Размисли покрай стачката и пенсионната реформа
Написано на November 25, 2011, в категории: За мен.
Днес случайно видях в чата, че един колега щял да ходи да гори символично копие на ньойския договор (нарочно с малка буква). На прибиране от работа се размислих малко за ньойския диктат и някак си свързах текущата ситуация в държавата с онази преди 92 години. Е, естествено има разлики, но основното е, че пак някой диктува какво да става. Преди са били външни сили, а сега са вътрешни. Чудя се кога ли българските партии ще научат какво е политика, пък после евентуално и как се прави такава.
Нещото, което ме дразни най-много, в текущото правителство, като изключим полицейщината е това, че не си държат на думата. Като кажеш, че ще правиш нещо, направи го. Поел си дума, изпълни я.
Кой иска да си има работа с хора, които днес казват едно, а утре правят нещо съвсем различно, противоречащо на обещанието си? Май затова и нормалните хора не се занимават с политика.
Писна ми от ГЕРБ да кажат нещо, да го опровергаят, променят и накрая да направят точно противоположното на оригиналната идея. Последният случай е пенсионната реформа. Вдигането на стажа беше планирано за януари 2012-та, но вдигането на възрастта за пенсиониране трябваше да започва да се случва след 2015-та. И, ноември месец, се оказа, че било крайно необходимо да започне реформата от януари 2012-та. Какво, че преди това със синдикати и работодатели са говорили друго. Пука му на някой – думите са само това – думи. А и Тристранният съвет е просто съвет – от него не зависи нищо.
В последствие какво се оказа – Дянков бил избързал да обяви предстоящата реформа. Интересно ми е да знам, кога ли щяха да я обявят, ако не беше той. Може би последния работен ден преди края на годината?
Не че съм потърпевш от реформата – съмнява ме да доживея до пенсия за старост. Въпросът е принципен. Когато кажеш нещо, изпълни го. И аз съм правил много неща, които не ми харесват, сигурно ще направя и други в бъдеще, но дадената дума си е дадена дума.
За БДЖ нещата пак стоят горе-долу по подобен начин – първоначално отричаха, че щяло да има големи съкращения, а после изведнъж се оказа, че над 2000 души щели да останат без работа. Дам, 2000 е доста малко число определено. Какво ли е голямо тогава?
Какво се случи след като се разбра, че стачка ще има – държавата тръгна с план “БГ” – изнудване на стачкуващите – промяна на разписанието, изрично изискване на списъци кой ще стачкува, правни заплахи…
БДЖ-то е зле, спор няма, ама като съкратят 2000 души, дали изведнъж аз ще се кача на влак? Дали влаковете ще се запалват по-рядко? И дали няма по-добри условия да решат проблема?
Нямали пари – ами намерете си непарашутист за финансов управител. Току-виж установил какво трябва да се направи. Банката не давала кредит – ами издайте облигации, лично ще купя няколко, ама не – дайте да ревем колко сме зле и как чакаме пари.
И като заговорихме за пари – ГЕРБ не пипнаха броя на полицейските заплати при пенсиониране (кои са по-техни хора от полицаите?), но видиш ли – нямало пари за пенсии и затова вдигаме възрастта от днес за утре.
Искрено се радвам, че не гласувах за ГЕРБ на изминалите избори – нито за кмет, нито за президент – предпочетох да пусна невалидни бюлетини пред това да избера некадърнци и интересчии (същите като политиците от другите партии). Като знам кой е кмет на един пловдивски район, направо ми става зле.
Интересно ми е какво би станало, ако ГЕРБ бяха обявили ускорението на реформата си предварително. Дали пак нямаше да спечелят изборите със същия резултат, нищо че хората щяха да са гласували по друг начин?
8 месеца за закана за убийство
Тази вечер научих решението на съда в Асеновград – внукът на Кирил Рашков е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, които ще излежи в затворническо общежитие от открит тип и допълнително трябва да плати “крупната” сума от 2000 лева на човека, който се е заканил да убие.
