Семестриално завършил… за пореден път
Написано на July 2, 2012, в категории: За мен.
И тази година пропуснах Юлското утро. И тази година ме прецака математиката. И пак се надявам да е за последен път (вече 8 години така).
Все пак съм много щастлив от тройката, която получих в неделята. Тя е една от най-ценните ми, защото, ако ме бяха скъсали, трябваше да правя нови 12 модела (около 30 страници) и да напиша още толкова теория. За капак, щеше да трябва да решавам и задачи, само че без софтуер, а по примитивния начин – с лист и химикал…
В крайна сметка получих заветната тройка и вече съм семестриално завършил – за трети и, планирал съм, последен път.
Сега следват няколко седмици, в които ще мога в събота и неделя да стана след 8 часа, а после ми предстои нелеката задача да си оправя почерка, защото, сигурен съм, на държавния изпит никой няма да поиска да прочете писанията ми, а, за съжаление, в този факултет не се завършва с дипломна работа.
И така, морето ще го пропусна и тази година (втора поредна), но нищо, всичко е в името на едно по-светло бъдеще, когато ще имам свой бизнес и възможността да работя по 16 часа на ден за вероятно по-малко пари в началото, отколкото получавам сега.
Колко оптимистично звуча напоследък, не е истина рџ™‚
Напрегната седмица
Изминалата седмица беше втората от сесията ми, като с напредъка на времето стресът си казва думата. В крайна сметка единият изпит поне е взет. Днес беше другият – надявам се и там резултатът да е подобен, но следват най-гадните. И все пак мисля да жертвам сън за сметка на време през лятото. Ще видим обаче какво ще стане.
Тази седмица ми беше напрегната и по друго направление – миналата неделя направих поръчка от сайта на “Глобул” за удължаване на текущия ми (безсрочен договор) с една година и получаване на телефон на изплащане. Харесах си тъмносин Galaxy S3. Причините да избера “Глобул” бяха 2 – в “Мтел” имат само белия и цената на телефона в дългосрочен план ми е по-евтина с 300 лева при “Глобул” (като включвам и договора).
Е, оказа се, че и при “Глобул” няма син телефон, а аз вече изгарях от желание да сменя стария си HTC Legend и се примирих с бял (така или иначе в калъфчето няма да си личи). Потвърдих поръчката си в понеделник на обяд.
Във вторник ми се обади абсолютно същата служителка да ме пита абсолютно същите въпроси – казах ѝ, че този разговор го проведохме преди ден. Тя се съгласи и в крайна сметка в сряда трябваше да дойде телефонът ми.
Погледнах и в сайта същата вечер – поръчката ми беше анулирана. Звъннах на 123 и те ми казаха, че могат да видят единствено това, което виждам и аз. Дадоха ми друг номер – на “Центъра за обслужване на важни клиенти” – там ми казаха, че на сайта информацията е грешна. Да не се притеснявам – поръчката ми е направена и телефонът ще дойде в сряда.
Така и стана – дойде, подписах сума документи, включително и запис на заповед, но получих телефон, който, сравнен с “Легендата” ми е адски бърз. За съжаление радостта ми трая няколко часа след работния ден – вечерта, на тъмно, установих, че на телефона има една зелена точка, когато фонът е черен. Реших, че е умрял пиксел. В последствие май се оказа, че е т.нар. субпиксел. Пробвах с някакви програмки да го оправя – не ставаше. В последствие установих, че програмите не работят за AMOLED дисплеи…
Както и да е – знаех, че съм го поръчал по интернет и имам време да го върна и да си получа парите. Препрочетох си договора и бях много изненадан, като видях, че телефонът трябва да не е ползван, за да се върне. Аз естествено го бях отворил и ползвал…
В крайна сметка към 3-4 сутринта писах писмо на поддръжката, като ги питах дали ще ми сменят телефона или да анулираме сделката (реших да си пробвам късмета). Естествено не получих отговор до 8 сутринта, а цяла вечер не успях да заспя от нерви и притеснение – към 5:30 съм заспал и станах в 7:45.
