Archive for 'За мен'
Европоп песен на Десислава
Posted on April 20, 2008, under За мен.
Преди малко гледах по “Мад” новата песен на Десислава (“Neverending dream” се казваше май)- лигав европоп с елементи на евроденс, но не е чак толкова лоша (няма нищо общо с чалга) и като клип се доближава доста до традиционните западноевропейски такива. Естествено винаги може по-добре – имаше доста яки мъжаги, които си бяха типичините чалгарчета и като вид, и като поведение, което не ми допадна особено, но знае ли човек, на женската аудитория може да се харесат…
Песента не е хитова (вероятно няма и да стане), но не е и лоша, макар да не може да стъпи на малките пръстчета на Cascada, Lasgo, Ian van Dahl…
И все пак това май е първата българска евроденс песен и, макар и на Десислава, това си е постижение. А фактът, че е изпята точно от нея – още по-голямо (може би й идва акълът най-после или чалгата замира (а дано! рџ™‚ ))
Фирмени истории
Преди малко се прибрах от София, където бях на вътрешни лекции за обмяна на опит – няколко колеги правят презентация върху по-специфични проблеми от работата си, както и новости в езика, на който пишат (Java или .NET).
Преди събитието обаче, минахме през централния офис, защото колегите, които ни закараха в Сф трябваше да говорят по разни въпроси, свързани с проектите си.
Там бях “привикан” при отговорничката “човешки ресурси”, която ме зарадва, че от април заплатата ми е вдигната с 30%, като се поинтересува дали имам някакви проблеми във фирмата или екипа, с който работя, като се абстрахираме от винаги закъсняващата заплата. Е, аз й отговорих, че всичко е точно, благодарих й и се върнах при колегите.
След като се прибрах в Пловдив си прочетох фирмената поща – днес е бил последният работен ден на двама колеги :(, а се сещам за поне още 1-2, които са в предизвестие…
Разбирам ги и тях – заплатата напоследък закъснява, защото разни големи фирми като “Шел” се оказват доста некоректни платци, а голяма част от хората, с които работя са взели кредити, изплащат нещо или просто не могат да издържат 40-50 дни с една заплата…
Но според мен нещата не са чак толкова зле – да, не са розови, но винаги съм си получавал заплатата, а и я актуализират често (след бъдещето увеличение ще е 3 пъти началната заплата, с която започнах преди 8 месеца) – нещо, което не съм сигурен дали ще получа в която и да е друга изцяло българска фирма. Затова оставам тук – това е фирмата, която първа ме взе на работа без да имам какъвто и да е стаж и ми се струва редно да спомогна с каквото мога тя да си стъпи на краката отново.
Дъждовно
Обичам дъжда. Особено когато съм на сухо, гледайки как големите капки се стичат по стъклото бавно и лениво, сякаш не бързат за никъде, толкова спокойно, толкова отпускащо …
Обичам също да се разхождам след като дъждът е спрял – някак всичко е сиво, отмито и монотонно – каквото е и настроението ми по принцип.
Сивотата ме предразполага към размисъл за бъдещето и спомени за миналото – всеки от нас изпитва самосъжаление понякога, но животът продължава. Спомените ще бъдат отмити от капризите на времето, а плановете ни ще пропаднат точно тогава, когато най-малко очакваме, точно както хората ще те предадат – без предизвестие и причина, просто хей така, да има, за да си направят живота по-интересен.
Нека им е интересен, радвам се за тях. Аз предпочитам монотонните неща – харесвам свъсеното вечерно небе, студеният дъжд, топлината на стъклото на прозореца след слънчев ден… Но за да има слънце, трябва да има и дъжд, защото в противен случай ще забравим да го ценим.
Е, аз не съм като другите… предпочитам дъжда.