На това му викам “справедливост”. Да живее българската правораздавателна система – 10 месеца условно за момче, защото направило група във фейсбук с расистки изказвания и 8 месеца в общежитие за конкретна закана за убийство на съвсем реален човек.
Парите няма какво да ги коментирам – сигурно точно толкова струва спокойствието и лечението на стреса на заплашения в Катуница… Въпросът е колко е струвала присъдата на обвиняемия…
Всяко чудо – за три дни
За съжаление неорганизираните протести също бяха само за няколко дни. След понеделнишкия полицейски произвол над невинни деца, във вторник дойдоха много по-малко хора. Предполагам, че едва се събрахме 1500 души, но протестът беше мирен и без полицейско насилие. На “копчетата” постояхме 15-20 минути, като имаше предизборен концерт на Васил Найденов и в пауза скандирахме ние. Накрая той се предаде и останахме само ние.
След това се отправихме към фонтана пред Филхармонията, където постояхме още 30-ина минути, пеейки и отдавайки почит на загиналите българи в Катуница.
В сряда протестът беше доста по-малоброен – от площада тръгнахме по-малко от 500 души, като дори не отцепиха движението заради нас. В крайна сметка може би се събрахме към 1000 и след кратко спиране около “копчетата”, отидохме до Филхармонията, където имаше концерт. Хората със знамена застанаха най-отпред и ги издигаха нависоко, така че да пречат на хората да виждат и на камерите да снимат. Чест им прави на организаторите, че много умело отиграха ситуацията – след края на въпросното парче (беше някакво поне 8-минутно), излезе водещ и каза, че трябва да се благодари на тези момчета, че са ни напомнили, че сме българи и в чест на загиналите от Катуница да коленичим и да запазим минута мълчание. Така и стана, а после всички се изнесохме – бяхме получили, каквото искахме. След кратко колебание и в значително намалял състав се отправихме към Градската градина. Там един полицай ни пресрещна и каза, че предлага протестът да приключи мирно на момента, в противен случай ще събере всички хора под 18 години и ще се обади на родителите им, ако нямат лична карта. Децата бяха мнозинство и протестът приключи на момента.
В четвъртък не отидох, защото сестра ми имаше рожден ден, но от децата днес чух, че е имало 50-ина души.
Днес, по път за протеста, забелязах, че полицейското присъствие почти липсва. Само на площада имаше 4 патрулки и 12-ина куки. В 19:30 си тръгнаха и куките с патрулките. А хората, които останахме там бяхме 8 човека – аз и още 7 деца (94-ти – 95-ти набор). Почувствах се все едно съм пенсионер на детска площадка, затова постоях малко по-настрани, надявайки се изведнъж да дойде народ от някъде. Това естествено не се случи и в 20 часа си тръгнах. Мисля, че това ще е последният от поредицата протести от този тип.
Искрено се надявам в неделя да се съберем поне 10 хиляди, а в София утре да са поне 20 хиляди, но ме съмнява това да се случи. И честно казано се чудя защо никой не протестира – каузата е загубена, това е ясно на всички, но колко хора са правили невъзможни неща, само защото не са подозирали, че са невъзможни…
Мирен протест, завършил с арести
Тази вечер от 19 часа се събрахме на площад “Съединение”, като идеята беше за едно мирно шествие. Дойдоха 20-ина скинари, но те не бяха проблем, въпреки че така ще си измият ръцете полицията и медиите.
Факт е, че на протеста присъстваха много малко хора над 25 години, но такива все пак имаше. Аз бях сам, защото не успях да навия никой друг, но това и грам не ми попречи – все пак в тълпата всички се чувстват еднакво – като част от едно цяло.
Та към 19:30 вече се бяха понасъбрали хора, когато някакъв си Александър Долев, изпълняващ длъжността кмет на Пловдив, реши да политизира протеста и се опита да каже нещо с мегафон. Беше подобаващо освиркан, наречен еничар и тн. По някое време разбра, че никой не го интересува какво ще каже той и си тръгна. Толкова с политиката.