Отидох на работа, казах на колегите, че ще ходя да се занимавам с “Глобул” и отидох в централния офис в Пловдив. Чаках близо 30 минути, защото имаше само 1 служителка, която обслужваше клиенти. По едно време дойде втора и аз се възползвах. Тя ме попита защо се обръщам към тях, при положение, че телефонът е купен от сайта им. Аз им отговорих, че не мога да се обърна към сайт, а те са представител на “Глобул” в Пловдив и, според Закона за защита на потребителите – мога да направя рекламация във всеки обект на търговеца. След кратка консултация с управителя, тя ми каза, че ще прати едно писмо в София и ще ми звънне да ми каже какво е станало. Недоволен и тресейки се от нерви се прибрах в офиса. Бях решил, че ще си остана с един умрял (полу)пиксел. Дори писах на “Самсунг” да ги питам гаранцията им покрива ли такива неща. Те ми отговориха да се обърна към “Глобул” за съдействие.
Към 13 часа ми се обадиха от София и ми казаха, че ще ми сменят телефона без никакви проблеми, стига да съм му запазил опаковката. Аз бях изхвърлил само едно найлонче за кабел. Всичко друго си беше запазено и в крайна сметка се разбрахме да им пратя телефона и, когато те го получат, да ми пратят нов.
10 минути по-късно ми звънна и служителката от пловдвиския офис. Тя започна да ме разпитва какъв цвят е пикселът, дали е светъл или тъмен, къде се намира и тн. Аз ѝ казах, че вече са ми звъннали и сме се разбрали. Ако разчитах на нея, сигурно нямаше да имам нов телефон.
В крайна сметка изпратих по куриер телефона в четвъртък, като се очакваше да го получат в петък. Така и стана – в петък на обяд ми се обадиха да ми кажат, че ми изпращат новия и, тази сутрин, няколко часа преди изпита ми, се обади куриерът и ме пита дали съм на работа днес, или да ми го достави в понеделник. Естествено предпочетох да си го взема сам и най-после да се порадвам на телефона си. За щастие този изглежда, като да няма проблеми с дисплея.
Много съм благодарен на служителките в “Глобул” в София, които се отзоваха и в крайна сметка ме запазиха като клиент. Защото спокойно можеха да ме прецакат, казвайки ми, че няма 5 мъртви пиксела (както направи пловдивската служителка, но аз ѝ показах, че в гаранцията никъде не пише такова нещо), но не го направиха. А аз определено не съм от най-ценните им клиенти (месечната ми сметка рядко превишава 7-8 лева).
И така, утре е последният ден от тази натоварена седмица, като и той се очертава не по-малко “забавен” – още не съм решил дали ще решавам задачи от теорията на риска или ще уча, но предполагам, че ще жертвам изпита тази седмица, за да се освободя от другия, защото теория мога да науча по всяко време, но за математиката ми трябва време, нерви, желание и подходяща нагласа, които сигурно се случват точно в един ден в годината, при това, ако е високосна…
Събота след лекции
Вчера след университета се прибрах вкъщи, след което взех майка ми от работа (нали беше работен ден) и по пътя сестра ми предложи да отидем на кино на “Диктаторът”. Обадих се на един колега и отидохме тримата.
Филмът изобщо не е лош, по мое мнение. Малко в повече ми дойдоха арабските мотиви в него, но не съжалявам за загубеното време.
След филма колегата се уговори с едно момиче да отидем в едно заведение към 23 часа. Така и направихме аз и сестра ми. Като пристигнахме, в заведението беше мъртвило. След няколко минути осъзнах защо – имаше финал на Шампионската лига. Е, видях най-интересното – двата гола и дузпите, така че си спестих 80 минути мъка.
