23.09 – 29.09 2013

Написано на September 29, 2013, в категории: За мен.

Тази седмица беше сравнително стандартна за мен напоследък, но все пак имаше няколко по-различни “събития”.
В понеделник вечер си говорих с един приятел за неговите проблеми и така откарахме до 3 сутринта.
Във вторник работният ми ден не беше особено приятен, но се преживя рџ™‚
Вечерта видях една песен във facebook и се депресирах. Понеже беше ветровито, а все още нямам маска срещу вятъра, не исках да излизам да карам колело и реших да се шляя из града. Излязох без желание за нищо и без план. Знаех единствено, че искам да гледам светлини, та избрах главните булеварди и се озовах на центъра. Там се чудех дали да не обърна и да се прибера обратно, но се оставих на краката си и, в крайна сметка, прекосих целия център и стигнах до бул. “Шести септември”, където трябваше да реша по кой маршрут да се прибера. Отново заглуших мислите си и продължих напред по това, което се оказа по-дългият път. През цялото време се движех със скорост, която при мен минава за шматкане и по принцип не мога да я поддържам толкова ниска дълго време, но се оказа, че съм обикалял около час и половина и се прибрах в доста по-добро емоционално състояние, изкъпах се и заспах.
В сряда имах нормалния работен ден и разговор с клиента, което е най-натоварващият психически ден от работната ми седмица, защото до обяд “кърпим” версия, после слушаме какво мисли клиентът и, след това, до следващата сряда, можем да работим спокойно.
Вечерта бях на фитнес както обикновено и после заспах доста рано.
В четвъртък успях да навия компанията на сестра ми да отидем на клуб. Имах успех и сред моите познати и така се събрахме 7 души, като бяхме болшинството в клуба (като не броим персонала). Прекарах си доста добре, като се прибрах към 4:30 сутринта, но петъкът беше тежък. Че бях недоспал – бях, но 200 гр. ром от предишната вечер ми пречеха доста – до края на работния ден ме цепеше главата и ми се гадеше леко. Опитах да повърна сутринта, но не се получи. Отдадох го на фалшив ром. Случвало ми се е и преди с друг вид ром от тази марка…
Все пак успях да навия Лъчо да излезем вечерта в “Найлона”. Беше ми нещо депресирано и съвсем спонтанно реших да го питам дали не му се излиза, пък той взе, че прие рџ™‚ Беше към 23 часа и честно казано не очаквах рџ™‚
В заведението си прекарах добре също и към 2 се прибрах,защото в събота имах задачи.
Станах в 10:30 сутринта, засякох се един познат при гаражите и си поговорихме за електроника и мебелни плоскости (две теми, с които имах опит последните седмици). Половин час по-късно бях на път към магазините за електронни компоненти да си купя интегрални схеми, фоторезистори, потенциометри и малко други неща, които нямаше и в двата магазина, но пуснах поръчка на симпатичното момиче и тя обеща да ми се обади.
В другия магазин пък ме обслужи една възрастна жена, която беше доста любезна и си личеше, че разбира нещата повече от мен рџ™‚
След магазина минах през сестра ми и прекарах следобеда там, след което се прибрах да поспя и вечерта отидохме да празнуваме рождения й ден в една кръчма. После отидохме в същия клуб от четвъртък, където пак си изкарахме добре, но този път пих уиски и то не изпих и 1 малко, но пък днес ефектът беше същият. Вярно, по-слаб, но го имаше. Питах и други хора от въпросната вечер, и те потвърдиха, че имат ядове, та явно или ще пропускаме този клуб, или ще пием бира. Жалко, на мен ми харесваше. А още повече ми хареса една руса танцьорка на пилон, която имаше програма в събота вечер рџ™‚
Днес вече беше истинската дата на РД-то на сестра ми и взехме баба ми от гарата, купихме торта и си направихме нещо като официален обяд, след което тръгнахме по задачи.
И сега ми е леко скучно, депресирано и си мисля за идната седмица в работно, а и не само отношение. Какво ще стане, как ли ще се изненадам от предстоящото… Естествено, само времето ще покаже рџ™‚
Успешна седмица на всички!

Забравена отпуска

Написано на September 10, 2013, в категории: За мен.

