Мрънкане срещу комунистите
Написано на April 10, 2009, в категории: За мен.
Вчера чух за един законопроект, одобрен от временната комисия в Парламента, която се занимава с промените в изборното ни законодателство. Та в него се предлага повишаване на процентите, нужни на коалиция да влезе в Народното събрание. Процентът е 8. Т.е ставаме свидетели на поредната наглост от страна на БСП и ДПС, макар доколкото чух и Яне Янев да има немалко участие. С тези промени се цели СДС и ДСБ да не влязат в Парламента. Сигурно няма да гласувам за бъдещата коалиция, но не пречи да се възмущавам от действията на комунистите. Защо просто не си гласуват да са единствената партия в България (имат опит с Димитровската конституция)?
Глупостите на червените не свършат – днес разбрах, че са въвели извънредно положение в София. Честно казано останах учуден – знаех че кметовете могат да обявят извънредно положение в общината си, но да го прави правителството?
Както и да е – за мен това е глупост. Не живея в столицата, но кризата с боклука не е от днес и гарантирам, че сега не е по-зле от седмицата, в която “Новера” спря да извозва боклука. Но какво да се прави, избори наближават, трябва да се отчита дейност…
Третото, което ми направи най-голямо впечатление днес, бе фактът, че около Ловеч е имало комунистически лагер, подобен на Белене. Прекалено малък съм да помня, а не знам защо не съм учил по история за този лагер, наречен (иронично или не) “Слънчев бряг”. Според уикипедия там са загинали около 150 души от близо 1500-те “обитатели”. Дотук е сухата статистика, която една енциклопедия може да даде – полага контурите, но изпуска щрихите на човешките съдби…
В “Ясновидци” гледах историята на един човек, прекарал известно време там. Той разказа за нечовешките условия и отношение на пазачите към хората. След някакво срутване на скали, затрупали двама души, той тръгнал да помогне на хората, но пазачите го спрели с думите “Кой ти е казал на теб да ходиш да помагаш” и го смлели от бой до припадане…
Разказваше още как двама души се хвърлили от скалите, само и само да не продължават да мъкнат камъни… Със сълзи на очи разправяше за някаква барака, в която слагали труповете в чували. Който не се побирал в чувалите му режели краката…
Ето и свидетелства на друг човек от лагера, които намерих на този сайт :
“Бившият лагерист Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско, свидетелства: “Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше…”
Как може да се подлагат хора на такова отношение! На всичкото отгоре там е имало и жени…
Естествено осъдени няма :
“Следствието сигнализира ЦК, която съставя комисия за разследване на случая, чиято дейност потвърждава фактите за извършени убийства. Комисията предлага на Мирчо Спасов да се наложи партийно наказание “порицание”. В секретната стенограма Живков го защитава: “Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: “Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?” Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание.”
Лагерът е закрит 1962-а година. От тогава е минало достатъчно време, за да се запише в учебниците по история, но интересно защо ли го нямаше в моя, който по една случайност беше и разширен (профилът ми бе хуманитарен с история и география)…
Идват избори и комунистите пак се точат да ги спечелят, но гарантирам им, моят глас няма да го получат. Привърженик съм на утопията всички да сме равни и да получаваме според нуждите си, но съм наясно, че това няма как да стане.
А комунистите, както и да се преименуват, както и да нарекат идеологията си, те си остават долни комунисти…
Ще кажете, че е лицемерно, при положение, че бях член на партията, убила Стамболийски, но едно е политическо убийство на един човек, а съвсем друго е геноцид над сънародниците ти.
Нямам против заблудените хора, които сляпо гласуват за комунистите, но според мен те трябва да бъдат обучени за зверствата, извършени от партията, която подкрепят, пък след това да решат дали пак ще гласуват за нея.
Честно казано не знам много и за фашистите, но знам какво става след 1945-а година – измислени са специални текстове, които да описват убийства, извършени от фашистите – например детайлно описание на убийство на дете. Тези текстове е трябвало да включват тогавашните автори в “произведенията” си.(естествено не 1:1).
И докато днес няма фашисти, които да драпат до властта, то комунистите явно са вечни.
А дали на пода на деветия кръг на ада няма червена петолъчка?
