Нашият език
Сигурно вече до вас е стигнала тази подписка, но все пак реших да пиша за нея, защото може някой да не я е видял.
Подписката е срещу отпадане на един член от закон за просветата. Този член се тълкува по различни начини, но както и да се тълкува, според мен мястото му е там.
Имат ли нужда децата от часове по български език? Определено – поколенията след 1987-а са адски неграмотни (не само те де – много от колегите ми (набор 85) не знаят, че се пише “не знам”, а не “незнам”.) И аз определено не съм от най-грамотните, но поне се старая да не допускам грешки, което не е чак толкова трудно – дори да не знаеш правописа на някоя дума – има програми за проверка, от които в крайна сметка ще научиш как се пише дадена дума…
Другото тълкувание според мен е отпадането на българския език като задължителен, на който се преподава, което е меко казано нагло и ужасно – нагло, защото една незаконна партия се опитва да наложи малцинството й да не учи български, а ужасно, защото този законопроект е внесен въпреки повече от 200-те български народни представители (не вярвам ДПС да имат 40). Какво правят те ? Какво прави комисията, през която този закон е минал?
Аз се подписах на този сайт, нищо че тази подписка няма никакъв представителен характер и тя не задължава народните ни избраници за нищо. Все пак ще дадем оръжие в ръцете на защитниците на българската идентичност. Все пак едно е 5000 души да се подпишат, а съвсем друго – 20000.
Парите купуват всичко
На първи април прочетох една фрапантна новина – ISO клекна пред М$.
Силно се надявах да е първоаприлска шега (от жестоките), но за съжаление се оказа истина. На втори април обявиха официалните резултати – M$ прокараха OOXML – мъртъв стандарт още в зародиш. Стандарт, който няма нито една пълна имплементация, който не смята правилно дати преди 1900-та година… съдържа двоични собственически данни и потенциално всеки реализирал го може да бъде съден от микромеките.
Това, че недоносчето стана стандарт значи много в ръцете на една маркетингова компания, която не печели от производството на софтуер, а от рекламирането му, използвайки всякакви подли трикове – последно бяха казали на една африканска държава, че ще получи хуманитарна помощ само, ако се откаже от евтините лаптопи с линукс и администрацията закупи лицензи за уинблоус.
Надявах се, че голяма организация като ИСО няма да допусне втори стандарт за едно и също нещо. Надявах се, че меките няма да съберат 2/3 от гласовете, но явно каквото не се купува с пари се купува с много пари. А М$ ги имат…
Сега ще имат и още една залъгалка за тъпи държавни администрации като нашата, където един грамотен чиновник няма, а какво да кажем за министъра…Или пък програмисти, които дори не знаят как се пуска средата за програмиране…
Както и да е… за мен ИСО сертификатите вече не значат нищо, след като предложение за стандарт с трицифрен брой технически грешки може да мине, значи всеки може да получи сертификат, стига да има пари…
Една история за корумпирана държава
Вчера на обяд един колега разказа история за Killdozer(булдозер убиец). И макар да се води убиец, този булдозер не е убил или ранил нито един човек. Клипче от края на акцията срещу него може да бъде намерено в youtube.
Всичко започва когато Марвин Хиймайер, който е инженер по образование, участва във Виетнам(?) като самолетен механик, купува земя, за да си направи автосалон.
След известно време в града идват предприемачи и започват да изкупуват земята около него. Той не иска да продава, но започват всякакви шантажи – банката го притиска за ипотеката, спират му канализацията и газта…
Нашият герой прави подписки, завежда дела, но в крайна сметка губи всичко и дори му е наложена глоба. Принуден е да продаде земята си.
На 4-ти юни 2004-та г. (след близо година и половина приготовления) той слага огромна броня от стомана и бетон на един стар булдозер, който е купил доста време преди това (с блокирал двигател) и тръгва из града. Събаря първо сервиза си, следва фабриката за бетон, кметството, домът на вдовицата на съдията, който е гледал делото му, както и други сгради (всички свързани по някакъв начин с борбата му с корумпираната администрация). Накрая булдозерът се поврежда (все пак бронята тежи доста) и полицията го обгражда, но не могат да му направят нищо. Той стреля по тях от амбразурите си (има броня дори в кабината) и накрая се самоубива.
