Archive for 'За мен'
Пазете се от финансовите пирамиди
Posted on December 17, 2012, under За мен.
Онзи ден, докато обядвах във “Веда хаус”, дочух разговора на две момчета от съседната маса. Предполагам бяха на над 18, но на не повече от 20 години. Едното обясняваше на другото към каква фирма се е присъединило, закупувайки си карта от 30 лева. Ще се въздържа да спомена името на пирамидата, защото момчетата не я споменаха, но имам известни подозрения коя е тя.
Та идеята е следната – купуваш си карта и ползваш отстъпка от дадени обекти. Дотук нищо кой знае какво. Щом те влече да си даваш парите за глупости с илюзията, че печелиш, когато всъщност губиш, ако не друго, то поне времето си да ходиш до конкретен обект за мижавата отстъпка, твой си проблем.
Освен картите, фирмата предоставя и доход, ако вкараш в схемата твои познати. Те също трябва да си купят карти и след това ти получаваш процент от тях.
За по-големите оптимисти, фирмата предлага да си закупиш бизнес център, като сумите, които можеш да дадеш стават четирицифрени. Доколкото разбрах, пирамидалната структура работи и тук на същия принцип.
Според момчетата, това е бъдещето, революционна идея, измислена от математически гений… фирмите се избиват да участват в програмата с отстъпки, а даже пирамидалната структура отказва на някои, които са се отказали от нея преди, но сега искат да се върнат… Ако ви се струва, че сте го слушали и преди – така е. Вероятно на някоя презентация на подобна фирма.
Крайните ефекти предполагам са ясни – забогатяват малцина за сметка на другите, а по-нормалните хора губят приятели и познати, защото доверието в тях рухва.
От други източници знам, че въпросната пирамида организира безплатни презентации, на които обясняват колко са велики по специфичния за това начин, изглеждайки преуспели и меко казано изкривявайки информацията, която поднасят. Повечето участници в структурата уж карали някакви служебни БМВ-та, а в последствие се оказва, че наистина има такива, но са лизингови и само първата вноска се покрива от пирамидалната структура.
Не помня бума на пирамидите (бях малък), но си спомням какви бяха времената – тежки. Сега икономически нещата не са много по-добри за хората с ниски доходи и те, от алчност, необразованост и отчаяние, са склонни да повярват на всичко, което им се каже, стига да могат да спечелят от него.
Пиша това тук от гузна съвест – не исках да се намесвам в разговора на момчетата, защото парите са си техни, а и как бих изглеждал – един непознат, който им дава финансови съвети. Сигурен съм, че нямаше да ме послушат, но поне хората, които четете това, ако ви налазят компании с подобни бизнес идеи – имайте едно наум. Ако ви предлагат пари, за да не правите нищо – сравнете доходността с депозит например – там пак не правите нищо, но имате гаранция до 100 хиляди евро. Ако е в пъти по-голяма – има нещо гнило. Няма да навлизам в подробности, но, като цяло. за по-висока доходност почти винаги се поема по-висок риск. Не мислете, че вие сте избраният човек, който да научи първи тайната на богатството – никой не мисли за вас и вашето финансово благосъстояние. Това си е единствено ваша задача.
Седмица на социалните контакти
Социалните ми ангажименти започнаха още във вторник – тогава се уговорихме да се видим с една бивша съученичка, като част от плана ми да се ресоциализирам. Избрах нея по няколко причини, но най-основателната – тя не е програмист рџ™‚ .
В сряда и четвъртък имах планове за излизане, но леко пропаднаха (най-вече заради работата).
В петък сестра ми се дипломира и бях на връчването на дипломите. След това отидохме във “Веда хаус”, за да обядваме, а за вечерта имахме уговорка за “Сенса”, където стояхме до към 3 сутринта.
В събота също бях в отпуска и използвах повода отново да обядвам във “Веда хаус”, а вечерта беше фирменото парти в ресторант “Фадо”. Странното е, че никой не отбеляза наличието на сините контактни лещи, но пък всеки забеляза прическата ми. Дори ме питаха какъв е поводът и коя е щастливката…
След ресторанта малка група непенсионери решихме да отидем на дискотека/бар. Първоначалният план беше “Паша”, но аз казах, че там не стъпвам и другите го смениха на “Брилянтин”. Там обаче нямало места (на един колега приятелката бяха опитали да влязат малко преди нас) и решихме да е в “Сенса”. Когато пристигна моето такси (второто) колегите решиха, че не им харесва обстановката (прекалено им е гимназиална) и планът беше да отидем в “Мармалад”. Там пък имаше частно парти долу и решихме да седнем на бара горе. Пихме по няколко шота – after shock, абсент (не бих го повторил), някакъв друг с водка, табаско и маслинка и аз завърших с “йегермайстер”. Колегите продължиха с други. Поръчах си “Лонг айлънд” – все пак идеята не беше да се напия като прасе, защото ми предстоеше и сваляне на лещи вкъщи.
