Противоречиво начало на годината
Написано на January 12, 2010, в категории: За мен.
Самата нова година не започна особено добре за мен – разбрахме, че татко има лъчева болест от лъчетерапията и почти цял ден е на легло.
Миналата седмица завърши добре и бях започнал да ставам по-голям оптимист за бъдещето, след като се сдобрихме с един приятел.
Тази седмица още днес започна зле. В петък тримата програмисти от пловдивския офис получихме електронно писмо да се явим днес в софийския. Аз предчувствах какво ще се случи, но все пак бях оптимист.
Пристигнахме в 10 часа в офиса и тогава ни събраха всички джавари и ни казаха, че денят не е добър, защото ще започват съкращения във фирмата. Тук вече ни беше ясно на двамата колеги защо сме дошли (третият явно беше само за превоз, защото уволнението му е равносилно на самоубийство за фирмата).
И така, към 11 часа ме повикаха и ми казаха, че ме съкращават. Предложиха ми да напусна по взаимно съгласие, но аз си държах на уволнението. Все още не съм сигурен какво толкова печеля, не че ми пука особено, но предпочитам това – най-малкото, ако трябваше да си изработя предизвестието, щях да мога да работя по 5 часа седмично по-малко. Не че има значение де, на работа съм до сряда, като за останалата част от предизвестието ми казаха, че не трябва да ходя – ще ми го платят и без това.
И така, още от днес съм на трудовата борса в един не особено добър момент за мен. За щастие имам спестени няколко заплати и ми дължат тази за декември + януарската след месец, така че все още не усещам липсата на пари. Дано и да не я усетя скоро. Надявам се също другите съкратени 6 колеги от софийския офис и единственият човек от Варна да се справят с това временно неудобство. Поне в София все още има работа колкото искаш.
Що се отнася до новата работа, то още утре смятам да си пратя автобиографията в една фирма, които търсят хора и да видим какво ще излезе. По принцип не съм привърженик на тази фирма, но когато изборът е сведен до това да имаш работа или не, някак трябва да занижиш критериите си. И вероятно не трябва да се зъбиш на шефовете си, разяснявайки им според кой член и алинея трябва да ти внесат болничния, който те не искат да внесат, защото са закъснели.
Все пак, смятам да отделя максимум месец-два да си намеря работа като джавар. Ако това не се случи – винаги имам категория “C”, макар и без собствен камион, а предполагам и едни курсове за таксиметров шофьор мога да изкарам и да започна работа. Също стои вариантът да се преквалифицирам на PHP програмист или дори (.NET). Вярно, няма да е това, което искам, но ще е нещо, което ще ми носи приходите, от които се нуждая.
Обощение на 2009-а
Тази година без съмнение бе най-ужасната в живота ми – разбрахме, че татко има рак на белия дроб, като им трябваха месец-два, за да стигнат до диагнозата. В края на годината все още не сме 100% сигурни какъв тип е бил ракът (вече е изваден), нищо че татко мина 6 курса химиотерапия и 4, равняващи се на 20, лъчетерапия. Имаме 4 диагнози, които си противоречат, като все пак едната се потвърди в София, но лекарят иска да се подсигури и е пратил пробите на негова колежка, която също да изкаже мнението си. Така, след 2 месеца разправии по различни болници, май диагнозата ще се окаже първоначалната, което е добре от една страна, защото имаше доста брутални, но май не е най-добрата възможна.
Все пак хубавото е, че говорим за изрязан тумор.
Иначе смятам да си спазя традицията и да направя кратко обобщение на изминалата година месец по месец, нищо, че декември все още не е свършил – винаги има редакция рџ™‚
Януари – започна с рожден ден. После, на именния ми ден, събрах само още 4 души, като очаквах доста повече, но какво да се прави, случва се.
През този месец имаше и няколко излизания с колегите, като целта ми беше да се напия, но така и не стана.
На 16-ти ми вдигнаха колата с “паяк” и започнаха разправиите с “Общинска охрана”, като няколко дни по-късно се и разболях и се наложи да откажа интервю за работа.
След като се оправих, благодарение на “Общинска охрана, започнах да ходя на работа с велосипед, защото не можех да си карам колата със счупено стъкло, а щях да ги съдя за щетите и не можех да го сменя.
Февруари – на събиране по случай мъжкия празник, една колежка ми даде нова цел – да откажа кафето и така, чист съм вече близо 11 месеца.
През този месец бях и на най-дългото си интервю за работа – 3 часа, като ми бяха казали, че ще е само 1, което доведе до малко проблеми с разпределяне на работното ми време, но всичко се оправи. Условията на фирмата бяха доста добри – с 25% по-висока заплата от текущата ми, пари за пътни, дневни за храна, както и 8-часов работен ден, като обедната почивка се включва в тези 8 часа. Кофтито е, че нещата са много специфични и работиш постоянно в един и същи екип, над един и същи проект, като просто правиш различни имплементации на вече изготвени интерфейси – не е нещо, което да ме задържи дълго – а и винаги съм се притеснявал от изпитателен срок по време на криза.