По едно време от Босфор ТВ се оказаха в тълпата до мен. В началото никой не им обърна внимание, до момента, в който се разбра от коя телевизия са. След това бяха освиркани повече от веднъж, но журналистката продължаваше да прави тенденциозни репортажи – камерата беше фокусирана върху 4-5 скинара близо до мен. Вероятно те щяха да бъдат показани като лицето на пловдивските протести, за да подкрепят тезата на Мангалолюба Бенатова (изразът не е мой).
Въпросните скинари не останаха длъжни и, след като операторът бе предупреден, като му блъснаха камерата няколко пъти, но той продължи да снима, някакви хора около мен го избутаха и камерата някак се оказа на земята. За 30-ина секунди мястото около камерата се опразни в радиус от 10-ина метра – всеки очакваше, че куките ще дойдат, но това не се случи – те бяха заети да се преобличат. Имаше само 4 полицаи и те бяха на 50-ина метра от мястото.
Малко след случката с камерата започна и същинската част на протеста – всички застанаха на колене в памет на загиналите деца, а малко по-късно се отправихме към центъра.По мое мнение бяхме около 1500-2000 души, които си вървяхме мирно в посока Пощата, като понякога се чуваха пиратки, но само толкова – никой не е нападал полицай или нещо от сорта. Дори счупена витрина не видях, a минахме на сантиметри от няколко.
Успоредно с нас вървяха и жандармеристи, в костюми като робокоп, които се опитваха да направляват маршрута ни. Не знам доколко успяваха, защото на Джумаята определено спечелиха, но покрай общината май не очакваха да минем вдясно и после да слезем в подлеза на “Гладстон”, спирайки движението сами.
През 15-те минути в подлеза нямаше почти никакви проблеми – едно такси се направи на интересно и опита да мине, като хората му показаха, че това няма да стане и мисля, че няма щети и ранени.
Когато стигнахме до “Света Петка”, лошото тепърва започваше. Скинарите започнаха да събират камъни, но не видях някой да хвърли по патрулка, а и хвърлените камъни в последствие бяха 5-6. Обаче преди това, полицаите подгониха тълпата. Бях далеч, за да видя какво се случва, но не видях камък да лети във въздуха преди това. След като побягахме малко и видяхме, че не ни гонят вече, решихме да се върнем. Мисля, че тогава полетяха камъните. Като видях едно паве да лети на 10-15 метра височина пред да падне (бях далеч, за да видя къде е паднало, но съм сигурен, че не е било върху цивилна кола – такива нямаше там в момента – куките бяха затворили кръстовището). След случката, куките ни подгониха пак и ние тръгнахме да бягаме в посока Тунела. На спирката пресякохме през булеварда и след кратко колебание (защото групата се беше разделила вече) решихме да се върнем към пощата. Близо до задната част от Пощата, маршрутът щеше да свие към хотел “България”, но изневиделица се появиха куките с крясъци – “Всички на земята!” и “Лягай долу!”. Аз бях на 4-5 метра преди първите, които куките погнаха. На мен само ми казаха “Стой настрана!” В този момент дойдоха 15-20 “робокопа” и отцепиха малката уличка, криейки какво се случва. В крайна сметка видях 4-5 човека на земята, единият изяде няколко ритника, а предполагам и бой с палка, но за палката не мога да съм 100% сигурен.
След 10-ина минути дойде бус на полицията и вкараха арестуваните. Нямаше нито един по-едър от мен, а човек под 1.80 и под 70 килограма едва ли е заплаха за някого, особено когато не е въоръжен, а те са с брони.