Когато ни писна в “Мармалад” решихме да отидем в “Брилянтин”. Часът вече бе към 1:30 и успяхме да си намерим малко място. Там пих 2 бири и след около час и половина се прибрахме. Аз исках да повървя, за да изтрезнея малко, че бях смесил прекалено много тази вечер – започнах с ракия, продължих с уиски, а после бяха шотовете и бирите…
Та прибрах се, лещите бяха свалени с помощта на сестра ми и заспах.
Днес се събудих нормално и се опитах да си спомня какво и колко бях изпил снощи. Цял ден си почивах от социалните ангажименти и сега се подготвям психически за предстоящата седмица.
Успешна седмица на всички!
Със сини лещи
Както писах по-рано днес, минах през оптиката и си купих сините лещи. Удоволствието ми легна 60 кинта за целогодишни лещи, като в интернет бях гледал и тримесечни за 40 лева, но на друга марка.
А въпросните “Bausch + Lomb” са марката, с която работни очната ми лекарка и съответно разтворът за лещи и лещите, които ползва сестра ми са от тази марка.
Първите ми впечатления от слагането е трудността, с която се слагат. Вярно, с помощта на сестра ми, успяхме да ги сложим за под 15 минути, но все трябва да има по-оптимален начин… Предстои ми да го намеря.
Свалянето на лещите също не е шега работа, но то отне около 5 минути, като в един момент можеше да се наложи да ходя на денонощен очен кабинет, но се разминаха нещата.
Следва въпроса струваше ли си – за мен отговоър е “да”, поне към текущия момент. Ще видим времето какво ще покаже.
По-долу може да видите снимка как ми стоят. Не ми харесва психопатът на снимката, но не разполагах с друг рџ™‚
1 седмица на себеопознаване
След като си взех последния изпит в университета, изминалата седмица прекарах в … четене. Само че този път темата бе друга – самоопознаване и позитивно мислене.
Прочетох книгата на Джон Кехоу – “Подсъзнанието може всичко”, разни статии на тема психология и естествено правих упражненията – медитация, визуализация и утвърждаване (affirmation на английски).
Не мога да кажа, че има кой знае какви резултати, но поне начинът ми на мислене е друг – вече съм по-малко изнервен по време на работа, а и след това.
През изминалата седмица чатих и с разни непознати преди това хора, които ми отговориха на въпросите и леко промениха светогледа ми. Все още си оставам човек на логиката, но малко повече започвам да вярвам в метафизиката и нещата, които преди бих определил като загуба на време или четива за безделници (известни още като хороскопи).
Предвид следващата ми цел, трябва да стана по-социален и да харесам себе си, за да се “рекламирам” по-успешно. През тази седмица обмислях 2 идеи, за които все още не съм взел окончателно решение, но вероятно и до тях ще стигна, а и не е нещо кой знае какво – сини лещи, черно-зелена коса и разни други по-малко фрапантни промени на външния вид.
Най-големият проблем в момента е времето – счупи ми се един зъб преди 2 седмици и още не съм отишъл да ми го направят, защото знам какво ще стане – ще ми кажат да го снимам и после евентуално пълнене на корени и тн. или, в по-лошия вариант (с повече разкарване) – ще ми сложат коронка, а това са поне 2 седмици разкарване и тръгване по-рано от работа…
И така, социалният експеримент продължава. Да видим какво ще стане – ще завърша в стая с меки стени, ще избягам някъде в гората без ток и вода, но на спокойствие и далеч от стреса (най-малко вероятният вариант предвид това, че ненавиждам неасфалтираната природа) или ще постигна и тази си цел и ще стана по-добър, позитивен и социален програмист (доколкото е възможно) рџ™‚
Магистър по финансов мениджмънт
Вчера, след 12-дневно чакане, видях резултатите си от Държавния изпит по финансов мениджмънт. Имам четворка, което при други обстоятелства бих сметнал за неуспех, но не и в този случай.