Миналата понеделнишка сутрин, след като в неделя вечер бях карал до Хасково и обратно, отидох сънен на работа и след около 30-ина минути получих отговор на едно електронно писмо от петък. Клиентът ми пишеше, че по негови сметки съм в отпуска, но нямал адреса на колегата, та, ако мога, да пренасоча писмото. Отговорих му, че съм в офиса и, след кратко търсене, наистина се оказа, че, според годишния план, съм в отпуска. Попитах шефа дали може да си я взема от вторник. Той разреши и така слях почивните дни около Съединението. Обаче знаех, че през тази отпуска ще правя всичко друго, но не и да си почина. Оказах се прав естествено.
Във вторник обикалях по магазините с майка ми и сестра ми, за да си харесам полилей, което най-после се случи. От няколко месеца е опитвах, но все не намирах достатъчно шантав, като за мен. В крайна сметка си харесах такъв с 9 халогенни крушки и 27 светодиода.
След като купихме полилея, оставих сестра ми, понеже имаше ангажимент и отидохме с майка ми да си харесам гърне и гювеч. После, след покупката, се обадихме на вуйчо ми и отидохме на място при него, за да види полилея и да каже какво да купим, за да се монтира. Пътьом минахме и през един магазин, за да вземем уплътнител за паркета, а после купихме и дюбелите, които трябваше.
След това отидохме до магазин за електрически компоненти, защото бях решил да си сменя ключовете и контактите в апартамента. Не ме грабнаха с това, че нямаха двойни и тройни контакти от това, което си бях избрал и не си купих нищо.
В този дълъг ден направихме и нещо друго – поръчахме плоскости, за да сменя цвета на гардероба в коридора. Беше “забавно” преживяване аз и майка ми да мъкнем врати към колата, за да може някой, ако иска, да снеме мерките. Никой не поиска естествено и само се разкарахме. Взеха нашите мерки. Дали ще паснат – ще разберем друг път.
След като се върнахме от фирмата за плоскостите, оставихме една риза да ми я стеснят. Нали сега съм на вълна ризи…
Вечерта бях на рожден ден на Венета в едно заведение до нас. Прекарахме си добре.
В сряда бях по-малко натоварен – отидох със сестра ми до магазина за контакти и този път си купих каквото предлагаха от “моята” серия. Като се прибрахме, аз се заех с монтаж на ключове и контакти.
В четвъртък сутринта трябваше по спешност да отида на зъболекар, защото ми се беше счупила пломба, а следобедът отново се занимавах с контакти и ключове.
В петък ходехме на вилата, като трябваше да сглобя моторна косачка за трева, но не успях. Почувствах се зле и потърсих помощ от приятели и роднини. Дори снимах болтовете, гайките и елементите, но не се справих…
В събота сутринта станах по-късно и ми беше леко кофти, защото се бях скарал с един приятел в петък, но не ми е за първи път, вероятно няма и да е за последен, та продължавам напред и отидох в заведението при сестра ми, където се запознах с двама нейни приятели от компанията и се уговорихме вечерта да излезем на заведение, а вероятно и на клуб.
Естествено, хората от моята компания ме отрязаха, но тези се навиха и в крайна сметка отидохме на клуб, пък макар и за малко, защото имаше хора, които бяха на работа на следващия ден.
В събота вечер дойде вуйчо ми, който монтира полилея, сглоби косачката, като намери правилни болтове (от неговите си, не в комплекта). Отне му повече време от планираното, но аз лично съм много благодарен. Майка ми също.
Неделята отидохме на вилата, за да може майка ми да окоси тревата. Срещнахме един съсед, който даде съвети за боравене с косачката и, когато я пуснахме, се оказа, че тече бензин и трябваше да се обърне дръжката. После и предпазителя, и така, пак беше “забавно” и не успяха да окосят целия двор, но все пак поставиха едно добро начало.
В понеделник отново бях на зъболекар, после да вземем плоскостите с майка ми, като този път беше по-“интересно”, защото имах 2 по-дълги парчета, които стърчаха допълнително от колата, но за щастие няма жертви и ранени, освен двата ми пръста, ама те ще се оправят рџ™‚
След това отидохме да си заверя гаранцията на бормашината, защото минаха 6-те месеца, а после минахме и през мебелни магазини, за да видим отново за маса, но пак не харесахме нищо. Не че нямах с какво да се “забавлявам” де – в събота беше дошъл поръчан от мен комплект малки маси, та в неделя сглобих едната, а днес (вторник) – другата.
И така, днес бях на работа, където ме питаха дали съм си починал. Е, не се сещам за по-изморителна отпуска. На всичкото отгоре ми струваше повече от седмицата в “Слънчев Бряг” рџ™‚

Малко свободно време и … електроника

Написано на August 16, 2013, в категории: За мен.

Във вторник, след като тази седмица съм в отпуск и имах свободно време, сърфирайки в мрежата, попаднах на arduino платка. И си помислих колко би било хубаво да си взема такава и да си направя сам някои елементарни неща (като термометър с LED дисплей или двоичен часовник), но проблемът е, че никога не съм се занимавал с електроника – още като хлапе не ме привличаха тези неща, а после така си и остана.
Сега реших да видя какво съм изпуснал и си свалих книжка от интернет за американци. Бих си купил книжка на български, понеже определено има разлика в терминологията, но, когато бях сигурно втори клас, един семеен приятел ми даде книга за въведение в електрониката. Прочетох сигурно 10 страници, преди да се откажа окончателно. Просто материята беше суха, а предполагам и подходът – неподходящ за хлапе.
Та предимството на книжката, която си намерих на английски, е това, че е писана за американци и определено има подход. Най-много ми харесва това, че има и деструктивен елемент – казват ти да купиш бушони, които изгаряш, за да видиш какво ще стане, как ще се прекъсне веригата. Казват ти да свържеш батерия накъсо, за да се нагрее и тн. Любимото ми беше, когато трябваше да се купят 2 потенциометъра и в книжката после пишеше, че са 2, за да може да отворя единия и после, след като не мога да го сглобя обратно, да ползвам другия рџ™‚
Та засега се занимавам с елементарни неща – свързвам компоненти по картинка, а от вчера и по диаграми, като чета обяснението защо това работи еди как си. Понякога не ми се получава и “дебъгвам”. Често се оказва грешна част, която съм купил. Например така и не успях да стопя бушона, защото той беше за 32 волта, а аз пусках само 6.
Снощи пък имах проблем с едно бутонче – купил съм грешната част и хем не мога да я навра в дъската ми с компоненти (breadboard не знам как се “превежда” на български), хем тя е с 4 крачета, вместо с 2 и още не съм открил начин да преодолея този проблем – уж намерих кои 2 крачета ми трябват, но пак не се получава.
Снощи пък се чудя защо 2 диода не светят едновременно, а се оказа, че съм сложил прекалено голям резистор…
Изобщо, забавно е рџ™‚
Не е толкова забавно пазаруването на компоненти, или поне във “Викиват”,но те, доколкото знам, са най-заредени.
Бях 2 пъти там и двата пъти се наложи да посетя и двата им магазина, като пропуснах само 3 щанда общо.
Да, вярно, търсех клещи, кондензатори, резистори, потенциометри, щипки, релета, кабели, токоизправител, бутончета, говорителчета, диоди, дъска за компоненти и какво ли още не, но все пак 1 час на посещение…
Продавачите нямат вина в общи линии – те помагат доколкото могат, но аз знам само информацията, която им казвам, а термините се различават и съответно те не разбират какво искам и ме питат нещо, което аз не разбирам, та е забавно рџ™‚ .
Все пак процедурата може да се оптимизира като те питат на 1 щанд какво искаш и, след като не ти го дават на момента, а трябва да платиш на каса, за да се върнеш с касова бележка и да си го вземеш, то може отново на едно място да си ги взимаш, а не на 10.
Та така, все още не съм зарязал електрониката, макар да имам ядове и, след като тази седмица се чувствам доста уморен физически, откривам, че след сглобяване на схеми си почивам психически, а и научавам нови неща. Пък скоро се надявам да се науча да боравя и с поялник рџ™‚

