Първи учебен ден от новата специалност
Написано на November 21, 2010, в категории: За мен.
Днес станах в 8 сутринта, за да отида доброволно на лекция по математика, въпреки че ще бъда освободен от лекции и изпит. Преди години, ако някой го беше предположил, сигурно щях да му се изсмея, но днес го направих с единствената причина да видя новите колеги и евентуално да се запознаем.
Само дето не се случи – мислех, че програмистите сме асоциални, но това, което видях мина всякаква приемлива граница – като влязох бяха 40 души в залата, които си мълчаха. Намерих си ред и седнах, допринасяйки 20-ина минути за всеобщото мълчание. Станахме близо 90 души и пак същото. Явно на никой не му се социализираше.Може би следващият път, все пак едно 75% са колежки…
Лекцията започна с встъпителни думи на преподавателката, които ме накараха да съжаля, че съм си загубил времето. Математиката била най-хулената наука, като нямало причина за това. Дори някои интелигентни хора не виждали смисъл в нея, а тя била навсякъде… В математиката имало красота, която обикновените хора, които не се занимават толкова с нея, не можели да видят и затова я хулели… Абе изобщо глупости на търкалета, но все пак научих нещо – за оптимално лекуване на пациент се използвало динамично оптимиране. Интересно дали някой лекар го знае, или това е поредното нагласяне на “факти” с цел да паснат на твърдението и да спомогнат доказването на тезата…
Както и да е, изтърпях и това, защото бях решил, че ще си тръгна на първата почивка. Все пак не исках да развалям дисциплината. Та се наложи да попиша малко. Първата лекция беше за детерминанти от 2-ри и трети ред (точно като първата ми лекция по ЛААГ преди 6 години, само че по-сбито и по-лесно обяснено). Изписахме 4-5 страници голям формат, решихме 2 примера и най-после дойде почивката, която използвах, за да се прибера вкъщи с усещането, че в математиката (и преподаването й) нищо не се променя със скоростта, с която ми се иска.
За щастие няма да ходя и утре, и другата седмица, даже май и по-другата, защото съм освободен от предмета и ще ми впишат оценката от дипломата от ФМИ. Та си спестявам малко нерви и получавам свободно време, което да използвам за нещо по-смислено (не че преговорът по математика не е смислен, ама ми се струва безсмислено да го правя).
Не си добре? Вземи добавка…
От 2 седмици хващам рекламите сутрин на какви ли не добавки – за простата, оросяване на мозъка, шум в ушите, по-лесно уриниране (ветоятно е само за жени, защото не се споменава простата), против оксидантен стрес и какво ли още не. Върхът беше, когато видях добавка, която се предполага, че предпазва от диабет чрез “уникалната” цейлонска канела, която понижава кръвната захар.
Рекламите са добре направени, като някой по-лабилен дори може да им повярва, но нека да се замислим – средната цена на добавките е 20 лева, като минималното време, което трябва да се пият е 3 месеца последователно, т.е. даваш 60 лева на вятъра и получаваш един доста съмнителен ефект, да не кажа никакъв…
Ако тези неща помагаха, те нямаше да се казват хранителни добавки, а лекарства и щяха да се продават както си му е редът и да бъдат контролирани от закона, а не да бъдат с плаваща цена без горна граница и буквално никакви проучвания, проведени от компаниите, произвеждащи добавките…
Да се замислим и за друго – колко растения гинко билоба има по света и дали те са достатъчни, за да задоволят търсенето. Все пак тези добавки трябва да съдържат концентриран екстракт…
А колко ли акули има, за да се набави така ценният им хрущял, който се използва уж за възстановяване на ставите. Признавам, не съм чел много по въпроса, но не знам някъде да се развъждат акули с цел да се използват хрщуялите им.
А за цейлонската канела, която предпазва от диабет – европейците внасят канелата от Цейлон през 16-ти век, така че всяка друга би свършила подобна работа. Затова защо просто да не си купим пакетче от магазина до нас, която ще легне доста по-евтино, защото фирмата производител не плаща за лъскави реклами и анимирани танцуващи доктори?
Освен това от собствен опит мога да кажа, че имуностимулиращите добавки на хапчета не вършат (почти) никаква работа – миналата година изпих няколко опаковки и си боледувах през 2 седмици.