През този месец имах и проблем с колата – скъсан ремък, като се наложи татко да ме изтегли до вкъщи, но всичко се оправи със сравнително малка сума пари.
През февруари планирах да отида на концерта на “AC/DC” в Сърбия, но един адски нерешителен колега прецака нещата. Не че щях да отида, дори да си бях купил билет и организирал нещата, защото малко по-късно щях да разбера диагнозата на татко. Да съм около семейството е най-малкото, което мога да направя, а пък дали ще видя или не “AC/DC”, “Blind Guardian”, “Dream Theater” или “Scorpions” – загубата няма да е толкова голяма
Март – за първи път от няколко години празнувах рождения си ден. Нищо особено – спокойно мога да продължа да не го празнувам.
През този месец сме имали малко излизания с колегите, сред които едно по-брутално, завършило с прибиране на пиян колега по път с голям наклон и едно посещение на клуб, където свири млад китарист.
Делото ми срещу “Общинска охрана” бе заведено в края на миналия месеци и в началото на този се видяхме с адвоката, за да обсъдим какво остава. В общи линии чакахме отговор от ответното дружество.
Тъкмо си мислех, че на 13-ти ще се отърва без проблеми, когато научих, че е починал един далечен роднина. Вярно, бил е на над 85, но все пак смъртта си е смърт и не е приятна за никого.
През този месец се включих в защита на едно момиче, ослепяло в следствие на домашно насилие. Имах ядове с авторката на снимка, която линкнах, но след няколко мейла се разбрахме. Тя ми сипа, аз й отговорих, такива неща…
Април – бях на триизмерно кино, като добро впечатление ми направи салонът в търговския център – предвидили са повече място за краката и така се гледа по-комфортно.
През този месец се състоя и заседание по делото ми срещу “паяците”, като самото дело мина добре. Но се насрочи експертиза за колата и трябваше да се явим пак след около месец.
Около Великден с нашите бяхме в търговския център, когато се задейства алармата за пожар. Нямаше паника, но определено всеки бързаше. На подземния паркинг имах ядове с колата на сестра ми, защото не можах да потегля лесно под наклона за изхода, където трябваше да спра, защото никой не ти даваше предимство, за да минеш преди влизащите в комплекса…
Другите ми писания през този месец са основно емоционални, не описват никаква случка, освен видяно предаване по телевизията или нещо друго, което ме е накарало да пиша.
Май – писал съм предимно скрити постове за състоянието на татко, когато все още не сме знаели какво е, но сме се надявали да е туберкулоза само и само да не е рак…
Другото е, че във фирмата решават да спрат 50-те лева месечно за гориво, което според мен е лош ход, но мен никой не ме пита.
Юни – потвърдена диагноза рак и първи курс химиотерапия. Не съм писал за нещо друго, а и не се сещам за такова.
Юли – малко семейни излизания, продължаваща химиотерапия и спечелно дело на първа инстанция.
Август – Бяхме на плаж семейно,като веднъж отидохме и в Бойково, където татко е израснал.
В края на този месец се разболях от гнойна ангина, като прекарах сравнително тежко и на легло.
Някъде по това време научих за това, че “Общинска охрана” обжалват делото, което бях спечелил.
Септември и октомври – най-накрая си взех изпита по математически анализ 2. При това напълно законно и с труд. Опитвах се по “втория” начин, но така и не намерих как, та се наложи да уча.
В крайна сметка взех изпита и ми оставаше само държавния 2 седмици по-късно, който също взех, при това с 6. За това ми помогна колежката Марта, като, покрай този изпит разбрах разни неща за хората, които считах за приятели. Няколко месеца по-рано ми бяха обещали помощта си, ако ми се наложи, но, в последствие, едни лекции не ми дадоха… В крайна сметка само с един не си говорим все още, защото той не ми се е извинил, предпочита да се свие докато отмине “бурята”, вместо да се изправи срещу мен и да ми каже колко съм сгрешил (според него).
Ноември – някъде по това време започнах магистратурата си. По това време научих и за резултатите от химиотерапията на татко, които не бяха добри и се наложи спешна операция, за да се извади тумора. Операцията бе направена успешно и без усложнения, като тогава лекарите направиха втората диагноза и се започна едно ходене по мъките в Пловдив и София, където да се направи повторно изследване и диагноза. В крайна сметка, един месец по-късно май имаме диагнози, които съвпадат, но трябва да бъдат проверени, та все още не сме сигурни…
След операцията татко имаше малко време да се възстанови, за да дойде на завършването ми, но го направи. Дори и в инвалидна количка (защото нямаше сили).
Много съм благодарен на всички приятели, които питах дали биха дарили кръв за татко. За щастие не се стигна до това (семейни приятели дариха), но никой не ми отказа. Това определено бе неочаквано за мен. Не визирам никой, но сред приятелите ми има такива със страх от игли, убождане и разни други фобии, не очаквах 100% успеваемост, но дори те се навиха. Щяха да превъзмогнат страха си заради мен, за което съм им адски благодарен. Ако нещата не се бяха стекли така, сигурно щях да питам дори хора, с които не си говоря. Колкото и да е лицемерно, бих го направил, щом се отнася до човешки живот.