Както и да е, дойде колегата, а след това и въпросното момиче, което ми изглеждаше скромно. Колегата я пита какво ще пие – тя му отговори нещо от сорта на това, че нямала пари и няма да пие тази вечер. Въпросният колега й взе голяма водка “Собиески” (по неин избор) и някакъв сок. Като й ги донесе, тя го пита защо нямало лед…
След 30-ина минути, пиенето й свърши и започна театърът – за пръв път виждах подобно изпълнение, но имах шанс да му се “насладя” няколко пъти – тя извади някакви стотинки, изсипа ги на масата и започна да ги отделя и брои. Колегата й купи втора голяма водка и след известно време се повтори същото. Когато не пиеше, тази си пишеше и гледаше стени във Фейсбук, или си говореше с момчета от съседните маси.
При поредния театър, аз извадих един лев от джоба си (някъде по средата на нейното броене) и го плъзнах към нейната купчина стотинки. Тя ме изгледа едновременно изненадано и ядосано. Много скоропостижно ми върна левчето и даже прибра парите си. Не съм сигурен дали тази вечер получи повече безплатни водки, но разбрах че се е уредила и за безплатен транспорт…
Та така, жена да си в днешно време. Не че казвам, че всички са такива. Просто казвам, че вече използвачките са повече от преди.
Всички сме били студенти, не сме имали пари (е, аз винаги съм имал достатъчно пари за количеството алкохол, което пия), но едно време се прилагаше друг номер – купуваш си нещо и цяла вечер се “лигавиш” с него. Е, винаги има вариант да нямаш пари да си купиш нищо. Тогава просто не си купуваш, или дори не отиваш на дискотека. Тази тактика навремето се практикуваше и от жени естествено. Сега се съмнявам дали по-голяма част от днешните 20-годишни са на този принцип. Стига да има кой да ти плати – всичко е точно. Нали си инвестирала в себе си, хората трябва да ти плащат дори за привилегията да те гледат…
И като споменах привилегията, забравих да спомена за заведението – не беше чалга клуб, а такъв, в който пускат всичко друго, не не и балканска музика (като изключим румънски денс).
Та така, непланирано си изкарах сравнително добре след университета. Загубих няколко часа за писане на курсови работи, но пък научих ценен житейски урок – да си нося и аз винаги някакви стотинки – явно идеята на “Планета” поколението, е че трябва да им платиш изцяло. Да им помогнеш да си помогнат сами – не става.
Нахвърляни мисли без теза
Откакто почина татко, не искам да чуя нищо за онкологични заболявания, защото се връщам в онзи момент на 15-ти февруари 2010-та, когато разбрах, че нашата битка е загубена безвъзвратно…
За съжаление изминалата седмица не ми беше никак лека – новините за болни хора идваха една след друга – разбрах за 6 човека, които са болни от едно или друго онкологично заболяване. Двама от тези 6 са познати на сестра ми, като единият човек е момиче в 12-ти клас…
Като чуя нещо подобно изпитвам ярост от безсилие – помагам когато мога с дребни суми по кампаниите за набиране на средства, но истината е, че рядко само парите помагат. Това е причината да се чувствам още по-зле – предполагам какво ще се случи с тези хора, а съм сигурен, че има какво още да направят през живота си…
Къде е справедливостта, кармата, религията в тези случаи? А къде е държавата, която иска да изхвърли онкоболна жена, която не може да си плаща наема? В този ред на мисли се чудя къде е и отговорността на телевизията, по която гледах репортаж за нея – можеха да покажат информация за контакт – все пак жената дължеше малко над 1000 лева, не са десетки хиляди, но не би – дайте да сме съпричастни 5 минути в репортажа, да се покажем колко грижовни сме, пък после – новини за слончета, мечки, пингвини и прочее гадини, родени в някой зоопарк в другия край на света.