Още една седмица
И тази седмица е на път да свърши, като за пореден път нямаше почти нищо запомнящо се – работа, фитнес, обяд с колегите от университета и едно ходене на кино в новия универсален магазин в града.
В четвъртък 8 човека се организирахме да гледаме триизмерната версия на “Чудовища срещу извънземни” в новото кино, което се намира на последния етаж на универсалния магазин и разполага с 11 зали. За мен обаче по-голямо предимство е наличието на безплатен подземен паркинг, защото друг път едвам намирам места по центъра.
Въпросният търговски център обаче не ме впечатли кой знае колко – виждал съм такива в София, като на етажа с киното дори магазините и заведенията бяха от същите вериги. Все пак е лъскаво и приятно, макар и еднообразно – основно магазини за дрехи и кафенета, а първите слабо ме интересуват…
Триизмерната прожекция на филма ми хареса, както и салона, в който я гледах – първото кино, в което са се сетили да оставят повечко място за краката на хората. Така изгледах филма доста комфортно.
След края на прожекцията излязохме от друго място, не от където влязохме. Там попаднахме в един коридор, който бе дълъг поне 100 метра и единственото място, където можеш да се отклониш са тоалетните – за мъже, жени, деца и инвалиди… Веднага след тях коридорът те довежда до касата, от която си тръгнал.
След киното с колегите решихме да отидем някъде на кафе. Опитахме да си намерим място в търговския център, но те бързаха да затварят, въпреки че бе само 22 часа. Наложи се да отидем в едно заведение в “Смирненски”, в което не бях ходил досега и ми хареса.
След това се прибрахме, като метнах Андрей през офиса му, че си беше изгубил ключовете и се надяваше да са там. За негово щастие ги намери и не е спал на работното място (или поне така разправя).
В петък бяхме само на фитнес, като за съжаление не се организирахме за никакво излизане. Надявах се днес да стане нещо, само дето явно на никой не му се ходи на клуб. Разбирам ги донякъде – малка част от познатите ми слушат хаус или, както му викат, “техно”. А нечалга дискотеките основно са това – “техно” и черно. Спомням си последния път като бях в ретро клуб – за 2-3 часа преброих 7 ретро песни. Останалото беше разновидности на хауса и негърско виене, цирикане или просто нареждане… Както и да е, явно и тази седмица няма да се излиза.
Утре ще се съберем колегите да си довършим ДнД арената и цикълът започва отначало, като сме оставили още една седмица зад гърба ни и сме с толкова по-близо до лятото и концертите в Каварна, които се надявам да посетя, ако уважаваният съд не ме спре, призовавайки ме на делото ми срещу паяка на “Общинска охрана”.
Краят на седмицата
Петък вечер бях на концерт на “Хептаграм” в клуб “Лебовски”. Събрахме се доста малко народ – аз, Андрей, някакъв негов познат, Джимбо и Стилър, като на последните двама не им хареса музиката и даже Митака си тръгна по-рано.
На мен обаче ми хареса. Не мога да определя точно какъв стил е, но е най-близко до chill out, само дето липсват индийските/арабските цирикания, които толкова ме дразнят. Музиката звучеше супер и, привидно излишната електрическа китара, се сля страхотно с останалото.
Озвучението в клуба беше много добро. За разлика от други заведения с “JBL”, тук знаеха как да ги използват.
Що се отнася до самия клуб – не знам как е по принцип, но в петък вечер останалите посетители ми се сториха доста странни – предимно младежи, като момичетата бяха с къси коси, а момчетата с онези бретони, дето наподобяват емо стила. Имаха и странен начин на обличане – ужасно широки дрехи, които ги правеха да изглеждат високи и хилави. Е, естествено имаше и изключения, но те дойдоха след нас и вероятно и те като нас са дошли само заради изпълнителя.
В крайна сметка след час, час и половина си тръгнахме, като повечето бяхме доволни от чутото. Ако утре “Хептаграм” има концерт, пак бих отишъл.
В събота не успях да се наспя, защото станах рано да гледам квалификациите във “Формула 1”, а после играхме “ДнД” от 10 сутринта някъде до 2. Можехме да играем още, но днес трябваше да гледам и състезанието от “Австралия”, а за това трябваше да стана рано и се наложи да си продължим арената в друг ден.