До Сливен и назад
В петък вечер се срещнахме с колегите навън и обсъдихме заминаването си за Сливен в събота – трябваше да хванем рейса в 6:50, но не се получи – станахме рано, отидохме на автогара “Север” и поискахме да си купим билети, но ни бе казано, че най-ранният рейс е в 8 часа. Получило се бе разминаване спрямо разписанието в интернет, но какво да се прави, не всички разбират от тези неща…
Решихме да закусим докато чакаме, а после пихме и по кафе, след което се върнахме в чакалнята.
Малко на късмет се качихме в рейса, защото бяхме 6 човека и почти нямаше места (курсът започваше от София). Все пак потеглихме, макар и разпръснати.
Пътят протече нормално, като този път имах възможността да гледам природата – беше доста красива, особено зелените тревни морета, или пък жълтите цветя до където погледа ти стига, в комбинация с разцъфнали дървета… Изобщо, величествена гледка, която те кара да се замислиш колко мощна е природата и колко сме малки ние, които се опитваме да я променяме по наш вкус…
Пристигнахме в Сливен по разписание, но с час закъснение спрямо нашето, което ни лиши и от ходене до Сините камъни, затова направо се насочихме към хотел “Сливен”. Не правете грешката да отсядате там – така и не разбрахме колко звезди е въпросният хотел, но в по-голяма дупка не съм бил… Стаите миришеха на застояло, тапетите бяха поели влага, чашите не са докосвани сигурно от години, леглата бяха кофти и скърцащи, като аз реших да спя с дрехи (знам ли какво може да върлува из завивките). Изобщо бил съм на детски лагери и хижи, всичките от които бяха с по-хубави условия за по-малко пари (двойната стая бе 42 лева)…
Единственият плюс бе телевизор с кабелна и осъвременен асансьор, който миришеше по-зле и от стаята ни… Имахме и детектори за дим, които се чудех защо са на фона на останалата мизерия, но в последствие разбрах – отвън, по-горните етажи на хотела, си личеше, че той е горял. Кога и как – не знам.
Иначе, като се абстрахираме от хотела, всичко друго беше добре. Разходихме се из града, поседнахме в заведения, разгледахме музея на восъчните фигури (този, който идваше и в Пловдив), разкарахме се из тамошната “градска градина” и ядохме желирани бонбони – не бях ял такива от доста време, но си наваксах с 200 грама рџ™‚ .
Вечерта играхме на МДС (не мога да ви кажа за играта, защото се играе само веднъж и целта е да познаеш какво е МДС, като задаваш въпроси на останалите хора). Играхме и на загадки – казват ти се 2 изречения и ти, чрез въпроси, на които може да се отговори само с “да” и “не” трябва да разбереш какво е станало и как – пример “Ромео пи вода. Жулиета умря”. Тук трябва да се сетиш, че Жулиета е златна рибка, която е била погълната…
След игрите отидохме да хапнем и пийнем (иначе нямаше как да се спи в стаите) и след това си легнахме, гледайки телевизия.
Днес към 11:30 издадохме стаите и тръгнахме към автогарата, за да питаме кога има рейс (знаехме някакви, но все пак е добре да не разчитаме на един). Пихме кафе и решихме да хванем рейса в 13 часа, който ни докара в Пловдив към 16 часа, след което отидохме да ядем сладолед в сладоледената къща, а след това се и прибрахме, като аз, Мечката и Данито чакахме рейс на “Гладстон”, а Охлюва, Марта и Стилър тръгнаха пеш към квартирата им.
От доста време не бях ходил някъде на хижа и съм доволен от прекараните почивни дни извън града, въпреки че не успях да се наспя както трябва, но “от сън спомен няма” рџ™‚
След семинара
Току-що се прибирам от София – прекарах там около 11 часа (14 общо с пътя) и съм доста изморен, но леглото ще почака още час-два рџ™‚
Иначе семинарът беше доста добре организиран – намираше се в в центъра на София в лъскава сграда с подземен гараж, като паркингът се поема от организаторите.
