Нахвърляни мисли без теза
Написано на April 1, 2012, в категории: За мен.
Откакто почина татко, не искам да чуя нищо за онкологични заболявания, защото се връщам в онзи момент на 15-ти февруари 2010-та, когато разбрах, че нашата битка е загубена безвъзвратно…
За съжаление изминалата седмица не ми беше никак лека – новините за болни хора идваха една след друга – разбрах за 6 човека, които са болни от едно или друго онкологично заболяване. Двама от тези 6 са познати на сестра ми, като единият човек е момиче в 12-ти клас…
Като чуя нещо подобно изпитвам ярост от безсилие – помагам когато мога с дребни суми по кампаниите за набиране на средства, но истината е, че рядко само парите помагат. Това е причината да се чувствам още по-зле – предполагам какво ще се случи с тези хора, а съм сигурен, че има какво още да направят през живота си…
Къде е справедливостта, кармата, религията в тези случаи? А къде е държавата, която иска да изхвърли онкоболна жена, която не може да си плаща наема? В този ред на мисли се чудя къде е и отговорността на телевизията, по която гледах репортаж за нея – можеха да покажат информация за контакт – все пак жената дължеше малко над 1000 лева, не са десетки хиляди, но не би – дайте да сме съпричастни 5 минути в репортажа, да се покажем колко грижовни сме, пък после – новини за слончета, мечки, пингвини и прочее гадини, родени в някой зоопарк в другия край на света.
Знам, че не мога да помогна на всеки (дори не съм убеден, че мога да помогна на някой изобщо), но все пак всеки един случай ме трогва, а и какво да направя – да си заровя главата в пясъка, метафорично казано, и просто да си живея живота, без да ми пука какво се случва? Това живот ли е – да бягаш от проблемите и да не търсиш истината?
А що се отнася до нея – интересно ми е защо има бум на онкологичните заболявания напоследък. По принцип не вярвам в теории за конспирации, защото как можеш да накараш 100 човека да правят точно това, което искаш, а 200? А милиони? А милиарди? Можеш да обхванеш ключови позиции, но все ще се намери един, който да те предаде. Дори за уж тайните масонски ложи се знае прекалено много според мен, дори коя ложа с коя е скарана. А и, честно казано, като им чета какви са им членовете – хич не ми приличат на хора, които могат да контролират света.
Що се отнася до банкерите – имат повече власт, защото държат златото или простите хартийки, на които викаме банкноти. И все пак, какъв интерес имат те от бума на онкологичните заболявания? Според мен никакъв, защото живите клиенти са им по-ценни, все пак плащат таксички и комисионни.
Фармацевтичните компании от друга страна имат голям интерес, но как те съдействат толкова хора да се разболяват?
Чудя се и нещо друго – защо не се търси толкова активно лечение за рака – има топ 100 на суперкомпютрите. Не знам дори 10 от тях да даряват изчислителна мощ за намиране лечението на рака. Аз имам един сървър вкъщи, който работи денонощно, но той не е дори 1 хилядна от мощта на суперкомпютър. С какво толкова по-важно се занимават всички? Нима не усещат, че следващите болни могат да са те – както виждам, застраховани няма – татко, Рони Джеймс Дио, Стив Джобс… Докато парите за някои от нас са проблем повече или по-малко, то за Джобс това не е така. Дали нямаше да си купи лекарство, ако съществуваше такова?
И все пак, защо и как заболеваемостта е повече спрямо преди 100 години например? Защо Световната здравна организация не се заеме приоритетно със смъртоносните болести, а после с глупости, които не са жизненоважни в стил ваксина за свински грип от поредния щам, който е мутирал съвсем случайно в някоя лаборатория?
Струва ми се, че светът се превръща в евтин булеварден роман от постапокалиптичния жанр, където хората са малко, мизерстват, бият се за оскъдните ресурси и животът им представлява времето между едно събуждане, намиране на някаква храна и заспиване. Те са лишени от всякакви мисли, съвсем малко по-нагоре са еволюционно от животните…
Честит първи април! Едва ли мога да направя по-брутална шега от тази, която светът ни сервира всеки ден…
Сайтът за справки на НОИ
Днес ми остана малко свободно време и реших да се позанимая с държавните институции. Започнах с НАП – за около час попълних декларацията си, подписах я и я подадох. Определено може да се направи и за по-кратко време, но аз исках да съм сигурен във всяко поле, а и имах ядове с валидацията на ЕИК на двете фирми, от които декларирам доходи за миналата година.