Мисля, че повечето, ако не и всички от арестуваните бяха деца. Най-силно впечатление ми направи едно момченце, което беше под 1.50 м. и може би максимум ма 12 години. Това ли прави нашата полиция, за която и аз плащам, при това не малка сума? Да, много е мъжкарско да малтретираш дете. Киро е под охрана и вероятно в “Боровец”, а детото ще прекара няколко часа в ареста. На това му се казва справедливост…
След като протестът очевидно бе свършил, тръгнах да се прибирам. През целия път изпитвах едно единствено чувство – тъга. Адски ми стана тъжно за това момче и за държавата, в която живеем. Замислих се с какво тези полицаи са по-добри от онези в Египет, Либия, Тунис и другите държави, които изживяват своя преход към демокрация. Единственото, което се сетих – просто нямаме оръжия, които да се ползват срещу народа. А и това е тъжно – няма пари дори за тях.
За какъв Шенген си говорим напоследък, след като никой не вярва на полицията в България, а какво остава за извън страната…
Докато има желязна хватка над хората, едва ли ще има гражданско общество, защото станах свидетел на това, как от малки пречупват децата да не се борят със системата. Мислите ли, че въпросното момче ще дойде на евентуалните протести утре – аз съм сигурен, че няма.
Поредни 2 жертви на слабата държава
Първо бих искал да изкажа съболезнованията си на родителите и близките на двете момчета, които загинаха нелепо преди няколко дни. Ще ми се да кажа, че смъртта им не е била напразна, но дори себе си не мога да излъжа. Всичко ще бъде забравено след максимум седмица. Единствено най-близките ще трябва да се справят с мъката от загубата, а ние, останалите хора, ще се сещаме за тях покрай евентуалните съдебни дела,отразявани от медиите, които определено ще се проточат с години и съм убеден, че няма да завършат със справедлива, според моите очаквания, присъда – 10 до 20 години за умишлено убийство ми се виждат прекалено малко.
Реакцията на обикновените хора вчера беше похвална (естествено от моя гледна точка) – събраха се футболните агитки и отидоха да покажат, че има хора, които ги е грижа за българите, за разлика от милицията ни.
Няма да коментирам действията на полицията и жандармерията – те винаги правят едно и също, граничещо с нищо. Арестуваха 200 души, чиито имена според мен трябва да бъдат оповестени публично като герои, защото поне тях ги е грижа.
За съжаление три изгорени къщи, няколко бараки в “Столипиново” и централа на ДПС не могат да върнат момчетата, но мисля, че изпращат правилния сигнал – държава е наша (на българите), малцинствата имат право да живеят тук, но са само гости – като не им понася – прав им път. Предполагам ще се намери място в Сибир.
А какво направиха медиите и политиците – националните телевизии си направиха кратки извънредни емисии, като акцентираха върху “пияните” и “дрогирани” “хулигани”. Това го чух със собствените си уши – никой не каза, че агитките са се обединили и са отишли на място като граждани. Не, това явно не “продава” новините. Не мога да кажа, че вече няма да гледам “Б(осфор) ТВ”, защото и преди не ги гледах, но определено ми паднаха още по-долу в очите.
И все пак, за тях не съм гласувал, докато не мога да кажа обратното за ГЕРБ, които се представиха плачевно вчера и днес – докато са траели събитията в Катуница, гледах по “Канал 3″ как откриват предизборната кампания с “Комиците” и Веселин Маринов. Познайте кой беше там – Цветан Цветанов. Не изглеждаше напрегнат и защо ли – голяма работа, че горят 3 къщи и 2000 човека са се събрали да погледат пожара. Бойко Борисов също е бил в Бургас, но него поне не го видях по телевизията.
Добре, вчера не са могли да отидат по някаква (определено неоснователна) причина. Дори Цветан Цветанов да е в отпуск, той следва да бъде прекратен при извънредни ситуации, а тази съм сигурен, че е такава.
Надявах се, че поне днес ще видим поне министър в Катуница, а може би и министър-председател, но не би… Естествено, нямаше лентички в селото…
Вместо това, на сайта на агенция “Фокус” цял ден гледах местоположението на Цветан Цветанов – из разни градчета и селца, които дори не знам в коя община са.