Декември – месецът не е свършил все още, но остават само 4 дни, така че пак мога да направя някакво обобщение.
Майка ходи в Пловдив и София пак за разни диагнози, но май този път улучихме повтаряща се. Остава да се разбере или следващите 3 работни дни, или след Нова година.
Междувременно на работата бяхме месец и седмица без заплата, но в крайна сметка, точно преди почивката по Коледа, заплатите ни бяха по сметките.
Към средата на месеца татко започна лъчетерапията. Първоначално се очакваше да са над 20 посещения по 1 минута, но после се разбра, дали заради връзките ни, или по друга причина, че ще са 4 посещения по 6-7 минути, които се равняват на пълен курс. Сега следва малка почивка и после евентуално курс химиотерапия, но за нея е хубаво да се знае точният тип на рака, за да се постигне оптимален ефект.
По същото време горе-долу видях в интернет, че съм спечелил окончателно делото срещу “паяците”. Вече нямат право да обжалват. Следва да получа оригинална на съдебното решение, след което да ходя да си искам парите. И току-виж успея да се преборя със системата за по-малко от 1 година, само 2 инстанции и 3 заседания. Разходите до момента са към 500 лева съдебни разноски (150 лева за експертизата, 100 за делото, 2х100 за адвоката) и загубено време. Всичко това, защото застрахователят “Uniqa” на “Общинска охрана” не пожелава да плати 150-те лева за ремонт на стъклото ми. Сега ще трябва да платят 200 + разноските. Можех да ги “одрънкам” повече, но въпросът е принципен, а не финансов.
Коледата тази година прекарах със семейството си. На втория ден посетихме роднини, които виждаме горе-долу 1-2 пъти годишно, при това по големите празници – Великден и Коледа. Прекарахме добре с тях, но трябваше да се прибираме сравнително бързо, защото татко не се чувстваше добре – от лъчетерапията е отпаднал (нормален страничен ефект, който държи близо месец).
В последните 4 дни от годината се надявам да не ми се случи нищо кой знае какво – ходене на работа по 8 часа на ден (може би повече, за да си тръгна по-рано на 30-ти) и след това посрещане на Новата година със семейството. Сектирдосах колеги и приятели, но се надявам, че ще ме разберат. Ако ли пък не, шанс…
Кофти е, че за Коледа изпратих горе-долу еднакво количество кратки съобщения на колеги от работата и приятели. Но това може да се погледне от положителната страна – запознал съм се с нови колеги на работата в резултат на трите проекта, в които съм участвал тази година. За съжаление има и отрицателна страна – губя приятели, но винаги съм бил на мнение, че който не ме харесва – прав му път. Предпочитам да имам трима души, но качествени, пред 30, на които не мога да разчитам за нищо.
Най-накрая завърших
Днес (вече вчера) беше може би най-щастливият ми ден от тази ужасна година. След 5 години следване, най-после завърших бакалавърската си степен. При това не просто я завърших, ами си взех държавния изпит с 6.00. Така, въпреки усилията на математиците във факултета, все пак ще съм с шалче със златист кант на промоцията (такова шалче получават хората с успех над 5.50). За съжаление няколко колеги ме разочароваха по повод изпита – игнорираха две писма, в които исках лекциите, за да се подготвя, но пък Марта се отзова и в крайна сметка изпитът е взет. Отново научих нещо ново за хората и обкръжението си…
В интерес на истината отидох с очакване за всякаква оценка – от 2 до 6. Бях изчел всичката теория поне по веднъж (основните лекции и по 2-3 пъти), но ме бяха наплашили, че в предишни години тестът нямал общо с примерните.
При нас се оказа точно обратното – той беше сбор от 4-те примерни и няколко допълнителни въпроса. Задачата беше класическата тип “библиотека” с разните справки, сортировки, въвеждания и извеждания. Изписах 8 страници код на лист, при това на C++, който не съм ползвал от повече от 3 години.
Все пак съм щастлив, че изкарах 6. И други колеги изкараха толкова, но мисля, че си заслужавахме, на фона на колежките, които видях днес. Едната искаше да препише дефиницията на структурата. WTF?! За 4 години да не можеш да научиш един синтаксис…
В крайна сметка пълно щастие няма и ще се наложи да се запиша за магистратура в понеделник, защото днес “Учебен отдел” не работеше, а това значи отново излизане от работа… Но това да са проблемите…
Вечерта излязохме с нашите до квартално заведение, където почерпих за оценката, а след това – и с колеги, да отпразнуваме заедно.
Дано завършването тази година е началото на края на лошия късмет/карма/проклятие или каквото ми пречи от близо 2 години!
Какво ползваме вкъщи, за да се борим с рака на татко
Реших тук да напиша всичко, което ползваме, за да може татко да се бори с рака. Не знам до колко нещата действат, не знам дали и не вредят, но все пак е добре човек да знае възможностите.