1 седмица море и само половин килограм отгоре

Написано на August 12, 2013, в категории: За мен.

След като в събота се върнах от морето, днес един колега ме пита колко съм качил в следствие на развалената ми диета. Казах му, че ще се претегля на фитнеса по-късно и останах много учуден от резултата – 65 кг.
Преди да замина за морето бях 64.5. Разликата в килограмите е малка, но пък тази в начина на хранене – огромна.
През 7-те дни на морето ядох пица поне по веднъж на ден, а често и по два пъти. Гадна, мазна пица с кашкавал, каквато ми липсваше в режима на хранене от доста време. Допълнително изядох и 2-3 шоколада, като пиех и алкохол почти всяка вечер, а често си вземах и пърленка с кашкавал.
Наистина ми е странно защо съм качил само половин килограм, но се опитвам да го обясня с другата част от режима ми на хранене – пиех си протеините по 2 пъти на ден, закусвах с мюсли, пиех обезмаслено мляко и ядях ябълки.
Според колегата, който ме пита за килограмите, това е нормално, но на мен ми се струва странно и се чудя как се е получило.
Биологията и химията не са ми любимите науки, но знам покрай фитнеса, че с високопротеинова диета се свалят килограми, и все пак съм взимал 40 грама протеин на ден общо и доста повече мазнини и въглехидрати, а движението ми не е било кой знае какво – плуване и малко ходене пеш, което определено е по-малко от редовния ми режим в Пловдив, който се състои от фитнес и каране на колело, та ми е странно. И най-вече си задавам въпроса – струва ли си да ям определен брой храни, които се броят на пръстите на двете ми ръце, след като явно с малко повече спорт бих могъл да си ям готовите боклуци от магазина (например киселото мляко с плодове, в което има 40 грама захар на кофичка), а не да си ги приготвям сам.
За съжаление, макар да не мога да се аргументирам, подозирам, че продължително време на диета като тази от морето ще се отрази доста зле и няма да имам желаните плочки. Просто не може да е толкова лесно, за ми е гадно, не за друго рџ™‚
Само едно последно сравнение – през 2010-та (когато бях последно на море), след 1 седмица почивка бях станал 70 килограма (с 5 повече от тогавашните ми 65), което за мен е обяснимо, но не мога да си обясня защо не качих повече това лято. Може би този пост ще послужи на някой, който иска да поддържа фигура – вероятно ключът към успеха се крие в протеините, ябълките, мюслито и обезмасленото мляко.
Не знам, струва ми се странно да е само в това, но просто не мога да си го обясня по друг начин.

Море 2013

Написано на August 11, 2013, в категории: За мен.