А Бойко Борисов можете ли да се сетите какво правеше? Е, не беше сложно – прерязваше лентички с жълта тениска. Явно не скърби чак толкова за двете момчета… Колко е сложно да си сложиш една проста черна тениска, най-малкото да не дразниш хората…
Чудя се, ако следващият път се сложат лентички около някой труп, дали премиерът няма да дойде първи?
Очевидно е, че не мога да обвинявам само това правителство за ситуацията с Киро от Катуница. Определено има още поне 3-4 правителства, които са го оставяли на спокойствие. Иначе няма как да е толкова нагъл.
Това, за което обвинявам правителството е в бездействие. Бутнаха няколко мансарди в Несебър на обикновени хорица, но никой не е потърсил сметка как Киро си изкарва парите (публична тайна е, че прави фалшив алкохол). А това беше правителството, което щеше да се бори с корупцията и щеше да налага еднакво закона за всички. Е, може да е било така, но аз загубих надеждата си след “Танов-гейт”.
Последен ден от отпуската
За съжаление от утре съм на работа, а така не ми се ходи… Някак адски бързо отлетяха 2-те седмици отпуска, която си бях взел. Причина да не ги усетя е и предполагам една задача от интеврю за външна фирма, където трябваше да се напише паяк/парсер, който чете УРЛ-та от пропърти файл и търси линкове. Вътрешните линкове ги обхожда навътре, а външните – само ги записва (и така за всеки линк, като аз сложих дълбочина 5). Задачата не е сложна сама по себе си. Сложно е ограничението – имаш един час да го направиш. И все пак всички се справихме със задачата, само че на мен стресът ми дойде малко в повече, комбиниран с другия проект, където 3 дни се настройва средата (там не е за разправяне – всички е конфигурации и съвсем малко програмиране)…
Както и да е, взех си отпуската и още първия ден реших да се позанимая с банки – да си закрия едната дебитна карта в “Райфайзенбанк”, че мразя да ме правят на идиот – вкарват нова месечна такса, но на сайта пише, че имаш нова услуга, а не промяна в таксата. След няколко психоатаки и съответно отговор от моя страна, сметката ми бе закрита (уж трябваше да я закрият още преди близо месец и да ми прехвърлят парите в друга банка, но не би – трябваше да им прочета някои клаузи от техните общи условия). След банката се засякох с бивши колеги от “Кодар” и отидохме да обядваме заедно, а после се прибрах вкъщи да почета.
Първата седмица правих основно това – четене на фентъзи книжки и спане, като гледах да си наваксам пропуснатите уикенди, когато трябваше да ставам за университета.
Втората седмица от отпуската ми беше също горе-долу така, само дето във вторник се видях с Мечката и Дани, а в сряда отидох на плаж (вероятно ще ми е единственият тази година). В четвъртък реших, че ще спра със сериозното (повече от 5-6 часа на ден) четене за няколко дни, че да ми починат очите и сега почивам като не правя нищо 
Само в петък вечер бях в “Сенса”. И все пак ми се струва, че не успях да си отспя. Нищо, може би около Нова година ще имам този шанс (едва ли, но знае ли се).
Българо-английски и английско-български речници в Stardict формат
От известно време използвам телефона си, за да чета книги на него. Досега по-голяма част от нещата бяха или на български, или на английски, но с термини, които разбирам (главно в областта на информатиката). Преди 2 дни реших да си сваля “Обща теория на заетостта лихвата и парите” на Джон Кейнс (би трябвало авторските ѝ права да са изтекли), но установих, че бая от думите, които знам, имат различен икономически смисъл. Затова се наложи да си сваля речник за телефона. Избрах ColorDict Dictionary Translate, защото се интегрира чудесно с FBReader, който ползвам за четене на книги. Самата програма поддържа Google translate, търсене в Wikipedia и допълнително могат да се инсталират речници в Stardict формат. Успях да намеря английски тълковен речник и това ми стига на пръв поглед, но защо да не ползвам и английско-български? Или дори обратното, ако някога ми се наложи – българо-английски?