После имах ядове с подписването на сканираната служебна бележка, но след кратка конфигурация, всичко се оправи и вече съм един съвестен гражданин на Републиката.
Сайтът на НАП може да не е особено интуитивен за обикновен потребител, но е на светлинни години от този на НОИ, на който се предполагаше, че мога да видя справки за това на какви пари ме осигурява работодателят (аз знам, понеже си проверявам вноските за пенсия във фонда онлайн, но все пак друго си е да го пише на 2 места)…
Та отидох на въпросната институция и направих следните снимки на екрана :
На първата страница се въвежда потребителско име и празна?!! парола. Празна е, защото съм се регистрирал преди малко и не са ме питали за такава, а и не са ми изпратили мейл, на който да ми я кажат.
Както и да е, иска ми да променя паролата си. Променям я и изпращам формата – дълго чакане и накрая нищо.
Писва ми и затварям прозореца. Воала – вече съм в “приложението” за справки. За да кажа добра дума за него – навигацията никак не е сложна – имаш само едно меню (един линк т.е.) във фрейма вляво. Вдясно се визуализира изборът ти.
Можеш да си избереш един от три периода (групата с радио бутоните се намира някъде в нищото, но поне е подравнена вляво. Бутоните естествено са центрирани, само дето не е ясно спрямо какво…
Както и да е, информацията е важна. Бих преживял начина на поднасяне, стига да получа каквото търся, но явно днес нямам късмет – при избор на първите 2 периода, получавам съобщение, че няма данни. Добре, може и така да е, все пак бях в училище и университета тогава. Не че 2005-та съм бил работещ, но явно е друг период. Пробвам и с него. Изскачащият диалог е сменен с нещо друго – цял нов прозорец, в който виждам … сивота. Е хайде стига, може животът ми да не е особено интересен, но това сиво ми идва в повече. Затворих сайта и едва ли ще го посетя пак в близките месеци.
А си спомням, че се шумеше в началото на годината, как НОИ вече раздавали номерца, с които можеш да контролираш дали работодателят ти те осигурява на пълна заплата… Лошото е, че стажът ми го няма според тях – близо 5 години работя и в крайна сметка нямам един ден трудов стаж – гаси мързела дето съм бил…
А на всичкото отгоре излиза, че лъжа НАП (за което нося наказателна отговорност), защото декларирам доходи от работа…
Една седмица бръснене с класическа самобръсначка
Днес стана една седмица, откакто минах на класическа самобръсначка с бръснарско ножче (т.нар. double edge razor).
Причината е проста – напоследък изкарвам точно 4 бръснения с една глава на Mach 3 или еднодневка на същата фирма (Gillette). Опитах с три самобръсначки – 2 за многократна употреба и една еднодневка – на четвъртото бръснене се предадоха двете, а едната още на второто (тя беше Mach 3 Sensitive, та предполагам е очаквано да издържи по-малко).
Като потребител съм силно разочарован от качеството и реших да изпробвам класическото мокро бръснене. Първоначално си купих от “Кауфланд” самобръсначка “Wilkinson Sword Classic” (другаде не намерих от такъв тип), български крем за бръснене и някаква четка, която предполагам е българска или китайска. Легна ми всичко около 13 кинта. В кутията на самобръсначката има кутийка с 5 бръснарски ножчета от същата марка, затова не се наложи да купувам отделно.
Очаквах първото бръснене да е като сцена от евтин китайски филм (имам 4 шева на единия пръст от порязване на консервна кутия преди няколко години и едната бяла стена беше станала цялата в пръски кръв, която излизаше на тласъци). Естествено не очаквах да е толкова брутално, но се бях примирил с идеята да ходя нарязан на работа, целият в лепенки.
Нищо подобно не се случи – бръсненето мина гладко и само на едно място си пуснах леко кръв, като там вината си беше моя – навсякъде пише, че не се натиска, а се ползва тежестта на самобръсначката.