Още на първия етаж имаше чаровни момичета, които ни посрещнаха и заведоха до регистрацията, където всеки трябваше да каже името и фирмата си, за да му дадат значка и комплект документи.
Всички лекции бяха на английски, като 2 бяха проведени от англичани, 1 от германец и 1 от грък. Нещата бяха интересни като цяло (имаше една за бизнес процеси, която не ми допадна особено, но просто не ми е в областта…).
В лекция за интегриране на данни рекламираха нов процес за работа с данни, като даваха примери от реалния свят – как са свели обработката на данни от база от 60 часа до 10 минути, използвайки нова технология. За да докажат, че не е единичен случай дадоха доста примери с реални компании. Колко от това е рекламен трик и колко истина, не знам, но звучи доста впечатляващо…
Преди лекциите и на почивката имаше безплатно кафе и минерална вода за желаещите,а след това и обяд, на който не присъствах (нямахме време), но предполагам е бил добре организиран.
Когато семинарът приключи върнахме анкетните карти и получихме подарък – по една флашка по 1 ГБ на човек, която ми дойде доста добре – от известно време нямах флашка – така и не знам къде съм я сложил, но и да имах, старата бе едва 128 мб и пак подарък рџ™‚
След лекциите и 1/2 час в софийски задръствания, стигнах до единия офис, където оставихме разни документи и после отидох в другия, където чаках колегата, който ме докара, да ме прибере.
И така, в 21:30 вече си бях вкъщи и сега смятам да си почина преди утрешния работен ден, че на края на седмицата ми предстои друго пътуване вероятно, този път е до Сливен, където някак не съм фен да ходя 30 мин. пеш, за да се возя на лифт, но какво пък толкова, не съм бил на хижа/хотел от осми декември…
Напоследък
2 убийства през последните 2 дни, а какво се случва – един комунист министър се е хванал за оставката толкова здраво, все едно може да се издърпа от калта чрез нея.
Въпросният министър сигурно дори не може да допусне, че може да я подаде, което за мен си е чиста проба наглост… А да не говорим, че тия убийства едва ли са случайни, при това точно сега …
Освен това вчера било и лъжльовден – 7 години от обещанието на един изгнаник, че ще живеем по-добре след 800 дни – хората тогава гласуваха за него (нямах години, но може би и аз щях да гласувам в негова ползва), а той какво направи – докара сбирщина продажници, които затвориха АЕЦ-а (Кунева не направи нищо в защита на интереса ни, подписката срещу затварянето изчезна в парламента тогава, когато величеството имаше мнозинство…). Подписаха се неизгодни договори, обвързващи нашата Държавна администрация със собственически софтуер и затворени стандарти – имаше някога електронно правителство (“пилотен проект”), което караше хората да го ползват само с ИЕ…
Абе величеството не направи нищо – приеха ни по инерция в НАТО, като същото стана и за ЕС. Обеща, че няма да се коалира с комунягите, но какво направи – докара не само тях, но и продължи да бъде с турците…
Това е, излях си политическата жлъч и сега ще споделя какво се случва около мен – почти нищо. Бях болен няколко дни, но ходех на работа, защото след 2 седмици отпуск нямаше да се приеме много добре един болничен лист…
Поради това, че бях болен, не излизах и в края на седмицата – нямах сили и си стоях вкъщи, гледайки телевизия…
Иначе днес започна и новата седмица, която си върви що-годе добре засега – днес разбрах, че в сряда ще съм на конференция в София, организирана от “Oracle” с цел представяне на пакета им от SOA продукти. Конференцията е с ограничени места и покани, поради което съм радостен, че ще имам възможността да я посетя. Изглежда обещаваща…
С тази седмица започна и последният ми (да се надяваме) триместър в университета, като ще трябва да ходя в петък в ректората, но няма как – образованието иска жертви, а аз искам да завърша рџ™‚ Все пак през тези 4 години не научих почти нищо в университета, освен много излишни математики, повечето от които взех с 3, а две все още не съм взел…
Все пак не съжалявам само за едно – създадох си приятели сред колегите в унито, а понякога те са по-ценни от всички знания, които можеш да научиш някога.