Като за начало сок от моркови или червено цвекло. Пие се 3 пъти на ден по 1 чаша прясно изстискан сок, като не трябва да се оставя да престои повече от 3 минути. Що се отнася до количеството – 2.5 кг. моркови на ден. Не знам за цвеклото, но е важно да се напълнят чаши от 200-250 мл.
След цвеклото следва алое вера (aloe vera). Чел съм доста истории за хора, надвили рака само със сок/гел от алое. Тук дозировката е различна според различните видове или сайтове, но от 2 пъти на ден по 25 мл., тя варира до 3 пъти на ден по 40. Като се взима 30 минути преди ядене. Желателно е да се разтвори в сок или вода (за предпочитане минерална, не знам защо).
Следва “Саменто”-то, което е екстракт от котешки нокът (някаква тропическа билка във вид на лиана). Наскоро ми препоръчаха дозировка 3х2 капсули (по 120 мг. предполагам) , а преди това сме пили 3 пъти по 20 капки преди хранене (ако се не лъжа). Има и капсули по 600 мг, които би трябвало да са дневната доза според сайта на вносителя.
Предполагам на пазара има и други продукти от котешки нокът, но аз знам само за “Саменто”-то. Докторът на татко беше казал, че всички неща, които могат да се взимат са само пари на вятъра, като единственото, което не отрече бе “Саменто”. Въпреки съвета му, ние пробваме всичко, което можем.
Следващото е вино “Гъмза” с алое. Смесват се 2 части вино, 1 част алое. Държи се в хладилник 1 седмица, след това се пие по 1 супена лъжица.
За хората, ходещи на химиотерапия, кръвните показатели са много важни, защото, ако не са добри, то вливката се отлага.
За добри кръвни показатели вкъщи ползваме : ядки (най-вече тиквени семки и белен слънчоглед, орехи и др. по възможност сурови), варена царевица и риба за повдигане на левкоцитите. Черен дроб от риба треска е най-добър за кръвните показатели от всички риби (а може би и от ядките). Проблемът е, че трудно се намира, но в Пловдив го има в “Пикадили” до “Баумакс”. Представлява консерва и вкусът му е гаден.
Следват 2 малко по-различни рецепти:
Рецепта с пречистена газ/керосин :
Пие се ежедневно на гладно сутрин, като 1/2 – 1 час след това не се яде или пие
нищо. Започва се от 2 капки и се стига до 1 супена лъжица, като се увеличава
всеки ден. Пие се 14 дни, 14 дни се почива и после пак 14 дни, като се
продължава от 1 лъжица. Не се вдига дозата повече от 1 супена лъжица!
Някои пият газта върху бучка захар, други с кристална захар, ние – с лимонов
сок. Повръща се, но се продължава. Баща ми не е повърнал досега, така че явно
е индивидуално.
Бъзак (плодовете) – бере се края на август – септември. Тревист бъз. Слага се
в буркан – ред бъз, ред захар, най-отгоре захар. Стои на слънце 2 седмици.
След това се прибира в хладилника и се пие цяла година по 1 супена лъжица
сутрин на гладно. Някои го цедят през тензух, други не.
Кленов сироп със сода бикарбонат – сместват се заедно (не знам в каква пропорция) и се пият. Ракът обожава сладко и сваля защитата си, за да го хапне, но в този момент содата му разказва играта. Не знам действа ли, поради кофтия вкус сме го пили само 2-3 пъти.
Има и един метод на Хулда Кларк. Него не сме го пробвали все още, но тук е обяснен. Изобщо препоръчвам на всеки, който търси повече информация как да се пребори с рака да посети този адрес (клуб за борба с коварната болест).
Освен това има и един знахар в село Каменар (не съм ходил с нашите, но мисля е около Бургас). Който прояви желание за телефона му, нека ми пише писмо (tindor (кльобма) gmail.com). Като се замести (кльомба) с подобаващия знак. Може също така да оставите коментар тук. Ще отговоря на всеки, стига времето да ми позволява.
Търговци, рекламиращи продуктите си не са добре дошли тук. Не обичам цензурата, но още повече мразя печалбарите, които печелят от хорското нещастие.
За съжаление борбата с рака не е никак евтина. Следва списък с ориентировъчните цени на добавките, които споменах по-горе
“Саменто” – 25 лв (капсули 120 мг.) , 38 лв (капусли 600 мг.) , 42 лв течен екстракт.
Цените на алоето варират адски много от 30 лева за половин литър до 50 за цял, като има литър и за 40 и няколко лева.
Цената на консервата треска мисля е 2.40.
Кленовият сироп е от 15-ина лева в “Сани” до 60 в някакъв магазин за здравословни храни. Естествено разфасовките са различни, но и с този от 15 може да се кара доста време.
Виното гъмза е от 11 до 15 лева средно, като естествено може да се намери и за 100 предполагам.
Газта се взима с връзки. Не мисля че се продава. В по-горния линк на клуба за борба с рака има тема как да се пречисти газ за домашни потреби, но не е пробвано от нас.