Спомних си, че преди време проектът BGOffice беше създал такива речници. За съжаление трудно ги открих. Има стари линкове към сайта на stardict в SF, но той е бил изтрит по някое време и заедно с това и всички речници. С малко повече зор открих и линк, където човек обясняваше как да се ползват тези речници в Ubuntu. За щастие там имаше освен линк към оригиналния сайт, на който вече ги няма речниците, и към услуга за споделяте на файлове, където тези файлове бързо изчезват. Успях да ги сваля и ги качих на моя хостинг. Надявам се, че ще са от помощ на някого.
Хубавото е, че Stardict е формат, който се поддържа от множество програми за превод, така че речниците могат да се ползват не само на Андроид.
Ето и самите линкове :
http://geekbg.net/Stardict%20files/stardict-bgoffice_bul-eng-2.4.2.tar.bz2
http://geekbg.net/Stardict%20files/stardict-bgoffice_eng-bul-2.4.2.tar.bz2
В случай, че искате да ползвате речниците с ColorDict, препоръчвам да свалите следващите 2 архива и да ги разархивирате директно в директорията dictdata на SD картата.
http://geekbg.net/Stardict%20files/bgoffice_bul-eng.dict.Android.zip
http://geekbg.net/Stardict%20files/bgoffice_eng-bul.dict.Android.zip
Съдейки от този линк, речниците се разпространяват под GPL лиценз. За съжаление в тези архиви няма информация за авторите или лиценза, но, ако някой от екипа на БГОфис има оригиналните файлове, с удоволствие ще ги добавя и тях.
Какъв е планът?
Днес е денят за провеждане на операция OnSlaught. За съжаление в България организацията е зле и явно в уличната акция ще участва само една малка групичка. Искаше ми се, но няма да се включа към тях, защото изпуснах часа на срещата, а да ги търся из центъра на Пловдив, викайки “Ние сме легион”, при положение, че съм сам, просто не виждам как ще стане…
За сметка на това планирам да информирам аудиторията на блога си и да надпиша банкнотите си. Не е много, но трудно мога да направя повече, а и не виждам смисъл да лепя и раздавам листовки.
Ако и вие като мен искате да помогнете поне малко светът да стане едно по-добро място – хвърлете един поглед на този сайт. Има адски много “шум” във форумите, но е лесно да намериш информация за текущите операции.
Честно казано не вярвам да променим света, или поне не ние, българите, да го направим, но няма как да разберем, без да опитаме.
Разнообразна седмица
Последните 5 денонощия бяха бая разнообразни – имах планове най-после да си почина вечерите тази седмица, след като не успявам от бая време, но не ми било писано – в понеделник едни съседи ме извикаха да им погледна компютъра – хванали някакъв вирус, който се разпространява през фейсбук. Оправихме проблема с фейсбук още същата вечер, но с вирусите не успях да се справя за близо 2 часа. Някой от всичките 82 на компютъра хващаше инсталацията на която и да е антивирусна, изтриваше я, като ѝ взема иконката и прави фалшив прозорец, който ти казва, че програмата се е обновила успешно и в момента работи в специален режим, защото е открит вирус.
След като нямах инсталационен уиндоус, начин да кача антивирусна програма и restore point-ът на уиндоус естествено не свърши никаква работа, трябваше да се предам за вечерта.
На следващия ден отидох въоръжен с дискове – антивирусни, линукси, уиндоуси, само дето се оказа, че четящото устройство на съседа се е скапало.
В крайна сметка намерих някакъв таск мениджър, който има култовата възможност да ти показва командния ред, с който е стартирана дадена програма и спрях куп процеси, като в крайна сметка даже успях да инсталирам антивирусна и след около час сканиране, компютърът уж беше чист от 82-та вируса.
