Компютърна графика
Написано на October 9, 2006, в категории: За мен.
Миналата сряда ми се случи очакваното – получих задачата за курсовия си проект по компютърна графика. Мненията за този проект са доста противоречиви, но едно е вярно – дава ти стимул да наваксаш пропуските си, като същевременно научаваш и доста нови неща. Аз лично още се чудя какво да мисля, но според мен ще оформя мнението си чак след 9 седмици – тогава, когато е готов проектът ми, или пък съм се провалил…
В общи линии, трябва да се направи програма за векторна графика, която да прилича на “Corel Draw” – пак има преоразмеряване, групиране, разгрупиране, местене, запълване, изглед с контур, прозрачност, съставни фигури и тн.
Надявам се, че ще се справя, но само времето ще покаже. През тези 3-4 дни научих доста неща – Opengl, начин на работа с него, видове матрици, какви помощни библиотеки има и тн. Научих още, че писането на програма с QT под конзола е в пъти по-лесно от това да използваш дизайнера им. Там загубих доста време докато се сетя къде да кликна, а после се оказа, че няма такава възможност…
Е, автоматичното завършване на кода под линукс ми липсва, но е нещо, без което мога да мина. Колкото и да си кривя душата, обаче, много време спестява този метод.
Иначе, като оставим на страна графиката, през тази седмица излизах на кафе с Гери и играх “Подземия и дракони” с колегите.
В петък леко се контузих – опитах да затворя един прозорец в спалнята, но ръката ми хлътна в стъклото и поряза вената под китката ми. Доста кръв изтече, но някак я спрях докато отида в моята поликлиника, но там нямаше хирург, та трябваше да отида в хирургиите на ВМИ, където минах първи. Превързаха раната ми, биха ми инжекция против тетанус и си ми показаха пътя.
Сега нещата са нормални – раничката е съвсем малка, като кърви понякога, но сложих лепенка, за да не си цапам клавиатурата.
Днес пък ходих да се разправям с SG Експресбанк (не се подлъгвайте по името им – нищо експресно няма там, даже напротив). Там ме върнаха отново – дебитната ми карта не била готова и щяла да се забави до четвъртък. Ядосах се. За трети път ходя там. Бях решил като отида в петък да си изтегля парите, обаче прочетох общите условия – 30 дни след връщане на картата. Мислех,че няма по-големи нещастници от “Хеброс”, но явно съм грешал.
Отново на училище
Започна се и тази академична година и вече не съм в почивка :(, но няма как – животът си върви и не те пита особено какво ти се прави, не че не ми се ходи в унито ест., но друго си е да прекарваш времето си по възможно най-приятен начин.
В неделя с колегите се събрахме да играем ДнД, като направихме пауза, за да отида в университета и да се видя с тазгодишните зайци – Митака, Антоний, Христо (Пийча) и Спас. За втори път чух нещата, които казват деканът и заместник-деканът, като този път им отне прекалено много време според мен – час и 30 мин. Закъснях си за ДнД-то с колегите, но пък те нямаха голям избор и ме изчакаха.
В понеделник започнахме с упражненията по логическо програмиране – интересен е този пролог, но ми е още по-интересно кой по дяволите ще си прави база от знания, за да се консултира с нея след това. Да, в изкуствения интелект приложението е голямо, но все пак пролог ми се струва прекалено причудлив. А Gnu prolog си е направо странен. Но май го преборих :).
Днес карах първите си упражнения по Джава. Водеше ги колегата Найден Гочев, по-известен като Joke. Доста добре си свърши работата според мен, след като успя да ме запали по този език, който така яростно отричах. Само времето ще покаже дали това не е просто поредното мое увлечение.
След упражненията трябваше да играем ДнД, но колегите решиха, че не им се става рано и пропуснахме. За съжаление пропуснах и излизане с Гери следобеда, защото бях доста изморен. Мисля че поне вечерта успях да се реванширам.
След 5 часа трябва да ставам, защото ще имам и първите си упражнения по бази от данни и компютърна графика, който май ще е най-трудният ми предмет този триместър. Дори дадох 4 лева за ръководство, а не бях правил подобна глупост от първия триместър на първи курс (тогава беше учебник по математика). Не че това няма пак да е математика де, но ще видим дали може да се направи проект и с моите знания (или по-скоро с липсата им) по отношение на геометрията.