Поради работата и ограниченото свободно време успях да уча за Държавния пълноценно една седмица (взех си отпуска) и допълнително още една по няколко часа на ден след работа, като тогава считах за успех, ако можех да прочета 20 страници за вечерта, защото бях психически уморен.
Както и да е, купих си развити теми и ги научих, но остана големият проблем – грозният ми почерк, който дори аз не мога да разчета на моменти.
На 18-ти ноември писах два часа като в транс каквото помнех и после видях, че само на първите 2 страници нещата са четливи. Още в самото начало ни бяха казали, че нямаме чернови, така че реших, че няма да преписвам отново написаното и го предадох, тайно надявайки се да не ме скъсат.
Изминалата седмица преди петъка, в който видях резултатите, беше ужасна за мен – във всеки момент бях пред инфаркт, чудейки се дали ще имам 2 или 4. Ако ме бяха скъсали щеше да трябва да си взема отпуска, за да уча отново, но в добавка щеше да трябва да си променя почерка.
Опитът ми от лятото на тази година показа, че с изписването на 2 тетрадки по техническо писане, почерк не се поправя, та щеше да трябва да отделя още повече време. A биологическият часовник си тиктака и не съм вече първа младост. Оправянето на почерка щеше да забави другите планирани задачи – курса по китайски и целта с най-голям приоритет – жена и деца. Някак 7 месеца забавяне заради един почерк ми се струваше прекалено…
За щастие преподавателят пише почти толкова грозно и някак е разчел темата ми. Не знам защо му се е занимавало честно казано, но съм щастлив, че го е направил. В противен случай и аз щях да съм сред списъка с 20-30 двойки.
Но вече завърших и мисля с това да приключа формалното си образование. 8 години посветих на този университет. Периодът е дълъг и е съпроводен с множество жертви, но пък придобитите документи и знания се изплащат многократно в професионален, че и личен план.
Тази цел е вече задраскана – напред към следващата!
За Фейсбук и важността на постовете на приятелите ми
Според Facebook имам 102-ма приятели. Нямам идея дали това е много или малко, като се има предвид, че добавям само сравнително близки хора, а не такива, които съм срещнал на пътя или са познати на познати.
Вече 2 седмици вечер, след работа, отварям сайта на социалната мрежа – виждам 100 “новини” с картинки и след 10 минути затварям таба разочарован. Може ли познатите ми да се интересуват от вицове, хороскопи, снимки на кучета, котки, сгради, дори и сладолед, а да не се интересуват от важните неща?
За сравнение – в Twitter “следвам” 9 души, от които двамата са неактивни, а другите двама са Том Дейли и Оскар Писториус (спортисти). Освен неактивните, не познавам другите и, все пак, всяка вечер отделям поне по час, за да прочета “съобщенията” им. Защо? Защото са интересни и изпълнени с важни събития – научавам какво се случва в Сирия от човек, който живее там, разбирам за протести в Испания, Португалия, Гърция и Великобритания, като дори гледам част от събитията на живо. От Туитър разбрах и за процеса срещу Pussy Riot, като дори тогава го гледах на живо с превод на английски. Благодарение на хората от тази социална мрежа гледах и 2 заседания на една от организациите на страните от Северна и Южна Америка, които обсъждаха съвместен отговор на писмо на Великобритания (става въпрос за случая на Джулиан Асандж). Станах свидетел от първа ръка и на изтеклите 1 милион универсални идентификатори на Apple-ски устройства.
Междувременно във Фейсбук видях тигри, слончета, зайчета и прочее живи твари. Не останах далеч и от спама в стил “харесай, ако това ти допада, сподели – ако не” за откровени глупости. А за простотията как държавата давала 300 000 лева за Памела Андерсън, а вместо това еди кои си деца умирали, не ми се говори… Сигурно същите хора, работещи в частния сектор, все още очакват правителството да им увеличи заплатите…
Може аз да съм се променил, не знам, по-вероятно е да е това, но тази социална мрежа започва да ми заприличва на телевизия, а по тази тема имам любим цитат от Дейвид Айк – “Свободни сте всяка година да имате все повече бутони на дистанционното на телевизора, и сте свободни да натиснете който и да е, и да бъдете обидени интелектуално от 99 процента от тях” (текстът е от субтитрите).
