Остана още една работна седмица по-малко
Написано на September 18, 2010, в категории: За мен.
Измина и тази работна седмица, като в понеделник и вторник не направих нищо кой знае какво, освен че спах по 10 часа (единият път заспах след новините в 19) и все така ми се спеше (дори повече от предишните седмици).
Сряда беше 15-ти септември. Освен първият учебен ден, тази дата отбелязваше и тъжни неща – тогава се навършваха 7 месеца откакто почина татко, а ако не беше – щеше да навърши 47 години на този ден…
За да почетем паметта на татко се събрахме с чичо ми и бъдещата му жена и отидохме в едно квартално заведение, където татко обичаше да ходи.
Четвъртъкът също не беше кой знае колко запомнящ се. Организмът ми се чуди да се разболее ли, да се оправи ли, но имах стимул да се взема в ръце – трябваше аз и колегата от подекипа да измислим ефективен алгоритъм, който да работи едновременно с малко памет и пресмятания. Справихме се, само че американският клиент предпочете бързото за написване решение пред качественото. Това ми изпълни петъчният ден. Много обичам когато целият ми ден е запълнен с писане на код, задачата е постижима с малко повече труд, а напрежението дали ще спазиш срока наелектризира въздуха. Такива дни ме изпълват с енергия и с гордост за добре свършената работа (ако наистина се случи да е такава рџ™‚ ).
След като миналата седмица изпуснах ходене в “Сенса”, този петък бях решен да отида. По предварителен план трябваше да сме 4 души, но Митака докара някакъв негов познат, а по-късно дойде един колега от работата и той си докара приятел. Та се събрахме 7 души. На всичкото отгоре са сменили DJ-а, което засега ми се струва, че е за добро. Този пуска предимно хаус и рок, за разлика от предишния, който добавяше и рап. Все пак и той не беше перфектен – към 2:30 си тръгнахме, защото започнаха “Losing my religion” на R.E.M , “Wonderwall” на Oasis, “Unforgiven” на Металика и все песни, за които не се бях подготвил добре (бях си забравил бръснарското ножче вкъщи).
Събота и неделя са ми любимите дни, защото в общи линии не правя нищо – стоя си вкъщи и си чета книжки, пиейки топъл чай, но този път трябваше да отида да се снимам, че нали ще кандидатствам още една магистратура и ми трябват 4 снимки за там и 1-2 за дипломата ми по “Софтуерни технологии”. Та снимах се, разходих се 10-ина минути докато станат готови снимките, взех ги и се прибрах, отдавайки се на книжките си. Надявам се утре денят да е още по-спокоен, а пък следващата седмица да мине бързо, повличайки и месеца с нея, че следващият съм на 2 концерта (все още не съм си купил билет за WASP, но навих двама души и се очаква скоро да се сдобия с хартийката).
ДДС-то за туризъм
Открай време се ядосвам на туристическото ДДС, което е 7%. На всичкото отгоре, за да го ползваш, трябва да отидеш в агенция, да ти изготвят пакет, иначе пак е 20%.
Икономиката не е от силните ми страни, но все пак 13% не са кой знае колко, когато си тръгнал да даваш пари за развлечения, които определено не са неща, без които не можеш. Дали ще дадеш 10 или 12 лева за возене на банан, 50 или 60 лева за джет, предполагам няма голямо значение, ако си решил да го направиш. А и вероятно си събирал по малко цяла година за сравнително качествената почивка…
От другата страна са хората, които не са ходили на море с години, защото с минималната си работна заплата не могат да си платят храната, тока и водата. За тях всеки лев е ценен, но те губят повече, защото налогът върху яденето е 20%, предполагам за услугите пак е толкова, ако го има (не съм чел ЗДДС). Тези хора някак успяват да отгледат дете (хайде да не са две, че картинката става трагична), което да не е лишено от нормалните неща. Та това дете тръгва на училище – техните се изръсват 1 заплата за новите дрешки, раница и пособия. За щастие учебниците за първи клас са безплатни. Но идва втори. Последно като проверих, имаше предложение да станат безплатни до осми клас, но не съм сигурен, че е прието. Та въпросните родители, които силно казано “живеят” с минималните си заплати, трябва да купят 10-ина учебника по поне 15 лева всеки. От тези пари държавата прибира 20%. Тоест, ако нямаше ДДС за тях, родителите можеха да вземат 10 учебника на цената на осем (грубо казано)..