В крайна сметка останах доволен от бръсненето и мисля, че всичките ми нееднократни самобръсначки с глави отиват в историята. Някак 4 лева за 4 бръснения (на Fusion главите са по-скъпи), които извършвам сам, леко не ми се вижда добра цена.
Малка подробност е, че дадох близо 60 лева за Edwin Jagger DE89L (която очаквам да дойде след около седмица), но това се води инвестиция за цял живот, поне съдейки по разните класически самобръсначки на Gillette от 1914-та година, които вървят по над 100 долара втора употреба. Аз лично никога не бих се бръснал с нещо, което е използвано от непознат, но хора всякакви…
Що се отнася до бръснарските ножчета – една кутийка от 5 струва около 1,50 лв. Купих ги от друг голям магазин в Пловдив, та не знам дали някъде не са дори по-евтини. С едно ножче се изкарват близо 4 бръснения, като може и повече, пак си зависи от човека и марката.
Днес смених първото си на петия път, защото исках да пробвам нова марка, не защото се беше захабило и скубеше. Та какво излиза – 30 стотинки срещу 4 лева за 4 бръснения (7,5 стотинки срещу 1 лев на бръснене). Не всичко е пари, но само от тази смяна могат да се спестят допълнително 192,40 лв. на година (52 * 3,70), като се изключи първоначалната инвестиция от около 50-100 лева (има сносни четки по 12 лева и хубави по над 30). Дори с тези разходи се получават 92,40 лева, които може да се използват за нещо друго. Например този месец сменях дистрибуторна капачка, кабели и свещи на колата. Един приятел ми ги купи с отстъпка и ги монтира сам, та платих само частите, които бяха около 75 лева.
Но, както казах по-горе, не всичко е пари – сега ми е забавно и интересно всяко следващо бръснене, защото научавам нови неща и ставам по-добър в техниката си.
И, най-вече, доволен съм, че за пореден път съм си доказал, че маркетинговите компании не правят най-добрите продукти, просто са най-известните. А това, че много хора ползват нещо, не значи, че е най-доброто, а просто най-пробутваното. За пример – колко от вас са чували за “Whiskas” и “Pedigree”? Дори преди няколко месеца в един квартален магазин за кучешка храна, когато ги попитах нямат ли нещо от по-висок клас, те ми предложиха именно “Pedigree”. Напуснах магазина по най-бързия начин.
В действителност има храни като “Orijien”, “Acana”, “Belcando” и предполагам десетки други, които са по-добри за кучето и съдържат в пъти повече месо. Някои дори “прекаляват”, като на теория не слагат месо, негодно за човешка употреба.
Та тези храни са близо 2 пъти по-скъпи за килограм от “Педигри”, обаче определено са по-добри. Просто нямат толкова агресивен маркетинг като масовите, които могат да се намерят във всеки магазин, а тези трябва да обикалям града, търсейки магазин, който ги предлага. Освен това, някак не ми се връзва една и съща фирма да произвежда кучешки, котешки и човешки храни. Името на фирмата е “Mars”, които правят шоколадовите десерти “Snickers”, “Twix”, “Bounty” и “Mars”.
19.2.2012
Днес се “чества” годишнина от обесването на Васил Левски. Това не мога да го разбера вече почти 27 години – защо по дяволите празнуваме смъртта на някого, който не само, че не е наш враг, ами е и нациналният ни герой?
Не мисля, че съм достоен да казвам каквото и да е за Левски, затова ще замълча по въпроса…
Обаче има един друг въпрос, по който не мога и не искам да мълча – днес един религиозен фанатик е провел литургия в църквата-музей в Батак. Този същият, дето кара черен джип и искаше да направи частна улицата в Пловдив, за да може да паркира возилото си. Същият “смирен” духовник, който облепи с тапети църквата си в Пловдив, е на път да направи още по-голяма поразия. Докато “Света Марина” може да е някакъв паметник на културата, то църквата в Батак е много повече от нея – там са избити десетки сънародници. Все още можеше да се види засъхналата кръв по стените, поне когато бях там за последно. Скоро не знам дали ще може – току-виж облепи и тези стени в тапети. Засега успешно се справя – домъкнал е някакъв трон и части от иконостас. Само дето има една малка подробност – жителите на Батак не са искали църквата им да остане действаща. Дори четох някъде, че са я оставили като паметник, защото очевидно мястото там е забравено от бога (нали в противен случай не би се стигнало до клане).