Май това е от мен за тази вечер :).
“Не” на чалгата в историята ни
Днес сутринта гледах предаване по “Канал 1” на тема управлението на БЗНС. Няма нужда да казвам колко обичам историята ни, а още повече новите знания, та се загледах. След предаването тръгна рекламата на кампанията “Великите българи” и ест. отворих сайта, за да гласувам. Можете ли да си представите каква ми беше изненадата, когато видях Азис във временната класация. А Анелия? И изобщо всичките чалгарки. Но боли да видиш травестит, който ще се бори с Левски, хан Аспарух, княз Борис I Михаил, цар Симеон, Асеневци, патриарх Евтимий Търновски и още много други, като баба Тонка, Ботев, Бенковски, Раковски, Хаджи Димитър, Стамболов…
Спорен е въпросът дали наши съвременници могат да участват в подобна класация, защото само годините ще покажат кой да бъде запомнен. Азис няма да е сред тях, в това съм сигурен.
Молбата ми е всеки, който чете блога ми, да гласува за наистина велик българин, а не за чалгар. Бих ви бил много благодарен да напишете нещо и вие по този въпрос, защото чалгарите са много, но ние сме повече.
Отново пост
От доста време не съм писал, но някак нямах настроение, а после бях зает…
На 15-ти ме скъсаха отново по математически анализ 2, което ми развали настроението доста. Пак ми минаха пустите мисли през главата, но след като сега съм наред, значи пак съм победил.
На 16-ти не се явих на изпита по алгебрични структури – нямаше да издържа втори провал и просто го пропуснах.
След това не помня почти нищо по хронология – излизах с Гери по кафета, анулирах си картата от “Хеброс”, после си пуснах молба за издаване на нова от “SG Експресбанк” – ще бъде “Виза електрон”, която на теория трябва да се приеме и като кредитна някъде, само дето ме съмнява, но с “Маестро” нямаше да имам и това.
След това ходих на зъболекар, играхме “Подземия и дракони” с колегите – от доста време не бях играл, а вече имах и зарове…
Другото май вече не го помня, а, да, бях в един букмейкърски пункт, за да им кача линукс. “Еврофутбол” ми се издигнаха в очите – задължителните терминали също са на линукс, макар и 2.4.
Е, това е. Друго не се сещам в момента. Дано скоро да продължа да си водя блога редовно.
Отново без кабели
Най-после си купих нова точка за достъп, след като завчера разказах играта на предната, правейки се на майстор. Доказах и че интегралите не са за мен – видя ли един, съсипвам го, пък бил той схема или задача по математика.
Вчера от 9 без 15 сутринта обикалям разни фирми и фирмички, за да си купя точката, но навсякъде нямаха това, което исках, а именно – тази точка. В една фирма ми предложиха руски вариант за 60$ – нещо не ми хареса идеята. Кога руснаците са почнали да правят такива неща? рџ™‚ Сигурно те се оправят както оправих за малко старата ми точка – раздрусваш я или, ако е по-тежка повредата, може и един шут да й теглиш. рџ™‚
В общи линии навсякъде искаха да ми вземат поне 65 долара, а някъде бяха и по-нагли – 130 лева.
Гери ми помогна доста, като направи и едно проучване на фирмите по телефона от офиса, докато аз стоях в колата, чудейки се къде да отида. Дори при нещастниците от ПИК e питала, а на едно място дори са я питали дали точката за достъп трябва да е жична или безжична, каквото и да са имали в предвид, защото не знам какво е “жична точка за достъп”, освен мрежова карта или комутатор, но ме съмнява това да са имали предвид.
В крайна сметка разбрах,че точката няма да си я намеря и я поръчах при един познат на Гери. Още днес сутринта я бяха доставили на цената от 44$, която е най-добрата, сравнена с разните други фирмички, където 65$ е минималната. А на всичкото отгоре тази точка е по-добра като дизайн, функции, интерфейс и гаранция от старата ми ( цели 2 години й дават). Явно всеки гледа да си пробута тези, които има в наличност, а не взимат, защото търсенето е малко.