Интересно ми е друго нещо обаче – аз ли не съм наред, че гледам глобално на нещата, или приятелите ми от ФБ, защото гледат на прекалено ниско ниво (и вероятно са по-щастливи по тази причина)?
Седмица на социалните контакти
Още в средата на изминалата седмица започнах със социалните контакти, които бях занемарил напоследък – бях на рожден ден на една колежка от университета. Прекарването не беше лошо, просто с повечето от хората нямаше какво да си кажем, но мисля, че съм свикнал с идеята вече. За сряда беше планувано да отидем в “Сенса”, но, след като си тръгнаха повечето хора, останахме трима и около 3 часа си приказвахме за какво ли не. В крайна сметка 3 часа минаваше и решихме, че в “Сенса” няма да има никой и направо се прибрахме към къщите си.
Четвъртък беше 6-ти септември – сутринта отидох до “Хеликон” да купя подаръка за рождения ден, на който щях да присъствам вечерта и между другото си купих 3 книжки за форекс. Едната вече я прочетох, но малка част от нещата не ги бях чел вече другаде. Да видим какво ще стане с другите 2.
Та вечерта бях на рожден ден в едно заведение – “Приятели”, което, като цяло не е зле – музиката е рок, а петък и събота имало и група. Ние бяхме в четвъртък, но колегата се беше разбрал с групата и те свиреха.
В петък бяхме в “Сенса”, където се видях с един познат, който не бях виждал от може би година. За съжаление музиката не ми допадна и след 2-3 часа в заведението се прибрахме. За цялата вечер чух максимум 2-3 песни, които ми харесаха – всичко останало беше български рап или черно (т.е от истински негри).
В събота бях на кафе с един познат, с който не се бяхме виждали 2-3 години, нищо че живеем на под 100 метра разстояние. Разказахме си кой какво е правил, как се развива, какви цели преследва – стандартните неща.
След това кафе бях на друго и така – запълних си съботния ден.
Лошото е, че седмицата свърши, а утре съм на работа и следват 5 дълги дни рџ™Ѓ
Лятна отпуска 2012
И тази година не отидох на море, но, да се надяваме догодина най-после ще отида. Тогава вече няма да имам държавни изпити, за които да се готвя. За съжаление материалът за държавния изпит не ми е проблем. Почеркът е това, което ме спъва, защото в текущия ми факултет няма дипломна работа, а само изпит, при това писмено развиване на въпроси. И така, купих си тетрадки по техническо писане и, както си го бях планирал, прекарах отпуската си в писане на буквички. Откарвал съм до 4:30 сутринта в писане на поредния глиф, при това не ми идва отръки.
Първите дни от изминалата седмица се опитвах и да спортувам, но в понеделник болките в глезена си казаха думата и се качих на колело. Там пък възрастта на велосипеда ми изигра лоша шега – степенката се развали и трябваше да намеря гаечен ключ, с който да я сваля, но направих успешно 3 километра каране, когато забелязах, че воланът ми се е изкривил (предполагам от последното падане тази година). Опитах да го оправя сам – не стана, а на майсторите в квартала им нямам доверие – при единия ми падна веригата след негов ремонт, а другият ми сложи степенката преди 2 месеца и тя се развали. Както и да е, нагласих го някак и направих още една обиколка на следващия ден – тогава пък ми се повреди фарът (или динамото). Предполагам е изгоряла крушка, но, нито имам резервна, нито ми се занимава да разглобявам фара с отвертка, за да проверя дали съм прав. И така, за момента колелото ще си поседи още в гаража. А 4 дни тази седмица не съм спортувал изобщо. Може би утре ще отида да побягам, ако глезенът ми е по-добре.