Вчера (10-ти август) вечерта се върнах от близо едноседмичната ми почивка на морето, която прекарах в “Слънчев Бряг”.
Бях в компания с още 8-9 души (едни хора си тръгваха, други идваха) и като цяло почивката ми хареса.
Направих 2 неща, които исках (но не знаех, че ги искам преди да ги видя рџ™‚ ), а именно – качих се на sling shot (което представлява сфера, в която с бънджи ластици те изстрелват нагоре).
Другото беше малко по-стандартно – пак те изстрелват с бънджи ластици, но този път си сам и се въртиш като акробат на халки.
Излязохме няколко пъти по барове и клубове, но честно казано очаквах повече от този курорт – в 1:30 крайбрежната улица е доста пуста, а само 2-3 бара (като изключим тези точно на центъра) работят.
През почивката ми посетих и едно култово заведение – “Джани”. Първият път не чакахме, защото другите колеги бяха влезли вече и имаха маса, но вторият път трябваше да чакаме 40 минути, за да ни намерят маса за 10 човека.
Заведението е добро откъм храна (имаше сигурно над 300 артикула в менюто), а цените са доста евтини сравнено в останалите в курорта. Но са нормални, сравнено с тези в Пловдив рџ™‚
В “Джани” пих и 2 видя японско уиски, което ми се стори същото като другите, които съм пробвал досега, но пък получих нов опит.
Опитах и ново ядене в заведението, в което обядвахме най-често – плодова пица. Представлява нормална пица маргарита с кайсия, банан и ананас.
Последната вечер на морето се чувствах депресиран и, след като не отидохме на бар, си легнах да спя към 23. Малко след полунощ ми звънна един познат от “готините” (непрограмисти) и като му казах, че съм депресиран и няма с кой да отида на бар, той ми каза да отида сам, да мина през един клуб, който исках да посетя от доста време и накрая да си направя нощно къпане. Първоначално му казах, че идеята е добра, но няма да я реализирам и си легнах да спя. Повъртях се 10-ина минути и реших, че ще го направя. Станах, питах колегата, който беше в 1 стая с мен, дали ще дойде – той беше сънен и отказа. Събудих и друг колега, той също ми отказа и, след очаквания резултат, се облякох и тръгнах да изпълнявам плана.
Не съм сигурен, че досега бях сядал сам на бара (без да има някой познат около мен), но го направих. Опитах да черпя барманката, но тя отказа и ми даде наздраве с нейната си чаша. След 2 коктейла в рамките на 10 минути, реших да отида в другия клуб, който беше на центъра.
След като стигнах, пред мен влязоха двама чужденци, облечени като типичните селяни, но ги пуснаха.
Отидох аз, поздравих охраната с “Добър вечер” и отворих портфейла си, за да си платя заветните 5 лева за вход, но той ме огледа и ми каза “Частно парти!”.
И двамата знаехме, че не е частно парти, след като чужденците спокойно си влизат, но не можеш да спориш с горила. Така или иначе бях чел, че в този клуб не пускат българи и явно писанията в нета се оказаха правилни, което ми се струва глупаво на мен, защото имах повече пари в портефейла от чужденците (видях ги като си вадеха парите), а и вадя малко повече от средния българин, но какво да се прави, съдба…
Явно ще трябва да си сменя начина на обличане, който не мисля, че крещи “неплатежоспособен”, но определено е по-ежедневен (не нося ризки, а панталоните са ми по-скоро спортни). И все пак, не се обличам като масата бг селяни и никога досега не ми бяха отказвали да вляза заради лошо облекло.
Това събитие стопи доброто ми настроение, защото се чувствах зле – дискриминиран в собствената си страна и то не за друго, а защото не съм чужденец… Но дори да знаех, че ще вляза, говорейки английски, нямаше да го направя. Клубът не си струва “жеста”.
По пътя на прибиране бях доста ядосан и вървях и си мислех “толкова ли съм зле” и “явно ще си сменям гардероба”. Дори светлините и тълпата не можа да ме изкара от тези ми мисли, но, когато стигнах на 10 минути от мястото, където бях отседнал, реших да отида на плажа и да изпълня третата стъпка от плана.
Първоначално реших само да погазя във водата. Навих си крачолите и започнах да се разхождам.
После реших да направя и нощно къпане все пак. Съблякох се по гащи и влязох в морето. За мое учудване водата беше доста топла (казва го човек, на който през деня водата му е студена) и чувството да си в нея сам в тъмното беше доста приятно.
Трябваше да изляза преждевременно, защото минаваше някакъв човек, а имам спомени от един колега, на който му обрали компанията, докато правели нощно къпане (с всичките документи и ключ за кола).
Та излязох и се облякох. Панталонът (дълъг естествено) залепна за мокрите ми гащи, а долу крачолите бяха целите в пясък, но усетих и нещо друго – усмивката на лицето ми. Един от редките моменти, когато се почувствах наистина щастлив и нищо друго нямаше значение в този момент. Вървях по плажната алея бос, с песъчливи крачоли и обувки в ръце, усмихнат до уши. Не знам как съм изглеждал отстрани, но не ми пукаше. Аз бях щастлив!
След това се прибрах, взех си горещ душ и заспах, защото трябваше да ставам рано на следващия ден, за да стягам багажа.
На сутринта набързо стегнахме каквото трябваше и се уговорихме да сме на плажа до 19 часа.
Е, след като всички каталясахме, в 17 решихме, че ще потегляме към 18 и така се получи.
За щастие пътуването беше безаварийно, но имаше 2-3 момента, когато се унасях, шофирайки – нещо, което не можеше да се случи пред 5 години, та явно остарявам. Проблемът беше решен с голяма доза пепси кола и захарта, която ме събуди.
И така, прибрах се към 22 часа в Пловдив и бях щастлив и доволен – щастлив, че съм се прибрал, а доволен от тазгодишното море.

Вечерни разходки

Написано на June 23, 2013, в категории: За мен.

