каквото и да е приложение на OpenGL, a точно тази библиотека е едно от най-важните неща на компа ми в момента.
В четвъртък бях неприятно изненадан от това,че се разболях от нещо вирусно и си стоях до неделя вкъщи. Пих повечко витамини (няколко път над препоръчителната дневна доза), но затова се и оправих толкова бързо. Първия ден дори не можех да стоя на компютъра, но към третия си бях 80% здрав.
Ами май е това, пазете се от вирусите, че са опасни, особено този, който е плъзнал из ФМИ (явно е мутирал).

Отново на училище

Започна се и тази академична година и вече не съм в почивка :(, но няма как – животът си върви и не те пита особено какво ти се прави, не че не ми се ходи в унито ест., но друго си е да прекарваш времето си по възможно най-приятен начин.
В неделя с колегите се събрахме да играем ДнД, като направихме пауза, за да отида в университета и да се видя с тазгодишните зайци – Митака, Антоний, Христо (Пийча) и Спас. За втори път чух нещата, които казват деканът и заместник-деканът, като този път им отне прекалено много време според мен – час и 30 мин. Закъснях си за ДнД-то с колегите, но пък те нямаха голям избор и ме изчакаха.
В понеделник започнахме с упражненията по логическо програмиране – интересен е този пролог, но ми е още по-интересно кой по дяволите ще си прави база от знания, за да се консултира с нея след това. Да, в изкуствения интелект приложението е голямо, но все пак пролог ми се струва прекалено причудлив. А Gnu prolog си е направо странен. Но май го преборих :).
Днес карах първите си упражнения по Джава. Водеше ги колегата Найден Гочев, по-известен като Joke. Доста добре си свърши работата според мен, след като успя да ме запали по този език, който така яростно отричах. Само времето ще покаже дали това не е просто поредното мое увлечение.
След упражненията трябваше да играем ДнД, но колегите решиха, че не им се става рано и пропуснахме. За съжаление пропуснах и излизане с Гери следобеда, защото бях доста изморен. Мисля че поне вечерта успях да се реванширам.
След 5 часа трябва да ставам, защото ще имам и първите си упражнения по бази от данни и компютърна графика, който май ще е най-трудният ми предмет този триместър. Дори дадох 4 лева за ръководство, а не бях правил подобна глупост от първия триместър на първи курс (тогава беше учебник по математика). Не че това няма пак да е математика де, но ще видим дали може да се направи проект и с моите знания (или по-скоро с липсата им) по отношение на геометрията.
Май това е от мен за тази вечер :).

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев