Archive for June, 2006

Скъсан за пореден път

Дам, скъсаха ме по дискретна математика, при това още на задачите. Даже не стигнах до теорията. Уж писах и по двете задания, само дето не съм разбрал условието на втората (реших,че алфа и бета могат да са само една буква от азбуката, а те можели да са произволна комбинация), а на първата съм взел пример, който е частен случай, а уж нарочно взех функцията на Шефер, защото е Шеферова, но не…
Както и да е, много гадно ми беше, но всичко се оправи няколко часа по-късно, като се видяхме с Гери, а после отидохме и на Гребната, но беше ужасна жега, а аз носех в ръка и кожено яке (не се смейте – рискът да ви счупят стъклото на колата заради яке, още повече кожено, е голям).
След зоологическата, разходката и кафето, отидохме на кръчма с колегите във “Воеводите” – нелошо заведение на “Гладстон”. След кръчмата заспах веднага.
Днес ходих на зъболекар, че вчера ми се стори,че ми никне мъдрец, но съм се излъгал – той бил поникнал преди това, помъдрял съм, а да не го знам… :).
Следобедът продължи с още приключения в стил “покрий стъклата на колата заради градушката”, “карай 40 мин. до “Тракия”, а после отидох и в Техномаркет “Европа”, за да си купя CD и MP3 свирец за колата. Спрях се на един Блаупункт, който днес видях в каталог при заболекарката. За същите пари можех да си взема доста касетофони, само дето на LG вече не вярвам, както не вярвам и на хората от сервиза, че ще го оправят, защото, като типични майстори, вече 2 месеца ме мотат. И като стана въпрос за майстори – новият касетофон трябва да се монтира от оторизиран сервиз, който работи до 19 часа. Отивам в 19 без 10, обяснявам им ситуацията, че инсталацията ми е прокарана, просто трябва да сложа новия касетофон, но ме върнаха, не можело така, трябвало да я замерят. Глупости на търкалета. После ми казаха да съм дойдел утре да видят, че работи наистина, за да получа заветния печат.Бюрокрация!!!

Събота

Днес станах към 16 часа, защото тази сутрин гледах “Кошмар на Елм Стрийт” 1 и 2 – не са никак лоши. Само не знам дали ще имам нерви да изгледам и другите 5.
На теория започнах да уча и по ДМ, само дето досега съм преписал 1 теорема и половина, но май разбрах тази на Бул :). Дано да успея да науча всичките 6 за изпита във вторник, защото толкова ми трябва три…
Е, май има полза от математиката в крайна сметка – чудейки се какво да правя, най-накрая си подкарах software suspend и hibernation на лаптопа. Очаквах да имам проблеми, но не – всичко мина идеално. Дори не си омазах фат дяла (не, нямам прозорци на компютъра си рџ™‚ ), на който е музиката ми – от него взех 512 МБ, за да създам swap дял. После прекомпилирах ядрото, свалих един скрипт и това е. Проработи идеално :). Ето линка – за Генту е, но мисля, че няма да е особено голям проблем да го ползвате и за други дистрибуции.
Май това е напоследък – стискайте ми палци за ДМ на 27-и от 8 сутринта до макс. 12 часа, а сега ще отида да гледам третата част на “Кошмар на Елм Стрийт” рџ™‚