Пък за витамините – пил съм от 2 до 35 лева опаковката (разтворими и хапчета) и грам повече енергия не съм имал от нормалното за сезона…
Изобщо, не виждам смисъл в добавките като цяло. Ако реша да пия сега, то ми трябват за очите, паметта, имунната система и предполагам за холестерола (не съм го мерил, но почти не ходя пеш напоследък), в добавка към нужните ми стимулатори за енергия. И какво се пада – около 100 лева на месец, за един сравнително здрав човек, който няма нужда от лекарства иначе… 1200 лева на година в джоба на някоя корпорация, която прави плацебо в красива опаковка и по-лъскава реклама…
Естествено винаги има изключения, но знам от опит само 1 добавка, която е вършила работа и тя беше 2-3 лева опаковката, като много силно миришеше на билки (а и таблетката изглеждаше като пресирани треви), за разлика от хапчетата на другите производители, които нямат мирис, а имат вкус на нишестето, което съдържат…
Поредна седмица
Още една работна седмица, която почти не се запомняше. Сега се опитвам да се сетя какво съм правил в понеделник, вторник и четвъртък, но явно не е било нищо запомнящо се.
В сряда имах желание да се запиша за магистратурата най-после, но то бе осуетено от близо петдесетината души, които чакаха пред вратата на инспекторката. Реших, че няма шанс да се запиша за един час и се върнах на работа, като се разбрахме със сестра ми да ме запише в петък, както и стана.
Така вече съм официално студент във ФИСН, специалност финансов мениджмънт.
Петъкът беше изпълнен с емоции – по план се организирахме за “Сенса” и в късния следобед научих от сестра ми, че една българка, рап-звезда от близкото минало, ще спи вкъщи. В първия момент реагирах безразлично, все пак слабо ме вълнува тя, а и като знам колко е “звезда”… После разбрах, че трябвало да я вземем в 1 часа сутринта от едно казино, където тя щяла да пее за рожден ден. За да стане това, имаше 2 варианта – сестра ми отива сама (и евентуално не идва в “Сенса”, а оттам ни пропада и петъчното излизане) или отиваме и двамата в заведението и после заедно до казиното. Спрях се на втория вариант…
Към края на работния ден с част от колегите се разбрахме да отидем на кръчма към 20 часа. Аз имах уговорка за 23 часа с Лъчо и Митака, та прецених, че мога да отделя 2 часа, да се прибера вкъщи и после към бара.
Самото излизане с колегите беше тихо и скромно (поне през времето, когато бях там), но не съм очаквал да бъде друго – аз съм сравнително нов в тази среда, а някак не съм настроен за нови приятели. И в крайна сметка към 21:40 им казах довиждане и си тръгнах към вкъщи.
Към 22:40 тръгнахме за “Сенса”, където намерихме маса и се настанихме. Лъчо закъсня сравнително малко, но Митака го направи с близо 45 минути, а като дойде ми сервира и лошата новина – отива да живее в друг град. Така средата ми намаля с още един човек, но, знаейки мотивите му, предполагам че ще се върне от въпросния град след по-малко от година…
Обратно към “Сенса” – след Митака дойде един колега от работата с общ познат. Тъкмо музиката започна да става хубава, а компанията весела, и се наложи да тръгваме към въпросното казино, защото “звездата” не искала да чака до 1:30…
Хванахме такси, отидохме в 12:50 там, минахме през охрани и тн. и, когато поискаха да ме регистрират, казах за кой съм и те ни пуснаха направо. Досега не бях стъпвал в казино, съмнява ме и да стъпя като клиент на такова място, но трябва да се признае едно – лъскаво е.
След като намерихме човека, тя ни каза, че трябва да изчакаме до 1:30 да изтегли някаква томбола, взима си парите и си тръгваме.