Днес си стоях вкъщи цял ден и не се занимавах с почти нищо по-сериозно, освен че се опитвах да наваксам на сън, ама не успях рџ™Ѓ
И така, пак е неделя вечер и отново се чудя какви ядове ще ми донесе следващата седмица…
Пак много накуп
Изглежда близо 10 дни не съм писал тук, но някак нямах желание и сили.
Миналата седмица бях на кръчма и караоке в четвъртък. По принцип клуб “Гепи” винаги ми е насаждал смесени чувства, но тогава бях решил да изпълня едно си обещание – да пия “After shock”. Предното караоке исках да пия от горящото нещо, което пробваха колегите, но бях на работа в петък, а съм виждал Митака сутринта, след горящи напитки и не можех да си позволя да отида така в офиса. Все пак втория път пих малко и реших все пак да опитам. Нищо особено, дори е лекичко питието и не се усеща, като изключим надишването от изпаренията му…
Миналата събота се организирахме да отидем на благотворителен концерт за едно момченце, съвзело се от кома и имащо нужда от пари за лечение. Концертът беше зле организиран – студена панаирна палата и кофти озвучаване, но целта беше да се съберат пари все пак. Жалко, че не са се събрали много, дано все пак стигнат за лечението на момчето.
Някъде час след началото решихме да отидем на кръчма и да се сгреем, където прекарахме няколко часа и след това се прибрахме.
В понеделник на обяд ми сервираха, че съм по нов проект със същия мениджър на проекти, който ми беше по друго задание. Не бях особено щастлив, но засега всичко е нормално. Очаквах повечко нерви, обаче всичко е спокойно все още…
Днес следобед получих и добрата новина – “Scorpions” и “Blind Guardian” ще пеят на втория ден в Каварна. И двете групи ги пропуснах навремето заради изпити, но сега, живот и здраве, ще се реванширам, освен ако съдът не реши друго, че на 27-и април е първото заседание по делото ми срещу “Общинска охрана”.
Утре вечер смятам да съм на концерт на “Хептаграм”, а в събота евентуално да поиграя 10-12 часа ДнД, но плановете са, за да се провалят, та знае ли човек какво ще стане…
16-ти март
Измина поредният понеделник, който този път ме остави с негативни чувства. Проблемите в работата ще се оправят някога – или с нова работа, или ще ми вдигнат заплатата, но, за да стане това, не смятам да си мълча, особено като знам че съм прав…
Няколко минути преди 9 сутринта прочетох новината за арестуваните ислямисти от Гърмен. Дори не съм сигурен мога ли да го намеря на картата, но новината ме зарадва и се сетих за “1984” на Джордж Оруел – там полицията на мисълта винаги идва през нощта, когато си най-слабо подготвен…
Повечето хора, които ме познават знаят, че не съм особено толерантен – приемам различните и основните им човешки права, но не ги харесвам, особено като парадират с това. Най-мразя когато заставят неориентирани или обиждат българите, наричайки ги с една турска думичка, която не смятам да използвам…
Няколко часа по-късно поръчковите медии започнаха да пишат и правят репортажи колко невинни били арестуваните. Интересно защо ли не вярвам на нито една от тях – или са прекалено наивни, или подкупени – друга причина не виждам.
В Гърмен нямало проблеми, никой никого не заставял да носи забрадка и да се държи според мюсюлманските повели, населението щяло да излиза на мирен протест в защита на кмета… Бих възкликнал “този филм съм го гледал”, само дето не съм бил роден по времето на Голямата екскурзия, когато всички турци уж доброволно напускаха страната ни… Само дето нещата са били организирани от агент Сава, като е наредено на турците да напуснат… Знам за тези неща, защото баба ми беше учителка в едно село до границата ни с турция (нарочно с малка буква) ,а по-късно и аз съм живял с нея близо година. Та там местното население е разказвало на какво са подложени и как нямат особено голям избор – гласуват за ДПС под строй и заплаха…
Както и да е, все по-малко вярвам в българските правосъдие и закони, но се надявам ДАНС да си свърши работата и да видим фундаменталисти в затвора.