Изпит, караоке, кафе

Вчера имах изпит по ОС – взех го с 6, но това не ме радва кой знае колко – математиката е проблем, алгоритъм за чието решение все още не ми е известен.
Вечерта бяхме с Гери на кафе и кратка разходка в района на Гребната. Доста по-прохладно е около водата, а и въздухът е чист – не виждаш какво дишаш.
След кафето, което затвори в 22 часа ?!, отидохме на караоке в “Мармалад”, но не от обич към мястото или “шоуто”, а просто защото колегите организираха излизане и нямаше да е добре да им откажем.
В “Мармалад” беше тъпо както винаги. Дори все още пеят същите хора, само дето посещаемостта е спаднала наполовина (определено има защо). Едно време човек можеше да чуе и някоя по-хубава рок песен, но снощи те се брояха на пръстите на едната ръка, а хубаво изпълнените май бяха 2. И не, “Wonderwall” на Oasis не е рок, както и разните депресии в стил “One” на U2. Нищо против Боно, нека си пее и, най-важното – нека събира пари за бедните държави, защото в тази му светлина съм му истински привърженик.
Днес станах в 15 часа, гледах телевизия, а вечерта излязох на кафе с Гери. Този път бяхме в “Каскада”. Останах приятно изненадан от многото свободни места – зимата сме ходили там 3 пъти, само веднъж си намерихме маса, а днес всичко вътре беше празно. Прибрахме се към 23 часа и аз се заех с “учене”, само дето още на втората страница реших, че това не е за мен – явно ще наблегна на задачите, а за теорията ще назубря седемте възможни теореми. Друг избор няма, ученето им за мен е нечовешко усилие. А точно за тази на Бул даскалът по упражнения (ст. ас. Кискинов) каза, че е тип “познай Бул какво се е сетил” – предполагате каква е вероятността да позная. рџ™Ѓ

Заверен

Вече съм 100% редовен студент. Днес си заверих триместъра. Костваше ми само 2 часа. Отидох в унито в 10:00, мислейки че инспекторката е от 9:30, но не, от 10:30 била, обаче дойде в 10:50.
Иначе вижте колко зле са американците, не че не го знам, но тази статия, която видях днес в linux-bg.org е направо смехотворна. То бива да си тъп, но чак вдлъбнат… Не знаехте, че лаптопът на Осама бил с Линукс. А знаехте ли,че краде от “Дисни”, за да си купи оръжие … Е, не… Това ми дойде в повече.

Преводи

Снощи отново се запалих да превеждам програми на български, но поради горчивия ми опит с КДЕ (главно с Радостин Раднев, от Ясен Прамататов не мога да се оплача, даже напротив – беше изключително добър ръководител на екип), нямам желание да се върна там. Затова сигурно ще си допреведа aMule. Преведох стотина низа снощи, но някак си 1100 ми се видяха много и реших да се наспя (все пак беше 4 сутринта). Ще гледам в най-скоро време (вероятно след сесията) всичко да е преведено и в добър вид. Обещавам, че “OK” няма да бъде превеждано като “О’кей”, също няма да има “конфигуриране”, което толкова ме дразни, че направо не е истина…
Това е, бях замислил да се занимая с QT 4, но още чакам официалната книга, защото ръководството не ми допада особено, а и в 4-та версия са променили толкова неща, че не е за вярване. Най-дразнещото е добавяне на ново именовано пространство за елементите на ГПИ, създадени с техния designer. Друго дразнещо е, че са махнали модула за създаване на код в designer-а. Сега нещата стават доста тромави по мое мнение рџ™Ѓ
Иначе през изминалата седмица получих доста добри оценки в последните 2 дни – 2,4,6,6,6. Сигурен съм, че е ясно 2 и 4 по какво са – математика, която е толкова точна наука, колкото аз съм космонавт. Останалите са на контролна по ОС и главно bash скриптинг, проект по Езици за програмиране и избираемата ми дисциплина за този триместър – Project management. Доста съм доволен от резултатите, дано и на останалите изпити да имам такива оценки, но и на 3 ще се примиря рџ™‚