Знам, че не мога да помогна на всеки (дори не съм убеден, че мога да помогна на някой изобщо), но все пак всеки един случай ме трогва, а и какво да направя – да си заровя главата в пясъка, метафорично казано, и просто да си живея живота, без да ми пука какво се случва? Това живот ли е – да бягаш от проблемите и да не търсиш истината?
А що се отнася до нея – интересно ми е защо има бум на онкологичните заболявания напоследък. По принцип не вярвам в теории за конспирации, защото как можеш да накараш 100 човека да правят точно това, което искаш, а 200? А милиони? А милиарди? Можеш да обхванеш ключови позиции, но все ще се намери един, който да те предаде. Дори за уж тайните масонски ложи се знае прекалено много според мен, дори коя ложа с коя е скарана. А и, честно казано, като им чета какви са им членовете – хич не ми приличат на хора, които могат да контролират света.
Що се отнася до банкерите – имат повече власт, защото държат златото или простите хартийки, на които викаме банкноти. И все пак, какъв интерес имат те от бума на онкологичните заболявания? Според мен никакъв, защото живите клиенти са им по-ценни, все пак плащат таксички и комисионни.
Фармацевтичните компании от друга страна имат голям интерес, но как те съдействат толкова хора да се разболяват?
Чудя се и нещо друго – защо не се търси толкова активно лечение за рака – има топ 100 на суперкомпютрите. Не знам дори 10 от тях да даряват изчислителна мощ за намиране лечението на рака. Аз имам един сървър вкъщи, който работи денонощно, но той не е дори 1 хилядна от мощта на суперкомпютър. С какво толкова по-важно се занимават всички? Нима не усещат, че следващите болни могат да са те – както виждам, застраховани няма – татко, Рони Джеймс Дио, Стив Джобс… Докато парите за някои от нас са проблем повече или по-малко, то за Джобс това не е така. Дали нямаше да си купи лекарство, ако съществуваше такова?
И все пак, защо и как заболеваемостта е повече спрямо преди 100 години например? Защо Световната здравна организация не се заеме приоритетно със смъртоносните болести, а после с глупости, които не са жизненоважни в стил ваксина за свински грип от поредния щам, който е мутирал съвсем случайно в някоя лаборатория?
Струва ми се, че светът се превръща в евтин булеварден роман от постапокалиптичния жанр, където хората са малко, мизерстват, бият се за оскъдните ресурси и животът им представлява времето между едно събуждане, намиране на някаква храна и заспиване. Те са лишени от всякакви мисли, съвсем малко по-нагоре са еволюционно от животните…
Честит първи април! Едва ли мога да направя по-брутална шега от тази, която светът ни сервира всеки ден…
Сайтът за справки на НОИ
Днес ми остана малко свободно време и реших да се позанимая с държавните институции. Започнах с НАП – за около час попълних декларацията си, подписах я и я подадох. Определено може да се направи и за по-кратко време, но аз исках да съм сигурен във всяко поле, а и имах ядове с валидацията на ЕИК на двете фирми, от които декларирам доходи за миналата година.
После имах ядове с подписването на сканираната служебна бележка, но след кратка конфигурация, всичко се оправи и вече съм един съвестен гражданин на Републиката.
Сайтът на НАП може да не е особено интуитивен за обикновен потребител, но е на светлинни години от този на НОИ, на който се предполагаше, че мога да видя справки за това на какви пари ме осигурява работодателят (аз знам, понеже си проверявам вноските за пенсия във фонда онлайн, но все пак друго си е да го пише на 2 места)…
Та отидох на въпросната институция и направих следните снимки на екрана :
На първата страница се въвежда потребителско име и празна?!! парола. Празна е, защото съм се регистрирал преди малко и не са ме питали за такава, а и не са ми изпратили мейл, на който да ми я кажат.
Както и да е, иска ми да променя паролата си. Променям я и изпращам формата – дълго чакане и накрая нищо.