Цената на ядките също е различна – 3-4 лева за кг. тиквени семки (белени, сурови) , 5 лева 1/2 килограм орехи без черупки.
Бъзак-а трябва да си го наберете сами. Той представлява храст с черни плодчета, като обикновено вирее около пътищата или реките. Препоръчвам ви да намерите снимка преди да тръгнете да го берете, защото имаше някакво растение с червени плодчета, което е отровно.
И това е, малко е разхвърляно, но поне е събрано на 1 място. Не знам много повече по темата, освен това, което съм написал тук, но който иска да пита нещо нека пише едно писъмце или да сложи коментар.
Успех на всички в борбата с рака!
Обновено на 26.02.20092010 (не съм бил на себе си, 11 дни след смъртта на татко и съм объркал годината):
За съжаление нито едно от тези неща не помогна при татко и той почина на 15-ти февруари. Дано вие имате по-голям успех!
Да добавя само още нещо – ако пратят болния за подсилване в отделение за палиативни грижи, то гответе се за най-лошото. Татко беше в такова и се оказа, че в Пловдив това е практика в онкологичния диспансер – казват ти, че ще те подсилят, а всъщност те пращат да изкараш последните си дни в болница, където евентуално да не изпитваш силна болка… Мисля си, че ние бихме избрали татко да е с нас вкъщи, ако знаехме защо отива в болница, но никой не счете за нужно да ни каже. Бяхме залъгани с това, че пътеката е такава, но това е само формалност. Оказа се, че не е …
Защо не писах и сигурно няма да пиша скоро пак
През изминалите почти 2 месеца преживях ужас, какъвто не пожелавам на никой. Най-големият ми страх за болестта на татко се оказа истина – той има рак на белия дроб ;(. 2 месеца ходене по доктори в София бяха нужни, за да се потвърди ужасната диагноза, а все още не е започнато лечение…
Информацията, която имаме не е много – плоскоклетъчен карцином на белия дроб с потенциални разсейки в надбъбречната жлеза. Преди да започнат изследванията, докторите бяха казали, че мястото е добро за операция – достъпно е. Само че (все още татко не е минал на комисия) изглежда докторите искат първо да се започне с химеотерапия, лъчетерапия и чак тогава операция, което на мен не ми се струва добро решение, но нямаме избор. Опитваме и с алтернативна медицина – нашите ходиха до някакъв знахар около Поморие, който обеща, че за два месеца татко ще се оправи. Но не е минала и седмица още. Билките изглежда действат, друг е въпросът какво могат да направят срещу рака, но отново нямаме избор и чакаме…
През тези 2 месеца изследвания туморът се е увеличил с 1/3, което въобще не е добре. Единственото утешение в момента е, че ракът не е дребноклетъчен – там човек живее само 4 месеца, но някак не се чувствам утешен – искам татко да е около мен – да ме види как завършвам, да види бъдещите си внуци и изобщо да е с мен още дълго време (та той няма още 45 години)…
За съжаление мен никой не ме пита какво искам – животът е несправедлив, винаги съм го знаел, но чак пък толкова…
Предполагам на никой не му се четат постове с размислите ми над живота – защо той е такъв, какво е съгрешило моето семейство, неща, за които мисля напоследък, но ме съмнява да са интересни някому, затова и спирам да пиша в блога за неопределено време.
Още една седмица
Измина още една седмица и с нея започна петият месец от годината. С това времето ми за завършване намаля значително, но все още тая надежда, пък каквото стане…
Иначе в понеделник бях в съда заради делото ми срещу “Общинска охрана”. Още от сутринта бях доста изнервен и притеснен, защо се наложи за по-сигурно да сменим члена на обвинението и това можеше да доведе до отлагане, а аз не исках това – нашите бяха свободни този понеделник, няма смисъл да се разкарват 100 пъти за глупости.
За щастие адвокатката на “Общинска охрана” не поиска отлагане и делото се гледаше по същество – свидетелстваха нашите и двама души от фирмата. Единият беше шофьор на паяка, а другият – пазач на паркинга, който се грижи за колата ми. В общи линии се получи така, че всички свидетели са пристрастни (едните работят за фирмата, а нашите са ми роднини) и все пак моите родители свидетелстваха, че не са ми дали да си видя колата. Пазачът каза обратното, че съм я видял 7-8 пъти, което естествено не е вярно, но дори да беше – 2-ма свидетели срещу един.
Освен това адвокатката на “Общинска охрана” призна подписа ми с особено мнение. Можеше да се стигне до допълнително отлагане, ако не го беше направила, защото от ксерокопието, което са дали, текстът не се чете и щяхме да изискаме оригинала.
Този подпис е ключов, защото, по процедура, когато водачът не е съгласен с външния вид на автомобила си, длъжностното лице е длъжно да се обади на шефа му и да направи снимки на колата ми. Естествено това не е направено и процедурата е нарушена.
В общи линии пазачът си тръгна изнервен от делото, адвокатката им се изнесе доста бързо, а моят адвокат коментира с думата “чудничко” как е минало заседанието.