Нашият език
Сигурно вече до вас е стигнала тази подписка, но все пак реших да пиша за нея, защото може някой да не я е видял.
Подписката е срещу отпадане на един член от закон за просветата. Този член се тълкува по различни начини, но както и да се тълкува, според мен мястото му е там.
Имат ли нужда децата от часове по български език? Определено – поколенията след 1987-а са адски неграмотни (не само те де – много от колегите ми (набор 85) не знаят, че се пише “не знам”, а не “незнам”.) И аз определено не съм от най-грамотните, но поне се старая да не допускам грешки, което не е чак толкова трудно – дори да не знаеш правописа на някоя дума – има програми за проверка, от които в крайна сметка ще научиш как се пише дадена дума…
Другото тълкувание според мен е отпадането на българския език като задължителен, на който се преподава, което е меко казано нагло и ужасно – нагло, защото една незаконна партия се опитва да наложи малцинството й да не учи български, а ужасно, защото този законопроект е внесен въпреки повече от 200-те български народни представители (не вярвам ДПС да имат 40). Какво правят те ? Какво прави комисията, през която този закон е минал?
Аз се подписах на този сайт, нищо че тази подписка няма никакъв представителен характер и тя не задължава народните ни избраници за нищо. Все пак ще дадем оръжие в ръцете на защитниците на българската идентичност. Все пак едно е 5000 души да се подпишат, а съвсем друго – 20000.
Една история за корумпирана държава
Вчера на обяд един колега разказа история за Killdozer(булдозер убиец). И макар да се води убиец, този булдозер не е убил или ранил нито един човек. Клипче от края на акцията срещу него може да бъде намерено в youtube.
Всичко започва когато Марвин Хиймайер, който е инженер по образование, участва във Виетнам(?) като самолетен механик, купува земя, за да си направи автосалон.
След известно време в града идват предприемачи и започват да изкупуват земята около него. Той не иска да продава, но започват всякакви шантажи – банката го притиска за ипотеката, спират му канализацията и газта…
Нашият герой прави подписки, завежда дела, но в крайна сметка губи всичко и дори му е наложена глоба. Принуден е да продаде земята си.
На 4-ти юни 2004-та г. (след близо година и половина приготовления) той слага огромна броня от стомана и бетон на един стар булдозер, който е купил доста време преди това (с блокирал двигател) и тръгва из града. Събаря първо сервиза си, следва фабриката за бетон, кметството, домът на вдовицата на съдията, който е гледал делото му, както и други сгради (всички свързани по някакъв начин с борбата му с корумпираната администрация). Накрая булдозерът се поврежда (все пак бронята тежи доста) и полицията го обгражда, но не могат да му направят нищо. Той стреля по тях от амбразурите си (има броня дори в кабината) и накрая се самоубива.
12 часа са били нужни да пробият бетона и стоманата, за да изкарат трупа му.
Булдозерът е претопен на различни места в цялата страна, за да не може някой да вземе част от него, въпреки че за мен това си е човек, който заслужава да бъде увековечен – имал е идея и я е следвал до края. Не е наранил или убил никое друго човешко същество, но е показал какво се прави когато държава е против народа си…
Не подстрекавам към саморазправа, просто споделям история, която ми направи силно впечатление и която е доста нова – случила се е само преди 4 години, а едва вчера чух за този човек, интересно защо?
След изпита по транслатори
В петък бях на изпит по въпросния предмет, който се състоя в 2 части – на практиката имам 6, на теорията вероятно 4, защото крайната ми оценка е 4, а тук се пише по-ниската от двете.
Изключително доволен съм от 6-ицата, защото написването на проекта ми коства 4 дни и част от здравето, защото благодарение на него, болките в ръката ми се върнаха отново.