Писва ми и затварям прозореца. Воала – вече съм в “приложението” за справки. За да кажа добра дума за него – навигацията никак не е сложна – имаш само едно меню (един линк т.е.) във фрейма вляво. Вдясно се визуализира изборът ти.
Можеш да си избереш един от три периода (групата с радио бутоните се намира някъде в нищото, но поне е подравнена вляво. Бутоните естествено са центрирани, само дето не е ясно спрямо какво…
Както и да е, информацията е важна. Бих преживял начина на поднасяне, стига да получа каквото търся, но явно днес нямам късмет – при избор на първите 2 периода, получавам съобщение, че няма данни. Добре, може и така да е, все пак бях в училище и университета тогава. Не че 2005-та съм бил работещ, но явно е друг период. Пробвам и с него. Изскачащият диалог е сменен с нещо друго – цял нов прозорец, в който виждам … сивота. Е хайде стига, може животът ми да не е особено интересен, но това сиво ми идва в повече. Затворих сайта и едва ли ще го посетя пак в близките месеци.
А си спомням, че се шумеше в началото на годината, как НОИ вече раздавали номерца, с които можеш да контролираш дали работодателят ти те осигурява на пълна заплата… Лошото е, че стажът ми го няма според тях – близо 5 години работя и в крайна сметка нямам един ден трудов стаж – гаси мързела дето съм бил…
А на всичкото отгоре излиза, че лъжа НАП (за което нося наказателна отговорност), защото декларирам доходи от работа…
Една седмица бръснене с класическа самобръсначка
Днес стана една седмица, откакто минах на класическа самобръсначка с бръснарско ножче (т.нар. double edge razor).
Причината е проста – напоследък изкарвам точно 4 бръснения с една глава на Mach 3 или еднодневка на същата фирма (Gillette). Опитах с три самобръсначки – 2 за многократна употреба и една еднодневка – на четвъртото бръснене се предадоха двете, а едната още на второто (тя беше Mach 3 Sensitive, та предполагам е очаквано да издържи по-малко).
Като потребител съм силно разочарован от качеството и реших да изпробвам класическото мокро бръснене. Първоначално си купих от “Кауфланд” самобръсначка “Wilkinson Sword Classic” (другаде не намерих от такъв тип), български крем за бръснене и някаква четка, която предполагам е българска или китайска. Легна ми всичко около 13 кинта. В кутията на самобръсначката има кутийка с 5 бръснарски ножчета от същата марка, затова не се наложи да купувам отделно.
Очаквах първото бръснене да е като сцена от евтин китайски филм (имам 4 шева на единия пръст от порязване на консервна кутия преди няколко години и едната бяла стена беше станала цялата в пръски кръв, която излизаше на тласъци). Естествено не очаквах да е толкова брутално, но се бях примирил с идеята да ходя нарязан на работа, целият в лепенки.
Нищо подобно не се случи – бръсненето мина гладко и само на едно място си пуснах леко кръв, като там вината си беше моя – навсякъде пише, че не се натиска, а се ползва тежестта на самобръсначката.
В крайна сметка останах доволен от бръсненето и мисля, че всичките ми нееднократни самобръсначки с глави отиват в историята. Някак 4 лева за 4 бръснения (на Fusion главите са по-скъпи), които извършвам сам, леко не ми се вижда добра цена.
Малка подробност е, че дадох близо 60 лева за Edwin Jagger DE89L (която очаквам да дойде след около седмица), но това се води инвестиция за цял живот, поне съдейки по разните класически самобръсначки на Gillette от 1914-та година, които вървят по над 100 долара втора употреба. Аз лично никога не бих се бръснал с нещо, което е използвано от непознат, но хора всякакви…
Що се отнася до бръснарските ножчета – една кутийка от 5 струва около 1,50 лв. Купих ги от друг голям магазин в Пловдив, та не знам дали някъде не са дори по-евтини. С едно ножче се изкарват близо 4 бръснения, като може и повече, пак си зависи от човека и марката.