Добре, ама след това фейсбук не се отваряше. Пинг казваше, че той бил на адрес 127.0.0.1 . Знаех как се решава и това – само дето в hosts нямаше нищо подобно. Коментирах всички редове, добавих нови – не сработват. По едно време се усетих – уиндоусът не показваше скритите файлове, а на познатите скриваше разширението… След като намерих истинския hosts, видях, че и в него няма подобни редове. Само дето той беше 19 кб. Оказа се, че по средата са сложени въпросните редове, а преди и след тях – празно пространство, с цел да не го забележиш. След като изтрих файла, всичко се оправи.
Само дето и тук загубих време и след като се прибрах заспах към 24 часа – по принцип едвам заспивам преди 1.
В сряда следобед се явих за първи път на интервю, но този път от страната на изпитващия. Бях по-притеснен от интервюираните, но в крайна сметка се получи сравнително добре. Дори сега се радвам, че участвах, защото едно момче ми скри шапката – гледайки биографията му си мислех колко измислена е, но се оказа, че голям процент от нея е истина – PHP, C#, Java, Scala и Ц++. За C# колегата каза, че ги разбира нещата. В джавата определено беше добре, макар да не знаеше основни технологии, личеше си, че просто няма опит с тях и за кратко време ще ги научи. Теоретичната му подготовка беше на ниво и, най-впечатляващото – той беше втори курс, като планира да вземе трети и четвърти заедно.
Не знам какви са личните му условия, но шефът му е направил оферта и за мен ще е удоволствие, ако този човек дойде да работи с мен.
За съжаление вторият кандидат не беше и наполовина толкова добър – знаеше някои неща, но пропуските бяха големи.
Третият човек беше Антоний (един бивш приятел, с когото сме скарани). Това интервю го пропуснах, защото съм в конфликт на интереси – ако не го вземат Антоний – той ще реши, че е заради мен. Обратното – ако го вземат и не го харесат, шефът ще реши, че аз съм занижил трудността на въпросите. Аз губя и в двете ситуации.
В крайна сметка май и на Антоний са му отправили оферта.
Още не се бях прибрал от работа и ме замъкнаха по магазините. Хайде, навих се – исках да си купя кутия насипен чай. Ама за тази кутия загубих 2 часа…
Четвъртък, колкото и да е странно за мен, играх футбол. Е, играх е силно казано, защото въздухът ми свърши още първите 15 минути, а качеството ми на игра е ужасно – последно играх футбол в пети клас (преди 13 години). В началото на играта имах и спортна злополука – говорехме с един колега и изведнъж ме удари топка по главата – намерих се на земята, без да усетя, че падам.
На всичкото отгоре се бях наял с едни кюфтета и ми се гадеше през остатъка от мача. В допълнение Андрей беше от моя отбор, но това не ми попречи – той знаеше, че не мога да играя и ми подаваше само, когато бе абсолютно необходимо.
Днес пък беше крайният срок на един проект, а колегата, с който работим заедно, се разболя и трябваше да довършвам нещата сам. Хубаво, че работата беше такава, каквато мога да свърша сам (нямаше CSS и HTML) и току-виж най-после успея да си довърша “Свободно падане” на Стиглиц тази вечер.
Планирам събота и неделя да си почина, само дето има една поговорка – “Ако искаш да разсмееш Господ – разкажи му плановете си”
Политически начин на мислене
Покрай предстоящия вот на недоверие срещу министъра на вътрешните работи, много взе да се шуми за това как щели да гласуват партиите от Синята коалиция. Видите ли, не можело те да гласуват заедно с БСП и ДПС. Че защо да не може? Не би ли трябвало народните избраници да гласуват спрямо програмата, с която са избрани? Какво значи да не се гласува решение, само защото политически опонент също го подкрепя? Не би ли трябвало тази политика да е национална и отговорна, а не като в детската градина – искам нещо, ама щом и Гошко го иска, вече не го искам…
Предполагам на повечето хора вече им е ясно, че Цветанов трябва да си ходи (заедно с цялото правителство). Сещам се само за един негов успех – “Наглите”. За сметка на това се сещам за много провали на полицията, поне 3 случая на полицейски произвол, неразкрити убийства, назначаване на свои хора (дори на места, където не би трябвало да има власт – СГС), 6 апартамента с неясен произход и, определено не на последно място, попълване на данъчна декларация с невярно съдържание.