След фитнеса днес се загледах и в телевизора – даваха “Музикален идол”, където едно сляпо момиче (Вики Димитрова) изпя красива песен на Шакира, а след това водещите разказаха и за тежката й съдба – тя ослепяла от систематичен побой от приятеля й Димитър Симеонов (снимка тук авторът я е махнал, затова тук може да бъде намерена друга – от вестинк “Стандарт”), бивш барабанист на ПИФ и Сленг. Преди близо 3 години е имало начин да се спаси, но едни 30 000 лева са я разделили от това да вижда отново… А днес вече е твърде късно – при отлепена ретина клетките умират бързо и не се възстановяват…
Извергът си е изкарал медицинско, че е шизофреник и сега нито е в затвора, нито в лудница. Нямам идея къде е, според някои слухове е дори извън България, но където и да е, надявам се ще получи наказанието, което заслужава, защото никой няма право да отнеме зрението на друг…
Адски ми е жал за момичето – преди 3 години 30 000 лева не са били малко пари, но са сума, която може да бъде събрана. Къде бяха онзи национален предател Първанов с неговите коледни кампании или медиите, които ни заливат с простотии за новородени мечета, жирафи, носорози и какви ли не безсмислени “новини”? Какво стана със закона, с който щеше да се вкара данък от лев-два за събиране на помощ за нуждаещи се хора? И докато това момиче се е борело да събере парите, то поне един от тези 240 народни представители е уговарял сделка с 50 000 комисиона…
Сряда до събота
Тази работна седмица за мое щастие започна от сряда и трябваше да работим само три дни. За съжаление следващата ще е цели 6 и аз все още се чудя дали да не си взема отпуск за идната събота…
В сряда отидох на работа рано, като мислех тия дни да карам без обедна почивка и да си ходя по-рано, но не издържах дълго без обяд и отидохме с колегите в една нова пицария в “Капана”. Към нас се присъединиха още трима души, сред които адвокатът ми и обсъдихме как върви делото, като в общи линии имам да си чакам отговор от “Общинска охрана”, в който ще кажат какво ще представят като доказателства в съда, а след него в рамките на месец се насрочва дата за делото… Т.е ще си карам колата с изтекъл технически преглед още няколко месеца…
В четвъртък обядвах в друга пицария с колегите от университета. След това с Мечката отидохме на фитнес, като се разбрахме да отидем и в петък, защото Джимбо си беше планирал четвъртъка, а ние и без това тази седмица не бяхме ходили и трябваше да наваксаме…
Понеже напоследък ми е едно такова никакво и безразлично, реших че ми се излиза и питах Стилър дали ще ходи на караоке в “Гепи” тази вечер. Той отговори утвърдително, но не успяхме да организираме другите. Все пак, 10-ина минути преди да стигнем клуба, се обади Марта и каза, че ще дойдат с нас и в момента са в едно заведение на Джумаята. Минахме и ги забрахме, като освен Христо и Марта, там бяха Андрей (който ме отряза за караоке малко преди това и все още не беше убеден, че му се идва) и Десислава. Оправиха си сметката и тръгнахме към “Гепи”, като те бяха леко почерпени. В клуба седнахме на бара (голяма грешка) и аз, единственият от компанията, който беше на работа в петък, не помня какво пих – 2-3 вида шотове, текила и дежурния джин със сок касис, а имаше и хора, които се почерпиха по-стабилно от мен. В следствие на това имах едно дълго прибиране, помагайки на пиян колега, но всичко завърши благополучно и в 3 часа си бях в леглото, надявайки се в петък да стана за работа.
Още първата аларма ме събуди – като определено не бях наспал се, но все пак стигнах благополучно до работа с колелото, като това малко ме разсъни и така изкарах първата половина от работния ден. Реших, че ще карам без обедна почивка и се натъпках със сладко към 13-14, за да издържа някак и да не заспя на работното си място. На всичкото отгоре писах и дебъгвах код с нишки, което не е от лесните занимания дори когато не ти се спи…
След работа се прибрах, уговорих се за фитнес с Мечката и Джимбо и посетихме залата, което ме разсъни доволно, но като се прибрах съм заспал пред телевизора и се събудих от “Шоуто на Слави”, като гост беше Цветан Недялков, който показваше над 20 свои китари – повечето електрически. Бях го гледал на концерт на “Акустичното трио”, но тогава не ми допадна музиката му. Сега, като я чух в нормалната й версия (за електрическа китара), мнението ми за него е доста по-високо, но все така продължавам да не разбирам от музика…
Днес станах към 11 и отидохме със сестра ми да купим подарък за майка ни, която има рожден ден на 11-ти март. После отидох да прибера майка, която се върна от фирмено събитие някъде в община “Баните” и след това цял ден си стоя на компа – чета, играя, чатя… такива работи.