Но човешката (в това число и митрополитската) алчност явно няма граници – как може той да не печели от продажбата на свещи и/или вход от сграда, която има в името си “църква”?
Чудя се обаче, дали му пука за нашата история, колкото за църковните догми, които поругава, или още по-малко?
Нали след 10-ина години, от пушека на свещите, сградата ще започне да се амортизира повече и петната от кръв ще се заличат от слоя сажди, които ще останат. Същата съдба ще имат и дупките от куршуми, но след по-дълго време. И какво, след 50-ина години бъдещите ни внуци дори може да не могат да видят нищо – само една порутена сграда, в която (дано все още да е запазен) ще се виждат кладенеца, който майките са изкопали с голи ръце и позлатените саркофази с костите на загиналите, вероятно скрити зад иконостаса.
Понеже не мога да направя почти нищо по въпроса, смятам да не стъпвам в църкви на Пловдивската митрполия повече, освен ако не е наистина наложително (сватба или погребение).
Едва ли ще усетят липсата на 20-те лева, които потенциално печелят от мен на година, но нямам идея какво друго да направя.
За МВР и полицейското насилие
Не съм писал от доста време тук, защото съм в сесия и съм зает покрай изпитите, но днес вече не можах да се сдържа – преди новините по една сериозна новинарска телевизия видях някаква игра под формата на анкета. Днешният въпрос беше “СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ МВР СТАВА ЖЕРТВА НА ФАЛШИВИ ОБВИНЕНИЯ ЗА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ?” (така го копирах от сайта на медията). Отговорите ме стъписаха – 86% бяха отговорили положително, докато само 14% – отрицателно.
Вярно, това не е представително проучване, но и телевизията не е bTV (аудиторията е по-информирана и предполагам – по-интелигентна, щом е направила избора си). Та въпросните уж информирани хора са на мнение, че полицията е жертва?! Като изключим последния случай, нима всеки един от другите не е съпътстван с медицински и свидетелски показания? Дори не се замислям дали полицаи са способни да използват електрошокова палка върху дете, познавам хора, които като деца са били малтретирани от полицията, дори на последните протести срещу Киро от Катуница биха 14-годишни деца, които нямаха и 40-50 килограма, а куките бяха екипирани като за гражданска война.
Петте безбандеролни кутии има ли смисъл да коментирам – “перфектна” акция на ГДБОП, само че има един малък проблем – притежанието на безбандеролни цигари не е престъпление – можеш да си ги купиш от всеки безмитен магазин или да си ги внесеш от друга държава. По спомен бяха по 2 кутии на човек, а въпреосното семейство са поне трима души.
Сигурен съм, че арестът има общо с групата “Аз няма да гласувам за ГЕРБ и Бойко Борисов”, колкото намерените наркотици у агитката на “Левски”, които няколко седмици по-рано бяха си позволили да освиркат ББ.
Естествено, у нас цари свобода на словото – “България изпадна с десет места в световната класация за свобода на медиите на „Репортери без граници“ от 70-то на 80-то място през 2011-2012 г.”(През 2008-а сме на 59-то). За справка – Унгария е на 40-то, след като бе приет специален закон за медиите. Т.е ние сме един вид 2 пъти по-зле от тях. Не че ми странно това с медиите – вече гледам само новини и то по телевизии, които не са толкова зле. Напоследък ми се наложи дори да се върна към четенето на вестници, за да прочета неща, които няма да ги видя по телевизията (основно критика към рязането на лентички).