Стана така, изтегли хората в 1:30 и после отиде да си взима парите едно адски дълго време. А ние стояхме в един ъгъл със сестра ми и чакахме, разглеждайки посетителите. Лошо впечатление ни направи стилът на обличане на хората – единствените по-официални бяха охраната и разни пенсионери, които аз лично не познавах, но може да са били известни. Останалите бяха облечени като живи селяни – анцузи и турски дрешки… Някак винаги съм очаквал посетителите на казино да са богати и добре облечени, защото кой друг да има излишни пари за губене, но май тези хора бяха дошли привлечени от безплатния марков алкохол и някакво ядене, което е жалко…
Както и да е, в 2:30, след още малко премеждия, хванахме такси за вкъщи, като по пътя въпросната певица искаше да спрем на денонощен магазин да си купи храна и някакви глупости за домашен купон. Само дето на мен лично не ми се празнуваше (бях уморен и изнервен). Та пристигнахме към 3 часа вкъщи, тя видя некролога на вратата, видя и кучето, което се уплаши от нея, огледа стаята, в която щеше да спи, и снимките на татко там и явно реши, че не иска да спи вкъщи. Май се срамуваше от косата си, защото през цялото време носеше шапка и не искаше да я видим без нея, а ние не й предоставихме отделна стая, та може и това да е изиграло роля, но каквото и да е, тя реши да не спи вкъщи въпросната вечер, за което не мога да кажа, че съжалявам. Не стига, че й осигуряваме нощувка за без пари, ами и с претенции – щом жилището ни не е достатъчно добро за нея – Пловдив има достатъчно хотели, които една “звезда” може да си позволи…
В събота беше задушница и се уговорихме с чичо да отидем заедно на гробищата. Те дойдоха пред вкъщи и се запътихме към мястото. Както винаги беше пълно с народ и коли. Наум благодарих, че ние живеем близо и не се налага да сме с кола, защото щях да се изнервя адски много…
По пътя за гроба на татко ме спря един човек и ми даде меденка в памет на сина му. Казах “Бог да прости” както си му е реда и ми стана жал за човека. Той беше пенсионер, поне 60-годишен и от нашата група даде меденката на мен, като по обичай се дава на човек, който прилича на починалия (или поне е със същия пол и възраст). Значи мъжът е загубил син горе-долу на 25 години… Такива неща не бива да се случват!
След гробищата отидохме на кафе с чичо и жена му (все още не съм свикнал да й казвам “леля”) и си поговорихме за живота и всичко останало, но най-вече за бъдещия им син, който се очаква след месец.
Така съботният следобед бе запълнен, а вечерта си легнах рано, защото ми се спеше след предната нощ, пък следващия ден щяхме да ходим на село да работим по къщата.
В неделя станахме към 8, аз пих един чай набързо и се стегнах, за да отидем да сложим външна врата.
Не че аз помагах нещо за това, но осигурявах превоза и подаването на инструменти понякога. Все пак са ми ценни ръцете и не бих пипнал бормашина, ъглошлайф, къртач, зеге или трион, освен ако наистина много не се налага и нямам пълната гама обезопасителна екипировка.
Към 16:40 събрахме багажа и тръгнахме за Пловдив, като имаше сравнително голяма колона, но все пак се прибрах вкъщи преди 18 часа и успях да гледам състезанието по формула 1.
Така мина още една седмица, изпълнена с дни, в които няма нищо запомнящо се и такива, които ще помня сравнително дълго. Утре започва нова, като се очертава по-напрегната от предишната, защото на работата ще имаме гост от САЩ, който е дошъл за 5 дни да ни обяснява бъдещите насоки на развитие на текущия проект.
Спорна седмица на всички!
Седмица с два концерта
През отиващата си вече седмица посетих 2 концерта в София – на Scorpions и W.A.S.P.
В понеделник тръгнахме към 15 часа трима колеги от работата, взехме Стилър (след кратко обикаляне, защото имаше някакво задръстване) и потеглихме към София.
След като пристигнахме, забелязах нещо странно – лампичката на таблото за мигачите не мигаше, а светеше, но карах няколко километра така (за щастие основно бях направо) и отбих в пресечка след левия завой на кръговото на 4-ти километър. Там вдигнах капака и загледах умно. Естествено не открих причината, а предния ден бях тествал всякакви светлини, та беше невъзможно да са изгорели всички крушки (не знам какво се случва тогава, но като изгори една, все пак има звук и лампата мига). След няколко обаждания се свързах със семеен приятел, който ме упъти към релетата (единствената причина за повредата, която ми идваше наум, но нямах идея къде се намират). След включване и изключване, мигачите сработиха и всичко бе точно. Само сменихме един бушон, който изглеждаше стопен, но пък работеше.