12 часа са били нужни да пробият бетона и стоманата, за да изкарат трупа му.
Булдозерът е претопен на различни места в цялата страна, за да не може някой да вземе част от него, въпреки че за мен това си е човек, който заслужава да бъде увековечен – имал е идея и я е следвал до края. Не е наранил или убил никое друго човешко същество, но е показал какво се прави когато държава е против народа си…
Не подстрекавам към саморазправа, просто споделям история, която ми направи силно впечатление и която е доста нова – случила се е само преди 4 години, а едва вчера чух за този човек, интересно защо?
След изпита по транслатори
В петък бях на изпит по въпросния предмет, който се състоя в 2 части – на практиката имам 6, на теорията вероятно 4, защото крайната ми оценка е 4, а тук се пише по-ниската от двете.
Изключително доволен съм от 6-ицата, защото написването на проекта ми коства 4 дни и част от здравето, защото благодарение на него, болките в ръката ми се върнаха отново.
Теорията, както и другите предмети при този преподавател, никога не се знае колко ще имаш – зависи от настроението на преподавателя, но както и да е. Изпитът е взет и това е по-важното.
Вечерта бях у Стилър, където гледах как цъкат някаква игра от серията Command & Conquer, а после отидохме на “Кастелото” за пица и по едно малко, а след това на поредното караоке в петък.
Самото то не беше нищо особено – тъпо колкото всеки път, но днес имаше повече хора.
Иначе доста хора ме питат защо ходя на караокето след като не ми харесва – ами дърт съм за дискотека вече – някак си ми е прекалено шумно, а и това излизане в петък ми е сигурно, освен ако не се съберем да пием по повод някой изпит, или просто ей така, по случай “свети Петък” както казваше един приятел.
Днес ходих малко по магазините – една бивша съученичка искаше да си вземе компютър и сондирахме за оферти на конфигурации. Свършихме работа за компютъра и монитора, но аз не си харесах слушалки за телефона – преходникът ми от министерео към стерео дойде преди няколко дни и вече спокойно мога да си ходя с каквито и да е нормални слушалки, защото тапичките не са най-удобния тип.
И така, нямам особени планове за уикенда – гледане на снукър и може би купуване на слушалки, като през по-голямото време смятам да си почина преди да се захвана за работа отново в понеделник.
Какво има в порфейла ми
Преди около година прочетох за съдържанието на раницата на Ико.
Е, тогава още ми се искаше да напиша и какво има в моя портфейл, но все не намирах време да го “обходя” и да си запиша какво има в него.
Днес сестра ми го донесе и той остана около мен, та се сетих за идеята ми да опиша какво има в него.
Ето и съдържанието :
- документна снимка от 2005-а
- квитанция за платен пътен данък
- квитанция за платена винетка за 2007-а
- квитанция за платена винетка за 2008-а
- лична карта
- шофьорска книжка
- талон към книжката
- талон за автомобила
- удостоверение за психологическа пригодност (психо)
- 2 броя застраховки “гражданска отговорност” (едната е за миналата година)
- 2 броя талончета за гаранционния фонд (едното е за миналата година)
- талон за годишен преглед
- 2 талончета с банкови сметки (към различни банки)
- касова бележка със записан е-адрес на нея
- листче с датите на изпитите от миналата година и няколко е-адреса
- 5 визитки
- 3 дебитни карти
- 2 карти за “Метро” (едната е стара)
- карта за “Шел”
- 6 фактури за гориво
- талонче с данните на фирмата
- квитанция за платена семестриална такса
- използван билет за БДЖ (Пловдив-Варна) от 27.07.2007
- талонче с номер на закрити вече банкови сметки
- карта за СОТ-а на фирмата
- още 2 визитки
- карта за градски транспорт от 2005/2006 г.