Въпросът обаче е друг – защо има толкова много заблудени души, които си мислят, че хората всякак се опитват да навредят на куките, опитвайки се да ги злепоставят? Все едно тези полицаи не се справят сами с тази задача (да оставиш човек с белезници да се самоубие сигурно е доста професинално, но, от друга страна, може илюминатите да са виновни, защото искат да свалят от власт Цв.Цв…)
Размисли покрай стачката и пенсионната реформа
Днес случайно видях в чата, че един колега щял да ходи да гори символично копие на ньойския договор (нарочно с малка буква). На прибиране от работа се размислих малко за ньойския диктат и някак си свързах текущата ситуация в държавата с онази преди 92 години. Е, естествено има разлики, но основното е, че пак някой диктува какво да става. Преди са били външни сили, а сега са вътрешни. Чудя се кога ли българските партии ще научат какво е политика, пък после евентуално и как се прави такава.
Нещото, което ме дразни най-много, в текущото правителство, като изключим полицейщината е това, че не си държат на думата. Като кажеш, че ще правиш нещо, направи го. Поел си дума, изпълни я.
Кой иска да си има работа с хора, които днес казват едно, а утре правят нещо съвсем различно, противоречащо на обещанието си? Май затова и нормалните хора не се занимават с политика.
Писна ми от ГЕРБ да кажат нещо, да го опровергаят, променят и накрая да направят точно противоположното на оригиналната идея. Последният случай е пенсионната реформа. Вдигането на стажа беше планирано за януари 2012-та, но вдигането на възрастта за пенсиониране трябваше да започва да се случва след 2015-та. И, ноември месец, се оказа, че било крайно необходимо да започне реформата от януари 2012-та. Какво, че преди това със синдикати и работодатели са говорили друго. Пука му на някой – думите са само това – думи. А и Тристранният съвет е просто съвет – от него не зависи нищо.
В последствие какво се оказа – Дянков бил избързал да обяви предстоящата реформа. Интересно ми е да знам, кога ли щяха да я обявят, ако не беше той. Може би последния работен ден преди края на годината?
Не че съм потърпевш от реформата – съмнява ме да доживея до пенсия за старост. Въпросът е принципен. Когато кажеш нещо, изпълни го. И аз съм правил много неща, които не ми харесват, сигурно ще направя и други в бъдеще, но дадената дума си е дадена дума.
За БДЖ нещата пак стоят горе-долу по подобен начин – първоначално отричаха, че щяло да има големи съкращения, а после изведнъж се оказа, че над 2000 души щели да останат без работа. Дам, 2000 е доста малко число определено. Какво ли е голямо тогава?
Какво се случи след като се разбра, че стачка ще има – държавата тръгна с план “БГ” – изнудване на стачкуващите – промяна на разписанието, изрично изискване на списъци кой ще стачкува, правни заплахи…
БДЖ-то е зле, спор няма, ама като съкратят 2000 души, дали изведнъж аз ще се кача на влак? Дали влаковете ще се запалват по-рядко? И дали няма по-добри условия да решат проблема?
Нямали пари – ами намерете си непарашутист за финансов управител. Току-виж установил какво трябва да се направи. Банката не давала кредит – ами издайте облигации, лично ще купя няколко, ама не – дайте да ревем колко сме зле и как чакаме пари.
И като заговорихме за пари – ГЕРБ не пипнаха броя на полицейските заплати при пенсиониране (кои са по-техни хора от полицаите?), но видиш ли – нямало пари за пенсии и затова вдигаме възрастта от днес за утре.
Искрено се радвам, че не гласувах за ГЕРБ на изминалите избори – нито за кмет, нито за президент – предпочетох да пусна невалидни бюлетини пред това да избера некадърнци и интересчии (същите като политиците от другите партии). Като знам кой е кмет на един пловдивски район, направо ми става зле.
Интересно ми е какво би станало, ако ГЕРБ бяха обявили ускорението на реформата си предварително. Дали пак нямаше да спечелят изборите със същия резултат, нищо че хората щяха да са гласували по друг начин?
8 месеца за закана за убийство
Тази вечер научих решението на съда в Асеновград – внукът на Кирил Рашков е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, които ще излежи в затворническо общежитие от открит тип и допълнително трябва да плати “крупната” сума от 2000 лева на човека, който се е заканил да убие.
На това му викам “справедливост”. Да живее българската правораздавателна система – 10 месеца условно за момче, защото направило група във фейсбук с расистки изказвания и 8 месеца в общежитие за конкретна закана за убийство на съвсем реален човек.