Така, след 10-те минути ремонт, се отправихме към по-близка пресечка до стадион “Академик-Плиска”.
Към 17:30-17:40 бяхме на стадиона и чакахме на опашката, за да ни проверят за оръжие и други непозволени вещи. В интернет бях чел, че щели да започват да пускат от 15 часа, само дето това очевидно не е било така, защото опашката беше неподвижна поне 15-20 минути. Просто хората стояхме и чакахме.
След като минахме през КПП-то, бързо намерихме входа на стадиона, за разлика от самия стадион, за който трябваше да питаме един човек.
Като минахме през нашия вход се разделихме на две – моите колеги отидоха във фен зоната, а аз и Стилър – на трибуната, където имахме седящи места.
След като седнахме, аз започнах да умирам от студ. Бях с фланела с дълъг ръкав и яке, но те не ме спасиха от софийския студ. В един момент дори изпитах нужда от ръкавици и за първи път съжалих, че около мен няма тълпа, която да спира вятъра.
Концертът закъсня подобаващо (започна в около 20 часа), но Ахат се представиха добре. Звезди има глас, не може да се отрече, но някак ми се стори прекалено кратък наборът от песни (4 или 5), след което отново трябваше да чакаме в студа.
В крайна сметка дойдоха и героите на вечерта и направиха нелош концерт, като вкараха доволно количество мултимедия в него. Красиво бе, звучаха добре, но някак нещо липсваше. Реших, че е заради публиката – повечето хора около мен бяха прехвърлили 40-те и далеч не показваха ентусиазъма си, както подобава на рок концерт.
Но въпреки всичко Скорпионс направиха добър концерт. Предполагам щеше да ми хареса повече онзи в Каварна преди година, но поне ги видях на живо. За съжаление не мога да кажа същото за Дио рџ™Ѓ .
В сряда тръгнах от работа към 16 часа, защото концертът на W.A.S.P. беше от 20, а уж имаше място за паркиране около зала “Фестивална”. Първоначално се притеснявах да пътувам сам, за да не заспя, но определено нямаше такава опасност и в двете посоки. На отиване валеше стабилен дъжд, а аз бях с грайфери на гумите малко над допустимия минимум по закон 1.6 мм. В следствие на това, колата ми поднесе на 7-8 места, като в поне от половината случаи бях в лява лента, изпреварвайки с 130 км/ч. Изправяйки колата така, че да не се блъснеш в камиона до теб, определено вкарва адреналин, който ти пречи да заспиш.
В крайна сметка стигнах без произшествия в София и почти намерих залата благодарение на gps-а. На 50-ина метра от нея трябваше да завия по затворена улица, за която gps-ът не знаеше, но все пак бях близо, а даже успях и да паркирам, което беше перфектно.
След 2-3 разговора се разбрахме с брата на Аднрей да се срещнем пред залата и там се запознах с двама негови приятели, с които заедно гледахме концерта.
Този път атмосферните условия слабо ме касаеха – концертът беше в зала, а около мен имаше тълпа, която да ме топли.
Събитието закъсня с 10-ина минути и на сцената излязоха българската група Bastardolomey, които слушах за първи път, но ми направиха много добро впечатление. Жалкото е, че пееха на английски, но не съм сигурен дали е загуба, защото аз така или иначе не разбирах думите, та дали няма да ги разбирам на английски или български, все едно.
Някъде към 21 часа започна концертът на W.A.S.P., които традиционно излязоха на сцената, акомпанирани от вой на сирени. Момчетата направиха забележителен концерт, въпреки организационните проблеми и това, че тонрежисьорът им беше некадърен и нивото на микрофоните беше под това на инструментите. Все пак W.A.S.P. се справиха с това и успяха да раздвижат хората в залата (само 4000 според организаторите). Ефектите на американците бяха по-слаби от тези на “скорпионите”, но имаше 3 видео-стени и 10-ина прожектора, с които направиха шоу. А и на тълпата не й трябваха ефекти, а разбиваща музика, която те, по мое мнение, доставиха. След този концерт се прибрах в Пловдив с болки във врата и раменете, а след Скорпионс – с настинка. И, ако Скорпионс не бяха легенди, то W.A.S.P. щяха да ги сложат в малкия си джоб.