- стара сим карта към “Глобул”
- старата ми членска карта към ВМРО (вече не съм член)
- карта за ЖП намаление при пътуване
- визитка на някаква фирма за бригади
- квитанция за дарение на стойност левче
- ламинирано календарче с образа на Христос (получено в следствие на дарение)
- карта за видеотека
- листче със старите данни на фирмата, като на гърба му са записани 2 теми за дипломна, които ми се сториха интересни в трети курс.
- данни за човек, който ме беше блъснал едно време, карайки Митака на бал
- ксерокопие на книжката и талона ми
- 6 бележки от банкомат за наличност по сметки
- визитка на такси
- 2 броя мои снимки
- платнена носна кърпичка (използва се за хора, никога за нос рџ™‚ )
- квитанция за платена такса за трети курс
- талонче за записан час за изпит за психо
- 2 талончета за направено дарение
- лентичка “не сте сами”
- стотинки
- и ест. пари
Това май отговаря на въпроса защо ми е толкова дебел портфейлът рџ™‚ . Един колега ме базикна, че като използвам още няколко такива и мога да си направя бронежилетка от тях рџ™‚
След изпита по моделиране
Вчера бях на въпросния изпит и го взех с 6, но беше доста сложен и въпросите бяха адски кофти… Имаше и няколко плюса де – беше тест с “а”, “б” , “в” на компютър и след като накликаш всичко си разбираш броя верни отговори, както и правилните на въпросите, които си объркал. След това резултатите отиват някъде на сървър и се записват в база. Така за час-два минахме и двата курса, които сме карали моделиране…
След изпита с колегите ходихме да обядваме в “Тракия”, защото те искаха нещо като ресторант, а аз – място, където да паркирам. Колебаехме се между “Годзила” и “Азия”, но в крайна сметка се реши да не ходим в “Годзилата”, защото една колежка не беше привърженичка на идеята.
Към 15 часа ходих и на зъболекар, където ми оправиха 2 зъба.
След това се прибрах за малко и после отидох на събиране у едни колеги да полеем мъката/взетия изпит, защото на някои хора не им достигна само 1 точа за три…
Прекарахме си що-годе добре. Първоначално имаше планове да се ходи на караоке, но после всички изпозаспахме към 12 часа и някак решихме да се прибираме.
Днес станах в 8, за да гледам квалификацията за формулата. “Ферари” зае първа редица, а “Макларън”-ите бяха 3-ти и 4-ти, но ги наказаха за забавяне на други пилоти и утре ще стартират 8-и и 9-ти.
След това написах няколко реда по транслатора си, но все още не виждам как ще стане до петък. Знам че нещата са за 16 часа усилена работа, затова мисля, че ще мога да отделя време от сряда нататък. Все пак 16 часа са един ден и малко от нощта, а практиката показва, че за около 8-12 часа се пишат нормалните курсови проекти. Toзи е малко по-сложен (да не кажа доста), но предполагам че 16 часа писане на код ще стигнат за 4-5, защото 3 не ми върши работа като оценка.
Иначе след около час ще ходя у колегите да играем днд, като се надявам да се съберем в пълен състав, че е малко кофти все някой да отсъства (и без това играем рядко). Дано и да поиграем повечко, че предните пъти най-късно в 2 часа приключвахме…
И така, утре в 9 ме чака формула, а след това и гуглиране за библиотеки, които да ми спестят работата по създаването на клас файлове в байткод.
Неделя вечер
Днес цял ден си почивах от работната четиридневна седмица, петия ден за сплотяване на колектива, караоке вечерта, формула 1 рано в събота, разходка до Асеновград с майка ми и сестра ми, за да се вземе вече готовата рокля за бала, рожден ден вечерта и ранно ставане в неделя за същинското състезание от формула 1.
В петък фирмено бяхме на футболен двубой, като играха само 18 души приблизително 2 часа (идея си нямам как издържаха – аз играх 15 мин. в началото и се изморих). Останалите чакахме в кафето или се правехме на публика, обсъждайки употребата на пролог в джава библиотека за достъп до уеб услуги…
След мача отидохме във “Веселото село”, където обстановката не ми допадна особено – битова е, но не е 100% български бит, а по-скоро някаква смесица, каквато бе и музиката преди да помолим музикантите да спрат и да пуснат нещо различно.