В крайна сметка делото се отлага за гледане на първи юни, като преди това трябва да се направи експертизата, която искам. Нямам идея какво ще каже тя, но се надявам да е обективна, все пак тук става въпрос за 200-300 лева. Кой би се занимавал да подкупва вещо лице…
Вторник беше крив ден, но нищо особено не се случи – просто получихме писмо, че фирмата спира 50-те лева месечно за гориво, както и картите за градски транспорт. За мен това е грешка, защото всички колеги знаем, че при нас криза няма. Няма и да има до края на тази година, защото работим предимно с държавни институции, чиито пари са гласувани вече, а и държавата винаги плаща.
Все пак намаляването на социалния пакет за мен не е добро решение за ИТ фирма. Заради единия безплатен фитнес щях да си сменя местоработата навремето… Вярно, сега няма много възможности за Java програмисти, но аз мога да чакам, както чакам повишението си от септември…
В сряда ме заболяха зъбите и се сетих, че още декември бях планирал да отида при зъболекарката си, но поради липса на време все отлагах…
В четвъртък вечер бяхме на “Кървавият Свети Валентин 3Д”. За първи път ми се случи да вляза в салона, след като осветлението е било загасено и даваха рекламите на бъдещите премиери. Причина за закъснението ни бе това, че една колежка от “Тракия” не бе разчела правилно времето си… Все пак не изпуснахме началото на филма.
По едно време звънна телефон на нашия ред (със звук, не на вибрация) и друга колежка вдигна и започна да си говори, обяснявайки се къде е сега и тн. Проведе разговор поне 30-40 секунди, които на мен ми се струваха цяла вечност. Умрях от срам, защото всичките осем места отсам пътеката бяха наши.
За мен е признак на лошо възпитание дори да не изключиш звука на телефона си, а какво остава да го вдигнеш и да започнеш да говориш. WTF?! къде се намираш?
През почивните дни играхме ДнД с колегите, а в понеделник бях на зъболекар най-сетне. Първоначално стоматоложката ме отряза, но после ми се обади – щяла да бъде в кабинета си, понеже някой друг бил със сериозни болки и щяла да ме вземе и мен.
В крайна сметка се оказа, че трябва да ми се сложат 3 пломби, да си направя снимка и да отида пак за зъба, който ми беше основен проблем. Понеже той е отдавна мъртъв, явно трябва да му се пълнят каналите.
Направих снимката, но утре ще видим какво ще стане. Тогава пак съм преди онзи пациент, на който са му сложили арсен и не могат да му откажат час, та покрай него намазах и аз рџ™‚ (не че е много весело де).
Тази вечер пък вероятно ще ходя в “Брилянтин” да посрещнем именния ден на Гергана от курса. Все още не съм сигурен дали ще отида и някак нещо не съм настроен за излизане, но има време, настроението е, за да се променя.
Още една песен с българско участие
Отново съм закъснял като гледам датата на клипа, но покрай петъчния ми пост се сетих за Тиесто и песента му “Alone in the dark”, която е към едноименната игра, която не съм играл, но в общи линии заглавието и клипът казват достатъчно.
Песента започва с текст на български :
Що ли, месечинко, грееш?
Та ми мъката огряваш?
Долу сенки се чернеят,
и прекършват ми крилата
Според мен този текст е идеален за атмосферата на играта, която е нормално да е мрачна. Но повече ме радва участието на “Мистерията на българските гласове” в парче на Тиесто (2 пъти поред DJ номер 1 на света). Мисля че това не е за първи път. По памет има и друга песен на Тиесто с български мотиви, само че не помня коя.
Важното е, че текст на български се върти по радиа и телевизии, а това е добра реклама на страната ни. Пристигащите туристи не ме интересуват, вълнува ме популярността на страната ни. А за това Тиесто и “Мистерията на българските гласове” помагат определено…
“Let The Music Move Ya”
Днес случайно видях клипа на английската версия на песента на Deep Zone и Йоана. Гледах го, свален от полското MTV, което показва колко съм изостанал да похваля песента, но истината е, че съм дърт и рядко ходя по клубове…
Все пак за клипа – в него има блондинка, мома с народна носия, баница, айран – все наши символи, които да заинтригуват чужденец. Е,има и негър, но той предполагам е сложен там, за да не ги обвинят в расизъм, а и вероятно да покажем колко сме толерантни. Това естествено е просто стереотип (най-малкото аз не съм от най-толерантните), но все пак ми харесва. Можеше да е просто поредният гаден хаус клип в стил “Коня” (The Drill – The Drill), но е нещо повече, или поне спечели мен.
На български песента не ми харесваше. С “Лесно се възбуждам” за заглавие и припев се нарежда съвсем малко пред някоя чалга песен… а вероятно можеше да е “Лесно се събуждам”, което не вкарва директно лиричния герой в категория “лека жена”.