Самото прибиране беше също изпълнено с адреналин, но от друг тип. През целия път имаше комбинация от дъжд и мъгла, като се сменяше само пропорцията. Но мъглата беше толкова гъста, че не можех да си видя задните светлини в огледалото, преди да пусна култово изобретение “фар за мъгла”. Нямам идея защо на опелите е само един, но един-един, пак върши страхотна работа в моменти като този, когато караш по някакъв път, като дори не знаеш къде свършва той и можеш да се ориентираш единствено по фарчето за мъгла на колата пред теб. За щастие някакъв съгражданин ме изпревари около Ихтиман и през цялото време след това карах зад него.
В крайна сметка и този път се прибрах безпроблемно, но в четвъртък на обяд парното ми отказа да работи. Отворих таблото с бушоните и видях въпросния, който смених в София. Този беше стопен брутално и вечерта едвам го извади един познат. Смених го за втори път със същия ампераж (30А) и за 15 минути нагря толкова, че се опарих на него. Реших, че през почивните дни ще си купя нов комплект бушони (явно тези са фалшиви) и зарязах парното.
Събота и неделя пък се появи проблем с ел. стъклата. Правят си каквото си искат – не можеш да ги свалиш, после не можеш да ги вдигнеш, щракаш с копчетата и по някое време се оправят… Та тази седмица май ще си карам колата на електросервиз, но имам подозрения, че ако сменя бушона за парното с читав, което ще направя тия дни, има шанс стъклата да се оправят.
И така, още една седмица от годината свърши. Следващата, живот и здраве, ще ходя в университета да се запиша за магистратурата (приели са ме в крайна сметка) и май с това свършват твърдите ми планове. Ще видим как ще запълня останалите дни.
Спорна седмица на всички!
Отново с компютър
Преди близо 2 седмици, след обновяване на операционната система, изведнъж се оказах с нестартиращ нормално компютър. Дори не можеше да стигне до графична среда, а имаше близо 70 проблеми със зависимости на пакетите.
В крайна сметка се оказа, че твърдият ми диск сдава багажа. Доста трудно ми беше да намеря познат с външен хард и в крайна сметка записах всичко на служебната ми машина. Отне ми 3 работни дни да архивирам и възстановя информацията, но не загубих почти нищо ( с изключение на 20-ина MP3-ки и време да настройване на нова ОС).
Бях приятно изненадан от гаранционното обслужване. Лаптопът ми е “Дел”, купен от “Технополис” преди малко повече от 2 години, но с 3-годишна гаранция. Та отидох аз към 19:30 вечерта, вече изчел Закона за защита на потребителите и очаквайки проблеми, но ми взеха лаптопа и ми казаха, че ще го предадат на фирмата, която извършва гаранционни ремонти.
След няма и седмица ми се обадиха от ПИК, че лаптопът ми е готов и да отида да си го взема. Ако ми било по-удобно, можели да го върнат обратно в “Технополис”, но това щеше да значи още цял ден без компютър..
Иначе през изминалите близо 2 седмици се случиха и някои други по-интересни неща – КАТ ми изпратиха писмо, че отхвърлят жалбата ми и се очаква да ми издадат наказателно постановление. Все още не съм решил какво да правя по въпроса, защото те не са прави и го знаят, но не мога да оспоря акта в съда, защото е за малка сума. Обмислям обаче друг вариант – да отида в прокуратата и да подам оплакване срещу полицая, написал ми акта, защото е попълнил документ с невярно съдържание. А за онзи, който отхвърли жалбата ми – не съм сигурен каква е формулировката, но е нещо в стил прикриване на престъпление.
Друг вариант е да подам граждански иск със същото обвинение, като си искам 40-те лева обратно. Само дето трябва да платя държавна такса 50 лева и евентуалните разноски на техните адвокати, ако загубя (в което се съмнявм, но едва ли ще действам с граждански иск).