Иначе днес ходих и на зъболекар, което пак можеше да ми струва ремонт на колата. Ест. пак не за моя сметка – на “6-ти септ.” един с Тойота “Ярис”, който бе паркирал на булеварда, ми засече пътя. Видя, че няма да го пусна и спря. Аз продължих. В този момент реши и той да тръгне. Пак не спрях – аз съм с предимство, но и той не спря. Наложи ми се да вляза в насрещното, за да мине селянинът. Мислех да го гоня, ама щях да закъснея за зъболекар и се отказах. Много ги мразя тия, които са се качили на хубави коли и си мислят, че това ги прави по-добри шофьори, а ние, простосмъртните, сме длъжни да се съобразяваме с тях. Заради такива нещастни селяндури като тях стават тежките ПТП-та – 300 метра по-надолу по същия булевард някой бе блъснал двама пешеходци на пешеходна пътека… За щастие не бяха ранени тежко, само охлузвания, но все пак какво става в шофьорските ни школи, или по-точно с ДАИ, за които знам, че за 200-300 лева ти дават изпита по кормуване, а после никой не поема отговорност заради такива прости шофьори, които не спазват елементарно предимство, камо ли нещо друго.
Емоции
Напоследък доста съм започнал да обикалям – този петък бях в Пазарджик с една група баби, както и Гери и Митака от Асеновград. В общи линии не беше толкова зле, като изключим накрая, когато собствената ми прабаба ме заряза да си ходя пеш, а тя се качи на такси с нейните приятелки…
В събота с нашите заминахме за Поморие – времето не беше толкова зле и двата дни, макар да духаше вятър. Такова мъртвило е там, че даже в неделята закриха и дискотеката, и плажното заведение.
Не минахме и без неприятни емоции – на сестра ми една приятелка си загуби портмонето, като освен пари, имаше и документи – не ги намерихме, колкото и да обикаляхме.
В неделята се прибрах вечерта. Тогава започнаха и проблемите с компютрите вкъщи – моята точка за достъп не работеше, разклатих я стабилно, уж се оправи, но след 2-3 часа вече “умря” окончателно. ПЦ-то на сестра ми претърпя десетки рестарти, но накрая май се оправи – бях доста изморен и не ми се занимаваше повече с него.
Днес сутринта станах с надеждата точката за достъп да се е оправила от самосебе си, но не би :(. Разпитах на няколко места, но май никъде не оправят мрежови компоненти – вярно, че нова точка не е толкова скъпа, но като съм дал 130 лева за такава, бих желал да си я оправя, а не да дам още 100 отгоре за нова. В крайна сметка трябваше да е в гаранция, само дето бившият ми шеф вече е в София, където живее и работи, а доколкото разбрах гаранцията от Пловдив вече не я зачита. Не че ми даде и гаранционна карта де, но ако беше в Плд., това нямаше да е проблем, защото все пак съм клиент от 9 години…
Не знам, някак си тази точка за достъп успешно ми скапа настроението днес, а по всичко личи, че ще го прави занапред :(.
Разни случки
Напоследък не се случва кой знае какво – сега май е периодът, в който съм зарибен по ролеви игри в стил Dungeons and Dragons, обаче нямах зарове, защото ги бях дал на един приятел, а все не намирам време да го посетя, за да си ги взема.
Е, в крайна сметка днес си получих комплекта зарчета, като още в първите 30 сек. успях да изгубя едното – d4. Доста усилия ни отне с Гери, но в крайна сметка зарчето бе намерено под предната дясна седалка на колата – някъде по средата на релсата, по която се движи самата седалка. Аз не можах да го достигна, но Гери успя и бях доста радостен. Все пак съм чакал доста време за тези зарове.
През изминалата седмица исках да си купя и Player’s handbook, но съдбата не бе на моя страна – книжарниците искат поне 60 лева + чакане от месец-два, нямам кредитна карта за Амейзън, а и ме съмнява да доставят до милата ни родина, затова опитахме в ebay с Гери, която има колега в Англия, който се връща скоро. Добре, ама, за да купиш книгата, онзи искаше да му се плати с Paypal, но Васко от Англия нямаше акаунт там, той плащаше с чекове, затова и тази възможност за придобиване на книгата отпадна, но нищо – вече доста години чакам да си купя тази книга и все някога ще успея – може би след първата ми висока заплата.
Като стана дума за заплата – в канала имаше едно предложение за линукс програмист на c++, но беше чрез трети човек, който не познава добре и двамата – нито мен, нито работодателя, затова и въобще не звъннах на телефона, който получих. Може би това е грешка, но тепърва ще съжалявам за нея, а най-вероятно пък не.