Дотук някак нещата се нареждат, родителите купуват учебниците постепенно, за няколко месеца, но успяват и детето им учи. Даже може би получава “щедрата” стипендия за успех на стойност 21 лева. Един ден обаче, детето се разболява. Техните първоначално се надяват да е само вирусно заболяване, но то се развива в нещо по-страшно, но лечимо с “достъпни” антибиотици по 50-60 лева за седмица. Родителите свиват максимално разходите, взимат пари назаем, но купуват лекарства за 2-3 курса. За тези 3 курса, те са могли да спестят за повече от половин опаковка, ако държавата не е прибирала ДДС за лекарствата, което познайте колко е – 20%.
И какво се оказва – държавата не подкрепя тези, които най-много се нуждаят от нея. Вместо това тя подкрепя хората, отишли да си правят кефа я на планина, я на море, защото, като им е с 13% по-евтино, можели да оставят повече пари. Всичко това може да е икономически обосновано, но не го прави по-честно за мен. Според мен лекарствата, книгите и стоките от първа необходимост трябва да са с ДДС 7%, а туризмът – с 20%. Щом си отишъл да харчиш пари, ще преживееш предполагам. Все пак ги даваш за забавление. Пък, като не можеш да го преживееш, ще се качиш на по-малко неща или ще спиш 1 нощувка по-малко. Все пак туризмът не е необходимост.
Уточнение: Въпреки че е писано на 9-ти септември, не подкрепям идеологията на комунизъм, социализъм и прочее леви движения. Аз съм за дясно управление и минимална държавна помощ, но определено не съм съгласен собствениците на хотели да забогатяват, докато бедните хора изнемощяват.
Още един рожден ден
Вчера бях на рожден ден за трети път в близките 7 дни. Колежката Гергана празнуваше четвърт век и се събрахме в “Ривиерата” на “Данаил Николаев”. Аз не бях ходил там и обстановката ми хареса – бяхме под някакъв навес на столове, украсени като за сватба, а музиката беше тихи рок балади.
След ресторанта решихме да отидем в “Сенса” и за мое учудване почти всички се навиха, въпреки че днес бе делничен ден. В “Сенса” беше пълно както винаги, но този път имаше защо – музиката беше от рок нагоре и беше забавно. За съжаление трябваше да си тръгна към 1:30, защото днес бях на работа, а, след като ми плащат да мисля, е хубаво мозъкът ми да не е заспал целия работен ден.
И така, след 3 рождени дни, днес смятам да си почина малко, а утре вечер – евентуално пак в “Сенса” и кофти петъчната музика, но поне има и рок, въпреки рап-а, хауса и българските изпълнители.
6-ти септември 2010
Тази година някак го нямаше настроението от предишните, а, като се разкарах из града, явно не е само при мен така. Преди имаше трибагреници по основните булеварди, а тази година – нищо. Минах по 4 големи булеварда около центъра и не видях едно знаме на крайпътен стълб. А съм сигурен, че не може да са откраднати, просто някой не е искал да плати да се сложат вероятно.
Както и да е, сивотата беше налице и по нищо не можеше да се познае, че днес е празник, освен по по-големия брой търговци и хора по главната. Някак Пловдив все повече става сив в стил София, което не ми харесва, но и аз съм виновен, че не извадих почти новото си знаме от целуфанчето и не го разпънах на терасата, обаче, както вече казах, тази година не ми беше до празнуване.
Вечерта бях канен и на рожден ден от 20 часа в едно заведение “Green bar”, което само по себе си не е лошо, но менюто му е странно (някакви индийски, кубински и предполагам арабския ястия с ориз, боб, леблебия, гъби, подправки и месо), а и обстановката е леко претенциозна – с тихата си музика и двата комплекта прибори. Все пак заведението става, просто не е за всяка вечер.
Та отидох си аз с 10-те минути планирано закъснение, подарих си подаръка и си прекарахме добре, само дето 2 часа по-късно взеха да затварят и ни изгониха. Били минали вече на зимно часово време и към 22:20 си тръгнахме, кой с мисли какво ще прави през следващата година от живота си, кой с усещането, че утре е на работа и трябва да става рано рџ™Ѓ .
Краят на още една работна седмица
Едно време се чудех как така американците живеят за петък вечер. Няколко години по-късно вече го разбирам – още от понеделник отивам на работа с идеята да дочакам петъка. Не че работата не ми харесва или не ми се работи, просто след последния работен ден има 2 почивни и време да излизаш по клубове, а в делничен ден не мога, защото винаги ми се спи, а като си легна в 4 и стана в 8, не знам как ще работя след това.
И като стана въпрос за умора – тя преобладаваше тази седмица. Още в понеделник ми се спеше, а в петък се борех със себе си, за да не заспя на стола. Покрай липсата на енергия не правих почти нищо тези дни – работа, вкъщи, четене на книжки и списания и в леглото. Единствено в четвъртък се видях на кафе с Мечката и Данито, която не бях виждал от поне месец.
В петък бях на рожден ден, като до последно не знаех дали да отида, но, в крайна сметка, реших, че рожденичката няма вина, за да не отида, а и трябва да се изправяме срещу проблемите. Та отидох и си прекарах сравнително добре. След рождения ден решихме да идем на бар. Събрахме се сравнително малко хора – аз, Венета, Андрей, Марта, Ясен и Лъчо, но и тези стигаха. Прекарах си добре, което доведе до там, че вече да не съм толкова уверен в желанието си да сменя хората, с които движа, но само времето ще покаже кое е правилното решение…
Днес (събота) станах към 14 часа. Малко по-късно звънна един съсед – снощи ми ударил колата пред входа, да сляза да видя пораженията. Оказа се само ламарината на предния калник и тия дни ще ми кара колата да го изчукат и пастират. Надявам се всичко да е точно, защото тази кола беше на татко. Радостен съм, че само с този “козметичен” ремонт се е разминало всичко, защото е можело да е нещо далеч по-тежко, а и винаги е можел съседът да не дойде да ми каже и аз да се чудя кой го е направил.
Към 16:30 се обадих на Митака да ходим да бягаме на гребната, но той не бил в града и реших да отида сам. Като погледнах през прозореца се оказа, че навън вали, обаче вече го бях решил. Стегнах се, запалих колата и отидох. Определено не е приятно да се бяга в такива условия – въздухът е студен, дъждът те бие в лицето… Едвам направих 1.25 км., като се чувствах адски изморен през цялото време и имах вкус в устата, подобен на кръв, но май е бил просто метален привкус.
След като се проснах уморен в колата, едвам успях да обърна, защото на 1-2 места ми се изплъзна волана.
Като се прибрах и си взех душ, разбрах защо съм се чувствал уморен – за пореден път бяла точка на едната сливица. Ядосан от поредната гнойна ангина, която ще прекарам на крак, сам си махнах точката и сега уж съм по-добре, но нищо не се знае. Тази бяла точка обяснява и липсата на енергия през изминалата работна седмица и предполагам през идната също, но хубавото е, че седмицата ще е кратка – само 4 работни дни и после следва някой клуб в петък вечер рџ™‚ .
Дали да отида на концерт на W.A.S.P ?
От близо 2 седмици се чудя дали да отида на концерта на W.A.S.P в София на 27-и октомври. От една страна ми се ходи, защото последният им албум ми харесва, но от друга – никога не съм им бил голям фен и мога спокойно да пропусна. Обаче определено ми се ходи. По-големият проблем е, че няма с кого да отида. Има потенциално 2 + 1 души, с които мога да отида, само дето единият все още не е сигурен, а другите двама са роднини и аз съм в сложни отношения с единия. Та ще трябва да превъзмогна себе си, за да отида на концерт, като не съм убеден, че искам да го направя (поне на този момент).
Другият вариант е да отида сам, но никога не съм ходил без компания на концерт. Не ме притеснява тълпата, погото или нещо друго, просто ми се струва странно да отида до София, да си паркирам колата до залата, да изслушам концерта и после да се прибера в Пловдив, като през цялото време не говоря с никой, а не обичам тишината. Естествено, имам касетефон в колата (така му е само името, никога не е можел да просвирва касетки) и най-вероятно той ще влезе в действие, но се чудя дали да постъпя така.
Евентуално бих могъл да изтествам какво е да си сам на концерт още на 9-ти октомври, когато ще пеят “Скорпионс”, за които вече имам билет (при това седящ), но също така имам и уговорка. А обещанието си е обещание.
Та май ще изчакам средата на септември и тогава ще взема обвързващото решение, подплатено с билет. Все пак не може да е толкова лошо да си сам на концерт.
Петък до понеделник
За поредна седмица на работата очаквах петък вечер с нетърпение. Не за нещо конкретно, а просто за идните почивни дни.
За щастие и този път намерих хора, с които да отидем в “Сенса”, като бяхме скромна компания от трима – Аз, Митака и Лъчо, а после дойдоха и още двама колеги от работата и си прекарахме сравнително добре, въпреки гадната музика.
В събота трябваше да стана рано, за да хвана банката и да си взема едната дебитна карта, закривайки другата, издадена ми от бивш работодател. Тази задача ми отне само 10-ина минути, но за съжаление ще се наложи скоро да отида пак, защото закриването на картата не било закриване на сметката и трябвало да се изчакат 8 работни дни, за да спра да използвам софийската сметка. Изобщо глупости на търкалета. Чудя се още защо ме карат да попълвам куп бумащина, когато никой не я гледа. Те си попълват формичките на компютъра, а на мен, за да не ми се скучно вероятно, оставят задачата да си попълня името, ЕГН-то, номер на лична карта, все неща, които можеш да научиш наизуст от толкова формуляри, но те така и не научиха кой си…
Много по-лесно щеше да е просто да отпечатат попълнената формичка и да те помолят да положиш подпис, но защо да оптимизираме процеса…
Както и да е, след банката се прибрах да се наспя. Вечерта се обадих на Митака за бягане на гребната и той не отказа. Направихме си 1.75 км. бягане (с почивки ест.), като аз бях с мускулна треска от фитнеса в четвъртък, но все пак бях във форма. Можех да избягам още поне половин километър, но пусти мързел… рџ™‚ А и Митака не беше бягал от много време, та имаше проблеми с дишането.
Неделята прекарах пред телевизора, зяпайки формула 1. След това разменихме 10-ина съобщения с един приятел във фейсбук (можеше да са и повече, но аз нямах интернет, благодарение на някой съсед, който ми беше срязал кабелите и “Близу”, които от петък вечер до понеделник почиват).
Искаше ми се понеделникът да бе дошъл малко по-късно, за да се наспя, но не се случи и отидох на работа сънен както винаги. За щастие този работен ден имаше какво да правя и съм сравнително доволен. Вечерта мислех да бягам, ама ме мързеше нещо, та се обадих на Митака с идеята той да ме откаже (или евентуално да бягаме заедно). Доста успешно направи първото и в крайна сметка ще си почина тази вечер от изминалата седмица, пък утре дали ще бягам или ще правя нещо друго – все още не знам.
За съжаление не мога да оформя плановете си и за петък вечер, понеже една колежка има рожден ден тогава и все още не ме е поканила официално, но предполагам ще го стори. А, ако го направи, това ще ангажира и четвъртъка ми, че трябва да избера подарък. Все пак се старая да избягвам бившата си компания, а най-малкото, което е искам, е да купя общ подарък с тях.
В този ред на мисли се чудя дали да ходя на предстоящите рождени дни изобщо. По памет те са три, като само този на 6-ти смятам да уважа със сигурност. За другите се колебая.
Понеделник, вторник и сряда
Дотук седмицата се развива доста добре откъм контакти и спорт – в понеделник се срещнахме с Митака и си поговорихме за нещата от живота, работа и всякакви други глупости. В общи линии беше среща само за час-два, но беше добра.
Във вторник се видях с Мечката, защото не се бяхме виждали от доста време, а той нали беше в чужбина, та разказа набързо как са прекарали и някои по-интересни моменти от престоя и пътуването.
За съжаление и двамата ми събеседници искат да мигрират (кой в друг град, кой в друга държава), което за мен е тъжно, че са стигнали до този извод. Пловдив не е малък град (противно на нечии очаквания) и тук има възможности да се развиваш професионално. А България пък може да не е най-прекрасното място за живеене, но това си е нашата родина и нещата тук ще се оправят, рано или късно. Почти всеки може да си купи билет и да замине, но защо трябва да ставаш поредното зомби-работохолик и да се трепеш за висок доход, като тук вадиш нелош? Според мен по-големите финансови нужди на човек се изчерпват с кола, апартамент, образование и джобни. А професията програмист предлага възможности да изкараш достатъчно, за да си ги позволиш (стига да спестяваш, а не да харчиш за глупости). Е, за апартамент ще трябва да почакаш малко, но навън също си плащат ипотеката с години.
Като оставим настрана финансовите въпроси, днес трябваше да избера бягане на гребната или фитнес с познати. Предпочетох бягането не за друго, ами сега съм на диета и е по-лесно да избягаш 1.75 км. с 1400 дневни килокалории, отколкото да вдигаш за гръб и трицепс и след това да си легнеш гладен, защото вече си си изял полагаемото и нямаш право на повече.