Най-безвредният начин на действие е да напиша само гневни писма до полицаите, шефовете им, техните шефове и тн. докато се стигне до Министъра на вътрешните работи. Очаквам, че няма да има никаква полза, но поне ще съм си изказал позицията…
И накрая нещо положително – в сряда си взехме нов домашен любимец – едно черно-бяло кутре на 4 месеца и вкъщи е доста забавно да вървиш след него (или то след теб рџ™‚ ). Кученцето е немски шпиц и мисля, че е доста интелигентно, за своите 1.2 кг. Обаче все още гледаме да сме малко по-далеч от него, че има един ден, през който се очаква препаратите да си свършат работата срещу евентуалните паразити, а никой от нас не иска да стане гостоприемник на тения. И въпреки всичко, дори и малко по-отдалеч, това кутре внася радост вкъщи.
Java2Days и отменен концерт
Този четвъртък и петък с част от екипа бяхме в София на Java2Days. Миналата година не бях на това събитие, защото бившият ми работодател не беше в състояние да плати за входа, та нямах почти никакви очаквания и отидох непредубеден очаквайки да ми хареса. И наистина, лекциите бяха много добри, като 1/3 от тях ги изнесе екип на SpringSource, но JEE беше застъпена също.
Като изключим лекциите, събитието беше с ужасна организация – започнаха да ни пускат по-късно, после трябваше 700 човека да се наредим на опашка, за да си вземем пропуските, като никъде не беше споменато, че едната страна е за физически лица, а другата – за юридически. Добре, че бяхме сред първите на едната опашка, та си спестихме двойното чакане…
Друг недостатък беше липсата на течности – кафе наистина имаше достатъчно (единият спонсор се беше погрижил), но никъде нямаше вода. В началото оставиха 50-ина бутилки, които бързо свършиха и повече така и не видях, а най-близкото заведение беше 2 етажа надолу и навън…
И последно по адрес на конференцията – обядът закъсня с 20-ина минути, като естествено никой не благоволи да ни уведоми къде точно се намира залата. Табели също нямаше.
Но, въпреки всичко, лекциите бяха на ниво и измиха срама…
В четвъртък вечер научих и за концерта на Скорпионс, който се отменя. Стана ми тъпо, защото се бях подготвил за шоуто, но какво да се прави. Радвам се, че, когато се прибрах, всичката дезинформация е била свършила и научих вече сигурната новина. Дано наистина концертът бъде пренасрочен и да не съвпадне с WASP на 27-и октомври.
Събота реших да си инсталирам отново JBoss и да се пробвам да напиша нещо на Jee6. Близо 2 часа си настройвах базата данни през административния интерфейс и накрая ми писна, намерих къде е XML-а и всичко заспа. Оказа се, че milestone-а на Jboss има бъг в потребителския интерфейс, касаещ параметрите.
Днес реших да пробвам нещо и останах наистина изненадан – свалих една база от работата ми. В нея има таблица с 5 000 000 записа. Написах си 2 теста и пробвах производителността на MySQL и PostgreSql. Оказва се, че MySql-ът е по-бърз при повторно изпълнение. Т.е първия път е около 30% по-бавен, но след това кешира и е по-бърз, а Postgresql-ът изпълнява заявките за горе-долу едно и също време. Естествено винаги има начин да се оптимизират нещата, но структурата на таблиците беше една и съща, а сървърите бяха инсталирани с настройките по подразбиране. Не съм чел достатъчно, за да мога да оптимизирам еднакво и двата сървъра, а и тестът беше само за четене от един потребител. Сигурен съм, че времето на MySQL-а ще скочи при множество едновременни заявки, но не ми се експериментираше, все пак има нова версия на Kubuntu и сега ще се позанимая с нея.
Демотивиран отново
От 3 години насам забелязвам, че по това време на годината ставам демотивиран на работното място и мисля за смяна на компанията. Този четврътък се получи същото. Eдин колега от университета ме попита дали имам информация за софтуерна фирма, която евентуално ще бъде новият му работодател.
В петък му казах оскъдната информация за фирмата, която бях събрал, и се заговорихме за текущия му работодател. Заплатата, която получава там е близо 50% по-висока от моята, а той получава и социални надбавки. Знам, че неговата фирма е стабилна, поне в Пловдив, затова разпитах и в друга как стоят нещата – въпросната колежка получава 15% по-висока заплата от моята. Третият човек, чиято заплата знам, е един приятел, пхп програмист. Неговата заплата (в чужда фирма) е точно колкото моята.