Този петък не бях планирал да излизам, защото нямаше с кого и, по-важното, къде. Не ми се ходеше на караоке, но в крайна сметка отидох.
Реших да повървя пеш (нали съм на диета за плочки и 20 минути ходене не е минус определено). За моя изненада времето беше супер – хладно, тъмно и имах възможност да вървя, да си слушам музиката и да размишлявам над нещата от живота си. Минах и през центъра, но не отразих никого – просто си вървях като в транс, изпреварвайки малки групички (все пак нормалното ми вървене се води бърз ход за повечето хора).
Та стигнах до въпросното караоке заведение, когато в слушалките ми звучеше любимата ми песен – “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд и съжалих, че трябва да я спра.
Влязох вътре, където се поздравих с познати и след малко си поръчах фреш. Може би с алкохол щеше да е друго, но не, на диета съм все пак.
Малко по-късно дойде един колега и започна караокето, което се състоеше в депресивни песни и хитове от преди 30 години, които слушам последните 9 години по караокета… Явно не бях в настроение определено, но излязох от вкъщи в добро настроение.
Върхът на тъпотията за мен беше някаква песен за салса. Издържах я стоически, но не издържах инструментал, наречен “Танцът на пингвина”. Оставих си парите за сметката на втория колега, който беше дошъл преди 10 минути и си тръгнах. По-добре да се разхождам сам вечер, отколкото да простея.
Тази мисъл и сега ме притеснява леко, но какво пък – всеки, който ме знае, отдавна е открил, че не съм от най-общителните.
Та сложих си слушалките, пуснах любимата си песен отначало и закрачих към вкъщи, умишлено избирайки по-обиколен маршрут. Вечерта наистина беше приятна за размисли и разходки.
По едно време се чудех дали да не направя обиколка на Градската градина, но реших, че ще си я спестя – изглеждах подозрително (брадясал, с метълска тениска, гледащ лошо и държейки се странно, правейки си кръгчета из градината), а там има куки, пък с такива хора не обичам да се занимавам.
Та минах по удължения си маршрут и се прибрах. Не измислих кой знае какво, докато се разхождах, но преживяването ми хареса.
Толкова ми допадна, че в събота, след като вече бях цялостно екипиран за нощно каране, излязох към 23 часа, за да покарам колело. Реших да карам из един от главните булеварди на “Тракия”, защото е прав, осветен и със сравнително малко неравности, а като си на колело, някак не е без значение.
И този път преживяването ми хареса и на прибиране отново удължих маршрута си с 2 километра. Мисля да го повторя и тази вечер, ако не излизам някъде, а защо не и да стане традиция, макар че едва ли – в делничните дни ходя на фитнес и мисля да ходя с колело на работа, та май ще ми дойде малко множко това въртене на педали, още повече, че гледам да ям по-малко, за да топя някакви мазнини. И все пак ще видим какво ще стане. Плановете са, за да се провалят, както го научавам напоследък по трудния начин.

От края на май до 4-ти юни

Написано на June 5, 2013, в категории: За мен.

Сега видях, че не съм писал през последните близо 2 месеца. Няма да правя дълга ретроспекция, но основните събития бяха, че в началото на май излязох от живота на една семейна двойка. Създавах повече проблеми, отколкото бих искал, говорейки си с момичето (без да очаквам каквото и да е развитие) и просто трябваше да спра. Аз не разбивам семейства!
След това бях погълнат от стандартния цикъл – работа, фитнес, тук-таме някое излизане в петък вечер и това е.
В събота и неделя оправях нещо по апартамента (рядко сам, обикновено с роднини или майстори). В началото на май поръчах и кухнята, която сега е почти готова, но не изяло. Остава и да си купя маса и диван за там, но това е част от дългия списък, който ме оставя на минус почти всеки месец, откакто се нанесох в апартамента. Объркаха ми се финансовите планове и се наложи да прибягвам до спестявания, но се утешавам, че всички уреди и обзавеждане ги взимам накуп, а не да чакам години и важни поводи, за да събера пари, за да си купя сушилня например.
Като се замисля сега, причината да не пиша толкова тук е, че имам хора, с които да говоря вечер. С кой повече, с кой по-малко, но когато разказваш на някой как е минал денят ти, не изпитваш нужда да пишеш тук.
Освен това, разговорите вечер, курсовете в Coursera, фитнесът, апартаментът и малкото ми социални ангажименти отнемат цялото ми време.
И все пак, понеже вчера (03.06) се случиха 2 събития, които си струват описанието, реших да напиша един пост по този повод.
Та…
В края на май бяхме на екскурзия колегите по еко пътека “Каньонът на водопадите”. Тя се пада все едно в задния двор на Смолян рџ™‚ . Както си в града, има една отбивка, където оставяш колата и вече си в планината.
Честно казано гледките не ме впечатлиха, но пък преживяването си струваше. Все пак съм човек, който не харесва природата.
На едно място не можахме да намерим пътя и всичките навигационни софтуери, които имах, не можаха да помогнат – показваха ми да вървя в една посока, където имаше дере. Е, благодаря, предпочитам да стигна до Смолян жив, а не бързо рџ™‚ В крайна сметка се оправихме и се прибрахме към 21 вечерта, след като тръгнахме по-късно поради проблем с едната от колите.
В края на май останах и без бойлер (изведнъж спря да работи) и се наложи по спешност да дойде вуйчо ми да монтира новия, който купих. Само 2 дни бях без топла вода и добре, че нашите са наблизо, та не хванах червеи рџ™‚
От трети юни съм в отпуска за една седмица. Ей така реших да си почина малко, защото работата ме изнервя, а нервите ми не са за един ден. Казах на шефа, че съм изнервен и си взех отпуска. Той предложи дори 2 седмици, но и двамата знаем, че нямаше да е възможно, та се примирих с една. Дано да помогне рџ™‚
Сутринта на трети юни, след като ми писна да чакам някой да ми помогне да закарам колелото си с кола до майстор, който да го поправи, отидох да си купя ново. Бях се спрял на Drag Hacker. Честно казано ми се искаше да си купя някое по-евтино, защото не карам много, но “хакерът” беше оптимален като съотношение цена/качество.Евтините велосипеди по около 200 лева обикновено са тежки и чупливи. Като човек, който плаща няколко години поред по 30-40 лева за ремонт, реших, че следващото ми колело няма да е от най-евтините.
Предишното ми е спомен, защото е купувано с баща ми и мисля да го оправя някога, за да може да се ползва. И все пак издържа почти 9 години, но след като се прекъсна жилото, и в квартала нямам читави майстори, не можех да го карам. А ми писна да чакам някой друг да ми помогне и платих цената на независимостта.
В третия магазин, в който отидох, ми предложиха друг модел, не точно Drag Hacker. А Drag ZX1. Според продавача, това е вариант на “хакера” с по-лека рамка. И не знам колко е олекотен, но определено е по-лек от стария ми Sprint Leopard с поне 1-2 кила. Цената беше леко висока (340 лв. без “екстрите” като удобна седалка и алуминиеви педали), но реших да го взема. Все пак станах свидетел как в магазина дойде човек, който се обясняваше, че е купил евтино колело от хипермаркет и го е ремонтирал гаранционно вече, но му е писнало да се разправя и беше дошъл да му сменят задната спирачка.
Не че това наклони везните към колелото, което вече бях решил, че ще взема, но ми вдъхна допълнителна доза увереност, че това е правилният избор. И, след като днес го карах, определено съм на това мнение.
А ето и снимка на колелото най-накрая :
2013-06-03 11.22.43