1/2 година

Вчера аз и Гери навършихме 1/2 година заедно :). Събитието отпразнувахме в бившето “Антикварно кафе”, сега не знам как се казва. Доста се е променило от времето, когато ходех там с компания, слушаща предимно метал…
Обратно на темата, след изпитът ми по Project management се прибрах, изчаках сестра ми и отидохме на Джумаята да избера подарък за Герито. Странно, но не ми отне много време – само след 15-20 мин. бях готов (определено не съм претупвал неща, гривната ми хареса, дано и на нея да се е харесала).
Вечерта се уговорихме за 20:30, но аз пак закъснях, защото ме забавиха на бензиностанцията. Разменихме си подаръците в колата – аз получих доста симпатично ключе-висулка, подарено с думите “това е ключът към моето сърце”. Доста ме зарадваха както висулката, така и думите :).
След това потеглихме към ДКЦ 1, където оставих колата и оттам пеш до Стария град, търсейки заведение, което да има градина и да не е тип “селска кръчма”. Градината на бившето “антикварно” е доста добра, само дето масите и столовете нещо не ми допаднаха, но се преживяват.
На връщане решихме да минем през Стария град, което се оказа приключение, защото паважът явно не е най-приятната настилка за дамски обувки, а и малко преди колата Гери имаше не особено приятна среща с мишка или жаба в една тъмна уличка. Аз ест. бях до нея, но “нещото” беше близо до Гери и побягна доста бързо, но освен уплахата, която бързо отмина, всичко беше наред. Не знаех, че разходката през Стария град може да е толкова авантюристична – тъмни улички, кучета, неидентифицирани същества…
Е, стигнахме до колата, закарах Гери до тях и,след около час-два разговор в колата, се прибрахме.

Жалба за младост

Май и тази вечер няма да се спи. Чудя се да лягам ли, или да остана до сутринта и да отида на последната, макар и извънредна, лекция по математика. Дали ще проверява присъствие, дали ще получа бонус на изпита, или пък не си струва, не знам, но 3 часа математика са си доста (8100 секунди, за да сме точни рџ™‚ )…
Иначе вчера (понеделник) бяхме на кафе в “Скалата”, но по-рано от обичайното, в следствие на което се прибрахме и по-рано. Днес не излизахме, защото трябва да уча за изпита в петък. Уж прочетох 1/2 от “учебника”, но ще видим. Там поне не се боря за три, а то това май е по-лошо, защото проявяваш алчност, но от друга страна ми напомня когато бях млад, добри времена бяха, не се налагаше да се моля на никого за 3, а претендирах за 6 по почти всичко, дори и по математика… Но тогава пък не бях видял голяма част от живота. Макар да не учех вкъщи, обикновено не излизах (то това май си е типично за нас – хората свързани с компютри).
Какъв е поводът за тази ретроспекция ли ? Намерих в локалната мрежа компилацията “Trance Voices” – първият “том” е от 2001-ва година (десети клас). Първите 5-6 песни бяха все хитове от времето когато бях с рус перчем, зелена или оранжева блуза, панталон според случая – зелен или бежов, на врата ми почти винаги имаше един важен артикул – пластмасова свирка. Доста се ползваше навремето по рейв партитата рџ™‚ . А сега като се замисля, в неделя Гери ми подари една пластмасова свирка. Като се замисля пак – ходя и с бежов панталон напоследък… Нищо де, ще гледам за 1-ви юли да съм с черните дънки и тениска на Гардиън :).

Предсесийно

Днес е събота, а от понеделник започват неприятните дни за мен – другата седмица ще трябва да изготвя презентация за частта си от проекта по Project managment, да взема участие в довършването му, да науча материала, защото ще се явявам на изпит в петък, да се подготвя за контролни по дискретна математика и операционни системи… Сигурно има и още, но в момента не се сещам за тях.
Иначе тази седмица мина сравнително добре, в даскалото бяхме само след 14 часа, заради изпитите, не карахме доста неща, включително и езици за програмиране, където трябваше да предам курсовата си работа, презентирайки я.
Вчера станах рано сутринта, писах baseline study, а накрая се оказа, че съм го правил по друга схема и екипът ни ще трябва да предостави нов до другия петък.
Днес бях по магазините с майка ми и сестра ми. 40-50 минути им отне оглеждането на дрехи в “Метро”, а аз бях отишъл просто за един презаписваем ДВД диск и стек минерална вода. Дискове не продаваха, но поне вода си взех.
После минахме през “Била”, където купихме предимно храна, но колкото и да я имам на разположение, трудно се надвива мързела да станеш да си сложиш…
Тази вечер бях в “Скалата” както обикновено, но и двамата някак се чувствахме изморени, затова се прибрахме към 22-23 часа.
Сега смятам да прочета още една глава от книжка за обектно-ориентирано програмиране (от любимия ми тип – залага се на дизайна, а не на кодирането), след което леглото ме очаква, че от понеделник ставам зает човек рџ™Ѓ

“A Moment in a Million Years”

Песента е на Скорпионс и е велика. Тази нощ я открих съвсем случайно, разглеждайки страничката на Антоний в ласт.фм . Не знам как я намирате вие, но мен ме накара да я спомена в блога си, толкова силно ме трогна, иначе нямаше да опиша деня си днес тук…
Иначе тази седмица съм с малко променена учебна програма заради кандидат-студентските изпити, та се наложи да си седна на четирибуквието и да си напиша проекта. Написах го, но точно на последната страница (тази, която е първа по принцип) нещата се закучиха и реших че ще я правя някой друг ден, затова излязох с Гери на кафе (няма да се сетите къде рџ�› ) в “Скалата”. Там сервитьорките вече ни знаят и какво пием… А само 5 месеца ходим на това място…
Прибрах се към 23:30, като прекарах приятна вечер, въпреки изморителния ден.
И сега пак за песента – толкова не съм се радвал на песен откакто открих “If I close my eyes forever” на Ози Озбърн и Лита Форд, а това беше 2-3 дни след бала ми (повече от 2 години изминаха оттогава). Сега ме е яд, че ще пропусна концерта на Скорпионс, но няма как, образованието иска жертви и май е по-добре да пожертвам концерта пред детската си мечтата да бъда програмист :(.

Заради тях ни има нас !

“Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”

Обичам го този ден, макар да не ни се води празник. На празниците уж почиваме, но все се намират частни фирми, които работят. Днес не е така – каквото и да правиш, чуеш ли сирените се изправяш и си спомняш, или размишляваш… Спомняш си имената на Левски, Каравелов, Ботев, Бенковски, Раковски, Хитов, Волов, а същевременно и Батак, Перущица, Брацигово и Панагюрище…
Там сме извоювали свободата си, там сме показали, че я заслужаваме. Така нашите предци са се пренесли в саможертва в името на нас, техните наследници. А какво правим ние ? Падаме си по Азис, Софи Маринова, Тони Стораро, пишем логата на фирмите си на латиница, не ползваме азбуката и езика си. Деградираме определено, а държавата ни спомага за това – всички си спомняме за “Аз съм българче!” и един министър, който си отиде малко по-късно. Спомняме си и проекта за турски паметник на вр. Шипка. Сещам се още 2-3 фрапиращи случая, но какво от това – турците са във властта и все по-нагли стават. И какво излиза – моите колеги не гласуват – все им е едно (а май вече и на мен) коя партия ги управлява, идват няколко хиляди души от една държава, гласуват на 7-8 места, заминават си и две години не се сещат за България…
Съжалявам, че пак звуча отрицателно, но май действителността е такава – Ботев, първият терорист в световната история, османското “присъствие”, българите татари… докато сами се принизяваме, няма как да се променим към добро.
“Нищо конкретно, само си плюе” – сигурно си го мислите, затова ще дам няколко предложения за закони, които бях дал през краткото си членство във ВМРО, а именно :
1) Изготвяне на единен стандарт за кирилицата на мобилните телефони – така големите производители спокойно могат да го приложат и да си пишем на кирилица кратките текстови съобщения.
2) Детските – имаш 1-2 деца – получаваш ги, имаш 4 или повече – връщаш тези, които си получил от държавата.
3) Млади семейства с висше образование и дете – получават изгоден жилищен заем
4) Детето ти не завършва 12 клас – пак връщаш детските

Това е, явно не всички предложения са добри, но за 1) съм сигурен, че може да стане.

Search for:

Връзки

• MacTeP SEO Blog
• SEO оптимизация и регистрация
• Димитър Калинов aka Bleit
• Калин Василев
• Христо Илиев