Това ме накара да се замисля много сериозно дали искам да продължавам да работя в текущата ми фирма и май отговорът е “не”. Обаче ще изчакам поне до февруари за предизвестие, че да имам 1 година стаж при този работодател, че иначе изглежда несериозно в автобиографията ми.
В петък допълнително ме изнерви и един колега от презокеанския екип. 8 часа не можа да парсне една табулация. Дори след като му написах парсер за 10-ина минути, няколко часа ми спори че аз не записвам правилно табулациите, правейки ги в интервали. Накрая, изнервени до немай къде, аз и колегата от България сменихме разделителя, за да може онзи да се оправи. 2 минути преди края на работния ден получихме писмо да си върнем промените, само дето го оставихме за понеделник и в събота те са ги върнали.
Това, в добавка, че фирмата обслужва хиляди клиенти, но използва MySQL и няма нито една транзакция (освен 3-4 процедури в базата) предполагам говори достатъчно. А когато базата е бавна се правят JOIN-ове в паметта и после се реве защо приложението използвало много памет. Всички тези решения са плод на клиента. И, макар да звучи гордо да си го пишеш в автобиографията, че си участвал в развитието на система, която обслужва близо 2 милиарда заявки на ден, аз работя за пари. След като мога да получа значително повече другаде, май ще се запътвам нататък след време.
А междувременно смятам да започна да се образовам за JEE 6, че не се знае кой набор от технологии ще избере следващият ми работодател, а опитът ми с EJB 3 и JSF е само няколко месеца.
Сряда, четвъртък и петък
Тази сряда беше 22-ри септември – денят на независимостта ни и по този повод не бях на работа. За сметка на това отидох в Чешнегирово да помагам за довършването на гаража, макар никога да не съм харесвал мястото или къщата, която нашите построиха. Само че тя и гаражът трябва да бъдат довършени, затова с помощта на семейни приятели пренесохме тежък метален шкаф с менгеме, поставихме 2 врати по 2.90 метра и основата на гаражните прозорци. За няколко часа свършихме добра работа, а после се прибрахме изморени.
За четвъртък не си спомням нищо, заслужаващо си да се спомене.
Днес също няма кой знае какво. Най-после си купих билет за WASP, след като намерих с кого да отида. Малко ме притеснява прибирането вечерта, защото ще съм сам, а по принцип ми се спи, но има енергийни напитки и радио, а и София не е в другия край на България, та все ще се добера обратно до Пловдив по някакъв начин.
Иначе, тази вечер се колебаех дали да отида в “Сенса” или на нощта на музеите и галериите. Първоначално мислех да мина първо по музеите, а после на бар, но не ми хареса компанията, пък другите нещо се отказаха.
В крайна сметка реших, че не ми се ходи нито по музеи, нито по барове и предпочетох да гледам снукър вкъщи.
Бюрокрация
Снощи отделих половин час, за да формулирам възраженията си и днес ги депозирах в КАТ. Тук можете да видите какво сътворих, като това нито е начинът на писане на такива документи, нито е препоръка за оформление, но все пак, на някой може да му послужи.
Иначе в КАТ бях обслужен доста бързо – отидох в 8:30 (в толкова започват работа), наредих на дългата опашка, за получаване на наказателни постановления, но след минута се сетих да попитам човека, който информираше народа. Той ми каза да отида в стая 310 и там да подам възражението си. Отгатнах, че 310 трябва да е на трети етаж и се качих, като в коридора ме засече някакъв полицай, попита ме за какво съм, огледа ми акта и възраженията, каза да си напиша телефона и ме прати направо в деловодството. Естествено най-големите проблеми ги прави най-незначителният човек, а именно секретарката. Върна ми заявлението, да си допълня адреса (като че ли им трябва или го нямат на приложения акт), после няколко пъти ми направи забележка да не се приближавам, при положение, че мястото й беше отделено с шкаф и до него имаше път, през който спокойно се минава. Това било “параван”. Изгледах я странно, но нищо не казах, подадох й листчето и вече нямаше как да ме върне, даде ми входящ номер и всичко приключи. Сега остава само чакането.