Както и да е, песента си заслужава и остава да пожелаем успех на Deep Zone и Йоана и занапред да правят песни, които да влизат в денс класациите. То се е видяло, че поп изпълнителите явно са некадърни да направят голям хит, но си има и оправдание – нямаме негри. А точно черното се слуша в момента. Сигурно има хора, които харесват лигави педалчета в стил “Моранди”, но масово “младежта” слуша черно или цириканията на Тимбърлейк. (Разочарован си пускам Jessica Jay – Casablanca (Dance Remix) и натискам “Publish” на “статията”)
Великден и седмицата преди него
Честито Възкресение Христово на всички!
Както вече стана традиция, смятам наведнъж да обобщя какво ми се случи през изминалата седмица. Някак все нямам време да пиша, а и понякога нямам какво да кажа (невероятно, но факт рџ™‚ ).
В понеделник се срещах с адвоката и обсъдихме предстоящото на 27 април дело. Той ми показа и отговорът на “Общинска охрана” и постановлението на съда. В общи линии “Общинска охрана” искат да няма експертиза, да не се допуснат снимките ми като доказателство и твърдят, че колата е повредена след това, а не от тях, като за това искат трима свидетели. Съдът решава да има експертиза, снимките ми се допускат и “Общинска охрана” могат да призоват само двама свидетели. Макар това да е лъч надежда, делото далеч не е спечелено и явно няма да се реши бързо – “Общинска охрана” са дали много скапано копие на протокола, в който се подписах с особено мнение и текстът не се чете. Това ще наложи допълнително заседание, защото адвокатът ми ще изиска оригинала…
Във вторник сутринта забелязах, че някой гаден мангал е свил релсите от подлеза, през който минавам с колелото до работа. За мен не е толкова голямо неудобство – колелото ми тежи под 15 килограма, но има майки с колички, на които няма да им е толкова безпроблемно придвижването… На всичкото отгоре подлезът се охранява познайте от кой – “Общинска охрана”. И не, не е някой забутан квартален, а този на Семинарията – на 50-ина метра от мястото, където “Общинска охрана” ми вдигнаха и впоследствие потрошиха колата…
Все пак някой добър човек е сложил дървени палети, по които обаче не съм минавал, защото ми се струват нестабилни, но ако бях майка с количка, сигурно щях да ги ползвам и да благодаря на човека.
Не помня вече какво ми се случи в сряда, освен работните нерви – правим проучване за въвеждането на една уеб технология – XForms, които представляват XML уеб форми, използвайки MVC. И по мое мнение са ужасни за работа, но аз не понасям презентационния слой, така че мнението ми не е много обективно.
В четвъртък бившият ми ръководител проекти намина през офиса и разказа как е на новото му работно място и какви технологии използват. Аз бързах за обяд с колегите, та си поговорихме съвсем малко, но останах впечатлен от интеграцията на не чак толкова скъпи технологии, които подобряват производителността според мен.
В петък май пак нямаше нищо запомнящо се – народът си заминаваше за празника и, освен фитнеса след работа, не излизах никъде. Стилър организираше излизане в един клуб, където имаше суинг вечер, ама аз не съм толкова културен, а, откакто не мога да пия заради алергията, кофти музиката ми понася по-малко.
В събота играхме ДнД с колегите от сутринта до към 22 часа, след което се прибрах с колелото, оставих го в гаража, хапнах малко и със сестра ми се уговорихме към 22:50 да съм пред входа, за да отидем в църквата да си вземем от Благодатния огън и да посрещнем празника там. Събрахме се към 9-10 души, като е имало години, когато сме били и повече, но този Великден дори църквата не беше претъпкана…
В неделя бяхме семейно при едни роднини, след това минахме през Пловдив да предадем един колет на рейса за Варна (за други роднини) и тръгнахме към Чешнегирово, където баща ми имаше някаква работа по къщата ни. По пътя уж ме снимаха куки с превишена скорост (60-65 км/ч. при разрешени 50), но ще почакаме месец да видим какво ще стане.
Днес с майка ми и сестра ми отидохме в новия търговски център. Докато разглеждахме последния етаж се задейства някаква писклива аларма, а малко по-късно се чу и съобщение за пожар – да запазим спокойствие, да се отправим към аварийните изходи и тн. Съобщението беше на няколко езика, което спомогна да го разбера цялото, понеже не звучеше много добре, но все пак бе услужливо.