Другото събитие в понеделник беше концертът на Deep Purple в Пловдив. Не съм голям техен фен, но татко беше и отидох, къде заради него, къде заради себе си. Концертът ми хареса, но не беше най-великият концерт, на който съм бил. И все пак си тръгнах доволен.
Разбрах и нещо друго, че понякога нещата се оправят сами – имах среща с един познат в 16:30 в едно заведение. Той закъсняваше с 15 минути, преди да му се обадя. След това закъсня с още толкова, преди да дойде, а аз висях от 16 часа пред заведението, защото то има и градина, и вътрешна част, та не знаех той къде ще дойде…
По план трябваше да сме на стадиона от 18 часа, но го направихме към 19:30 (половин час преди началото на концерта). По това време стигнахме до сандвичите до стадиона, където те си купиха ядене и после търсихме входа си. Според един фен на “Ботев” трябваше да минем от друг вход, но куките не пускаха да се мине от там, та решихме да пробваме през този от схемата, минавайки през всички други и гледайки колко хора чакат пред тях. За щастие на нашия нямаше никой и се настанихме 10-ина минути преди подгряващата група да започне. Бях силно изненадан от факта, че имаше доста свободно място вдясно от нас (бяхме във фен зоната) и това, че ние отидохме толкова късно и все пак успяхме да сме на втория ред. С малко повече блъскане сигурно щяхме да сме на първия,но не си струваше – виждаше се перфектно и без това.
След края на концерта се прибрах и заспах почти веднага. Къде от натрупаното вълнение, къде от 4-те бири, които ми дойдоха много, защото бях на диета последните седмици, а в този ден не бях ял много и без това…
Днес сутринта станах към 10 часа и се уговорих с един колега мениджър да караме колело на “Бунарджика”. Това ми беше и второто излизане с новия велосипед, като този път го пробвах по труден за мен терен, защото изкачването по паваж не е лесно. Много бях благодарен на човека, който ми продаде педалите с “шипове”, защото на няколко пъти кракът ми щеше да се подхлъзне, но шиповете го спасиха.
И все пак, може би за следващия път е хубаво да си купя нова каска и да се екипирам по-добре, че знае ли се. Помня 2 случая на познати (единият колега информатик), които са си чупили челюсти и зъби по пресечени местности, а единият точно на “Альоша”.
След като се прибрах поспах малко и се захванах с къщна работа, че не бях чистил от сигурно 2 седмици, а много мразя да виждам прах по пода… След това си изгледах лекциите от втория курс по психология и се опитах да направя теста, но нещо не можах да гледам видео, та писах на поддръжката и след това реших да попиша в блога си. Най-малкото да отбележа двете събития от 3-ти юни и да покажа, че съм жив рџ™‚
Надявам се до края на тази седмица да направя още 1-2 запомнящи се неща, но знае ли се. Явно изкачването на вр. “Ботев” ще ми се размине, защото няма навити за двудневен поход, камо ли за еднодневен (18 часа + шофиране). Но пък може да се “отчета” с някоя еко пътека или планирания зорбинг.
Ако ли пък не – винаги има книжки за четене. Е, има и сайтове за запознанства, но нещо там хич ме няма… А като ме “сватосват” с жени, все се оказват такива, с които не мога да говоря много (или не им се говори, или нямат какво да кажат и не искат да ме слушат, защото темите ми не ги вълнуват).
Но, такъв е животът…

3 седмици в новото жилище и поредно дипломиране

Написано на April 13, 2013, в категории: За мен.