Окуражен от бързата работа в КАТ, следобед бях решил да отида до ФМИ, за да взема бележка от библиотеката, уверение за успеха от дипломата ми и да подам документи за новата диплома, но се оказа, че при Ненка се чакало средно по 2 часа (сега е моментът, когато се записват студентите в по-горен курс), а пък в библиотеката не можели да ми дадат бележка, че не дължа книги, защото програмата им не работела точно сега. Странно, миналата година ми се случи абсолютно същото, та се чудя кога изобщо работи тази програма…
В крайна сметка се върнахме с колегата в офиса и питахме дали нашата фирма пише въпросната програма. Оказа се, че не сме ние и сега остава просто да отида някой ден пак да загубя още час. Странното е, че от 2004-а до 2007-а година, когато нямаше програма а всеки си намираше картона на ръка, всичко ставаше само с едно посещение, а и не съм ставал свидетел някога “системата” да не е работела. Сложно нещо са компютрите и програмното обезпечение…
Акт за превишена скорост
Определено тази седмица не започна особено добре – днес сутринта се успах с 2 минути, после баба ми се замота и в крайна сметка тръгнах с 4 минути по-късно за работа, отколкото го правя по принцип, като в последния момент ми сервираха и за променения маршрут, по който трябва да мина, за да оставя баба ми на пощата.
Изнервен от трафика и всички светофари, които ме хванаха, на Семинарията видях малко място на влизане в тунела и се засилих. На изхода имаше куки с радар и ме спряха с превишена скорост. Добре, със скоростта бях съгласен. 17 километра в час отгоре не е кой знае колко, а и глобата е поносима – 30 лева. Само дето полицаят започна да търси какво друго да напише в акта – направи ми проверка на аптечка, пожарогасител, триъгълник, дори изчака да му изкарам отразителната жилетка, която беше застанала между газовата бутилка и единия ъгъл на багажника, та ми отне известно време, но все пак бях изряден и всичко бе точно.
За моя изненада проблемът дойде от най-неочакваното място – не носех (вероятно съм го загубил?) талона за минат годишен технически преглед и това ще ми струва вероятно още 10 лева. Куките не се трогнаха от лепенката на стъклото, която казваше, че колата ми е изрядна до април 2011-та и написаха, че не нося “знак за ГТП”. Точно тази формулировка, в комбинация с други, се надявам да направи акта ми невалиден, защото знак за ГТП е :
(2) Знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната страна на предното стъкло. Където това не е възможно, ЗТП се съхранява в свидетелството за регистрация.
Другите пропуски са несъответстващи си дати – актът е издаден на 20.09.2010, но ми е връчен на 20.08.2010 ?! Това също се надявам да спомогне актът да падне.
Другите нередности са по-скоро заяждане от моя страна, само че никога не се знае от къде ще изскочи заекът, та е по-хубаво да ги има. Та въпросните неща са – баба ми не бе вписана като свидетел в акта, в графата за работното ми място пише “не”, при положение, че аз определено работя; при изземването на талона ми, според чл. 42 от ЗАНН, в акта трябва да написано кой е отговорен за съхраняването му, само че и това не е вписано. И накрая, в момента на вероятното заснемане бяхме 2 успоредни коли, като аз бях в най-лявата лента, в средата беше друга, а куките – бяха вдясно. Та не може да се докаже със 100% точност чия скорост е засечена на радара. С ръка на сърцето казвам, че съм виновен за скоростта и бих я платил глобата (а вероятно и ще го направя), но нямам намерение да се оставя да ми пишат каквото си решат, в нарушение на закона, така че ще се възползвам от всяка вратичка.
И така, подписах акта, като писах, че имам възражения, които ще представя в тридневен срок и смятам утре да направя точно това – да депозирам двете страници заяждания в КАТ и да видя какво ще се случи. Очакванията ми са актът да не бъде анулиран и да си платя 40 лева глоба, като по този начин оставам без право на обжалване, защото суми под 50 лева не подлежат на обжалване, ако не ти взимат контролни точки, а на мен вероятно няма да ми вземат. Имам вариант за съд все пак, но е в Страсбург, защото, според Хартата за правата на човека, имам следното право :
“Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.”
Та, ако много държа, мога да съдя България в Страсбург, само дето не съм убеден, че го искам. Все пак за 40 лева да се бръкна няколко хиляди не е особено рентабилно, а понякога трябва да се примиряваме с ограниченията. Още не съм се научил как се прави така, че да не усещаш очевидната си загуба, но предполагам ще свикна с времето.