Отправихме се сравнително спокойно към аварийните изходи, а голяма част от народа се гъчкаха на ескалаторите. Доста кофти начин да се измъкнеш при спешен случай, но за щастие този май не бе такъв. По стълбите на аварийния изход слязохме сравнително бързо до изхода, като някъде около първия етаж ни лъхна миризма на пожар – влажен въздух, примесен с мириса на пушек, но това бе за секунди. Не е имало кълбета дим или нещо подобно…
След като се оказахме извън търговския комплекс се насочихме към подземния паркинг. Там чухме, че звучи някакво съобщение, само дето звукът на десетки автомобили, бързащи да излязат, го заглушаваше. След няколко маневри и смяна на посоката, стигнахме до по-свободния изход. Все пак имаше коли и, понеже е изкачване, трябваше да се изчакваме. Тогава чухме и новото съобщение – пожарът бил овладян и вече сме можели да се върнем в търговския център. Не видях някой да се трогна от него, затова и охраната даде наставления да се пуска през една минута…
На излизане от паркинга се наложи да спра под сравнително голям наклон. След това потеглянето с на сестра ми колата се оказа малко трудно – изгасна ми 2-3 пъти преди да успея да изкача склона, като май панирах жената в колата зад мен. Поне минута, след като се бях изкачил на повърхността, тя стоя долу, блокирайки движението…
Все пак търговският център не изгоря. Предполагам търговците днес ще понесат големи загуби – едва ли хората са чакали сервитьорите, за да си платят сметките. Но все пак този търговски център ми се издигна в очите – безопасността на хората е над всичко. Не знам колко голям е бил пожарът на първия етаж, но фактът че не го усетихме, а ни евакуирах просто така, за да не пострадаме, ми говори достатъчно.
Петък,10-ти април
Вчера бе поредният петък, само дето не мина обичайно – като гръм от ясно небе ми дойде новината, че единственият .НЕТ програмист в пловдивския офис ще бъде уволнен. Той ми каза какво са му казали, само дето оправданията не ми звучат правдоподобно. Дори не съм сигурен дали нашата фирма страда от липса на клиенти и проекти… Просто общият ни шеф явно не го харесва, защото колегата му казваше нещата в очите, както си и трябва.
Не знам каква е причината, но според мен фирмата губи човек с над 2.5 години опит, а ние губим поредния колега от пловдивския офис, което няма как да не ни повлияе отрицателно.
Доколкото разбрах, колегата е получил доста предложения за работа веднага, след като новината се е разнесла. Това според мен показва, че той има знанията и уменията, а ръководството на фирмата ми за пореден път е взело грешно решение. Не е за първи път, няма и да е за последен…
Иначе към края на работния ден чакахме една бивша колежка да донесе козунак по случай седмицата преди Великден, като ние пък взехме айран и се почерпихме, обменяйки информация за ситуацията в двете фирми. Тя бе предимно доволна, като естествено винаги се намира по някой дразнител, който да ти виси на главата, но предполагам колежката ще се справи..
След работа направихме една бърза фитнес тренировка с Мечката и Джимбо, след което имахме малко време да се приберем, вземем душ и да отидем на пощата, където се събирахме колегите от унито по случай петъка.
Първоначалната идея бе да отидем на бар, но в крайна сметка стигнахме до пицария в единия от търговските центрове на “Капитан Райчо”. След като хапнахме, основната част от групата тръгнаха да се прибират, а аз, Стилър и Джимбо отидохме в “Брилянтин”, където имахме уговорка с една колежка от унито.
Като цяло заведението ми хареса, дори и музиката не беше толкова зле – води се ретро, само дето за пореден път имаше прекалено много черно, пък било то и старо. Евроденсът някак отстъпваше, но не е като да го нямаше.
Освен това заведението има безплатен гардероб и готини сервитьорки – видях 3-4 и нито една не беше лоша.
За съжаление има и един недостатък – тясно е, но съм бил ходил на студентски партита навремето и съм свикнал да не можеш да мръднеш, без да удариш някого.
Към 2 часа решихме да сменим заведението поради кофти музиката. Може би с повечко алкохол щеше да се преживее, само дето покрай тази алергия, която имам, не мога да пия – алкохолът я изостря, та си карах цяла вечер на сокчета касис.
В крайна сметка се уговорихме да отидем в “Сенса”, като колежката и нейните колеги от работата отидоха с кола, а аз и Стилър тръгнахме пеш. Митака си взе такси към къщи.
По едно време, на половината път към “Сенса” се усетих, че нещо ми липсва. Започнах да се пребърквам и установих, че ми няма ключовете. Все пак продължихме към “Сенса”, защото бях обещал, че ще отидем там и няма да си тръгнем по пътя. В заведението казах на колежката, че ми няма ключовете и със Стилър тръгнахме обратно към пицарията, която, за щастие, беше денонощна. През целия път се чудех какво ще правя, след като изгубя над 10 ключа, в това число за дома, офиса, гаража, дори и за катинарчето на колелото. Само тези за колата не са на тази връзка, за което бях благодарен в момента.
В крайна сметка ключовете са оказаха в пицарията и ми ги дадоха веднага. 30-ина секунди бях истински щастлив.
След пицарията решихме, че няма да ходим обратно в “Сенса”, а се прибираме и така и направихме – писах смс на колежката и се отправихме към жилищата си.
Като по пътя си мислех как може трезвен да загубя ключовете си, при положение че не ми се е случвало от 17 години и не е нещо, което можеш да не забележиш… Преди година-две си забравих ръкавиците в едно заведение, но тогава бях сериозно пийнал ( и смесил), та някак е нормално да не се сетя за тях. Но важното е, че и в двата случая си върнах нещата. Не че нямаше да преживея ръкавиците, но ключовете…