Така преполових седмицата, като единствено за утре и почивните дни нямам планове какво да правя, но събота и неделя обичам да си стоя вкъщи и да не правя нищо ( а и има формула 1) , така че те са почти планирани, а в петък смятам да излизам в “Сенса” с няколко приятели, познати и който друг дойде, или видя в заведението.
За утре имам 1-2 идеи какво да правя, но все още не съм го решил твърдо, но ще е или кафе, или ще отида да похвърлям баскетболна топка, че вече не играя баскетбол с другите, а никога не е излишно да изхабиш малко калории, тренирайки стрелбата си. Сега се сетих, че мога да отида да се катеря и на стена, като днес имах такава оферта, но я отклоних. А и до утре вечер има над 20 часа, така че време за нови идеи решения има колкото искаш рџ™‚ .
И така, надявам се и остатъкът от седмицата да съдържа приятни емоции.
Хората напоследък ме разочароват
Не знам дали аз съм се променил чак толкова след смъртта на татко, но вече хората постоянно ме разочароват. Тази седмица се изнервих на един колега, с който играем баскетбол, но бързо ми мина. След това отложихме резервацията за кино от 19:30 за 21:10, за да може Марта да се върне и да може да дойде, но тя не дойде, въпреки че се беше върнала…
Вчера пък ми се излизаше на бар, не на кръчма или караоке, а на прост бар, в който не пускат чалга. Питах всичките си колеги от университета и не намерих един, който да се навие да дойде с мен. Единствено Лъчо се съгласи да дойде, ако сме над трима души. Андрей и Марта казаха, че ако не са на РД може да дойдат след 22 часа. По информация от трети източници, Марта е казала, че дори да не празнуват РД, предпочитат да си пият вкъщи, което и направиха. В крайна сметка останах сам за “Сенса” и предложих на сестра ми да дойдат с мен. Така се събрахме четирима души, Лъчо дойде също, защото бройката беше над 3, но това не променя нещата, че в моята компания нямаше нито един човек, който да иска да излезе с мен тази вечер, което ме кара да си търся нова компания, защото явно тази вече не е за мен. По-кофтито е, че хора, които съм смятал за приятели се оказват само познати, но в дипломацията всичко е реципрочно, така че просто и аз ще реагирам така и всичко е точно, поне докато не намеря нови хора и не изгоря мостовете назад…
Море 2010
Вчера се прибрах от близо едноседмичната ми почивка в Приморско. Чувствата, с които оставам са смесени за съжаление.
Приморско не е от местата, които ще посетя пак скоро, в това съм сигурен. Причините са няколко – само в моя блок в Пловдив има повече климатици отколкото в 1/2 от центъра на Приморско. Освен това ходехме по 1.5 км., за да обядваме в единствения ресторант, който имаше и пускаше климатика си. Останалите заведения предлагат просто маси навън или пък вътре с отворени прозорци и врати с цел да става течение, но то не бе достатъчно. Дори вечер навън бе горещо, какво остава за вътре…
И трето – чалгата е навсякъде. Много е трудно да се намери заведение без чалга.
Като изключим тези неща, почивката ми мина горе-долу добре. Не пропуснахме нито един ден, като времето бе топло, да не кажа горещо, водата беше сравнително чиста и нямаше медузи или щипалки.
Обаче не ми хареса “работата в екип” на компанията, с която бях. Всеки действаше горе-долу като свободен електрон, отколкото като едно цяло. Разни групички ходехме по отделно на плаж, като понякога се засичахме, а друг път – не.
Дори като отидох да се пробвам на parasailing не дойде никой с мен, а исках снимка за спомен.
Естествено аз като част от групата имам немалка вина за незадружната работа, като дори прекалих със саркастичните шеги по адрес на един неин член, но се извиних и мисля, че всичко е забравено.
През престоя си в Приморско тази година исках да се гмурна и да се спусна с пара-,делта-, или какъвто там планер се води над морето, но и двете неща не се случиха и в крайна сметка вчера тръгнахме в 6 сутринта към Пловдив, като към 11 часа бях щастлив да си бъда вкъщи и да се заема с нещата, които предстояха.
В заключение – тази почивка не беше хубава, но не беше и лоша. Най-лошото нещо, свързано с нея е това, че свърши и утре съм на работа.