Днес смених първото си на петия път, защото исках да пробвам нова марка, не защото се беше захабило и скубеше. Та какво излиза – 30 стотинки срещу 4 лева за 4 бръснения (7,5 стотинки срещу 1 лев на бръснене). Не всичко е пари, но само от тази смяна могат да се спестят допълнително 192,40 лв. на година (52 * 3,70), като се изключи първоначалната инвестиция от около 50-100 лева (има сносни четки по 12 лева и хубави по над 30). Дори с тези разходи се получават 92,40 лева, които може да се използват за нещо друго. Например този месец сменях дистрибуторна капачка, кабели и свещи на колата. Един приятел ми ги купи с отстъпка и ги монтира сам, та платих само частите, които бяха около 75 лева.
Но, както казах по-горе, не всичко е пари – сега ми е забавно и интересно всяко следващо бръснене, защото научавам нови неща и ставам по-добър в техниката си.
И, най-вече, доволен съм, че за пореден път съм си доказал, че маркетинговите компании не правят най-добрите продукти, просто са най-известните. А това, че много хора ползват нещо, не значи, че е най-доброто, а просто най-пробутваното. За пример – колко от вас са чували за “Whiskas” и “Pedigree”? Дори преди няколко месеца в един квартален магазин за кучешка храна, когато ги попитах нямат ли нещо от по-висок клас, те ми предложиха именно “Pedigree”. Напуснах магазина по най-бързия начин.
В действителност има храни като “Orijien”, “Acana”, “Belcando” и предполагам десетки други, които са по-добри за кучето и съдържат в пъти повече месо. Някои дори “прекаляват”, като на теория не слагат месо, негодно за човешка употреба.
Та тези храни са близо 2 пъти по-скъпи за килограм от “Педигри”, обаче определено са по-добри. Просто нямат толкова агресивен маркетинг като масовите, които могат да се намерят във всеки магазин, а тези трябва да обикалям града, търсейки магазин, който ги предлага. Освен това, някак не ми се връзва една и съща фирма да произвежда кучешки, котешки и човешки храни. Името на фирмата е “Mars”, които правят шоколадовите десерти “Snickers”, “Twix”, “Bounty” и “Mars”.
19.2.2012
Днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски. Това не мога да го разбера вече почти 27 години – защо по дяволите празнуваме смъртта на някого, който не само, че не е наш враг, ами е и нациналният ни герой?
Не мисля, че съм достоен да казвам каквото и да е за Левски, затова ще замълча по въпроса…
Обаче има един друг въпрос, по който не мога и не искам да мълча – днес един религиозен фанатик е провел литургия в църквата-музей в Батак. Този същият, дето кара черен джип и искаше да направи частна улицата в Пловдив, за да може да паркира возилото си. Същият “смирен” духовник, който облепи с тапети църквата си в Пловдив, е на път да направи още по-голяма поразия. Докато “Света Марина” може да е някакъв паметник на културата, то църквата в Батак е много повече от нея – там са избити десетки сънародници. Все още можеше да се види засъхналата кръв по стените, поне когато бях там за последно. Скоро не знам дали ще може – току-виж облепи и тези стени в тапети. Засега успешно се справя – домъкнал е някакъв трон и части от иконостас. Само дето има една малка подробност – жителите на Батак не са искали църквата им да остане действаща. Дори четох някъде, че са я оставили като паметник, защото очевидно мястото там е забравено от бога (нали в противен случай не би се стигнало до клане).
Но човешката (в това число и митрополитската) алчност явно няма граници – как може той да не печели от продажбата на свещи и/или вход от сграда, която има в името си “църква”?
Чудя се обаче, дали му пука за нашата история, колкото за църковните догми, които поругава, или още по-малко?