На 12-ти март с колегите се бяхме разбрали да отидем да караме картинг, но беше прекапало и не ни пуснаха. За сметка на това отидохме на кръчма в “Хепи”. Където си поговорихме кой какво е правил напоследък (нали аз бях скаран над 2 години с тях, та всяка информация ми беше нова).
След “Хепи” минах през вкъщи, взех си най-ценното – каната за чай, насипните чайове, малко дрехи и тоалетни принадлежности и се отправих към новото ми вкъщи.
По онова време имах телевизор на един шкаф и диван. Първата седмица дори нямах маса, на която да ям, но пък чувството да си самостоятелен ми допадна особено.
Понеже понеделник, сряда и петък ходя на фитнес, в четвъртък с майка ми правехме разни дребни неща – като да сложим первази или да почистим из апартамента.
А вечер се занимавах със сглобяването на секцията. Научих бая нови неща покрай нея – какво е евроболт, какво е ексцентрик, дибла и тн…
Забелязах и нещо странно – използвам дясната си ръка за по-тежката физическа работа, а принципно съм левичар…
В събота, след като секцията беше почти сглобена (с помощта на майка и вуйчо), купихме и маса за хола.И тук се справихме с общи усилия (в неделя) – можех и сам предполагам, ама съм много нервен и при първото закривяване съм готов да захвърля винтоверта през 5-тия етаж…
В неделя вуйчо закрепи секцията за стената, но си беше истинско приключение. Чудя се как не ни изхвърлиха съседите…
Следващият вторник успяхме да покараме картинг вече както си трябва и после отидохме в “Тони 2000”, където си говорехме до късно няколкото колеги, които останахме.
В събота обикалях магазините както обикновено, за да си купя духалка, безжичен телефон, прахосмукачка и парти-грил.
В неделя дойде вуйчо и сложи паркета в останалата част от апартамента. Аз помагах само на хартия – като наблюдател от ООН.
Следващата седмица в петък бяхме на кръчма с колегите, а после отидох на караоке със Стилър, където се видях с бив�?а колежка от текущата фирма и съученичка на сестра ми.
В събота обикалях, за да гледам за полилеи за хола, кухнята и коридора, но за хола не успях да избера.
Допълнително си купих керамичен котлон (да мога да си правя макарони) и хладилник, който дойде в понеделник и пак със задружни усилия беше монтиран.
В неделя вуйчо ми сложи полилеите и изряза едни кръгли дупки покрай тръбите за парно. Сега остава да се фугират и всичко трябва да е точно откъм подова настилка. Още не съм си сложил прагчетата навсякъде, но просто нямам нервите да го направя – адски досадно е да режеш с макетно ножче ПВЦ перваз…

Тази седмица във вторник се разболях и си взех отпуск. Не ми се занимаваше с личната ми лекарка, която щеше да ме кара да чакам, после сестрата щеше да ме ползва за поддръжка поне 1 седмица и всичко това заради заветния болничен лист… Предпочетох да си пусна отпуска. И без това имам 24 дни от тази година и още поне 4-5 от миналата…
Та в сряда, четвъртък и петък си стоях вкъщи, чатейки си с едно момиче от София, с което напоследък прекарвам бая време онлайн. Мъжът й леко ми се сърди, но го уверявам, че няма нищо между нас. Колко ми вярва – не знам…
В петък следобед отидох да се подстрижа, защото в събота ми беше поредното дипломиране.
Нямах желание за него, но все пак не трябваше да изглеждам зле.
В събота отидохме аз, майка ми, сестра ми и една съседка, която прояви желание. Взех си тогата, снимах се с 4-5 колеги, взех си дипломата един час по-късно (за щастие церемонията беше без песни и танци), снимах се с диплома и толкова. Един ден от живота ми. Дори не беше нещо кой знае какво. Може би фактът, че това е трето дипломиране за последните 4 години оказа влияние.
И така, с това вече официално точката на формалното ми образование е сложена. Докторската степен не ми е била цел никога.
Предпочитам да заложа на неформално образование като курса ми “Know thyself” в coursera.com или този по китайски, който бе�?е планиран за средата на март, но ще е в средата на май евентуално, след като завърша курса си по опознаване на себе си.
И така, живея си, ходя на фитнес, разболявам се чат-пат, но всичко е точно при мен рџ™‚

Рожден ден 2013 и седмицата след него

Написано на March 10, 2013, в категории: За мен.

След като реших, че тази година ще си празнувам РД-то, поканих хората и запазих заведение. Първоначално имах план да започнем да празнуваме от 20 часа, но едно момиче, което държах да присъства, трябваше да си хване влака в 20:30, та предпочетох да изместя рождения си ден.
Самото празнуване протече стандартно като всяка година, когато съм си празнувал РД-то – с хора на маса рџ™‚
След това малка групичка отидохме в “Приятели” и след едно питие се прибрахме по къщите си.
Тази седмица в понеделник отидох да се подпиша на дипломата си и много се чудя дали да не си я взема утре, но ще присъствам на тържеството, макар да не познавам много хора от текущия си курс.
Във вторник вечерта бях да си харесам телевизор, защото в сряда имах уговорка да ми прекарат интернет и телевизия. Имах кратки премеждия с нелюбезни консултанти в “Зора”, но вече съм им свикнал – просто им казвам, че всеки има право на мнение и ги подминавам. Ако искат да си говорят глупости, кой съм аз, че да им преча…
В крайна сметка си купих телевизор и микровълнова фурна от “Технополис”. Беше на промоция за малко над 100 лева, а марката е читава (имахме такава вкъщи, която изкара 10 години).
В сряда стандартно имах разговор на работата, но после отидох да подпиша договора за интернет, кабелна и телефон (още не съм си купил апарат). Момчетата се справиха доста бързо и чисто. Направиха 2 дупчици наистина, но няколко пъти ме предупредиха, че ще има прах и ще падне мазилка.
Четвъртък и петък бяха нормални дни напоследък – вечер си говоря с няколко души на различни и по-философски теми.
В събота имах цел да си харесам секция за хола. Успях да го направя от втория магазин (този път тръгнахме в обратен ред, защото обикновено си харесвам нещата от последния, но тук не беше така). Във втория харесах 2 модела секции, но там имат едно тъпо правило – ако платиш с карта над 200 лева, доставката не може да ти е в текущия ден. Не знам що за глупост е, но те губят – мислех да си купя и маса за 250 лева от тях, но не стана в онзи ден, а сега просто ще огледам алтернативи. Поне секция успях да си купя, след като изтеглих пари от банкомат, за да им платя.
Секцията дойде в същия ден и за щастие бяха само 9 кашона, които успяхме да качим в апартамента сравнително лесно.
След пренасянето на секция бяхме за подарък на майка, а после се срещнах с въпросното момиче от РД-то ми и прекарахме около 2 часа заедно.
След това отидох в “Даяна”, където бяха сестра ми и нейна колежка, а след заведението се прибрахме пеш.
В неделя сутринта отидох до “Баумакс” да си купя бормашина, защото бях планирал да сглобя секцията си, а за там имах ваучер за подарък от колегите, та можех да си купя по-скъпа бормашина, без да се бъркам толкова дълбоко, че напоследък все съм в ликвидна криза…
Та харесах си машината, купих си разни други глупости за апартамента и после отидохме в “Кауфланд”, където звънна вуйчо ми и каза, че няма против да помогне с нещата, които трябва да се правят в апартамента -редене на паркет, сглобяване на секция, поставяне на первази…
Горкият работи до 20 часа, но определено ефектът беше налице – вече имам хол с диван, поставен на мястото му рџ™‚ . Спалня, диван и интернет за момента са достатъчни условия, за да мога да се преместя този вторник.
Пък кой ти мисли за маси, печки и хладилници рџ™‚