Като се наобядваха, непловдивчани решиха да отидат на паметника на руската армия освободителка (Альоша), но аз си се прибрах, за да събирам сили за ранното ставане за формулата и караокето преди това.
В 20 часа минах през квартирата на Стилър, където поговорих малко с Христо и Марта, а, след като тя си тръгна, го обърнахме на програмиране – Стилър имаше да довършва разни сайтове…
На караокето нямаше почти никой – 8 души (все от редовните), като на тях никак не им липсваха другите хора, защото можеха да пеят повече, но на мен ми беше леко скучно.
Към 01:15-01:30 ни изгониха от заведението и другите тръгнаха да пеят в някакво друго, а аз се прибрах, за да стана и да гледам квалификацията сутринта.
Към 13:30 в събота минахме със сестра ми да вземем майка ни от работата и отидохме в Асеновград, за да вземем роклята на сестра ми и да гледаме за обувки, но цехът бил затворен, затова нашите отидоха да гледат роклята, като след това обиколихме малко в търсене на кафе и в крайна сметка седнахме в едно до кръстовището след гарата.
След кафето нашите минаха през магазин за дрехи, където ми се изчака чакането, но след това поне си взеха роклята и се отправихме към Пловдив, където взехме обувки на сестра ми и се прибрахме.
2 часа по-късно бях на рожден ден на гаджето на един колега, където май се бяхме събрали все хора, имащи досег с информатиката и си прекарахме добре, като играхме и на филми ( някой рисува нещо на бяла дъска и останалите трябва да познаят) и се забавлявахме с един powerball.Слушахме и бая разнообразна музика – от радио “Атлантик” до Dimmu Borgir…
В неделя станах рано, за да гледам формулата, но май само си загубих съня – Райконен взе точка по милост, а Маса дори и това не постигна…
Сега се подготвям психически за 500-600 слайда теория, които трябва да изчета за изпита в петък и да напиша транслатор за другия петък рџ™‚ . Е, поне съм в отпуск 2 седмици, та се надявам да успея.
За програмистите
Днес в офиса дойде един куриер да донесе рекламите материали на колега, който беше на лекции. Та въпросният куриер поиска около 200 лева за рекламните папки, които ние трудно събрахме – 10 човека, като повечето имахме под 15 лева кеш. Ест. всички имаме в сметките, но за какво са ни кеш… Та тогава се сетих за тази картинка :
Пратих я на колеги от университета и те се съгласиха с нея :), особено с частта за живота.
Сетих се и за една мисъл видяна в / : “Get a life. First one”.
Хайде, аз отивам да си го търся, дано вие сте го намерили рџ™‚
Много работа и малко университет
Вчера отидох в университета за час-два, защото трябваше да предам един проект, но в последствие се оказаха 2 предадените – асистентката закъсня с 30-40 мин. и през това време дойде колежката, водеща “Компютърно моделиране” и с малко мъки имаме 6 колегите. Отне ни 6 часа писане на проекта (поне час-два лиготии де) и 30 мин. дебъгване на място, но си струваше.
Другата шестица бе по “Курсов проект 5”, където пожертвах няколко часа в неделята да оформя 7-8 странички документ, да пооправя малко сорс и да доворя с Лъчо какви анимации да направи, защото пак проектът беше за поне двама.
Иначе след унито започнах да си отработвам часовете, като карах без обедна почивка и се прибрах към 19:30.
Днес пък започнах в 8:30 и пак без обедна до 19 – няма как, работа има за целия китайски народ, а спринтът свършва (пуст тийм билдинг в петък) и трябва десетдневната работа да бъде направена за 7 дни рџ™Ѓ . Освен това другата седмица съм в учебен отпуск, а от свършената работа зависи дали ще ме пуснат. Не че няма болнични де, ама все пак е добре да не се стига до тях.
Сирни Заговезни
Днес е тази неделя, когато се иска и дава прошка от хората, затова най-смирено ви моля да ми простите за каквото съм ви засегнал.
Аз пък ще простя на тези, на които мога. На останалите – Господ да прощава.