Нали след 10-ина години, от пушека на свещите, сградата ще започне да се амортизира повече и петната от кръв ще се заличат от слоя сажди, които ще останат. Същата съдба ще имат и дупките от куршуми, но след по-дълго време. И какво, след 50-ина години бъдещите ни внуци дори може да не могат да видят нищо – само една порутена сграда, в която (дано все още да е запазен) ще се виждат кладенеца, който майките са изкопали с голи ръце и позлатените саркофази с костите на загиналите, вероятно скрити зад иконостаса.
Понеже не мога да направя почти нищо по въпроса, смятам да не стъпвам в църкви на Пловдивската митрполия повече, освен ако не е наистина наложително (сватба или погребение).
Едва ли ще усетят липсата на 20-те лева, които потенциално печелят от мен на година, но нямам идея какво друго да направя.
За МВР и полицейското насилие
Не съм писал от доста време тук, защото съм в сесия и съм зает покрай изпитите, но днес вече не можах да се сдържа – преди новините по една сериозна новинарска телевизия видях някаква игра под формата на анкета. Днешният въпрос беше “СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ МВР СТАВА ЖЕРТВА НА ФАЛШИВИ ОБВИНЕНИЯ ЗА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ?” (така го копирах от сайта на медията). Отговорите ме стъписаха – 86% бяха отговорили положително, докато само 14% – отрицателно.
Вярно, това не е представително проучване, но и телевизията не е bTV (аудиторията е по-информирана и предполагам – по-интелигентна, щом е направила избора си). Та въпросните уж информирани хора са на мнение, че полицията е жертва?! Като изключим последния случай, нима всеки един от другите не е съпътстван с медицински и свидетелски показания? Дори не се замислям дали полицаи са способни да използват електрошокова палка върху дете, познавам хора, които като деца са били малтретирани от полицията, дори на последните протести срещу Киро от Катуница биха 14-годишни деца, които нямаха и 40-50 килограма, а куките бяха екипирани като за гражданска война.
Петте безбандеролни кутии има ли смисъл да коментирам – “перфектна” акция на ГДБОП, само че има един малък проблем – притежанието на безбандеролни цигари не е престъпление – можеш да си ги купиш от всеки безмитен магазин или да си ги внесеш от друга държава. По спомен бяха по 2 кутии на човек, а въпреосното семейство са поне трима души.
Сигурен съм, че арестът има общо с групата “Аз няма да гласувам за ГЕРБ и Бойко Борисов”, колкото намерените наркотици у агитката на “Левски”, които няколко седмици по-рано бяха си позволили да освиркат ББ.
Естествено, у нас цари свобода на словото – “България изпадна с десет места в световната класация за свобода на медиите на „Репортери без граници“ от 70-то на 80-то място през 2011-2012 г.”(През 2008-а сме на 59-то). За справка – Унгария е на 40-то, след като бе приет специален закон за медиите. Т.е ние сме един вид 2 пъти по-зле от тях. Не че ми странно това с медиите – вече гледам само новини и то по телевизии, които не са толкова зле. Напоследък ми се наложи дори да се върна към четенето на вестници, за да прочета неща, които няма да ги видя по телевизията (основно критика към рязането на лентички).
Въпросът обаче е друг – защо има толкова много заблудени души, които си мислят, че хората всякак се опитват да навредят на куките, опитвайки се да ги злепоставят? Все едно тези полицаи не се справят сами с тази задача (да оставиш човек с белезници да се самоубие сигурно е доста професинално, но, от друга страна, може илюминатите да са виновни, защото искат да свалят от власт Цв.Цв…)
Размисли покрай стачката и пенсионната реформа
Днес случайно видях в чата, че един колега щял да ходи да гори символично копие на ньойския договор (нарочно с малка буква). На прибиране от работа се размислих малко за ньойския диктат и някак си свързах текущата ситуация в държавата с онази преди 92 години. Е, естествено има разлики, но основното е, че пак някой диктува какво да става. Преди са били външни сили, а сега са вътрешни. Чудя се кога ли българските партии ще научат какво е политика, пък после евентуално и как се прави такава.