Парите няма какво да ги коментирам – сигурно точно толкова струва спокойствието и лечението на стреса на заплашения в Катуница… Въпросът е колко е струвала присъдата на обвиняемия…
Всяко чудо – за три дни
За съжаление неорганизираните протести също бяха само за няколко дни. След понеделнишкия полицейски произвол над невинни деца, във вторник дойдоха много по-малко хора. Предполагам, че едва се събрахме 1500 души, но протестът беше мирен и без полицейско насилие. На “копчетата” постояхме 15-20 минути, като имаше предизборен концерт на Васил Найденов и в пауза скандирахме ние. Накрая той се предаде и останахме само ние.
След това се отправихме към фонтана пред Филхармонията, където постояхме още 30-ина минути, пеейки и отдавайки почит на загиналите българи в Катуница.
В сряда протестът беше доста по-малоброен – от площада тръгнахме по-малко от 500 души, като дори не отцепиха движението заради нас. В крайна сметка може би се събрахме към 1000 и след кратко спиране около “копчетата”, отидохме до Филхармонията, където имаше концерт. Хората със знамена застанаха най-отпред и ги издигаха нависоко, така че да пречат на хората да виждат и на камерите да снимат. Чест им прави на организаторите, че много умело отиграха ситуацията – след края на въпросното парче (беше някакво поне 8-минутно), излезе водещ и каза, че трябва да се благодари на тези момчета, че са ни напомнили, че сме българи и в чест на загиналите от Катуница да коленичим и да запазим минута мълчание. Така и стана, а после всички се изнесохме – бяхме получили, каквото искахме. След кратко колебание и в значително намалял състав се отправихме към Градската градина. Там един полицай ни пресрещна и каза, че предлага протестът да приключи мирно на момента, в противен случай ще събере всички хора под 18 години и ще се обади на родителите им, ако нямат лична карта. Децата бяха мнозинство и протестът приключи на момента.
В четвъртък не отидох, защото сестра ми имаше рожден ден, но от децата днес чух, че е имало 50-ина души.
Днес, по път за протеста, забелязах, че полицейското присъствие почти липсва. Само на площада имаше 4 патрулки и 12-ина куки. В 19:30 си тръгнаха и куките с патрулките. А хората, които останахме там бяхме 8 човека – аз и още 7 деца (94-ти – 95-ти набор). Почувствах се все едно съм пенсионер на детска площадка, затова постоях малко по-настрани, надявайки се изведнъж да дойде народ от някъде. Това естествено не се случи и в 20 часа си тръгнах. Мисля, че това ще е последният от поредицата протести от този тип.
Искрено се надявам в неделя да се съберем поне 10 хиляди, а в София утре да са поне 20 хиляди, но ме съмнява това да се случи. И честно казано се чудя защо никой не протестира – каузата е загубена, това е ясно на всички, но колко хора са правили невъзможни неща, само защото не са подозирали, че са невъзможни…
Мирен протест, завършил с арести
Тази вечер от 19 часа се събрахме на площад “Съединение”, като идеята беше за едно мирно шествие. Дойдоха 20-ина скинари, но те не бяха проблем, въпреки че така ще си измият ръцете полицията и медиите.
Факт е, че на протеста присъстваха много малко хора над 25 години, но такива все пак имаше. Аз бях сам, защото не успях да навия никой друг, но това и грам не ми попречи – все пак в тълпата всички се чувстват еднакво – като част от едно цяло.
Та към 19:30 вече се бяха понасъбрали хора, когато някакъв си Александър Долев, изпълняващ длъжността кмет на Пловдив, реши да политизира протеста и се опита да каже нещо с мегафон. Беше подобаващо освиркан, наречен еничар и тн. По някое време разбра, че никой не го интересува какво ще каже той и си тръгна. Толкова с политиката.
По едно време от Босфор ТВ се оказаха в тълпата до мен. В началото никой не им обърна внимание, до момента, в който се разбра от коя телевизия са. След това бяха освиркани повече от веднъж, но журналистката продължаваше да прави тенденциозни репортажи – камерата беше фокусирана върху 4-5 скинара близо до мен. Вероятно те щяха да бъдат показани като лицето на пловдивските протести, за да подкрепят тезата на Мангалолюба Бенатова (изразът не е мой).