Утре вероятно пак така ще изкарам осми март. Не че е мой празник, ама не пречеше да излезем някъде с колегите и най-вече колежките, ама те са се организирали вече и не навихме нито една да дойде на кръчма с нас, така че май ще пропуснем да отбележим датата.
Рожден ден 2009
Вчера отпразнувах 24-тия си рожден ден. Някак бях решил тази година да го празнувам и типичното ми лошо настроение в края на февруари не ме спря – още от ноември се подготвях психически за това.
В крайна сметка не мина никак зле – аз се забавлявах, а предполагам и хората около мен.
След “Гражндаския клуб” отидохме в “Сенса” – аз, Митака, сестра ми и гаджето й. Музиката там беше сравнително кофти, но ставаше – имаше рок, хаус, черно… Към 1-2 сутринта на трети март чухме и песента на Епизод – “О, Шипка”. Това ми направи много добро впечатление – не очаквах да чуя в това заведение. Не че нещо, ама повечето заведения някак отбягват темата за празниците ни и просто си продължават с музиката спрямо ежедневната си програма…
Час-два по-късно се прибрахме и аз си легнах уморен и доволен – следващият рожден ден е чак след година…
Иначе да спомена и какви подаръци получих – книга със загадки и гафове в историята ни, “ловец на сънища”, който се предполага че лови кошмарите, ръкавици за фитнес и водни боички – за да оцветя черно-белите снимки в книгата, само дето като се знам колко съм добър като художник ще се въздържа…
И това е, рожденият ден мина, по-стар съм с 1 година, но иначе друго май не се е променило – акълът все още не ми е дошъл рџ™‚ .
Честит празник!
Честит празник на всички българи!
Краят на още една седмица
В четвъртък отидох на работа, налегнат от апатията напоследък, като тайно се надявах Андрей да реши ще ходим ли в Сърбия на AC/DC или не, но до края на деня не получих отговор, а и разбрах че билетите вече са разпродадени, така че пропускаме този концерт със сигурност. Дано не ми се наложи да пропусна и Dream Theater в Каварна заради изпит по МА2…
Иначе в четвъртък работих без обедна почивка, за да си тръгна по-рано и да закараме колата до сервиза, които работят до 18. В крайна сметка успяхме да закараме колата с въже и дори я паркирахме културно пред сервиза, оставайки ключовете с уговорката да е готова за петък.
В петък баща ми я е взел – проблемът е бил скъсан ремък и дефектирала водна помпа (общо 160 лева) и съм доволен, че се разминах с толкова пари, понеже бях очаквал доста повече…
Отиването на работа с колело в последния работен ден си беше едно малко приключение – паднах 2 пъти в снега, като имах още доста възможности – всеки път когато предната гума на колелото поднесеше и стъпеше в дълбокия сняг загубвах равновесие.
Вечерта предимно бутах колелото, защото реших за собствената си безопасност да мина по тротоара, като пропуснах да забележа, че за пешеходците се чистят едни 20-30 сантиметра, върху които е трудно да караш и да се разминаваш с хората.
В събота с колегите играхме ДнД от 16 до 3 сутринта, а днес се специализирах в “нищоправене” – гледах 2 мача от Английското първенство и 1 от италианското, малко сериали, почетох малко общообразователна литература и основно сърфирах в интернет, очаквайки новата работна седмица, а след това и рожденият ми ден, чието настъпване ме депресира все повече с всеки изминал ден. Мразя това време на годината, когато си правя равносметка какво съм постигнал, какво не съм, защо се е случило така и естествено какво още трябва да направя, за да осъществя плановете си.