Нещото, което ме дразни най-много, в текущото правителство, като изключим полицейщината е това, че не си държат на думата. Като кажеш, че ще правиш нещо, направи го. Поел си дума, изпълни я.
Кой иска да си има работа с хора, които днес казват едно, а утре правят нещо съвсем различно, противоречащо на обещанието си? Май затова и нормалните хора не се занимават с политика.
Писна ми от ГЕРБ да кажат нещо, да го опровергаят, променят и накрая да направят точно противоположното на оригиналната идея. Последният случай е пенсионната реформа. Вдигането на стажа беше планирано за януари 2012-та, но вдигането на възрастта за пенсиониране трябваше да започва да се случва след 2015-та. И, ноември месец, се оказа, че било крайно необходимо да започне реформата от януари 2012-та. Какво, че преди това със синдикати и работодатели са говорили друго. Пука му на някой – думите са само това – думи. А и Тристранният съвет е просто съвет – от него не зависи нищо.
В последствие какво се оказа – Дянков бил избързал да обяви предстоящата реформа. Интересно ми е да знам, кога ли щяха да я обявят, ако не беше той. Може би последния работен ден преди края на годината?
Не че съм потърпевш от реформата – съмнява ме да доживея до пенсия за старост. Въпросът е принципен. Когато кажеш нещо, изпълни го. И аз съм правил много неща, които не ми харесват, сигурно ще направя и други в бъдеще, но дадената дума си е дадена дума.
За БДЖ нещата пак стоят горе-долу по подобен начин – първоначално отричаха, че щяло да има големи съкращения, а после изведнъж се оказа, че над 2000 души щели да останат без работа. Дам, 2000 е доста малко число определено. Какво ли е голямо тогава?
Какво се случи след като се разбра, че стачка ще има – държавата тръгна с план “БГ” – изнудване на стачкуващите – промяна на разписанието, изрично изискване на списъци кой ще стачкува, правни заплахи…
БДЖ-то е зле, спор няма, ама като съкратят 2000 души, дали изведнъж аз ще се кача на влак? Дали влаковете ще се запалват по-рядко? И дали няма по-добри условия да решат проблема?
Нямали пари – ами намерете си непарашутист за финансов управител. Току-виж установил какво трябва да се направи. Банката не давала кредит – ами издайте облигации, лично ще купя няколко, ама не – дайте да ревем колко сме зле и как чакаме пари.
И като заговорихме за пари – ГЕРБ не пипнаха броя на полицейските заплати при пенсиониране (кои са по-техни хора от полицаите?), но видиш ли – нямало пари за пенсии и затова вдигаме възрастта от днес за утре.
Искрено се радвам, че не гласувах за ГЕРБ на изминалите избори – нито за кмет, нито за президент – предпочетох да пусна невалидни бюлетини пред това да избера некадърнци и интересчии (същите като политиците от другите партии). Като знам кой е кмет на един пловдивски район, направо ми става зле.
Интересно ми е какво би станало, ако ГЕРБ бяха обявили ускорението на реформата си предварително. Дали пак нямаше да спечелят изборите със същия резултат, нищо че хората щяха да са гласували по друг начин?
8 месеца за закана за убийство
Тази вечер научих решението на съда в Асеновград – внукът на Кирил Рашков е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, които ще излежи в затворническо общежитие от открит тип и допълнително трябва да плати “крупната” сума от 2000 лева на човека, който се е заканил да убие.
На това му викам “справедливост”. Да живее българската правораздавателна система – 10 месеца условно за момче, защото направило група във фейсбук с расистки изказвания и 8 месеца в общежитие за конкретна закана за убийство на съвсем реален човек.
Парите няма какво да ги коментирам – сигурно точно толкова струва спокойствието и лечението на стреса на заплашения в Катуница… Въпросът е колко е струвала присъдата на обвиняемия…