Роджен ден, сдобряване, обзавеждане

Написано на February 27, 2013, в категории: За мен.

Миналата събота станах в 8:30 сутринта, за да отидем да купим подарък за рождения ден, на който щях да присъствам по-късно вечерта.
След като избрахме подаръка, бяхме за малко във “Веда хаус”, където се почувствах отпочинал за пореден път. Когато и да отида, винаги си тръгвам, оставил стреса назад…
Та вечерта отидох на рождения ден, където бяха и част от колегите, с които съм скаран и се получи стандартната ситуация – не си говорим, освен по изключение и обръщаме повече внимание на другите хора.
Партито не беше някакво диво, а стандартното, на което съм свикнал с “интелектуалци” – обсъждахме политика, икономика, образование и дори психология. Особено доволен останах от разговора с едно момиче, което е завършило именно психология (нали сега съм на вълна “опознай себе си”).
В края на вечерта си хванахме 2 таксита и аз обясних на това момиче, че имаме общи познати, но във фейсбук това не е така, защото съм скаран с част от колегите. Колежката каза нещо от сорта “аз не искам да сме скарани”, а друг колега й отговори, но не чух, защото дойде таксито ми и отидох към следващата си цел – кръчма в “Тракия”. В крайна сметка нещата се провалиха и аз пообикалях малко в тъмното, размишлявайки над живота и всичко останало. След това си хванах такси и се прибрах. След като свалих лещите си, първото нещо, което направих, беше да пиша на повечето колеги, с които съм скаран и да ги попитам дали искат да забравим нещата.
Това беше огромна крачка за мен, защото надвих егото си. Трябваха ми само близо 2 години и половина, но пък това е първата ми година, в която мисля положително и се опитвам да следвам някакви непознати за мен принципи в стил “прости и забрави”.
За мое щастие всички колеги казаха, че са навити и, надявам се, всичко е уредено. Миналото е назад, а тепърва предстои да разберем какво ни чака в бъдещето.

В неделя отидохме да купим паркет за апартамента. Малко трудно го транспортирахме, защото трябваше да събера 32 квадрата в колата с още двама души, но успяхме, а после тези 90 килограма за пренасяне ни дойдоха малко в повече, но вечерта тепърва щеше става “весела”.
След паркета отидохме да гледам дивани. В последния магазин за деня харесах един сив. Вярно, не беше кожен, но беше моят диван и след малко суетене (искахме да поръчаме ляв, вместо десен) взехме този от магазина, за да го докарат на същия ден.
За щастие вуйчо беше свободен и заедно с него, вуйна и 2 момчета от магазина пренесохме дивана на 3 курса… Хич не беше лесно, но успяхме рџ™‚
Вуйчо ми даде и съвети как да си сложа паркета и как се работи с пробивен трион. Е, още съм нов, ама се надявам да му свикна.
В понеделник е дошла поръчаната спалня и носенето пак е било “забавно”. Аз видях кашоните в апартамента и мога да си представя как се мъкнат 17 кашона + рамка и матрак…
Утре ще ми сглобят спалнята и се надявам всичко да е точно и да няма ядове с размерите, че тя и трикрилният гардероб ще бъдат на разстояние 40 см един от друг.

Иначе днес се правех на майстор, монтирайки паркета. Адски изнервяща работа ми се струва. За 2 часа и половина, с помощта на майка ми, наредихме 3 реда, което е може би 4-5 квадрата общо. Тъкмо напасна плоскостите и съседната се раздалечи… А на клипчето изглежда толкова лесно, но явно е за спокойни хора, а не за нерваци като мен.
Има и друга положителна страна – нарязах 4-5 плоскости със зегето и ставам все по-добър (в началото правата ми линия беше дъгообразна рџ™‚ ).
Може би плановете ми да се изнеса до РД-то няма да се осъществят на 100%, но мисля, че съм близо.