Изминалата седмица беше и много богата на събития, които ме интересуват (а именно справедливостта) – Трайчо Трайков бил в конфликт на интереси заради това, че “…притежава 278 броя акции от емитирани 50 млн. акции от капитала на “Каолин АД”, купени при първоначалното публично предлагане на акции на дружеството на БФБ на 18 април 2007 г. Те съставляват дял от 0.00000556 от капитала на дружеството. Сегашната борсова цена на акциите е приблизително 560 лв. …” (от “Дневник”). Нямаше с какво друго да го очернят, та се излагат с тази глупост. С този процент гласове в общото събрание на акционерите (приблизително равен на 0) сигурно е в конфликт на интереси. А дали ще вземе дивиденти повече от 560 лева за концесията? Едва ли…
Другото събитие беше молбата за политическо убежище на Асандж. Той го получи, но, вечерта преди решението на Еквадор, британското външно министерство е изпратило писмо, припомняйки на Еквадор за един закон, приет след убийството на Ивон Флечър, според който могат да отнемат временно статута на посолството, да влезе полицията, да арестува Асандж и после това да продължи да си бъде посолство. За България (а и за другите държави от Европа, за които съм запознат) местното законодателство има по-малка сила от ратифицираната международна спогодба, каквато се явява Женевската конвенция. Та би трябвало този закон да не е валиден. Но никой не знае, защото не е тестван в съда все още. Вероятно няма и да бъде скоро, защото, ако Великобритания направи тази глупост, ще даде право на Еквадор да направи същото с тяхното посолство, а и после лош пример на държавите по света да въведат подобно законодателство – това би било краят на Женевската конвенция. Организацията на независимите държави от Америка задължи външните министри да се срещнат и да обсъдят въпроса. Гласуването беше 23 срещу 3, като САЩ, Канада и май Панама бяха против. Има и още 2 организации от Латинска Америка, които излязоха със становище по въпроса, подкрепяйки Еквадор, които се осмелиха да направят нещо, което по-големи държави от тях не биха направили – казаха на Великобритания, че Еквадор не е колония и колониалните времена са в миналото.
Третото събитие бе делото срещу Pussy Riot. И тук, благодарение на хора, а не на “професионални” журналисти станахме свидетели на живо на четенето на присъдата. На RT.com дори имаше английски дублаж. 2 години за политическо изказване срещу Путин… На това му се вика свобода на словото. Формално тези 2 години са за хулиганство, защото посетителите на църквата се чувствали обидени и не приемат извиненията на групата, но 2 години за “непристойно поведение” в църква?! Междувременно на протест арестуваха и Гари Каспаров, като ще му повдигат обвинения за нападение над полицай. Дали това не се наказва с поне 3 години затвор – все пак е пострадал служител на реда?!
Тези събития ме карат да се замисля – демокрацията на изток я няма, на запад – също, у нас – медиите се самоцензурират, та какво, всички ли отиваме към тоталитаризъм, само че по различни пътища?
Олимпиадата и спортистите, които ме вдъхновиха
Преди около половин час свърши церемонията по закриването на олимпийските игри. Честно казано тя не ми хареса изобщо, но олимпийските игри постигнаха целта си, поне що се отнася до мен. Мисля, че девизът им бе “Да вдъхновим едно поколение” – е мен ме вдъхновиха.
Докато гледах плувци по цял ден, се замислих за моето физическо състояние и се сетих за миналогодишната ми цел – плочки на корема. Още на четвъртия ден от олимпиадата започнах да тичам на гребната, защото само това мога да си позволя откъм време – колата – тичане – колата и вкъщи – отнема около 45 минути. Същевременно минах и на диета с цел да изчистя тялото си от мазнините. Засега единственият ефект е, че имам плосък корем, но аз си го имах и преди. Свалих 3 килограма за 2 седмици, но това съм го правил и преди. Ще видим какво ще стане след месец-два – или ще се откажа (за пореден път), или ще получа заветните плочки.
Олимпиадата ме вдъхнови и по друг начин – показа ми, че не работя достатъчно върху себе си – всеки един от тези спортисти е по-успял от мен, защото е работил неуморно, а за себе си не мога да кажа, че бих влязъл в класацията на топ 10 000 програмисти. За финансисти не ми се говори – сигурно и в топ 100 000 няма как да вляза, но човек никога няма да разбере, ако не пробва. Засега съм в топ 50 на пловдивските Java програмисти, защото просто няма повече в града, а ме съмнява да има и 50…
Олимпиадата ми повлия и по още един начин – никога досега не съм си представял, че ще “викам” за спортист от друга държава, но го направих за трима – Том Дейли, Оскар Писториус и една украинка, на която не й знам името. Причината за всеки един е различна, но ги свързва едно – тежките моменти, през които са минали, но въпреки това са на олимпиадата.