Теорията, както и другите предмети при този преподавател, никога не се знае колко ще имаш – зависи от настроението на преподавателя, но както и да е. Изпитът е взет и това е по-важното.
Вечерта бях у Стилър, където гледах как цъкат някаква игра от серията Command & Conquer, а после отидохме на “Кастелото” за пица и по едно малко, а след това на поредното караоке в петък.
Самото то не беше нищо особено – тъпо колкото всеки път, но днес имаше повече хора.
Иначе доста хора ме питат защо ходя на караокето след като не ми харесва – ами дърт съм за дискотека вече – някак си ми е прекалено шумно, а и това излизане в петък ми е сигурно, освен ако не се съберем да пием по повод някой изпит, или просто ей така, по случай “свети Петък” както казваше един приятел.
Днес ходих малко по магазините – една бивша съученичка искаше да си вземе компютър и сондирахме за оферти на конфигурации. Свършихме работа за компютъра и монитора, но аз не си харесах слушалки за телефона – преходникът ми от министерео към стерео дойде преди няколко дни и вече спокойно мога да си ходя с каквито и да е нормални слушалки, защото тапичките не са най-удобния тип.
И така, нямам особени планове за уикенда – гледане на снукър и може би купуване на слушалки, като през по-голямото време смятам да си почина преди да се захвана за работа отново в понеделник.
Какво има в порфейла ми
Преди около година прочетох за съдържанието на раницата на Ико.
Е, тогава още ми се искаше да напиша и какво има в моя портфейл, но все не намирах време да го “обходя” и да си запиша какво има в него.
Днес сестра ми го донесе и той остана около мен, та се сетих за идеята ми да опиша какво има в него.
Ето и съдържанието :
- документна снимка от 2005-а
- квитанция за платен пътен данък
- квитанция за платена винетка за 2007-а
- квитанция за платена винетка за 2008-а
- лична карта
- шофьорска книжка
- талон към книжката
- талон за автомобила
- удостоверение за психологическа пригодност (психо)
- 2 броя застраховки “гражданска отговорност” (едната е за миналата година)
- 2 броя талончета за гаранционния фонд (едното е за миналата година)
- талон за годишен преглед
- 2 талончета с банкови сметки (към различни банки)
- касова бележка със записан е-адрес на нея
- листче с датите на изпитите от миналата година и няколко е-адреса
- 5 визитки
- 3 дебитни карти
- 2 карти за “Метро” (едната е стара)
- карта за “Шел”
- 6 фактури за гориво
- талонче с данните на фирмата
- квитанция за платена семестриална такса
- използван билет за БДЖ (Пловдив-Варна) от 27.07.2007
- талонче с номер на закрити вече банкови сметки
- карта за СОТ-а на фирмата
- още 2 визитки
- карта за градски транспорт от 2005/2006 г.
- стара сим карта към “Глобул”
- старата ми членска карта към ВМРО (вече не съм член)
- карта за ЖП намаление при пътуване
- визитка на някаква фирма за бригади
- квитанция за дарение на стойност левче
- ламинирано календарче с образа на Христос (получено в следствие на дарение)
- карта за видеотека
- листче със старите данни на фирмата, като на гърба му са записани 2 теми за дипломна, които ми се сториха интересни в трети курс.
- данни за човек, който ме беше блъснал едно време, карайки Митака на бал
- ксерокопие на книжката и талона ми
- 6 бележки от банкомат за наличност по сметки
- визитка на такси
- 2 броя мои снимки
- платнена носна кърпичка (използва се за хора, никога за нос рџ™‚ )
- квитанция за платена такса за трети курс
- талонче за записан час за изпит за психо
- 2 талончета за направено дарение
- лентичка “не сте сами”
- стотинки
- и ест. пари
Това май отговаря на въпроса защо ми е толкова дебел портфейлът рџ™‚ . Един колега ме базикна, че като използвам още няколко такива и мога да си направя бронежилетка от тях рџ™‚