Въпросните скинари не останаха длъжни и, след като операторът бе предупреден, като му блъснаха камерата няколко пъти, но той продължи да снима, някакви хора около мен го избутаха и камерата някак се оказа на земята. За 30-ина секунди мястото около камерата се опразни в радиус от 10-ина метра – всеки очакваше, че куките ще дойдат, но това не се случи – те бяха заети да се преобличат. Имаше само 4 полицаи и те бяха на 50-ина метра от мястото.
Малко след случката с камерата започна и същинската част на протеста – всички застанаха на колене в памет на загиналите деца, а малко по-късно се отправихме към центъра.По мое мнение бяхме около 1500-2000 души, които си вървяхме мирно в посока Пощата, като понякога се чуваха пиратки, но само толкова – никой не е нападал полицай или нещо от сорта. Дори счупена витрина не видях, a минахме на сантиметри от няколко.
Успоредно с нас вървяха и жандармеристи, в костюми като робокоп, които се опитваха да направляват маршрута ни. Не знам доколко успяваха, защото на Джумаята определено спечелиха, но покрай общината май не очакваха да минем вдясно и после да слезем в подлеза на “Гладстон”, спирайки движението сами.
През 15-те минути в подлеза нямаше почти никакви проблеми – едно такси се направи на интересно и опита да мине, като хората му показаха, че това няма да стане и мисля, че няма щети и ранени.
Когато стигнахме до “Света Петка”, лошото тепърва започваше. Скинарите започнаха да събират камъни, но не видях някой да хвърли по патрулка, а и хвърлените камъни в последствие бяха 5-6. Обаче преди това, полицаите подгониха тълпата. Бях далеч, за да видя какво се случва, но не видях камък да лети във въздуха преди това. След като побягахме малко и видяхме, че не ни гонят вече, решихме да се върнем. Мисля, че тогава полетяха камъните. Като видях едно паве да лети на 10-15 метра височина пред да падне (бях далеч, за да видя къде е паднало, но съм сигурен, че не е било върху цивилна кола – такива нямаше там в момента – куките бяха затворили кръстовището). След случката, куките ни подгониха пак и ние тръгнахме да бягаме в посока Тунела. На спирката пресякохме през булеварда и след кратко колебание (защото групата се беше разделила вече) решихме да се върнем към пощата. Близо до задната част от Пощата, маршрутът щеше да свие към хотел “България”, но изневиделица се появиха куките с крясъци – “Всички на земята!” и “Лягай долу!”. Аз бях на 4-5 метра преди първите, които куките погнаха. На мен само ми казаха “Стой настрана!” В този момент дойдоха 15-20 “робокопа” и отцепиха малката уличка, криейки какво се случва. В крайна сметка видях 4-5 човека на земята, единият изяде няколко ритника, а предполагам и бой с палка, но за палката не мога да съм 100% сигурен.
След 10-ина минути дойде бус на полицията и вкараха арестуваните. Нямаше нито един по-едър от мен, а човек под 1.80 и под 70 килограма едва ли е заплаха за някого, особено когато не е въоръжен, а те са с брони.
Мисля, че повечето, ако не и всички от арестуваните бяха деца. Най-силно впечатление ми направи едно момченце, което беше под 1.50 м. и може би максимум ма 12 години. Това ли прави нашата полиция, за която и аз плащам, при това не малка сума? Да, много е мъжкарско да малтретираш дете. Киро е под охрана и вероятно в “Боровец”, а детото ще прекара няколко часа в ареста. На това му се казва справедливост…
След като протестът очевидно бе свършил, тръгнах да се прибирам. През целия път изпитвах едно единствено чувство – тъга. Адски ми стана тъжно за това момче и за държавата, в която живеем. Замислих се с какво тези полицаи са по-добри от онези в Египет, Либия, Тунис и другите държави, които изживяват своя преход към демокрация. Единственото, което се сетих – просто нямаме оръжия, които да се ползват срещу народа. А и това е тъжно – няма пари дори за тях.