На предишните избори гласувах за ГЕРБ, но тази година покрай случая със СРС-тата и Мишо Бирата ми се отвориха очите. Тогава за първи път в живота ми мина мисъл за емигриране. В нормална държава от Западна Европа щеше да има дъжд от оставки – тук не се случи нищо. СРС-тата били манипулирани (като под манипулация се разбирало презапис). В най-първата експертиза се казваше нещо от сорта, че в СРС-тата не се ползвал книжовен български език… Дреме му на някой, убеден съм.
В крайна сметка се оказа, че няма монтаж на думите (според анализ на френска лаборатория, с която работи полицията във Франция), но какво от това – премиерът продължи да си пее старата песен – не коментирал манипулирани записи (вече разбрахме, че манипулирани значело презаписани, поне според МВР).
Не мисля да продължавам да пиша повече за ББ – просто не съм сигурен, че ще ми стигне мястото на сървъра – през ден се ражда нов “бисер”, кой от кой по-тъжен.
Какво правят медиите по въпроса – нищо. Според американски посланик и телеграма, изтекла от “Уикилийкс”, журналистите получават пари от ББ. Щом това е стигнало до знанието на посланика, вероятно доста други хора го знаят. А щом е изпратено до Вашингтон, вероятно информацията е проверена – нещо, което нашите медии не правят. Защо им е на тях да губят време да проверяват данните, като така ще пропилеят средства и може да закъснеят със създаването на сензацията, пък била тя и базирана на грешна информация.
От февруари-март промених коренно медиите, от които се информирам – сега чета и “Гласове”(на Алексей Петров), защото така или иначе се информирам от по-”официални” сайтове, нека поне да видя и другата гледна точка. Следващият сайт, който започнах да посещавам е “Биволъ” – журналистически разследвания, подкрепени с факти и документи.
След няколко вечери, когато се издразних на “БТВ” за глупостите, които се водеха “новини” и проба с “НТВ”, където пак си запълваха времето с глупости, реших, че предпочитам 5 минутна емисия, но новини, а не глупости в стил “Британските учени откриха защо котките пият мляко, без да се оливат”. Телевизията, която избрах е “Европа” – макар да е собственост на Емил Стоянов (брат на Петър Стоянов и евродепутат от ГЕРБ), тази телевизия е доста по-обективна (дори почти не се забелязва пристрастие).
За 4-5 месеца осъзнах, че доста от критиките срещу текущото правителство са съвсем основателни. За Цветанов – спор няма – той трябваше да си отиде поне 3-4 пъти досега.
Кофтито е, че се задават избори и аз знам, че ще гласувам, но списъкът срещу кого ще гласувам е доста по-голям от този за кого бих гласувал (в който за момента няма нито един сигурен кандидат).
Хайде, за президент почти не ме интересува кой ще бъде избран (стига да не е комунист или от ГЕРБ), но за кмет и общински съветници живо се вълнувам, защото Пловдив не се развива. По разни форуми съм виждал изрази в стил “Изпусна го като пловдивски кмет – инвеститор”. Мисля че това говори достатъчно – Славчо беше слаб кандидат, за който гласувах, защото ГЕРБ го подкрепиха. За ББ гласувах, защото уж беше опозиция на тройната коалиция, сега вече не съм убеден, че е така – продължават да се държат над 15-20% от Държавния бюджет в банката на ДПС. Така ли се разправя с Доган ББ?
Добрата новина е, че останаха още 2 години управление на ГЕРБ. Надявам се след това да имаме някакъв фрагментиран парламент и току-виж се направи експертно правителство (едва ли). Имам съмнения, че партията на Алексей Петров ще набере сила и току-виж той се окаже следващият министър-председател. Хубаво поне, че той е икономист по образование. Лошото е, че не се знае колко са му чисти ръцете (по-скоро не са).