В здравословен план, пак ходя по зъболекари – от 3 дни ме мъчеше един зъб, който мислех, че е този под коронката, но се оказа съседния, където бившата ми зъболекарка май не си е свършила работата. Та сега ме “успокоиха”, че 2 седмици ще си лекувам парадонтита :(. Само да имах нерви за това…
Вчера пък ходихме цялото семейство на полигона на Гребната – сестра ми да вземе първи уроци по кормуване, майка ми – за подкрепа, баща ми за инструктаж, а аз бях там, защото исках да се упражнявам да паркирам по начина известен като “френски гараж” – през 25-те ми учебни часа само 2 пъти бях опитвал да паркирам по този начин. Уж неволята учи, и да, паркирам си по този начин, макар с доста маневри, но не това е начинът. Ще се поупражнявам още малко, но ще бъда упорит – няма една Вектра да се окаже по-силна от мен.
Това е май всичко, което се сещам. Сигурен съм, че съм изпуснал доста неща, но просто на момента не ми се пише, а после ги забравям.
“До краен предел”
Преди няколко дни намерих в локалния си сървър поредицата “До краен предел”/ “The Outer Limits” и сега си я припомням. След всяка серия следва размисъл над основните въпроси на съществуването ни – искаме ли да живеем вечно, как знаем дали едно разумно същество е живо, до къде може да ни доведе силата на отчаянието, а може би и предателството. Изгледал съм само две серии – но въпросите се трупат ли, трупат…
Хубавото на тази поредица е, че представя едно възможно бъдеще – било то по-добро или пък не. Представя ситуации, които са вероятни, но също така героите са и хора, а не холивудски персонажи. Тук чувствата и мислите са на преден план, за разлика от пошлите филми, които вече дори не гледам. Почти всяка една от тези серии е запомняща се, но определено не заради ефектите, а заради хуманните идеи, залегнали в тях. Изобщо, препоръчвам ви да изгледате тези серии, ако не сте ги гледали. Сигурен съм, че поне една ще ви заинтригува, дори да не харесвате фантастика. Жалко,че имам само първи сезон :(.
Обиколка из пещери
Вчера рано сутринта (към 7 часа) потеглихме с нашите и още 2 коли към Ягодинската пещера и Дяволското гърло.
Ест. не пропуснахме да спрем към 10 часа в първото крайпътно заведение, което беше под всякаква критика – имаха само чорби в менюто – било рано за скарата, не предлагаха тестени изделия, а май и чисти чаши. Наложи се да пия от бутилката минерална вода, която донесоха по грешка.
Така, пътуването ни продължи. Спирахме още на 1-2 места, но все за малко. От природата не видях почти нищо, защото карах колата на баща ми, а неговите спирачки са по-слаби от моите и трябваше да следя пътя постоянно.
Спряхме и в Широка Лъка за печат, но не очаквах да имат – все пак беше неделя, а едва ли там има някой по това време. Затова спрях на информационния център и ме подпечатаха.
Продължихме и пътят бе добър, с изключение на последните 9 км. до Ягодинската пещера – тях ги изминахме за поне 30 мин. Пътят представлява една лента с много трафик по нея, но без почти никакво място за разминаване. За капак няма мантинели – скали от едната страна и липсващ път от другата, където спокойно можеш да паднеш във водата. Тук вече не ми издържаха нервите и се смених с баща ми. Добре че го направих, защото към края му се наложи да кара едно 400-500 метра на заден ход – той го измина за 2 пъти по-кратко време, отколкото щях да го направя аз.
В крайна сметка не знам дали си заслужаваше пещерата – вървиш и гледаш само камъни на температура 6 градуса. Разправят ти как си можел да видиш джуджета, Дядо Коледа и тн. Само дето аз видях единствено неща от филми на ужасите. “Стената на грешниците” пък беше пълен въздух под налягане – казват ти,че трябва да сложиш монета. Ако не падне – нямаш грехове. Само дето не казват друго – стената има поне 1 пръст глина. Затова и толкова лесно се залепя стотинка там.
В общи линии 1200 метра скали и час и 5 минути загубено време – не бих отишъл да мръзна пак и да гледам камъни. Това ми било пещера – та дори няма къде да се изгубиш в нея – вървиш по циментовия под все направо и излизаш. Няма галерии, които да пресичат пътя ти.