Том Дейли е имал тежко детство в училище – съучениците му са го биели, но въпреки всичко е продължил да се занимава със скоковете във вода. В последствие става частен ученик и поддържа отличен успех (само шестици). Преди година загубва баща си заради тумор в мозъка. Имам идея как се е чувствал, но той е бил само на 17 години. Въпреки това продължава напред и тази година завоюва медал. Вярно, че е бронзов, но много наши спортисти и толкова не взеха…
За Оскар Писториус предполагам сте чели – той е състезателят, който бяга с протези, защото краката му са ампутирани, когато е бил на 11 месеца. Тежката му съдба не свършва само с това – майка му умира, когато той е на 15 години, а и в този случай тя е била основният вдъхновител. Писториус не може да участва в олимпийските игри в Пекин 2008-ма, защото, според международната лекоатлетическа асоциация, протезите му давали предимство пред другите бегачи. Това е цинично дори от моя гледна точка… За щастие през 2012 получава разрешение и бяга наравно с другите. Не печели медал, но поне осъществява мечтата си. И вдъхноява хора като мен, показвайки че със силни дух, воля и желание може да се постигне много.
За украинската скачачка знам прекалено малко – мъжът й е починал преди няколко месеца и тя скачаше с траурна лентичка. Не се класира за финалите на дългия скок, защото направи 3 фала, но, фактът, че е отишла толкова скоро след загубата и се опита да се състезава е достоен за уважение, поне от мен.
С това ще запомня игрите – тези трима души и двамата ни спортисти от олимпиадата – Станка Златева и Тервел Пулев. Първите трима ме вдъхновяват да вървя напред и да стана по-добър човек, за да мога някога да бъда на ниво, подобно на тяхното, а вторите двама ме карат да се чувствам горд, че в България има такива хора, които се справят с мизерните условия и безпаричието, борят се с обезболяващи инжекции, но не са медийни звезди, за да разправят колко сме зле.
И така, олимпиадата свърши, след 4 години ще я гледаме пак, но аз мисля, че за 16-те дни се промених в положителна насока. Най-малкото, ако не друго, то поне съм станал по-толерантен, щом мога с лека ръка да “викам” за спортист от чужда държава.
За външния дълг, цигарените заготовки и работните места
Преди няколко дни четох за успешната продажба на български дългови ценни книжа при лихва близо 4.5%. За мен това е успех. Макар да не съм привърженик на финансовия министър, не мога да отрека тази заслуга (доколкото е негова, а не на липсата на предлагане на по-качествени ДЦК). Лично аз очаквах купонът по нашите ДЦК да е 6%. Не за друго, ами задават се избори, харчове, не се знае кой ще управлява след това и в какъв формат точно. Все пак, важното е, че постигнахме купонни плащания само на 4.5%.
Днес обаче, радостта ми беше помрачена от поредната неадекватна постъпка на хората от ГЕРБ – забраната за продажба и производство на заготовки за цигари (филтри, хартия и тн.).
Аз съм твърдо “за” забрана на тютюнопушенето навсякъде, но, след като хората искат да се тровят, тогава поне предприемачите могат да печелят от това им желание.
Все пак причината да се ядосам е новината, че пловдивско предприятие, което е инвестирало тази и миналата година над 10 милиона лева в оборудване за производство на цигарени заготовки, ще трябва да спре да ги произвежда в България и ще премести тази част от бизнеса си извън страната ни.
Не знам колко работни места предоставя това предприятие на съгражданите ми, но, в условията на какви ли не кризи, една от най-големите глупости е да накараш инвеститорите от собствената си страна да преместят производството си извън нея.
Естествено от това печелят “Булгартабак”, за които се говори, че са собственост на “Корпоративна търговска банка”, за която бая хора са чували по нещо.
От другата страна се говори, че стоят хора от друга българска банка, но каквото и да е – все пак това предприятие създава работни места в тежка обстановка.
Да видим какво ще кажат от ЕС – не съм запознат, но това ми прилича на нерегламентирана държавна помощ за частно предприятие.
Днес четох и за поредния върнат закон от Конституционния съд. Не че е маловажен, но предпочитам да не се впускам в коментари на неща, за които не съм чел достатъчно. Все пак това е поне третият закон, за който се сещам, който е обявен за противоречащ на Конституцията. С малко търсене в интернет намерих едно число, което ми е много подозрително, но все пак ще го напиша – около 119 закона през този мандат са били върнати досега от КС. Числото ми се струва прекалено голямо, а източникът – съмнителен, но дори да са само 5, аз не се сещам за предишно правителство, което да е имало толкова много проблеми с КС.
А това не ми говори за нищо друго, освен за непознаване на законите от страна на законотворците, от което ми намирисва на некадърност. Лошото е, че същите некадърници ще гледаме и след следващите избори…