Понеделник до сряда
След като 13-ти мина почти нормално, в понеделник получих втората порция неприятности – както си му е редът след работа се прибрах, взех колата от вкъщи, минах през офиса на Мечката и тръгнахме за фитнеса, само дето така и не стигнахме…
На кръстовището на “6-ти септември” и “Цар Борис III Обединител”, както си чаках за ляв завой, оборотите изведнъж паднаха, изфорсирах, пак паднаха и така 2-3 пъти. След това паднаха окончателно и колата изгасна. Опитах да запаля – не успях. Въртях бая, като пробвах на газ и бензин – все не стана… Обадих се на баща ми да дойде да ни прибере и докато чаках се заех с поставянето на триъгълника, а след това с Мечката огледахме за потенциални проблеми, но така и не разбрахме как да оправим нещата. Имахме предположения какво е все пак, но има ли значение…
Баща ми дойде след 10-ина минути, каза че вероятно е разпределителен вал и започнахме да вързваме колите, за да се дърпаме. Направихме обратен завой, само дето въжето се развърза и аз застанах по диагонал на пътното платно. За щастие шофьорите бяха търпеливи и след 20-30 сек. вече всичко беше наред и продължихме на бавен ход към вкъщи. Паркирахме с дърпане и малко бутане, след което закарахме Мечката до тях и с баща ми се върнахме да видим колата. Намерихме някакви свещи и баща ми пробва. Възможните причини бяха ремък, комутатор и естествено разпределителен вал, който щеше да струва бая – над 500-600 лева.
Във вторник, на светло, баща ми е разгледал по-подробно и каза, че според него е ремък и в най-лошия случай изкривен клапан на двигател, което пак е кофти, ама е не повече от 200 лева, а това е доста по-приемлива цена…
Утре ще се чупя по-рано от работа, за да закараме колата пред сервиза, да им хвърля ключовете и в петък живот и здраве да си взема колата.
Във вторник бяхме планирали ДнД, но поради липсата на транспорт бях решил, че сигурно ще отпадне,обаче Дочо предложи да ни извози мен и Стилър и все пак си направихме 4-5 часа игра, след което се прибрах изморен и в сряда ме очакваше трудно ставане.
Днес работният ден мина доста бавно, като все още няма заплата, а правенето на диаграми и писането на документи някак не ме стимулират особено, даже напротив… Следобеда с Мечката се разбрахме, че ще пропуснем фитнеса, поради липсата на транспорт и се прибрах доста изморен, като за пореден път се убеждавам колко прости са някои пешеходци. Карам колело от вероятно 3 седмици и през това време поне веднъж на ден ми се налага да набивам спирачки заради някого, като в повечето случаи това са пешеходци, които пресичат улицата по диагонал, но не се оглеждат, а аз идвам на скорост (15 км/ч, ама пак си е скорост) и само благодарение на яките спирачки някак не спирам върху тях… Другият проблем са шофьорите, които не ти спазват предимството – днес един наби спирачки докато аз си минавах по главния път, а миналата седмица пък паднах от колелото, като натиснах рязко спирачки на мокър паваж, за да не се забия в едно такси, което караше срещу мен…
Както и да е, прибрах се читав и цял и веднага легнах до печката да се стопля, където се и унесох в дрямка. Телефонът ме събуди – Андрей ме канеше на някакво събиране с цел напиване, но аз отказах – нямах сили да се замъкна до центъра, а на всичкото отгоре ми се спеше и ми беше студено, така че просто им пожелах приятно изкарване и се върнах към съня си, а след като се събудих прекарах една нормална вечер пред компютъра, слушайки телевизора за фон.
През тези 3 дни говорих с приятели и познати за мнението им да си сменя местоработата. Основно мнението беше “ти си реши”, но имаше и хора от двата лагера – за оставане и за промяна, а аз все още не знам какво искам. Тоест знам, ама и двете фирми не го предлагат, та се налага да избирам измежду каквото има и вероятно без да проектирам проблемите си върху другите, очаквайки решението от тях. Това си е мой проблем и ще се опитам да го разреша както сметна в дадения момент за добре, но естествено гледните точки помагат много, особено от хора с повече опит.
И това е, в очакване на петъка се чудя от къде ще изскочат следващите проблеми и колко по-сериозни ще са от текущите ми (“оптимизъм”, братче рџ™‚ )