Към 16 часа отидохме и на Дяволското гърло. Чакахме известно време за водач, но поне си заслужаваше – пещерата е само 300 метра, но доста повече прилича на пещера – имаше и прилепи, и вода, и водопади. Даже се намериха и 150 метра стълби, които доста ни поизмориха, но накрая си заслужаваше – видяхме 2 водопада, както и мараня, през която се виждаше вода на около 100 метра надолу.
Към 18 часа се отправихме към вкъщи, като аз спах през по-голямата част от пътя – предната нощ не бях спал – комбинация от комари и жега.
Чудните мостове и 8 месеца
Вчера (на 15-ти) си направих една разходка с Гери и двама колеги до Чудните мостове. Тръгването не беше планирано отдавна – предния ден един колега ме пита дали ми се ходи и, след малко малко разправии за това с колко коли да ходим, всичко бе уредено.
Вечерта също бях на по бира с двама приятели – Ангел и Иво, като първият от фен на Manowar е станал чалгар – много е тъжно, но е факт. Даже вече не харесва по-твърди парчета, а само балади (като всеки чалгар). Опитах се да го вразумя, като го закарах в “Тексим”-а, но не успях. Даже смятал да ходи на “Планета прима”…
Но да се върнем на екскурзията ми – потеглихме с двете коли, защото аз си исках с моята. Пътят беше добър, а ме бяха наплашили доста (имало свлачища, бил черен и тн.). В крайна сметка той беше асфалтиран навсякъде. От разклона след селото имаше доста едри дупки, но най-големият проблем беше разминаването с другите коли, защото пътят не бе широк, но пък имаше място отстрани, така че разминаванията ни минаха без проблеми.
Като пристигнахме, паркирах и слязохме да разгледаме мостовете – живописно място е – красиви скали, а в подножието им върви една бавна рекичка. Има няколко водопадчета и доста хлъзгави камъни, на един от които щях да изпусна Гери във водата рџ™‚
След обиколката ни, отидохме в хижата, от която си бяхме взели първия печат за 100-те обекта. Там поръчахме пържени картофи и бира. Казаха ни да седнем и да изчакаме. След поне 30 мин. нямаше нито 1 порция картофи, нито бира. Изчакахме още малко, но даже човека го нямаше, а най-лошото беше, че пак имаше “наши и ваши” – дойдоха една голяма група (вероятно от “Зелени Балкани”), които бяха обслужени веднага и за по-малко от 10 мин. получиха порциите си пържени картофи (нашите картофи). Това ни вбеси. Взехме си багажа и решихме,че ще ядем другаде. И без това не бяхме платили нищо.
По пътя за вкъщи имаше 1-2 опасни ситуации (главно хора от насрещното, които караха в моето платно, както и едно БМВ, което ме изпреварваше в заход за завой, а отсреща ми пак дойде кола от насрещното, та трябваше да изляза малко от пътя (имаше място, но все пак вдигнах прах). Това беше най-опасната ситуация.
Все пак стигнахме и до заведението, в което щяхме да ядем, като минавайки през Бачково се сетих за задръстването на идване – 15-20 мин. чакахме извън колата като по филмите. Нямаше минаване.
В заведението ни обслужиха бързо и на добро ниво. Забравиха да ни донесат една порция картофи, но пък имаше останали достатъчно, та никой не бе гладен. Накрая си спомниха, че порцията не е донесена и всичко бе точно.
На връщане минахме през Асеновград да оставим Митака и Траян, а после си се прибрахме (към 22 часа). Имах желание да ходя да играя карти с един друг колега, но нямаше хора, а и заспах доста бързо.
Днес пък с Гери направихме 8 месеца. Аз ест. бях изчерпан откъм идеи за заведение, затова много се зарадвах, когато тя ми каза, че й все едно, стига да не го мисли тя. Е, отидохме във “Верди” в кв. “Въстанически”. Там хапнахме по една пица и прекарахме 2-3 часа заедно. След това се прибрахме и продължихме в ирц, преди тя да заспи (напоследък се случваше често да заспи пред ПЦ-то, чатейки с мен рџ™‚ ).
Е, май е това. Ще прикрепя и една снимка от Чудните, защото някак не ми се прави галерия, а и си имаме правило колегите – който не е бил на събитието, не може да получава снимки. Е, вие сте изключение, затова може една рџ™‚