За какъв Шенген си говорим напоследък, след като никой не вярва на полицията в България, а какво остава за извън страната…
Докато има желязна хватка над хората, едва ли ще има гражданско общество, защото станах свидетел на това, как от малки пречупват децата да не се борят със системата. Мислите ли, че въпросното момче ще дойде на евентуалните протести утре – аз съм сигурен, че няма.
Поредни 2 жертви на слабата държава
Първо бих искал да изкажа съболезнованията си на родителите и близките на двете момчета, които загинаха нелепо преди няколко дни. Ще ми се да кажа, че смъртта им не е била напразна, но дори себе си не мога да излъжа. Всичко ще бъде забравено след максимум седмица. Единствено най-близките ще трябва да се справят с мъката от загубата, а ние, останалите хора, ще се сещаме за тях покрай евентуалните съдебни дела,отразявани от медиите, които определено ще се проточат с години и съм убеден, че няма да завършат със справедлива, според моите очаквания, присъда – 10 до 20 години за умишлено убийство ми се виждат прекалено малко.
Реакцията на обикновените хора вчера беше похвална (естествено от моя гледна точка) – събраха се футболните агитки и отидоха да покажат, че има хора, които ги е грижа за българите, за разлика от милицията ни.
Няма да коментирам действията на полицията и жандармерията – те винаги правят едно и също, граничещо с нищо. Арестуваха 200 души, чиито имена според мен трябва да бъдат оповестени публично като герои, защото поне тях ги е грижа.
За съжаление три изгорени къщи, няколко бараки в “Столипиново” и централа на ДПС не могат да върнат момчетата, но мисля, че изпращат правилния сигнал – държава е наша (на българите), малцинствата имат право да живеят тук, но са само гости – като не им понася – прав им път. Предполагам ще се намери място в Сибир.
А какво направиха медиите и политиците – националните телевизии си направиха кратки извънредни емисии, като акцентираха върху “пияните” и “дрогирани” “хулигани”. Това го чух със собствените си уши – никой не каза, че агитките са се обединили и са отишли на място като граждани. Не, това явно не “продава” новините. Не мога да кажа, че вече няма да гледам “Б(осфор) ТВ”, защото и преди не ги гледах, но определено ми паднаха още по-долу в очите.
И все пак, за тях не съм гласувал, докато не мога да кажа обратното за ГЕРБ, които се представиха плачевно вчера и днес – докато са траели събитията в Катуница, гледах по “Канал 3″ как откриват предизборната кампания с “Комиците” и Веселин Маринов. Познайте кой беше там – Цветан Цветанов. Не изглеждаше напрегнат и защо ли – голяма работа, че горят 3 къщи и 2000 човека са се събрали да погледат пожара. Бойко Борисов също е бил в Бургас, но него поне не го видях по телевизията.
Добре, вчера не са могли да отидат по някаква (определено неоснователна) причина. Дори Цветан Цветанов да е в отпуск, той следва да бъде прекратен при извънредни ситуации, а тази съм сигурен, че е такава.
Надявах се, че поне днес ще видим поне министър в Катуница, а може би и министър-председател, но не би… Естествено, нямаше лентички в селото…
Вместо това, на сайта на агенция “Фокус” цял ден гледах местоположението на Цветан Цветанов – из разни градчета и селца, които дори не знам в коя община са.
А Бойко Борисов можете ли да се сетите какво правеше? Е, не беше сложно – прерязваше лентички с жълта тениска. Явно не скърби чак толкова за двете момчета… Колко е сложно да си сложиш една проста черна тениска, най-малкото да не дразниш хората…
Чудя се, ако следващият път се сложат лентички около някой труп, дали премиерът няма да дойде първи?
Очевидно е, че не мога да обвинявам само това правителство за ситуацията с Киро от Катуница. Определено има още поне 3-4 правителства, които са го оставяли на спокойствие. Иначе няма как да е толкова нагъл.
Това, за което обвинявам правителството е в бездействие. Бутнаха няколко мансарди в Несебър на обикновени хорица, но никой не е потърсил сметка как Киро си изкарва парите (публична тайна е, че прави фалшив алкохол). А това беше правителството, което щеше да се бори с корупцията и щеше да налага еднакво закона за всички. Е, може да е било така, но аз загубих надеждата си след “Танов-гейт”.